СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
12.12.16г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги И.
Разгледа в съдебно заседание на 10.11.16г. /с
участието на секретаря Е. В./ гражданско дело № 14681/15г. и констатира следното:
Предявен е иск от П. Д. против З. „У.“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ във връЗ.а с чл. 50 от ЗЗД за сумата 100 000
лева /обезщетение за неимуществени вреди/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на
законна лихва върху посочената сума, считано от 10.09.14г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват,
че:
На 10.09.14г. е настъпил транспортен инцидент в
резултат на който е загинала И. Д. /дъщеря на ищцата/. Произшествието е
причинено /при условията на „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК/ от Б.
И.. Последното обстоятелство е установено с влязъл в сила съдебен акт на
наказателен съд, който акт е задължителен за настоящия граждански съд на
основание чл. 300 от ГПК. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е са
удостоверени със събраният по делото писмен и експертен доказателствен материал.
Към датата на ПТП-е Б. И. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника. Тази застраховка /съгласно установената към момента съдебна
практика/ покрива отговорността на водача на МПС-во не само в хипотезата на чл.
45 от ЗЗД /този текст не може да бъде приложен в случая, предвид факта, че
вината на „делинквента“ Б. И. за настъпване на процесният инцидент е иЗ.лючена
с влязъл в сила съдебен акт/, но и в хипотезата на чл. 50 от ЗЗД. Именно такъв
е и настоящият случай /процесното произшествие е причинено с „участието“ на МПС-во,
застраховано при ответника/. Фактическият състав на чл. 50 от ЗЗД
/регламентираната в този текст от закона „безвиновна“ отговорност/ на практика
дерогира /иЗ.лючва/ приложението на правилото по чл. 15 от НК /последното се
явява релевантно само в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД, тъй като е свързано с
„вината“, а последната е ирелевантна в хипотезата на чл. 50 от ЗЗД.
Възражението на ответника в тази връзка е неоснователно.
Горните обстоятелства /относими към фактическия и
правен състав на иска по чл. 226 от КЗ във връзка с чл. 50 от ЗЗД/ са надлежно
удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези обстоятелства
свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитирания
законов текст за присъждане на търсеното обезщетение.
Главният иск е основателен - изцяло:
Председателят на настоящия съдебен състав намира, че
във всички случаи, когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или
когато е налице смъртен случай/ наличието на неимуществени вреди следва да се
презумира, т.е. обезщетение принципно се следва във всички случаи на причинено
телесно увреждане, или смърт. От друга страна - по делото е разпитан и
свидетел, който очертава конкретното измерение на процесните неимуществени
вреди /преценени в контекста на отношенията в семейството приживе и след
настъпване на инцидента/.
Процесното обезщетение се определя в контекста на
правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна –
съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и
конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени
вреди /свидетелски показания/. Съдът съобразява също и възрастта на загиналата,
възрастта на ищцата и липсата на доказателства /а и на твърдения/ за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата /на практика
такива възражения в случая и не биха могли да бъдат заявени, предвид
специфичния механизъм на инцидента, удостоверен конкретно и подробно по делото
със събраният писмен и експертен доказателствен материал/.
Основателен е и акцесорният иск:
На ищцата следва да бъде присъдена и законната лихва
върху горната главница за периода след 10.09.14г. /датата произшествието/
доколкото застрахователят покрива изцяло отговорността на делинквента, а
последният дължи лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД да плати на П.Б.Д.
ЕГН ********** сумата 100 000 лева /обезщетение
за неимуществени вреди/ - на основание чл. 226 от КЗ във връзка с чл. 50 от ЗЗД;
законната лихва върху тази сума от 10.09.14г. до цялостното й изплащане и 600
лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД да плати на
адвокат Й. – 3 530 лева адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД да плати на СГС – 3
750 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: