№ 83
гр. Шумен, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630102187 по описа за 2022 година
Предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда.
Искова молба от пълномощник на Т. Н. К., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, срещу ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
– *** – териториално поделение на ***.
Ищецът сочи, че се намирала в трудово правоотношение, с ответника,
за длъжността “ловен надзирател”, прекратено със заповед №
218/15.08.2022г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – съкращаване на
щата. Претендира признаване незаконността на уволнението, неговата
отмяна, възстановяване на предишната работа, обезщетение за времето, през
което е останала без работа, за 6 месеца /6000 лева/ и законна лихва върху нея
за периода предявяване на иска до окончателното плащане, както и
разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор, вземайки становище, както по допустимостта и
основателността на предявените искове, така и по фактите на които се
основават. Признава, че между него и ищеца е съществувало твърдяното в
исковата молба правоотношение, прекратено на посоченото основание. Сочи,
1
че уволнението е законосъобразно, като при проведен подбор ищецът
получил най-малко точки, по утвърдените критерии. Иска отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски, евентуално прихващане с изплатени му
обезщетения по КТ/чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1/, в размер на 2460 лева.
В открито съдебно заседание страните, чрез представители поддържат
заявеното в исковата молба и отговора, като с определение от открито
заседание, проведено на 20.12.202г. е допуснато изменение на иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, чрез увеличаване на размера му от 6000
лева на 8256 лева.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са
частично основателни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Няма спор, че съществувало трудово правоотношение, между
страните, като ищецът изпълнявал длъжностт “ловен надзирател”, в
ответното ***. Според утвърден щат от 01.12.2021г., две, от съществувалите
6 бройки за “ловен надзирател” се съкращават, като остават 4 щатни бройки.
Със заповед от 13.07.202022г. била определена комисия, която да извърши
подбор между работниците заемащи длъжностите „ловен надзирател“ и
определена като сходна на нея длъжност „водач ловен туризъм“. Заповедта
определя критерии и показатели за оценка, и приложение с тежест на
показателите и точки. Резултатите от оценяването на работниците, бил
оформен в протокол от 09.08.2022г., според който, ищецът получил 17 точки
– най-малко от всички участници в подбора. Със заповед № 218/15.08.2022г.,
считано от 16.08.2022г., трудовото правоотношение било прекратено, след
връчено му на 15.08.2022г., предизвестие. Ищецът, не се ползвал от закрилата
при уволнение, по чл. 333 от КТ, а заповедта и предизвестието му били
връчени, в първия работен ден, след ползван платен отпуск/разрешен до
12.08.2022г./.
Съгласно заключението на ССЕ, размерът на обезщетението, по чл.
2
225, ал. 1 от КТ, за период от един месец е в размер на 1379 лева.
При прекратяване на правоотношението е получил обезщетение от
2460 лева общо, за един месец неспазен срок на предизвестие и за един месец
оставане без работа /чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от КТ/.
Според показанията на разпитаните свидетели, независимо от явната
заинтересованост на всеки от тях /св. Н. Т.-съкратен няколко дни преди
ищеца негов пряк ръководител и св. М. Д.-главен счетоводител при
ответника/, в предприятието действително имало съкращения. Според първия
свидетел, ищецът имал най-дълъг стаж и най-висока квалификация от
ловните надзиратели и ловни водачи, отговарял и организирал работата в
район използван за интензивно развъждане на дивеч; един от останалите на
работа бил без средно образование, а притежаването на СУМПС, не било от
особена важност за длъжността ловен надзирател; от него, като пряк
ръководител, не било искано мнение или оценка, за изпълнение на
възложената работа на ищеца, и не бил предоставял такива, нито устно, нито
писмено. Втората свидетелка посочва, че няма поглед върху работата на
ловните надзиратели и водачи, през нея, не преминавали документи
изготвяни от тях и в периода докато била счетоводител в предприятието/по
време на подбора/, не е сигурна дали всички участници в подбора са имали
допълнително професионално образование, нито какво и кога е било
наложено дисциплинарно наказание на ищеца, отчетено при извършване на
подбора, като потвърждава твърдението на първия свидетел, че е бил пряк
ръководител на ищеца.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи :
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – За
законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е необходимо да са на
лице следните предпоставки – реално премахване, за в бъдеще, на определен
брой от утвърдените длъжности /трудови функции/ и извършването на
подбор, когато това право на работодателя е елемент, от правото му на
уволнение; съответствие на приетите от работодателя оценки по критериите
на чл. 329 от КТ на действително притежаваните от работника квалификация
и ниво на изпълнение на възложената работа.
В конкретния случай предвид приложените писмени доказателства и
3
изявления на страните се установи, че преди съкращаването длъжността,
заемана от ищеца, в предприятието, е имало 6 щатни бройки, за същата. Това
и приетото становище в доктрината и съдебната практика, сочат, че при
уволнението му, подборът от работодателя, е бил елемент от правото му на
уволнение. Съобразявайки, че на съдебен контрол подлежи, не само
извършването на подбор, когато той, е задължителен /ТР № 3/16.01.2012г.,
ОСГК ВКС/, съдът приема, че такъв е извършен преди уволнението на ищеца.
Това е видно от споменатите заповеди и протоколи на извършилата го
комисия. Касателно приложените критерии за подбор, съдът приема, че
работодателят е приложил посочените в закона такива – професионална
квалификация и ниво на изпълняваната работа. По големия брой точки, при
извършеното сравнение, преди уволнението, на служителите останали на
работа, се дължат и на двата законови критерия, в които работодателят е
включил под критерии – за първия – по-висока квалификация – „…наличие на
свидетелство за управление на МПС“ и за втория – работят по добре /ниво на
изпълнение на възложена работа/ - „…дисциплинарно минало; ...доклад от
пряк ръководител за ниво на справяне с възлагани задачи...”. Всички са
посочени в атестационните листи на служителите участвали в подбора, като
по под критерия наличие на СУМПС, според приложението се следват 5
точки, а по под критерия дисциплинарно минало, при наличие на влезли в
сила наказания се отнемат 5 точки, а при не влезли в сила 3 точки.
Максимален брой от 5 точки носят и оценките на прекия ръководител и
членовете на комисията. Не се ангажираха от ответника каквито и да е
доказателства, че цифровите оценки на комисията отговарят на
действителността, особено, по под критериите на втория законов. Както се
посочи според свидетелските показания, пряк ръководител на ищеца, преди
подбора е бил св. Н. Т., а не лицето И. Н., чийто доклад е намерил отражение
в протокола за подбор. Представената длъжностна характеристика за
длъжността „лесничей“, каквато е изпълнявал, е от 21.11.2022г. – период след
подбора и не е в състояние да опровергае приетото. Оценката от членовете на
комисията, според протокола била формирана след изслушване на зам.
директора и другите членове на комисията/не са посочени поименно и не е
ясно комисията как изслушва свои членове, въобще/, като се има в предвид,
че зам. директора е председател на същата комисия. Мотиви за тях
/цифровите оценки/, не могат да се извлекат и от протокола. Не е ясно как
4
членовете на комисията са достигнали, всеки от тях и тримата заедно, до
получилите цифров израз, изводи. Няма данни, въобще, те притежават ли
квалификация, да оценяват качеството на работа на „ловен надзирател“ и
определена като сходна на нея длъжност „водач ловен туризъм“, за някои от
членовете – обслужващ юрист, счетоводител. Както се посочи, за последната,
тя сама твърди, че не е имала досег с документи съставяни от ловните водачи
и надзиратели, за да може да оцени „работата с административни документи“,
както е посочено в протокола. По критерия по-висока квалификация, също
няма съответствие на поставените оценки с действителността, така например
Ф. Д. Х., на длъжност ловен надзирател, няма диплом за средно-специално
образование /техник лесовъд, горско и ловно стопанство/, а във формуляра за
оценка получава 5, вместо следващите се 4 точки – представен е диплом за
средно-специално образование от Професионална гимназия по облекло и
хранене. Изложеното препятства упражняването на съдебният контрол,
поради неяснота за начина, по който е достигнато до извода, за по ниската
квалификация и по лоша работа на уволнения /Р № 17/27.01.2012г. по ГД №
547/2011г. на ВКС, III г.о./. Това сочи незаконосъобразност на извършеният
подбор, което влече и такава на уволнението.
Изложеното налага признаване незаконността на така извършеното
уволнение и неговата отмяна.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – поради
характера на съединяване на настоящия иск, с този по т. 1 на посочения текст,
ищецът, следва да бъде възстановен на предишната си работа.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал.
1 от КТ – същият е доказан, не само по основание, предвид изхода на другите
два, с които е съединен, а от представената за констатация, в съдебно
заседание на 30.01.2023г., трудова книжка на ищеца, от която видно, че той е
бил без работа, за част от законово предвиденият срок /пет месеца и
петнадесет дни/, но по размер, видно от приетото заключение по ССЕ, сочещо
такъв от 1379 лева за един месец, може да се уважи до сумата от 7584,50
лева, като, до предявения размер се отхвърли като неоснователен, за сумата
от 671,50 лева.
Основателно е възражението за прихващане заявено от ответника.
Заплатил е на ищеца, сумата от 2460 лева, представляваща обезщетение по чл.
5
222, ал. 1 и чл. 220, ал. 1, от КТ, а дължимото му обезщетение, по чл. 225, ал.
1 от КТ, е в размер на 7584,50 лева. Съгласно непротиворечивата съдебна
практика, когато уволнението бъде отменено, като незаконосъобразно,
работникът има право на обезщетени по чл. 225 от КТ, но не и на тези по чл.
220 и 222 от КТ. Платените такива могат да бъдат прихванати с това по чл.
225 КТ, предвид наличие предпоставките на чл. 103, ал. 1 и чл. 104, ал. 1, изр.
второ от ЗЗД. Изложеното сочи всички предпоставки за уважаване на
евентуално предявеното възражение за прихващане – съществуване на
насрещно, парично, вземане на ответника, нямащо характер на посочените в
чл. 105 от ЗЗД; условно изявление за прихващане; сбъдване на условието, при
което е направено.
Поради това предявения иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ, следва да се отхвърли, поради погасяване на вземането на ищеца, за
сумата от 2460 лева, с прихващане на същата, представляваща насрещно
вземане на ответника, срещу него, в размер на 2460 лева.
Така иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е основателен за
сумата от 5124,50 лева, до който размер следва да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 524,14 лева разноски в производството на настоящата
инстанция, съразмерно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК, ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 98,62 лева разноски в производството,
съразмерно отхвърлената част от исковете, след присъждане на минималния
размер – равен на МРЗ, по основателно възражение на ищеца, за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в съответствие с чл. 78, ал. 5,
във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на РС – Шумен, сумата от 464,98 лева, от които 264,98 лева държавни такси и
200 лева разноски в производството.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА уволнението на Т. Н. К., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, извършено със заповед № 218/15.08.2022г., на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – съкращаване на щата, на ***, ЕИК : ***, със
седалище и адрес на управление – *** – териториално поделение на ***, за
НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Н. К., ЕГН : **********, с адрес за призоваване –
***, на заемана от него длъжност, преди уволнението - “ловен надзирател”,
при ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** – териториално
поделение на ***.
ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** –
териториално поделение на ***, да заплати на Т. Н. К., ЕГН : **********, с
адрес за призоваване – ***, сумата от 5124,50 лева, представляваща
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода 16.08.2022г. – 30.01.2023г.., в
едно със законната лихва върху нея, считано от 14.10.2022г., до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Н. К., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, срещу ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
– *** – териториално поделение на ***, иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 от КТ, за сумата от 671,50 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Н. К., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, срещу ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
– *** – териториално поделение на ***, иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 от КТ, за сумата от 2460 лева, поради погасяване на вземането с
прихващане на насрещно вземане на ответника, за сумата от 2460 лева,
представляваща изплатено обезщетение, по чл. 222, ал. 1 и чл. 220, ал. 1 от
КТ.
ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** –
териториално поделение на ***, да заплати, по сметка на ШРС, сумата от
7
464,98 лева – държавни такси и разноски, в производството на настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** –
териториално поделение на ***, да заплати на Т. Н. К., ЕГН : **********, с
адрес за призоваване – ***, сумата от 524,14 лева, представляваща разноски в
производството на настоящата инстанция, съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Т. Н. К., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, да
заплати на ***, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** –
териториално поделение на ***, сумата от 98,62 лева, представляваща
разноски в производството на настоящата инстанция, съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен в
двуседмичен срок, от 03.02.2023г., съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8