Решение по дело №337/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

2. Образувано е по Жалба на Г. Г. К., [ЕГН] с. Попинци, общ. Панагюрище, ул. Г. Д., №42, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. И. В., №18, ет,2, офис 13, адв. К. У., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18 от 21.02.2024 г., издадена от младши инспектор в Районно управление Хисар към Областна дирекция на МВР, Пловдив, с която спрямо К., на основание чл. 171, т. 2, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда за срок от 6 месеца.

 

3. Жалбоподателят, счита оспорения акт за незаконосъобразен, като постановен в нарушение на процесуалния закон.

Възразява се, че административния орган не е изследвал обстоятелствата във връзка с резултата от кръвната проба, установените стойности от който, са определящи при издаването на заповедта, като в същата дори липсва посочването на каквато и да отчетена стойност, от техническо средство или от кръвна проба.

Поддържа се, че в случая не са налице фактически и правни основания за нейното издаване. Сочи се, че процесното моторно превозно средство не е изключителна собственост на жалбоподателя. Счита се, че ясно и конкретно волеизявление, което еднозначно да определя дали се осъществява юридическата отговорност на жалбоподателя или спрямо него се прилага мярка на административни принуда, не се съдържа в диспозитива на заповедта.

Жалбоподателя счита, че административния орган не е изложил никакви съображения относно посочения срок на действие на наложената административна принуда.

Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. К. Д. А., на длъжност младши инспектор в Районно управление Хисар към Областна дирекция на МВР, Пловдив счита жалбата за неоснователна.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. В съдебно заседание, административния орган заяви, че оспорената заповед е връчена на нейният адресат на 22.02.2024 г. Тоест, жалбата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите:

 

6. Според представения по делото Акт за установяване на административно нарушение № 143/24, серия АД, сер. № 0539802 от 22.02.2024 г., съставен от К. Д. А., на длъжност ст. полицай в Районно управление Хисар към Областна дирекция на МВР, Пловдив, на 21.02.2024 г., около 23:15 часа, на път ІІІ-642 до разклона за с. Старо Железаре, Г. Г. К., [ЕГН], управлява лек автомобил „Пежо 301“, с рег. № [рег. номер], лична собственост „…под въздействието на алкохол 0,5‰, а именно 1,61‰, установено с технически средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARBA 0061, в издиш. въздух …“.

Издаден е бил Талон за медицинско изследване № 108649. Иззети са били СУМПС № *********; СРМПС № *********; два броя регистрационни талони.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

 

7. От мл. инспектор К. Д. А. е била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18, без да е посочена датата на издаване на същата. Обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 21.02.2024 г., около 23:15 часа, на път ІІІ-642, Г. Г. К., [ЕГН], с постоянен адрес с. Попинци, СУМПС № *********, води се на отчет в ОДМВР, Пазарджик, управлява лек автомобил „Пежо 301“, с рег. № [рег. номер], лична собственост.

Посочено е, че на водача е съставен АУАН серия АД, № 0539802 от 21.02.2024 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Други конкретни факти и обстоятелства няма посочени в заповедта.

На основание чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП., на Г. Г. К. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „б“ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – за срок от 6 месеца.

Съставена е разписка, според която заповедта е връчена на нейният адресат на 21.02.2024 г., в условията на отказ да бъде подписана от него

 

8. Приложена е Заповед 312з – 3162 от 15.04.2022г., на Директора на ОД на МВР, Пловдив, с която служители на конкретно изброени длъжности, включително младши автоконтрольор ІІ-І степен, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5, б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП.

Представена е Справки за нарушител/водач Г. Г. К. от която е видно, че от издаване на първоначалното свидетелство за управление на МПС през 1998 г. до момента, спрямо него са издадени две наказателни постановления и пет електронни фиша, пет принудителни административни мерки и едно съдебно решение.

Според представеното извлечение от Дневник за регистриране на ЗППАМ, издадени на място на съставяне на АУАН в РУ Хисар при ОДМВР, Пловдив, процесната Заповед № 18 е била издадена на 21.02.2024 г.

 

IV. За правото:

 

9. Според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние. Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.

Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност), действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото.

 

10. Според чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Според чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

 

11. Както се посочи в предходния раздел на настоящото решение, относно оспорената в настоящото решение заповед не е посочена нито дата на нейното издаване, нито пък е описано, конкретното деяние, във връзка с извършването на което е наложена административната принуда, доколкото не е посочено, по какъв начин е установена и каква е концентрацията на алкохол относно водача К. и дали тя е установена в издишания въздух или в кръвта.

В заповедта е посочено, че спрямо водача е съставен АУАН серия АД, № 0539802 от 21.02.2024 г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, но представения по делото акт е съставен на 22.02.2024 г.

Очевидно е при това положение, че процесната заповед е антидатирана. Тя не е била съставена и връчена на нейният адресат на 21.02.2024 г., нито пък е могло да бъде вписана в регистъра с дата 21.02.2024 г.

 

12. Каза се, с процесната заповед е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Необходимостта от извършване на проверка относно „съразмерността“ на наложената административна принуда във всеки конкретен случай, съобразно цитирания в т. 8 от решението принцип установен в чл. 6., ал. 2 от АПК, несъмнено налага не само да бъде определен ясен срок на нейното приложение, но изисква излагането от страна на административния орган на конкретни съображения които го обосновават. Както се посочи, изискването в тази насока на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е ясно и императивно - принудителната мярка се налагана с мотивирана заповед от ръководителите на съответната служба за контрол или от оправомощено от него длъжностно лице. Отклонение от това правило, не е предвидено в закона. Последицата от неспазването му е наличие на допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при издаване на заповедта. След като законодателят е предвидил срок от шест до дванадесет месеца за налагане на конкретната мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове, защо в случая трябва да бъде определен минималния установен в закона срок. В случая, поради преднамереното неизлагане на мотиви в тази насока, не е възможно да бъде направена проверка относно съразмерността на административната принуда и целта, с оглед на която тя е била наложена. Това само по себе си е основание за отмяна на оспорения административен акт(в този смисъл, макар и във връзка с приложението на друг вид принудителна мярка - Решение № 4971/14.04.2009г. на ВАС по адм. д. № 1460/2009г.., I-во отд; Решение № 3726/19.03.2009г. на ВАС по адм.д. № 14058/2008г.., I-во отд; Решение № 2428 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм.д.№ 11179/2009г.).

 

 

V. За разноските :

 

13. Констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Те, съобразно представения списък се констатираха в размер на 1010,00лв.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18 от 21.02.2024 г., издадена от младши инспектор в Районно управление Хисар към Областна дирекция на МВР, Пловдив, с която спрямо Г. Г. К., [ЕГН] с. Попинци, общ. Панагюрище, ул. Г. Д., №42, на основание чл. 171, т. 2, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда за срок от 6 месеца.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр. Пловдив да заплати на Г. Г. К., [ЕГН] с. Попинци, общ. Панагюрище, ул. Г. Д., №42, сумата от 1010,00лв.(хиляда и десет лв.), представляваща извършени разноски по производството.

 

Решението е окончателно и не е подлежи на обжалване и протест.