Р Е Ш Е Н И Е
№2147
гр. Перник, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 09230 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД срещу Н.А.Б., с която се иска да бъде установено, че ответната страна дължи сумата в размер на 398,94 лева - главница по договор за кредит № ********** от 13.05.2011 г. и сумата от 424,80 лева – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че страните по делото
сключили договор за кредит №********** от 13.05.2014 г., с който на ответника
били предоставени парични средства в размер на 500 лева, при годишен лихвен процент
115,52 % и ГПР 199,12 %. Ответникът се задължил на 36 месечни вноски да върне
главницата и възнаградителната лихва.
Твърди се, че ответната страна извършала частични плащания, които са в размер
на 1050,41 лева.
Назначеният особен представител на ответника е подал отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции. Излага аргументи за липсата на облигационни отношения между страните по делото, отнасящи се по предоставянена настоящия кредит. Счита за прекомерно завишени размерите на ГПР и ГЛП по договора за кредит, както и че последният не отговоря на изискванията на ЗПК. Въвежда възражение за погасителна давност относно процесните вземания.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Издадена е заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 06031 по описа за 2018 г. на
Пернишки районен съд, която е в полза на заявителя „Профи кредит България” ЕООД срещу длъжника Н.А.Б., отнасяща се за вземания, произтичащи
от договор за кредит. Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, за което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване
на иск за установяване на процесните вземания.
По делото е представен
договор за револвиращ заем № ********** от 13.05.2011 г.
Процесуалният представител е оспорил авторството на подписа, положен от
ответника върху тези документи. В тази връзка по делото е изслушано и прието
заключение на съдебно – почеркова експертиза, от което се установява, че
ответникът е положил подписа върху договора. Съдът кредитира заключението, тъй
като същото е обосновано и непротиворечиво. Вещото лице последователно е
анализирал общите и частните признаци на сравнителния материал и изследваните
документи, което води до извод за неоснователност на възражението, че
документите не са подписани от ответника.
Процесният договор за кредит № ********** от 13.05.2014 г. е сключен между „Профи кредит България” ЕООД и Н.А.Б.. По силата на този договор ищцовото дружество се задължило да отпусне кредит в размер на 500 лева. В т. VI „параметри“ от договора се установяват следните основани параметри на кредита: отпуснати парични средства 500 лева; срок на заема: 36 месеца; размер на вноска 50 лева; ГПР 199,12 %, годишен лихвен процент 115,52 % и общо задължение: 1800 лева; сума на всеки револвинг в размер на 348 лева, договорно възнаграждение при револвинг в размер на 852 лева и общо дължимо по револвинг в размер на 1200 лева.
Представени са общи условия, които не са подписани от ответника. В т. 12.3 и т. 12.4 от същите се посочва, че при неплащане на месечна вноска с повече от 30 дни, се начислява неустойка в размер на 50 % от остатъчния размер на задължението.
Представено е неоспорено платежно нареждане от 13.05.2011 г., от което се установява, че ответната страна е получила сумата в размер на 500 лева, която е предмет на обсъждания кредит.
По делото е изслушано
заключение на съдебно – счетоводната експертиза, от което се установява, че
ответната страна е извършила плащания в общ размер на 1050,41 лева. Пояснява,
че пет пъти размера на ГПР възлиза на 51,05 %, при което общото задължения
(главница и възнаградителна лихва) на кредита възлизали на 833,29 лева. в тази
връзка уточнява, че кредитът е изплатен, ако ГПР е 51,05 %.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице, тъй като същото е непротиворечиво, обосновано и
намиращо опора в писмените доказателства по делото.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по
реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за
връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за
неговото връщане.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът
прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. С оглед това, че договорът е сключен
на 13.05.2011 г. следва да се вземат предвид действащите към онзи момент разпоредби на Закона за потребителския кредит (изм. и доп. обн., ДВ, бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от
30.08.2010 г.).
Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма.
Съдържанието му следва да отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, а съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК следва да съдържа информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените
и предстоящите плащания. На основание чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК договорът следва
да съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора,
срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване.
В настоящия случай не
е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е ясен
размерът на общата сума, дължима от потребителя. Това е така, тъй като е налице
противоречие в договора, доколкото е посочено, че общото задължение е 1800 лева,
а след това е отразено, че общото дължимо по револвинга е 1200 лева.
В договора липсва
информация за правата на кредитополучателя по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 ЗПК.
Информация за разясняването на подобни права в общите условия не отменя
задължението на търговеца да ги разясни в писмения договор, който се подписва
от потребителя. Още повече, че редакцията на закона към онзи момент не изисква общите
условия да се предоставят на потребителя, а е достатъчно да са на видно място
при подписване на договора (чл. 5, ал. 8 ЗПК). Това означава, че задължително
информацията по чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 ЗПК следва да се съдържа в
писмения договор, който се подписва от потребителя.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Това означава, че
процесният договор за креди е недействителен, тъй като не са спазени част от
императивните изисквания, а именно чл. чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 12 и т. 20 ЗПК.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Установи се, че ответникът е получил кредит в размер
на 500 лева, като същият е платил общо 1050,41 лева, т. е. дължимата главница е
изцяло погасена чрез плащане. Това води до извод за неоснователност на исковата
претенция за установява, че се дължи сумата в размер на 849,59 лева – главница
по договора за кредит.
Единствено за
допълнение следва да се отбележи, че уговореният ГПР в размер на 199,12 %
значително (четири пъти) надхвърля пет пъти размера на законната лихва. Към
момента на сключване на договора не е действала сегашната редакция на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален размер на ГПР, както и сегашната редакция на
чл. 19, ал. 5 ЗПК поясняваща, че са нищожни клаузи надхвърлящи посочения
императивен максимум. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 2 ЗПК целта на
закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит. Новите редакции в чл. 19, ал. 4
и ал. 5 ЗПК са приети от законодателя, за да се постигне целта на чл. 2 ЗПК,
като се създадат равноправни условия за получаване на кредит. И отново за
допълнение ще се отбележи, че ако ГПР – то се вземе в размер на пет пъти
размера на законната лихва, то извършените плащания биха погасили отново
главницата, както и възнаградителната лихва.
Неоснователна исковата
претенция, отнасяща се за претендираната неустойка. С
т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010
г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции (обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.
9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Неустойката в претендирания
размер надвишава значително (1,5 пъти) размера
на главницата. Предвид изложеното тази неустойка се явява несъответна на очакваните
от неизпълнение на задължението вреди и противоречи на обезщетителната й функция. Същата по своя характер е единствено санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорни
задължения (забава на
плащането на погасителните вноски), но същите не зависят от вредите от това неизпълнение и по никакъв
начин не кореспондират с
последиците от неизпълнението. Подобна клауза задължава потребителя при неизпълнението на
договора да заплати необосновано висока неустойка. Ето
защо следва да се отхвърли претенцията за обсъжданото вземане.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции
на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. „В“ срещу Н.А.Б., ЕГН **********,***, с
които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата в размер на 398,94 лева - главница по договор за кредит №
********** от 13.05.2011 г. и сумата от 424,80 лева – неустойка, произтичаща от
договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 06031 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 06031 по описа за 2018 г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.