РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Търговище , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500070 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 51 от 11.02.2021 г., постановено по гр. д. 20203530101111 по описа за 2020
година на Районен съд - Търговище, съдът е отхвърлил предявения от З. И. Х. с ЕГН
********** от гр.**********, ул.’’************” № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, против
„Техносвят ЗАКО” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Шумен,
ул.’’Гаврил Георгиев”, № 20, представлявано от управителя Димитър Димитров, иск за
признаване на уволнението й със Заповед № 7/31.08.2020 г. на работодателя, поради
нарушаване на закрилата по чл. 333, ал. 1,т. 4 от КТ, като неоснователен, на осн. чл. 344,
ал.1, т.1 във вр. с чл. 344, ал. 3 от КТ. Съдът е признал ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
уволнението на З. И. Х., извършено със Заповед № 7/3 1.08.2020 г. на работодателя
„Техносвят ЗАКО” ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл. 328, ал. 1,т. 3 от КТ и го е
отменил, на осн. чл. 344, ал. 1, т.1 вр. чл. 329 от КТ, КАТО е възстановил З. И. Х. на
предишната й длъжност „касиер” в ответното дружество „Техносвят ЗАКО” ЕООД, ЕИК
*********, на осн. чл. 344, ал. 1,т. 2 от КТ. Присъдени са разноски по компенсация.
Постъпила е въззивна жалба от „Техносвят ЗАКО” ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.’’Гаврил Георгиев”, № 20, представлявано от
управителя Д.Д., което обжалва решението в частта му на уважаване на предявените искове
по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Във въззивната жалба се акцентира, че доказването на
1
намаляване на обема на работа в дадено търговско дружество би могло да се извърши чрез
гласни показания, каквито в случая са налице. Отделно се излагат и съображения, че е
ноторно, че в условията на настоящата пандемия работата в дадено търговско дружество е
силно намаляла. Моли се за отмяна на решението в частта му, в която е признато за
незаконно уволнението на ищцата и същата е възстановена на работа.
Постъпил е отговор на подадената въззивна жалба от ищцата, чрез адв. Р.Е. Р., АК-
Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, бул. „Митрополит Андрей" №43, ет.1, в който се
твърди, че в настоящия случай работодателят не е ангажирал от една страна никакви
доказателства, че е намален обема на работа, освен едно твърдение в отговора на исковата
молба, чрез който превратно се опитват да се възползват от създалата се обстановка, както и
твърдение на само на един от водените свидетели, който е в трудово-правно отношение с
работодателя, като показанията били давани и под негово наблюдение в съдебно заседание,
без да се представят нито един счетоводен документ, от който да е видно, че действително е
намален обема на работа. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивникът се представлява лично и от адвокат Е. Молят съда да
уважи въззивната жалба като отхвърли предявените искове и да им присъдени направените
по делото разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна се явява лично и с адвокат Р.. Оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА,
провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира
следното:
Пред Търговищкия районен съд в условията на обективно кумулативно съединяване са
предявени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
По фактите:
Ищцата е работила в ответното търговско дружество на длъжността „касиер“ като
трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ –
поради намаляване на обема на работа.
Във въззивното производство спорният въпрос е дали е било налице основанието за
прекратяване на трудовия договор с ищцата, респ. – дали ако е било налице намаляване на
работата в дружеството, последното е доказало това свое твърдение.
На първо място съдът държи да подчертае, че към момента на уволнението на ищцата,
безспорно е, че в страната е имало извънредна епидемиологична обстановка, но не може да
2
се възприеме тезата на въззивника, че в условията на тази обстановка е ноторно, че работа
във всички търговски дружества е намаляла, в частност – и в ответното дружество, и този
факт следва да се счита доказан въз основа на самата пандемична обстановка.
На следващо място следва да се отбележи следното:
Законността на приложеното уволнително основание спрямо ищцата се преценява към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение, като се вземат предвид всички
настъпили до този момент правнорелевантни за спора факти. За фактическия състав на
основанието по чл. 328, ал.1, т.3 КТ намаляването на обема на работата следва да се отнася
не към дейността на предприятието изобщо, а към конкретната дейност, реализирана чрез
дадена трудова функция. Доколко е налице намаляване на работата се преценява конкретно
за всеки отделен случай, но трябва да съществува обективна връзка между намалението и
необходимостта работодателят да реорганизира работния процес - било като преустанови
дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата, или като разпредели трудовата
функция, за която работата е намаляла, между други работници в предприятието. В
доказателствена тежест на работодателя е да установи наличието на връзка между
намаления обем на работата и трудовата функция на уволнения работник.
Намаляване на обема на работа е обективен факт и следва да се докаже по съответния
начин. Субективните възприятия на други лица в търговското дружество, представени чрез
свидетелски показания, могат да бъдат индиция, че е налице намаляване на обема на работа
на ищцата при изпълнение на нейните функции, но не и основно доказателство по спора.
Безспорно е, че намаляване на обема на работа може да се докаже и само чрез гласни
доказателства, но ако същите касаят конкретни факти, които могат да доведат до извода за
наличие на такава ситуация в търговското дружество. Изявления от рода „работата намаля“,
„клиентите бяха малко“, „оборотът намаля“ – не могат да установят намаляване на обема на
работа точно за длъжността, която е заемала ищцата.
Ищцата е работила като касиер в магазин за продажба на техника. Всяка операция, която
осъществява даден касиер, обективно се отразява на хартиен носител чрез касови бележки. В
такава една ситуация най-добрият начин да се докаже, че е намаляла работата на касиерите в
магазина, е било да се направи справка колко касови операции са били изпълнени в
дружеството през предходните периоди и в периода преди уволнението на ищцата като
несъмнено следва да става дума за един период поне от три-шест месеца, в който да се
установи трайното намаление на работа в дружеството. Макар работодателят да е
разполагал с лесен и ефективен начин да докаже своето твърдение за намаляване на обема
на работа в магазина, което се е отразило и на трудовата функцията „касиер“, такива
доказателства по делото няма. Свидетелските показания за намаляване на работата, както
съдът посочи по-горе, са в по-голямата си част субективни, ако не сочат конкретни факти. В
конкретния случай основната част на показанията на разпитаните двама свидетели пред
съда засяга въпросите, касаещи начина на осъществения подбор и начина на връчване на
3
уволнителната заповед на ищцата. Относно това в какво се е състояло намаляване на
работата в магазина, конкретни показания няма. Само св. М. твърди, че от началото на
пандемията работата драстично намаляла, като се наложило дори няколко пъти служителите
да излизат в неплатен отпуск през м.април 2020 година, а работодателят кандидатствал по
програмата „60 на 40”, но за това се изисквало много време за одобрение. Посочените
твърдения, освен, че са твърде общи, не съставляват годно доказателство да се установи
дали това намаляване е било трайно към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение - 31.08.2020 г. и то такова, че да е съотносимо към трудовата дейност,
извършвана от ищцата, поради което съдът приема, че от работодателя е останало
недоказано основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата по чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ, обстоятелство, обуславящо извод за това, че уволнението е извършено
незаконосъобразно, при което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като
уволнението на ищцата се признае за незаконосъобразно и се отмени, на осн. чл. 344, ал. 1,
т. 1 вр. чл. 329 от КТ (в този см. решение № 703/17.11.2010 по гр.д.№ 90/2010 на ВКС, III
г.о., Решение № 375 от 25.11.2015 г. по гр. д. № 1925/2015 г. , решение № 125/18.04.2013 г.
по гр.д.№ 832/2012 г. на ВКС IV г.о. и др.).
С оглед основателността на главния иск за признаване на уволнението за незаконно и за
неговата отмяна, несъмнено основателен е и вторият предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ – за възстановяване на ищцата на предишната работа, която е заемала в ответното
дружество, а именно „касиер“.
Като е стигнал до същия правен извод Търговищкият районен съд е постановил правилно
и законосъобразно решение в обжалваната част, което следва да се потвърди в тази му част.
Въззиваемата страна има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51 от 11.02.2021 г., постановено по гр. д. 20203530101111
по описа за 2020 година на Районен съд – Търговище в частта му, в която съдът е признал
ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО уволнението на З. И. Х., извършено със Заповед №
7/31.08.2020 г. на работодателя „Техносвят ЗАКО” ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 3 от КТ и го е отменил на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 329 от КТ, КАТО е
възстановил З. И. Х. на предишната й длъжност „касиер” в ответното дружество „Техносвят
ЗАКО” ЕООД, ЕИК *********, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като правилно и
законосъобразно.
4
ОСЪЖДА „Техносвят ЗАКО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Шумен, ул.’’Гаврил Георгиев”, № 20, представлявано от управителя Димитър
Димитров, да заплати на З. И. Х. с ЕГН ********** от гр.*********, ул.’’***********” №
***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, направените по делото разноски за въззивната инстанция в
размер на 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд –София само при условията на чл. 280 и сл. от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5