Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 30.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при секретаря И.Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Красимир Мазгалов в.гр.дело №2167 по
описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.01.2021
год., постановено по гр.дело №6438/2020 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в, са
отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.Д.Б.
и Д.С.К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца при условията на разделност /по 1/2 част/ следните суми: 688.56 лв., представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 год. до
30.04.2016 год. в топлоснабден имот с абонатен №000261, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.07.2019 год. до окончателното й изплащане
и сумата от 195.89 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 14.09.2016 год. до 04.07.2019 год., за които суми
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №39968/2019
год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в и ищецът „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на
ответниците Е.Д.Б. и Д.С.К. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски
по делото в размер на 180 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че правилно първоинстанционният съд
бил приел, че ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на закона, но неправилно счел, че исковете са погасени
по давност на основание чл. 111 ЗЗД. . В раздел VІІ от Общите условия на ищеца
от 2008 год. – чл. 32, ал. 1, били определени редът и срокът за заплащане на
месечните дължими суми за топлинна енергия – 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В този смисъл задължението за заплащане на
дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, следвало
да бъде заплатено до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищеца от 2014 год. било
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителни сметки, продавачът издавал за отчетния период кредитни известия
за стойността на месечните фактури и една обща фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период. Клиентите не дължали
обезщетение за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия до изравняване
на отчетния период. Едва след това се начислявала лихва за забава върху общата
фактура. Издадените кредитни известия за прогнозно начислени суми за периода
погрешно били възприети от СРС като изискуеми задължения по фактури. В случая
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
бил изтекъл срокът по чл. 111 ЗЗД. А по отношение на претендираната сума за
услугата дялово разпределение бил приложим петгодишния давностен срок по чл.
110 ЗЗД. По делото били представени констативни протоколи за процесния период,
от които било видно, че всички издадени фактури са били публикувани. С тези
протоколи били установени изготвянето и оповестяването на фактурите.
Следователно исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явявали основателни. Налице били
ликвидни и изискуеми вземания срещу ответниците в претендираните размери. Ето
защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира
и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците по
жалбата Е.Д.Б. и Д.С.К. считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържат, че за процесния период, за който се претендирали процесните суми,
били приложими Общите условия на ищеца от 2014 год., като според клаузата на
чл. 33, ал. 1, клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми в
30-дневен срок от датата на публикуването им в интернет страницата на
топлопреносното предприятие. По своята същност това публикуване представлявало
покана на кредитора до длъжника в която бил посочен размер на дължимата сума за
изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението била
обвързвана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия. В този
смисъл правилно първоинстанционният съд бил приел, че давността за тези
вземания започва да тече от датата на възникването им – арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД, както и че претендираните вземания са погасени по давност. В
първоинстанционното производство били представени констативни протоколи, но от
тях се установявало публикуването на фактури за процесния абонатен №000261,
поради което и правилно СРС бил приел, че ответниците не са изпаднали в забава,
както и че е приложима нормата на чл. 119 ЗЗД. Претендират и присъждането на
направените разноски по делото.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби
пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на всяка от насрещните страни, приема следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се посочи следното:
Безспорно е във
въззивното производство, че ответниците Е.Д.Б. и Д.С.К. са съсобственици на
процесния имот, който се намира в сграда – етажна собственост, която е била присъединена към
топлопреносната мрежа /за който при ищеца е била открита
клиентска партида №000261/ и
имат качеството на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ ЕАД, че стойността на
доставената през периода от 01.05.2015 год. до 30.04.2016 год. топлинна енергия
възлиза на 688.56, както и че „Т.С.“ ЕООД е извършило дяловото разпределение за
имота за исковия период в съответствие с действащата нормативна уредба.
Единственият спорен
между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързани с това
дали претендираните вземания са погасени по давност.
Според
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011
год. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 год., ОСГТК, понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало –
чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав приема, че по отношение на процесните задължения за главници
въззивният съд приема, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е
така, тъй като страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД, но давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало, поради следните съображения:
Според действалите
през процесния период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл.
33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача.
Публикуването на
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и
на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността
на услугата дялово разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от Общите условия – каквато обаче в частност не се
претендира от ищеца/, представлява по своето естество уговорен между страните
начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение.
Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е.
той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи
от волята му, законодателят пренася началото на погасителната давност към
възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото.
В този смисъл
настоящият съдебен състав счита, че задълженията за месечни вноски /прогнозни
или равни/ възникват след изтичането на съответния месец, пред който е
доставена топлинна енергия – всяка доставка поражда вземане за месечна вноска, а
задължението за изравнителна вноска – от момента на съставянето на т.нар. обща
фактура, отразяваща потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база вече изготвената изравнителна сметка. Т.е. в частност
тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за вземанията за периода от 01.05.2015
год. до 30.04.2016 год. е започнала да тече от 1-во число на съответния следващ
месец, респ. от изготвянето на индивидуалната справка /виж чл. 3 от раздел ІV
от представения по делото договор при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ/ и е изтекла
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №39968/2019 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в – 12.07.2019
год. Следователно процесните главни вземания се явяват погасени по давност,
както законосъобразно е приел и СРС.
Осъщественото от
ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна енергия въз основа на
действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 2 от Общите условия не
променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/.
Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесната обща фактура, с
който жалбоподателят свързва началния момент, от който започва да тече
погасителната давност, няма действие по отношение на ответниците – арг. чл.
20а, ал. 2 ЗЗД.
На следващо
място, по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответниците
са били поставени в забава по отношение на задълженията за заплащане на стойността
на доставената през процесния период топлинната енергия, поради което и при
правилно приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение
на доказателствената тежест /виж чл. 154, ал. 1 ГПК/ първоинстанционният съд е
приел, че ревелираните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на
ответниците действително направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 150 лв.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 04.01.2021 год., постановено по гр.дело
№6438/2020 год. по описа на СРС, ГО, 145 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, за заплати на Е.Д.Б. с ЕГН ********** и Д.С.К. с ЕГН **********,
и двамата с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във
въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 150 лв.
Решението е постановено при участието на привлечено от
ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/