Решение по дело №1341/2018 на Районен съд - Варна

      Р Е Ш Е Н И Е

 

      №…………………….. /09.07.2019 г., гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:             

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ                                

   с участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1341 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на „В.Б.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. М.П. от АК – София срещу Наказателно постановление № 03 – 008944 от 21.12.2017 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева) за това, че на 15.11.2017 г. в гр. Варна, в обект – складова база к-с „Конструмакс“, находящ се в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 269А, стопанисван от „В.Б.“ АД, дружеството „В.Б.“ АД в качеството си на работодател, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд не е изпълнило задължението си да осигури извършване на работа, без риск за здравето и по безопасен начин на работещите при изпълнение на служебните им задължения, тъй като е допуснало при разтоварване на камион повдигане с помощта на мотокар на товар (връзка с фазер), под който не е бил осигурен необходимия просвет на вилите на мотокара, поради което същият не е бил центриран вследствие на което след повдигане пада от вилите на мотокара, затискайки и чупейки крака на шофьора на камиона – нарушение на чл. 36, т. 1 от Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари.

            Дружеството – жалбоподател „В.Б.“ АД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Признава, че на 15.11.2017 г. на работната площадка в стопанисваната от дружеството складова база в гр. Варна е възникнал инцидент, но застъпва становище, че причините да падне товара не са в липсата на просвет на вилиците на мотокара, а причините може да са неукрепен товар или нерегламентирана намеса на шофьора на тежкотоварния автомобил. Също така акцентира във въззивната жалба, че падането на товара вероятно е резултат на човешка грешка, а не на техническа неизправност, като подчертава, че ако е липсвал просвет, то мотокарът е нямало да може да се предвижва, а също така и да сваля товара още по – ниско, защото дъното ще опре до земята. Допуска, че вероятно са нарушение правилата, залегнали в т. 36.4 и т. 36.5 от Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, но счита, че е немислимо да бъде потърсена административно – наказателна отговорност на дружеството – работодател за бездействие, което няма пряка причинно – следствена връзка с трудовата злополука. Също така намира, че в административно – наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, конкретно нарушение са рапоредбите на чл. 40 и чл. 54 от ЗАНН, доколкото нито един служител на дружеството няма вина за настъпилия инцидент, както и посочва, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като административно – наказващия орган не е посочил доказателствата, въз основа на които приема, че има извършено нарушение на трудовото законодателство. Поради гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли за намаляване на размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“.

            В проведеното на 17.04.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1341 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „В.Б.“ АД не се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.

            В проведеното на 17.04.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1341 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Дарина Ошавкова, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария, че липсват доказателства, че работниците/служителите в складовата база на „В.Б.“ АД в гр. Варна са били запознати с инструкцията за безопасна работа при извършване на товарно – разтоварни работи.

 

            От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

            На 15.11.2017 г. в складовата база к-с „Конструмакс“, находяща се в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 269, стопанисвана от „В.Б.“ АД влязъл товарен автомобил, превозващ връзки с фазер.

            Св. П.Я.М., изпълняващ длъжността „водач на мотокар“ към дружеството „В.Б.“ АД започнал с мотокар да разтоварва тежкотоварното превозно средство, но след повдигането на товара от вилите на мотокара, същият паднал от вилите, разпилял се и част от листите фазер паднали върху крака на водача на товарния автомобил, като му причинили счупване на долния крайник.

            Веднага била сигнализирана за настъпила злополука дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, като местопроизшествието било посетено няколко часа след настъпване на инцидента от св. Н.И.И. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

            Св. И. снел информация от работещите в складовата база служители на „В.Б.“ АД, като преценил, че причината за настъпване на злополуката била липсата на осигурен просвет на вилиците на мотокара поради което същият не е бил центриран вследствие на което и е паднал върху крака на водача на товарния автомобил.

            Приемайки, че по този начин дружеството „В.Б.“ АД е нарушило разпоредбата на чл. 36, т. 1 от Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, на 13.12.2017 г. св. И. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал въззивното дружество за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

            В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, писмено възражение срещу съставения АУАН не било депозирано, като на 21.12.2017 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази описана в обстоятелствената част на АУАН издал наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, наложил на дружеството „В.Б.“ АД „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 36, т. 1 от Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари.

           

            По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за установено следното:

            Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

             Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните причини:

             Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно производство съдът следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, но при допуснато нарушение на материалния закон.

            На първо място липсва спор между страните, че пострадалото лице (водача на тежкотоварния автомобил, който е бил разтоварван в складовата база на „В.Б.“ АД) не е служител и не се намира в трудовоправни отношения с въззивното дружество. Това се потвърждава, както от изявлението на въззивното дружество, обективирано във въззивната жалба, така и от признанието на достоверността на това обстоятелство в съпроводителното писмо на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна към въззивната жалба.

            Според съда факта, че „В.Б.“ АД не се явява работодател на пострадалото лице не означава, че дружеството в качеството си на работодател, стопанисващ складовата база не носи задължение да осигурява безопасни и здравословни условия на труд за всички лица, които престират трудови функции на територията на обекта. Противното тълкуване би означавало, че ако дадено лице претърпи някакъв инцидент, изцяло свързан с упражняването на трудовата си дейност, макар и на територията на обект, стопанисван не от неговия пряк работодател, то тази злополука не може да се квалифицира като „трудова“, което становище е изцяло в разрез с позитивноправната уредба, а и с духа на трудовото законодателство в Република България.

            Поради тази причина, съдът приема, че дружеството „В.Б.“ АД носи отговорност за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд за всички лица, които упражняват трудова дейност на територията на стопанисвания от дружеството обект.

            Съдът кредитира отчасти показанията на св. И. и изцяло показанията на св. М., като приема, че товара (връзката с фазер) не е бил центриран и балансиран правилно, което е логично, при условие, че листите фазер са паднали (в случая върху крака на водача на товарния автромобил). В случая обаче от събраните гласни доказателства може да се установи нарушение чл. 36, т. 5 и на чл. 36. т. 6 от Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, тъй като товарът не е бил балансиран и осигурен срещу разместване и около самия товар е имало човек, който не е следвало да бъде в обхвата на разтоварителните дейности.

            За да достигне до този извод съдът кредитира показанията на св. И., който заяви, че „….мотокаристът не е успял да центрира самата пачка и при повдигането й центърът на тежестта се измества, къса лентите, с които е опакована пачката, листите се разпиляват…“ Според св. И. причина за това е, че не е бил осигурен необходимия просвет за вилите на мотокара и именно поради това е приел, че е била нарушена т. 1 на чл. 36 от Приложение 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, но на практика тези негови показания представляват само едно твърдение, което не само не е подплатено с нито едно доказателство, а напротив – категорично се опровергава от показанията на св. М. и приложения към административно – наказателната преписка снимков материал. В своите показания св. М. посочва, че е започнал маневрата с разтоварване на фазера, което не е възможно да се случи, ако преди това не е бил осигурен необходимия просвет за вилите на мотокара, за да поеме самия товар – обстоятелство, което може да се извлече и от приложения снимков материал, където се вижда, че мотокара, управляван от св. М. вече е поставил товара върху вилите си и е започнал маневра назад, което отново следва да се отбележи, че няма как да се случи ако първоначално не е бил осигурен необходимия просвет за вилиците на техническото средство.

            Поради гореизложените съображения, съдът намира, че „В.Б.“ АД със своето поведение не е нарушило разпоребата на чл. 36, т. 1 от Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, поради което и административно – наказателната му отговорност е ангажирана неправилно и следва Наказателно постановление № 03 – 008944 от 21.12.2017 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            Отменя Наказателно постановление № 03 – 008944 от 21.12.2017 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „В.Б.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева) за това, че на 15.11.2017 г. в гр. Варна, в обект – складова база к-с „Конструмакс“, находящ се в гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 269А, стопанисван от „В.Б.“ АД, дружеството „В.Б.“ АД в качеството си на работодател, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд не е изпълнило задължението си да осигури извършване на работа, без риск за здравето и по безопасен начин на работещите при изпълнение на служебните им задължения, тъй като е допуснало при разтоварване на камион повдигане с помощта на мотокар на товар (връзка с фазер), под който не е бил осигурен необходимия просвет на вилите на мотокара, поради което същият не е бил центриран вследствие на което след повдигане пада от вилите на мотокара, затискайки и чупейки крака на шофьора на камиона – нарушение на чл. 36, т. 1 от Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари.

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: