РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 18.02.2021 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:  ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                    ДИМИТРИНА ПАВЛОВА                                                                       

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.а.д. № 5 по описа за 2021г.,и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

  Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с вр.§ 19, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на АПК.  

  Образувано е по касационна жалба на ЕТ „*****представлявано от П.Ц.Ш. със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****, чрез адвокат Н.Н. – САК срещу Решение № 260039 от 20.11.2020 г. на Районен съд – Тетевен, постановено по гр.ах.дело № 191/2020 г. по описа на същия съд.

  С подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска  отмяна на съдебния акт в частта, с която производството по жалбата е прекратено, поради просрочието й, като незаконосъобразна и решение с отмяна като незаконосъобразна заповед №630/2.10.2019г. на заместник - кмет на Община Тетевен. Иска се също отмяна изцяло на частта от решението, с която съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ в частта с искането за обявяване на нищожност на заповед №630/2.10.2019г. и обяване нищожността на същата заповед.

  В съдебно заседание и в писмена защита касационният жалбоподател чрез пълномощника си поддържа касационната жалба. Претендира присъждане разноските и за двете инстанции по приложения списък.

  Ответникът по делото – Кметът на Община Тетевен оспорва касационната жалба в съдебно заседание чрез пълномощник Ю.К.В.. В писмена защита излага подробни съображения и претендира присъждане на сторените разноски по приложения списък.

 

    Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

             Настоящият касационен състав на Административен съд Ловеч при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, вкл. в частта с характер на определение от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в законоустановения срок по чл.211 от АПК.

               Разгледана по същество касационната жалба е основателна по  съображения, различни от изложените в нея. 

               С обжалваното решение решаващият състав отхвърля като неоснователна жалбата на настоящия касатор ЕТ „*****“ за прогласяване на нищожност на заповед № 630/02.10.2019г. на Б.В.заместник-кмет на община Тетевен, с която основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността и земеделските земи /ЗСПЗЗ/, по жалба с вх. № Жалба-66/20.06.2019 г., подписана от В.С.И. от с.Галата и извършена проверка на 24.07.2019г. е наредено изземване на земеделска земя в размер на 3,460 дка за стопанската 2018/2019 год. от поземлен имот (ПИ) с идентификатор *****по КККР на с. Малка Желязна, съответстващ на поземлен имот №126045 по КВС на землище с. Малка Желязна, целият с площ 4,350 дка, НТП - нива, м. „Елица“ , V кат., разпоредено е предоставянето й на ползвателя „*****“ ЕООД, и е постановено изплащането на сумата от 156,06 лева, представляваща трикратния размер на средното годишно арендно плащане за землището на общината за предходната година от страна на ЕТ „*****“, ползващ имота без правно основание. Със същото решение  решаващият състав прекратява като недопустимо производството по  жалбата на ЕТ „*****“, с която се иска отмяна на заповед №630/02.10.2019г. на Б.В.заместник - кмет на община Тетевен като незаконосъобразна, поради изтичане на срока за обжалване и осъжда жалбоподателят да заплати на община Тетевен, област Ловеч сумата от 230 лева - разноски по делото.

             В отхвърлителната част Решението е мотивирано, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, и наведените от жалбоподателя пороци на заповедта с доводи за нищожност, дори да са допуснати, водят до нейната незаконосъобразност поради противоречие с материално правни разпоредби при издаването й, но не обусловят извод за нищожност на заповедта.

             В прекратителната част Решението е мотивирано с подаване на жалбата /08.04.2020г./,  срещу оспорената заповед след изтичане на срока за обжалване и същата е влязла в законна сила, тъй като е приета за надлежно връчена на 09.10.2019г. на  лицето И. Ш. /съпруга/ и срокът по чл.149 ал.1 от АПК е изтекъл на 24.10.2019г.

             Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приложима съгласно разпоредбата на чл. 236 от АПК касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба съдът намира обжалваното решение (определение) за недопустимо.

             Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър.

            Според ал.2 заповедта на кмета, както и отказът му да издаде такава заповед подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съответно делата не са с гражданско правен, а са с административно правен характер. В случая в хода на производството пред районния съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при конституирането на страните, обуславящо недопустимост на съдебното решение, за което АдмС Л, като касационна инстанция, следи служебно. С разпоредбата на чл.154, ал.1 от АПК законодателят е вменил като процесуално задължение на съда служебното конституиране на страните по делото. Същото е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и решението, постановено при липсата на задължителна страна и участие на ненадлежна такава, подлежи на обезсилване. Според чл.153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, които съдът конституира служебно /по аргумент от чл.154, ал.1 от АПК/. За наличието на това изискване се следи служебно от съдилищата, включително и в касационното производство.

             В случая като ответник е била конституирана, призована и участвала Община Тетевен, която не притежава характеристиките на ответник по един административен спор, не е административен орган и не е автор на административния акт – предмет на съдебен спор. Такъв е само органът, издал процесната заповед или отказ, а именно - зам. Кметът на Община Тетевен, респективно Кметът на общината, в зависимост от това, дали заместник кметът е издал същата при условията на упълномощаване или делегация на права, т.е. дали е действал от свое име или от името на кмета на общината. При наличието на неправилно конституиране на страните по спора, решението на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено като недопустимо, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

             При новото разглеждане на делото и след правилното конституиране на страните първоинстанционният съд следва да вземе предвид следното:

             Разпоредбата на чл.34 от ЗСПЗЗ е хипотеза на спорна администрация – административен орган разрешава спор между гражданско правни субекти относно упражняването на вещни права. Поради това разпоредбата му предоставя обвързана компетентност и строго регламентира реда за установяване на фактите, при които административния орган може да упражни правомощието си по разрешаване на спора между собственика или ползвателя на земеделска земя с възстановено право на собственост и лицето, което ползва същата земя без правно основание.

             Съобразно нормата на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. Следователно, издаването на заповед с правно основание чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ предполага да са се осъществили трите кумулативно предвидени в хипотезата на същата правна норма условия, а именно: направено искане до компетентен административен орган от лице с право на собственост или ползвател на правно основание на земеделски имот, ползване на същия този имот от трето лице и това ползване да се осъществява без правно основание. Административният орган трябва да установи всички релевантни факти и обстоятелства относно тези три въпроса, преди да постанови своя акт.

               При разглеждането на основателността на подаденото от В.С.И. заявление следва да се вземе предвид както дали същият се явява собственик или „ползвател на правно основание“, т.к. всяка от тези две хипотези прави разглеждането на заявлението допустимо и задължително, видно от текста на чл.34 на ЗСПЗЗ. В тази  връзка следва да се установи доколко административният орган е сезиран изначално с валидно искане за иницииране производство по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ.  Съответно възникнала ли е материална компетентност за административният орган да се произнесе, т.к. производството започва по инициатива на заинтересуваните лица, при липса на служебно начало. Административният акт е постановен в проведено и приключено административно производство по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, започнато както е посочено в Заповедта с „жалба с вх.№  Жалба-66/20.06.2019 г. от В.С.И., с адрес: ***, „*****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Галата, пл. Централен, „****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с.Галата, пл. Централен №1, чрез пълномощник В.С.И. - пълномощно peг. №****. на Р.В., нотариус в район PC Тетевен с рег.№*** на Нотариалната камара, и С.И.С., с адрес: ***, чрез пълномощник В.С.И. - пълномощно peг. №****год. на Р.В., нотариус в район PC Тетевен с рег.№*** на Нотариалната камара“, в която същият иска проверка и при установяване на засегнати площи моли да бъде наложена санкция на въпросния нарушител, допълнена след няколко месеца /24.09.2019г./ с искане за издаване на заповед по чл.34 от ЗСПЗЗ от ФЛ В.С.И. в лично качество. 

                Не на последно място от съда следва да се съберат доказателства и да се обсъди доколко зам. кметът на Община Тетевен е имал правото да издаде заповед по чл.34 от ЗСПЗЗ, което е предпоставка за действителността на оспорения индивидуален административен акт. 

               В случая от съдържането на заповедта се установява, че функциите, свързани с издаване на заповеди по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, са възложени на заместник- кмета само за времето, през което титулярът не може да упражнява правомощията си лично поради отсъствие при служебна командировка или отпуск, т.е. възлагането е с цел осигуряване непрекъснатото функциониране на администрацията. Оспорената заповед е подписана за кмет на община Тетевен съгласно Заповед № 593/19.09.2019 год., като позоваването в последната на чл.44, ал.2 от ЗМСМА и във вр. с чл.39, ал.2 от ЗМСМА уточнява формата на акта - заповед в случаите на упражняване на нормативни правомощия от кмета на общината. Следователно с цитираната заповед, кметът на общината не делегира функции по ЗСПЗЗ на заместник-кмета и не го овластява с компетентност да издава заповеди за изземване на ползвана без правно основание земеделска земя, а му възлага да издава актове, вкл. по чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ само в случаите, при които поради обективна невъзможност титулярът е възпрепятстван да изпълнява тези правомощия. В тези хипотези, както вече се посочи, заместникът упражнява задълженията на замествания в пълен обем, от името на последния.

             Настоящата инстанция приема, че решението на районният съд е постановено без участието на надлежна страна, което препятства ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права. Конституирането на точните страни, които законът сочи, представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. В случая органът, от чието име е издаден оспорения административен акт, не е конституиран като страна в първоинстанционното производство, а като ответник участва общината, която не притежава материалната и процесуална легитимация, поради което съдебният акт е постановен при участието на ненадлежна страна и е недопустим.

             Поради изложените съображения, постановеното от Районен съд-гр.Тетевен съдебно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. В случая са налице условията на чл. 221, ал. 3 от АПК, след отмяна на недопустимото решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд, който, след заличаване на участвалия в производството ненадлежен ответник по делото (Община Тетевен), конституиране на надлежния ответник съобразно правилата на чл. 15, ал.1 и чл.153, ал. 1 от АПК (кметът на община Тетевен) и провеждане на съдебното производство с негово участие, да се произнесе по жалбата на ЕТ „****“, представляван от П.Ц.Ш., против Заповед №630/2.10.2019г., издадена от Кмета на Община Тетевен. Относно допустимостта на оспорването, следва да се съобрази, че пред районният съд като доказателство за връчване на процесния акт е представено с административната преписка известие за доставяне, адресирано до ЕТ „****“ с адрес *** и подписано от г-жа И. Ш.. Видно от известие за доставяне по пощата на л.134 от делото на РС, същото съдържа дата / 9.10.2019г. / и подпис на получател на пратката, без да е отбелязано, че с тази пощенска пратка е изпратена оспорената пред РС заповед на кмета на община Тетевен, за да се приеме, че същата заповед е надлежно връчена на дата 09.10.2019г. 

              На това основание обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

             При новото разглеждане на делото, на основание чл.226, ал.3 АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция.

              Водим от горното и на основание чл.221, ал.3, във вр. с чл.209, т.2 от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.34 от ЗСПЗЗ, Административен съд Ловеч, касационен състав,

            РЕШИ:

             ОБЕЗСИЛВА решение № 260039 от 20.11.2020 година, постановено по гр.ах.дело №191/2020 г. по описа на Районен съд – Тетевен.

            ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.  

           РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.