РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 14.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на тридесет и
първи август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.К.
при секретаря Огняна Фурнаджиева,
като разгледа докладваното от съдия Е. К. АНД № 944 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.В.Я., ЕГН: **********,***,
против Наказателно
постановление № 20-1006-000007 от 15.01.2020
г.,
издадено от Началник група към ОДМВР –
Пазарджик, група КПДГПА Пазарджик, с което на същата за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено
наказание "глоба" в размер на 200 лв. и наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В жалбата се правят възражения за допуснати нарушения
на материалния закон и производствените правила, като се иска отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно
призована не се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа
жалбата и излага становище за основателност на същата. Моли съда за присъждане
на сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, за които представя списък.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща
законов или процесуален представител. Не депозира и писмено становище по
същество.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания и становището на процесуалния представител на въззивника и прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбоподателката Г.Я. е санкционирана с НП за това, че
на 18.11.2018 г., в 17.37 часа, по АМ Тракия км 63 в посока от гр. София към
гр. Бургас е управлявала личния си лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № Е4054МК,
което е регистрирано по съответния ред, но е със служебно прекратена
регистрация на 12.11.2018 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с което
виновно е нарушила разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Извършеното нарушение било констатирано на 13.10.2019
г. в хода на отработване на изтеглените от модул „Справка по критерии“ в АИС
„Трафик“ файлове, съдържащи данни за заснети нарушения от тип „застраховка“
(без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“),
съгласно методическите указания за работа с автоматизирано техническо средство
и система Twin*CAM с № SD2D0027.
По повод констатираното нарушение в Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Пазарджик била образувана преписка и извършена проверка.
След приключване на проверката материалите от същата
били входирани в Районна прокуратура – Пазарджик на 09.12.2019 г. с оглед
събрани данни за евeнтуално извършено престъпление по
чл. 345, ал. 2 от НК.
По случая била образувана
прокурорска преписка Вх. № 4443/2019 г. по описа на РП - Пазарджик, по която била извършена полицейска
проверка. От събраните материали в хода на проверката, прокурорът преценил, че съставът на чл. 345, ал. 2 от НК не е осъществен от
определено лице от субективна страна, поради което с постановление от 09.01.2020 г. отказал да образува ДП и прекратил
прокурорската преписка, като изпратил същата на ОД на МВР Пазарджик с оглед
преценка за евентуално извършено административно нарушение и ангажиране на
административно-наказателната отговорност на
водача на автомобила.
Административно-наказващият орган преценил, че
следва да ангажира административно-наказателната
отговорност на жалбоподателката за извършено от нея нарушение на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, поради което на 15.01.2020 г. във връзка с пр. преписка № 4443/19 г. по описа на РП –
Пазарджик и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН издал Наказателно постановление № 20-1006-000007 г.
Постановлението е връчено лично на
санкционираното лице на 02.03.2020 г., видно от надлежно оформената разписка, инкорпорирана в самото
НП.
Жалбата против последното е депозирана лично от жалбоподателката чрез АНО, като
е входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 04.03.2020 г., поради което се явява процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП и пред компетентния съд.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
В хода на дължимата служебна проверка настоящата
инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения нa производствените правила. В случая
административно-наказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал.
2 от ЗАНН – без съставяне на АУАН, а след отказ на прокурора да образува
досъдебно производство. Спазен е 6-месечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
като наказателното постановление е издадено на 15.01.2020 г., а постановлението
за отказ да се образува досъдебно производство, издадено от РП – Пазарджик е
входирано в администрацията на АНО на 10.01.2020 г. Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност /съгласно
приложената по делото оправомощителна заповед/ и в предвидената от закона
форма.
При издаване на атакуваното наказателно постановление
са спазени изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН - дадено е
подробно описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като
са отразени надлежно и обективно времето, мястото и начина на извършване на същото.
Дадена е правилна правна квалификация на нарушението, като в тази насока
неоснователно се явява възражението на жалбоподателката, че правната
квалификация следва да е по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, а не по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда самото правило
за поведение - по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационни
номера, поставени на определените за това места, докато от своя страна нормата
на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП съдържа санкцията при несъобразяване с предвиденото в
чл. 140 от ЗДвП правило за поведение. Тоест, доколкото в процесния случай се
касае за управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация,
нарушението правилно е субсумирано под нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В
наказателното постановление е посочено изрично, че се издава при условията на
чл. 188 от ЗДвП, като наказанието е наложено на собственика на автомобила,
доколкото не е посочил лице, на което е предоставил автомобила.
Настоящият
състав на съда обаче намира възражението за несъставомерност на деянието за основателно по следните
съображения:
На първо място по
делото безспорно се установи, че жалбоподателката е собственик на процесното
МПС. По несъмнен начин се доказа също, а и не се спори, че въпросният автомобил
не е бил регистриран, тъй като на 12.11.2018 г. регистрацията му е била
прекратена служебно при условията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от Сектор ПП
Благоевград (справка на л. 29 от делото). По силата на посочената разпоредба
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство, т. е.
законодателят е въвел нормативно задължение за компетентния орган, при служебно
прекратяване на регистрацията на това основание, да уведоми собственика на ППС.
Същевременно в чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на
вътрешните работи, законодателя е предвидил, че прекратяването на регистрацията
по чл. 143, ал. 110 ЗДвП се извършва след уведомление от Гаранционния фонд.
Тази разпоредба обаче регламентира реда, по който да става прекратяването на
регистрацията в масивите на МВР и не дерогира нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП,
в която се изисква собственикът да бъде уведомен за прекратената регистрация.
В разглеждания случай се установи от представените
доказателства, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за прекратената
регистрация. Органът, прекратил
регистрацията на автомобила - Сектор „ПП“ при ОДМВР – Благоевград, не е
изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми изрично собственика
за извършената дерегистрация, като в приложено по делото писмо (на л. 27), е
изразил становище, че системата на АИС „Регистрация на МПС и собственици“ не е
пригодена лично да уведомява всички собственици при изтичане на застраховка ГО,
като се пристъпва към прекратяване на регистрацията на ППС при
получаване на уведомление от ГФ.
Предвид изложеното съдът приема, че по делото не са
налице безспорни и категорични доказателства за осъществени елементи на състава
на административно нарушение на чл. 140, ал. 1 пр. 1 ЗДвП от субективна страна,
поради което не се доказа извършването на вмененото на жалбоподателката
административно нарушение. АНО не е ангажирал доказателства за това, че
жалбоподателката е съзнавала, че автомобилът няма валидна застраховка
гражданска отговорност. В допълнение следва да се посочи, че по делото се
установи, че за процесното МПС е бил сключен договор за ЗЗГО със ЗК "***",
която към момента на засичане на нарушението е фалирала и сключените с тази
компания застраховки били невалидни. АНО не е ангажирал доказателства за това,
че жалбоподателката е съзнавала, че към датата на нарушението ЗК "***"
е фалирала и че поради това ЗЗ "ГО" на автомобилистите, сключена за
управлявания от нея автомобил, която е била в срок към онзи момент, вече е без
покритие и е невалидна. Неуведомяването за прекратената регистрация, към
момента на проверката, в случая са попречили на жалбоподателката да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от нея действие по управление на
автомобил с прекратена регистрация и да предвиди или да допусне настъпването на
общественоопасните му последици.
Вмененото
административно нарушение на жалбоподателката би могло да бъде извършено само
умишлено, с пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл. 11 от НК, която правна
норма е субсидиарно приложима във всяко АНП по силата на чл. 11 от ЗАНН. При
така установеното обаче не е налице умисъл в поведението на жалбоподателката в
нито една от двете му форми и при това положение от негова страна не е било
извършено адм. нарушение и поведението й не може да бъде санкционирано.
Гореизложеното обосновава извода, че административно-наказващият
орган неправилно е ангажирал административно-наказателната отговорност на
жалбоподателката и е санкционирал същата за нарушение, което не е извършила,
поради което издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателката, която своевременно, чрез
процесуалния си представител, е направила искане за присъждането им, представен
е и списък на разноските. От
съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 07.08.2020
г. се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
(четиристотин лева) жалбоподателката е заплатила изцяло в брой, поради което
ответната страна – ОДМВР – Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на жалбоподателкаа посочените по-горе съдебни разноски в
размер на 400 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1006-000007 от 15.01.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Пазарджик, група КПДГПА
Пазарджик, с което на Г.В.Я., ЕГН: **********,***,
за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено наказание "глоба"
в размер на 200 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пазарджик да заплати на Г.В.Я., ЕГН: **********,***,
сторените от нея разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
Решението може да
се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му
по
реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: