Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД,
ХVІ–ти състав,
в публично заседание на 30.03.2021 г., в състав:
Административен съдия : Красимир Кипров
при секретаря Галина
Георгиева
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм. дело № 1308 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на К.П.П., ЕГН **********,***, срещу Заповед № РД-1327/28.05.2020
г. на Кмета на Община Долни чифлик, с която е наредено К.П.П., в качеството си
на собственик да премахне за собствена
сметка констатираните
като незаконни строежи „склад за инвентар“ и „пристроена тоалетна“, разположени
в ПИ № ***по кадастралната карта /КК/ на с. Ново Оряхово, Община Долни чифлик.
В жалбата се релевира незаконосъобразност
на оспорената заповед, поради издаването й при липса на мотиви и в нарушение на
процесуалния и на материалния закон. Посочва се, че изградените склад и
тоалетна се явяват обслужващи постройки спрямо монтираната съгласно издадено
Разрешение за строеж № 101/04.10.1991 г. барака за живеене, като с нея не се
променя застроителния план и същата е изградена в периода 1991–1992 година.
Аргументира се, че предвид периода на изграждане следва да се приеме, че
строежите са били допустими по правилата и нормативите, действали по време на
тяхното извършване, регламентирани в Правилника за прилагане на Закона за
териториално и селищно устройство /ППЗТСУ/ /отм./ и Наредба № 5 за правила и
норми по ТСУ /отм./, както и по правилата на ЗУТ за допълващо застрояване, каквито
са обектите предмет на проверка. Изтъква
се, че издаването на заповедта без административният орган да събере
доказателства и да установи дали строежът е търпим или не, се явява
обстоятелство обосноваващо на самостоятелно правно основание нейната
незаконосъобразност. Навеждат се доводи, че процесните строежи са търпими по
смисъла на § 16, ал. 2 от Преходните разпоредби /ПР/ на ЗУТ и по смисъла на §
127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на ЗИД на ЗУТ. Отправя
се искане за отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
представителя по пълномощие адв. Г. П., която моли за отмяна на обжалваната
заповед и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен
списък.
Ответникът – Кметът на Община Долни чифлик,
чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Д. П., оспорва жалбата
и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Счита, че от жалбоподателката
не е доказано, че процесните сгради са законно построени, нито че са търпими. Намира
обжалвания административен акт за законосъобразен и издаден при правилно приложение на материалния
закон. Подробни съображения за неоснователност на жалбата са изложени в
представените в последното по делото открито съдебно заседание писмени бележки,
с които се претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е
образувано във връзка с постъпило в общинска администрация Долни чифлик писмо с вх.
№ 2400-650/29.08.2019 г. от Началника на Регионална дирекция за национален строителен
контрол /РДНСК/ – Варна, в което е посочено, че на основание чл. 221, ал. 4 от ЗУТ кметът на Община Долни чифлик следва в законоустановения срок да уведоми
жалбоподателя, заинтересуваните лица и РДНСК – Варна за предприетите последващи
действия от общинската администрация по жалбата на К.Л.Х.. Видно от приложената
към писмото жалба вх. № ДЧ-860-01-787/07.06.2019 г. от К.Л.Х., същият твърди, че е лишен от достъп до
притежаваните от него имоти, а именно: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***и ПИ с идентификатор ***, намиращи се в с. Ново Оряхово,
общ. Долни чифлик, обл. Варна. Като причина е посочена построената от собствениците на съседния ПИ с идентификатор ***незаконна масивна постройка,
разположена в ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***и ПИ с идентификатор ***.
Извършена е проверка
от служители на Община Долни чифлик на строеж, представляващ склад за инвентар
и пристроена тоалетна, резултатите от която са обективирани в Констативен акт №
6/23.10.2019 година. Установено е, че собственик на ПИ с идентификатор № ***по
КК на с. Ново Оряхово, съгласно договор за доброволна делба на недвижими имоти
№ *, том *, вх. рег. № *, нот. д. № * г. от * г., вписан в книгите по вписванията под
№ *, том *, рег. № *, дело № * от ** г. /л. 12-13 от делото/, е К.П.П..
Констатирано е, че строежите
„склад за инвентар“ и „пристроена тоалетна“ са изградени от бащата на собственичката
на ПИ с идентификатор № ***/П.К. И./ през 1991–1992 година, съгласно нотариално
заверени декларации и представляват съответно метален склад за инвентар с
приблизителна площ 5 кв.м. и пристроена тоалетна от тухлена зидария с приблизителна
площ 3 кв.м. Към констативния акт е приложена окомерна скица на разположението
на обекта и приблизителни размери в план.
Посочено е, че според
предназначението си строежите „склад за
инвентар“ и „пристроена тоалетна“ се категоризират в шеста категория, съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 10 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. на МРРБ
за номенклатурата на видовете строежи.
Установено е, че така
констатираните строежи представляващи „склад
за инвентар“ и „пристроена тоалетна“, са изградени в ПИ с идентификатор ***по
КК на с. Ново Оряхово без издадено
разрешение за строеж, поради което същите са квалифицирани като незаконни по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и като такива, подлежащи на премахване.
Въз основа на констатациите
в Констативен акт № 6/23.10.2019 г., кметът на Община Долни чифлик на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация и чл.
223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ
издава процесната Заповед №
РД-1327/28.05.2020 г., с която нарежда на К.П.П. в качеството ѝ на собственик, да
премахне за собствена сметка констатираните като незаконни строежи „склад за
инвентар“ и „пристроена тоалетна“, разположени в ПИ № ***по КК на с. Ново Оряхово,
общ. Долни чифлик.
В заповедта е
посочено, че ПИ с идентификатор ***по КК на с. Ново Оряхово е собственост на К.Л.Х.
и Л.Х.Л. , съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * от * г., вписан в Службата по вписванията под № *, том *, рег. № *, дело № * от *
година.
След извършена
служебна проверка в архива на Община Долни чифлик е установено, че не са издавани
документи удостоверяващи законността на
строежа, като не са предоставени такива
и от собственика.
В мотивите към
заповедта, административният орган посочва, че за строежите „склад за инвентар“
и „пристроена тоалетна“ не са приложими
разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за търпим строеж
при липсата на съгласие от собственика на ПИ № ***по КК на с. Ново Оряхово ,
поради което е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване.
Посочено е, че Констативен
акт № 6/23.10.2019 г. е съставен в отсъствието на собственика К.П.П.. Същата го
е получила лично по пощата на 09.12.2019 г., видно от приложеното по
административната преписка известие за доставяне.
В законоустановения
срок в общинска администрация Долни
чифлик е постъпило писмено възражение срещу акта, в което се навеждат доводи,
че изградените строежи склад и тоалетна се явяват обслужващи постройки спрямо
монтираната с Разрешение за строеж № 101/04.10.1991 г. барака за живеене, с
която не се променя застроителния план,
както и такива за търпимост
на процесните строежи.
Възражението е
обсъдено в мотивите на оспорената заповед, като е счетено за неоснователно, тъй
като ПИ с идентификатор ***по КК на с. Ново Оряхово, в който са разположени
строежите „склад за инвентар“ и „пристроена тоалетна“ е собственост на К.Л.Х. и Л.Х.Л. ,
следователно не може да бъде издадено удостоверение за търпимост.
В хода на настоящото
съдебно производство е допуснато изготвянето на съдебно техническа експертиза
/СТЕ/ и допълнителна СТЕ.
Съгласно заключението на СТЕ /л. 37-42 от
делото/, обектите, предмет на оспорената заповед – „склад за инвентар“ и „външна тоалетна“, представляват „строеж“ по смисъла
на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1,
т. 6 от ЗУТ. Констатирано е, че за с.
Ново Оряхово има одобрен регулационен план със Заповед № 561312.12.1958 г.,
както и одобрен със Заповед № 655/13.09.1990 г. на Председателя на ИК план за
изменение на регулацията на кв. 5 и кв. 9 по плана на с. Ново Оряхово. След
запознаване с материалите по делото и извършен оглед на място вещото лице инж. А.П.
дава заключение, че към момента на изграждането им процесните постройки попадат
извън парцел XIII–114, 300 кв.м. идеални части от който е притежавал наследодателят на
жалбоподателката на когото, съгласно издадено Разрешение за строеж № 101/04.10.1991
г. е разрешено монтиране на масивна барака за живеене. Установено е, че със
Заповед № 300-5-10/09.02.2004 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия картография и кадастър /АГКК/ е одобрена кадастрална карта на с. Ново
Оряхово.
Със Заповед № РД-1833/15.05.2015 г. /л. 102 от делото/
кадастралната карта е изменена, като е създаден имот с идентификатор ***с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
селскостопански, горски, ведомствен път, който е собственост на К.Л.Х. на основание на
нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от * година. Посочено е, че
процесните постройки – „склад за инвентар“ и „пристроена тоалетна“, попадат в
имот с идентификатор ***по КК на с. Ново Оряхово. Според експерта изградените
постройки не са допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени /1991–1992 година/, тъй като са изградени в територия,
която не е собственост на извършителя П.К. И., територията на която са
изградени не е в регулационните/строителните граници на населеното място и
същата не е от терените предоставени за
земеделско ползуване или от личните селскостопански имоти на извършителя, остава
извън регулация където е допустимо
застрояване в определени параметри. Дава се заключение, че изградените
постройки не са допустими и по разпоредбите на ЗУТ и нормативната база към
него, тъй като имотът не е собственост на извършителя и територията,
върху която те са изградени е с предназначение „земеделска“, начин на
трайно ползване „път“ и предназначението й не позволява изграждане на постройки
в обхвата на пътя.
При изслушване на
заключението в открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че одобреният
със Заповед № 655/13.09.1990 г. регулационен план е действащ и към настоящия
момент, като процесните постройки остават извън урбанизираната територия. Уточнява, че
територията, в която същите попадат представлява част от транспортната инфраструктура
за достъп до крайните имоти на с. Ново Оряхово и не попада в парцел XIII–114, като в момента ПИ с идентификатор ***по КК на с. Ново Оряхово също е
извън регулационните и строителни граници на населеното място.
Видно от заключението
по допълнителната СТЕ /л. 85-87 от делото/, вещото лице инж. А.П. е изготвила
три броя комбинирани скици /л. 88-90 от делото/. Върху комбинирана скица № 1
/л. 88 от делото/ са нанесени регулационният план на кв. 5 и кв. 9 по плана на
с. Ново Оряхово, одобрен със Заповед № 655/13.09.1990 г. на Председателя на ИК
на ОНС гр. Г. Т. /понастоящем гр. Долни
чифлик/, показваща изменението на
регулационния план на селото одобрен със
Заповед № 5613/12.12.1958 г., кадастралният план на с. Ново Оряхово който е
послужил за кадастрална основа за изработване на регулационния план от 1958 г. и разположението на процесните постройки. На
комбинирана скица № 2 /л. 89 от делото/ са нанесени регулационният план на кв.
5 и кв. 9 по плана на с. Ново Оряхово одобрен със Заповед № 655/13.09.1990 г.
на Председателя на ИК на ОНС гр. Г. Т. ,
имоти с идентификатори *** и 52115.501.172 от КК на с. Ново Оряхово,
одобрена със Заповед № 300-5-10/09.02.2004 г. и процесните постройки. На комбинирана скица №
3 /л. 90 от делото/ са нанесени регулационният план на кв. 5 и кв. 9 по плана
на с. Ново Оряхово, одобрен със Заповед № 655/13.09.1990 г. , имоти с идентификатори
** и ** от КК на с. Ново Оряхово,
одобрена със Заповед № РД-18-33/15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК
и процесните постройки. След анализ на
комбинираните скици експертът дава заключение, че процесните постройки попадат
в неурбанизирана територия по отношение на регулационните предвиждания.
Посочено е, че : по отношение на кадастралния план на с. Ново Оряхово послужил за кадастрална основа за изработване
на регулационния план от 1958 г., постройките попадат в обхвата на съществуваща
стара улица; по отношение на КК, одобрена със Заповед № 300-5-10/09.02.2004 г. постройките попадат в имот с идентификатор ***,
собственост на К.П.П. съгласно договор за доброволна делба на недвижими имоти №
*, том *I, вх. рег. № ** , нот. д. № ** г.
от ** г., вписан на ** том *, № *, рег. № *, дело * ; по
отношение на КК одобрена със Заповед №
РД-18-* г., постройките попадат в имот с идентификатор *, който по КК е с
трайно предназначение „земеделска земя“ и начин на трайно ползване „за
селскостопански, горски, ведомствен път“, собственост на Л.Х.Л. и К.Л.Х. съгласно нотариален акт № *, том *,
дело № * от * година.
Вещото лице посочва,
че процесните постройки са необходими като предназначение за осъществяване
обитаването на имота, но не са изградени като част от жилищната сграда съгласно
действащите нормативи към момента на изграждането им и към момента на издаване на обжалваната
заповед. Според експертизата, когато се изграждат извън жилищната сграда,
същите представляват второстепенни постройки по смисъла на ЗТСУ и ППЗТСУ, действащи към момента на изграждането
им, както и по нормите на ЗУТ, действащ към момента на издаване на обжалваната
заповед.
Експертизата е
установила, че имот с идентификатор ** от КК на с. Ново Оряхово, с начин на
трайно ползване „за селскостопански, горски, ведомствен път“ е образуван
с одобряването на КК и КР на част от землището на с. Ново Оряхово, извършено със
Заповед № РД-18-33/15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с която е
приета контактна зона между урбанизирана и неурбанизирана територия.
Посочено е, че
направеното заключение по въпрос № 3 от предходната /основната/ СТЕ отнасящ се до допустимостта на процесните
постройки по смисъла на § 127, ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, остава непроменено.
При изслушване на
заключението в открито съдебно заседание вещото лице заявява, че регулационните
и строителните граници по действащия регулационен план съвпадат, като
процесните постройки попадат извън урбанизираната територия. Посочва, че при
първоначалното одобряване на КК на с.
Ново Оряхово през 2004 година е допусната явна фактическа грешка, която е
отстранена с изменението на КК извършено
със заповед № РД-18-33/15.05.2015 г. на изпълн. директор на АГКК, изразяващо се
в уточняване на границите между урбанизирана и неурбанизирана територия в
контактната зона.
Експертните заключения
по СТЕ и допълнителната СТЕ не са оспорени от страните и се възприемат от съда
като обективно и компетентно дадени и безпристрастно изготвени, кореспондиращи
с останалите доказателства по делото.
При така установените фактически обстоятелства, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима – същата е
подадена в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4, изречение първо, предложение
първо от ЗУТ, във връзка с чл. 149, ал. 1 от АПК, от адресат на оспорения
административен акт и при наличието на правен интерес от съдебно
оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
При извършване на
задължителната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът констатира, че
оспорената
Заповед № РД-1327/28.05.2020 г. е издадена от компетентен
орган – кметът на Община Долни чифлик, съобразно нормите на чл. 225а, ал. 1 във
връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, в рамките на предоставените му
правомощия. Съгласно цитираните разпоредби именно кметът на общината разполага
с материална компетентност да издава заповеди за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ или на части от тях. В
случая, от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от неоспореното от
участниците в съдебния процес заключение по СТЕ, безспорно е установено, че процесните
строежи представляващи „склад за
инвентар“ и „външна тоалетна“ са от
шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, както и че местонахождението
на същите е в с. Ново Оряхово, общ Долни
чифлик, поради което в правомощията на Кмета на Община Долни чифлик е
издаването на заповед за тяхното премахване.
Спазена е изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК форма, като заповедта съдържа ясно изложение на фактическите и правните
основания за премахване, което позволява осъществяването на съдебния контрол за
законосъобразност. Обектите са индивидуализирани в достатъчна степен
посредством местонахождение и технически параметри, конкретно е посочен
адресатът и наложените му със заповедта задължения. От посочените фактически и
правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи
упражненото от него публично субективно право.
Не се установяват съществени процесуални
нарушения в хода на административното производство. Обжалваната заповед за
премахване е издадена въз основа на констативен акт, съставен от служители по чл. 223, ал. 2 – служители за
контрол по строителството, определени с приложената по административната
преписка Заповед № РД-2398-1/01.11.2018 г. на кмета на Община Долни чифлик. Констативният
акт поставил началото на производството е редовно съставен от компетентни длъжностни
лица и е надлежно връчен на
жалбоподателката на 09.12.2019 г., като е указана възможността да се
подаде възражение в 7-дневен срок от неговото получаване. П. е упражнила тази
възможност. Възражението, съдържащо основно доводи за търпимост на строежа,
макар и лаконично е обсъдено в
обжалваната заповед, като е прието за неоснователно. Противно на твърдяното в
жалбата, оспореният по съдебен ред индивидуален административен акт е издаден
след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая в
съответствие с изискването на чл. 35 от АПК. Административният орган е извършил
преценка както за законността, така и за търпимостта на постройките, като едва
след констатиране липсата на предпоставките за квалифицирането им като такива е издадена
обжалваната заповед.
Обжалваната заповед е издадена при
правилно приложение на материалния закон.
Между страните по делото няма спор, че за процесните
постройки няма издадено разрешение за строеж, а обстоятелството, че те представляват
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ е установено от извършената по
делото съдебно-техническа експертиза.
Съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, строеж или
част от него е незаконен, когато се извършва: 1. В несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план ; 2. Без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. При съществени отклонения
от одобрения инвестиционен проект по чл.
154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ; 4. със строителни продукти, несъответстващи на
изискванията по чл.
169а, ал. 1,
или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи,
ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа
и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този
закон ; 5. При наличие на влязъл в сила
отказ за издаване на акт по чл.
142, ал. 5, т. 8 ; 6. В нарушение на изискванията за строителство
в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна
устройствена защита по чл.
10, ал. 2 и 3.
Посочената правна норма лимитативно
изброява основанията квалифициращи един строеж като незаконен, като
законодателят изисква тяхното алтернативно, а не кумулативно наличие. Тоест,
констатирането на само едно, което и да
е от основанията по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ определя строежа като незаконен, респ. подлежащ
на премахване – аргумент от чл. 225, ал. 1 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Видно от заключението на вещото лице изготвило основната и допълнителната СТЕ,
строежите предмет на обжалваната заповед, представляват второстепенни постройки
на допълващото застрояване по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл.
147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за постройките на допълващото застрояване не се изисква
одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. Въпреки
това, за изграждането на този вид строежи
се изисква разрешение за строеж – аргумент от чл. 41 от ЗУТ. Следователно, липсата
на издадено разрешение за строеж за построяването на процесните „склад за инвентар“ и „външна тоалетна“ квалифицира
същите като незаконни по смисъла на 225, ал. 2, т. 2, предложение второ от ЗУТ,
респ. като подлежащи на премахване, както правилно е приел кметът на Община Долни чифлик.
Неоснователно в жалбата се твърди, че
процесните строежи – „склад за инвентар“ и „външна тоалетна“ са търпими по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на
ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Посочените преходни разпоредби на ЗУТ
регламентират условията, при които даден строеж , макар да е незаконен е търпим, т.е. неподлежащ на премахване. Според
съдебната практика на ВАС и на регионалните административни съдилища, приложимостта на отделните хипотези предвидени
съответно в § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ се
преценява съобразно периода на изграждане на строежа. Процесните постройки,
чието премахване е разпоредено с обжалваната заповед са изградени в периода 1991–1992 година,
поради което относима към преценката дали строежите са търпими е нормата на §
16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Според цитираната разпоредба , незаконни строежи започнати в периода 8 април 1987 г. – 30 юни
1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако
са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи
до 31 декември 1998 година. За приложението на хипотезата на цитираната правна
норма следва да са налице няколко кумулативни предпоставки, като строежът не
само трябва да е изграден в посочения период, но също така следва е допустим,
като същият следва и да е деклариран пред съответния одобряващ орган до
31.12.1998 година. В случая е налице единствено първата предпоставка, визирана
в цитираната преходна разпоредба на ЗУТ, а именно: изграждането на процесните
строежи в периода 8 април 1987 г. – 30
юни 1998 година, което обстоятелство не е спорно между страните.
От събраните по делото доказателства, в
т.ч. заключението по СТЕ се установи, че
към момента на изграждането им процесните постройки
попадат извън парцел XIII–114, 300 кв.м. идеални части от който е притежавал наследодателят на
жалбоподателката и в който съгласно издадено разрешение за строеж №
101/04.10.1991 г. е разрешено монтиране на масивна барака за живеене. Нещо
повече, според експертното заключение и предвид уточненията направени от вещото лице в открито съдебно
заседание по приемане на заключението по СТЕ, теренът върху който са построени складът за инвентар и
външната тоалетна се намира извън
урбанизираната територия, т.е. извън регулационните и строителните граници на
с. Ново Оряхово. Установено, че територията, в която попадат постройките е част от транспортната инфраструктура за
достъп до крайните имоти на с. Ново Оряхово и не попада в парцел XIII–114. Видно от приложената към заключението по допълнителната СТЕ
комбинирана скица № 1, по отношение на
кадастралния план на с. Ново Оряхово послужил
за кадастрална основа за изработване на регулационния план от 1958 г., процесните
постройки попадат в обхвата на съществуваща стара улица.
Към момента на извършване на процесните
строежи /1991–1992 година/ са действали Законът за териториално и селищно
устройство /ЗТСУ/ /отм./ и ППЗТСУ /отм./. Съгласно чл.
121, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./, в селата могат да се застрояват стопански
постройки със селскостопанско предназначение от всякакъв вид за лични нужди. Според
чл. 119, ал. 6 от ППЗТСУ /отм./, клозетът трябва да бъде в самата жилищна или
вилна сграда. При липса на водоснабдяване на населеното място или на съответната
му част се разрешава временно клозетът да бъде извън жилищната сграда.
Цитираните разпоредби регламентират нормативните правила за изграждане на
строежи от вида на процесните. И двете посочени правни норми предвиждат
строителството да се извършва в границите на населеното място, т.е. в
урбанизирана територия. По отношение на тоалетната е предвидено същата да се
намира в жилищната сграда, която тя обслужва, а само по изключение /при липса
на водоснабдяване/ се допуска да е извън
жилищната сграда и то за определен период от време. При всички случаи обаче , строежът
трябва да е в строителните/регулационните граници на населеното място. При
установеният по делото факт, че процесните постройки попадат извън
урбанизираната територия не може да се
приеме, че същите са допустими по одобрения със Заповед № 655/13.09.1990 г. на
Председателя на ИК на ОНС гр. Г. Т. /понастоящем
гр. Долини чифлик/ регулационен план,
който е действащ и към настоящия момент, нито че са допустими по правилата и
нормативите действали по време на
извършването им. По делото няма данни, че територията върху която са изградени процесните строежи е от определените в чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ
/отм./ в редакцията действаща към периода на реализиране на
строителството / изм. – ДВ, бр. 48 от 1985 г./ – места предоставени за земеделско ползване или личен селскостопански имот, за които може
да се допусне застрояване.
Налага се извод, че
процесните строежи не са допустими по разпоредбите действали по време на извършването им /1991–1992 година/, тъй като територията в която са изградени не е в регулационните/строителните граници на
населеното място, като същата не е от терените предоставени за земеделско ползване или от
личните селскостопански имоти на извършителя, намират се извън регулация, където е допустимо
застрояване в определени параметри, в каквито не попадат процесните обекти. В същият смисъл
е и неоспореното по делото заключение по
СТЕ.
Изградените склад за
инвентар и пристроена тоалетна не са допустими и по действащите към момента на
издаване на обжалваната заповед разпоредби на ЗУТ и на подзаконовите нормативни
актове по неговото прилагане, тъй като видно от изготвените от вещото лице
комбинирани скици, същите и към този по-късен момент отново попадат извън урбанизираната
територия. От заключението на вещото лице по СТЕ, както и от комбинирана скица
№ 3 към заключението по допълнителната СТЕ се установява, че към момента на
издаване на обжалваната Заповед № РД-1327/28.05.2020 г. , постройките попадат в имот с идентификатор ** по КК на с.
Ново Оряхово, който видно приложената по административната преписка скица №
15-675890/20.09.2018 г. е с трайно предназначение на територията „земеделска
земя“ и начин на трайно ползване „за селскостопански, горски, ведомствен път“,
като същият е собственост на Л.Х.Л. и К.Л.Х.
съгласно нотариален акт № *, том *, дело № * от * година.
Съгласно чл. 12, ал.
2 от ЗУТ, застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен
устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се
изисква по реда на специален закон. В чл. 12, ал. 3 от ЗУТ се предвижда, че без
промяна на предназначението в поземлените имоти по чл. 8, т. 2, 3 и 4 се допуска застрояване
на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при
спазване на действащата нормативна уредба и въз
основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от
главния архитект на общината. Според чл. 8, т. 2 от ЗУТ конкретното
предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и
може да бъде : в земеделски територии – за обработваеми земи /ниви, овощни и
зеленчукови градини, лозя, ливади и други/ и необработваеми
земи /пасища, скатове, дерета, оврази и други/. Условията и редът за
застрояване в земеделските земи по смисъла на Закона за собствеността и ползуването на
земеделските земи /ЗСПЗЗ/, Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и Закона
за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ за случаите,
в които не се променя предназначението им, са определени в Наредба № 19 от
25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението
им. В Приложението към чл. 2, ал. 1, т. 2 от посоченият подзаконов нормативен акт се съдържа
изчерпателен списък на сгради, постройки и съоръжения, които могат да се
изграждат в земеделските земи, между които не попадат процесните „склад за
инвентар“ и „външна тоалетна“. От доказателствата по делото, включително
заключенията по двете СТЕ се установи,
че строежите предмет на оспорената заповед обслужват построената масивна барака за
живеене, поради което не може да се приеме, че те са свързани с предназначението
на поземления имот, в който са изградени, което в случая е „земеделска
земя“.
Действително, видно
от заключението по допълнителната СТЕ и изготвената към него комбинирана скица
№ 2, по отношение на първоначално одобрената със Заповед № 300-5-10/09.02.2004
г. кадастрална карта, постройките попадат в имот с идентификатор ***, който е
собственост на К.П.П., съгласно приложения по делото договор за доброволна
делба. При изготвяне на заключението по допълнителната СТЕ вещото лице инж. П.
е установила, че имот с идентификатор ** от КК на с. Ново Оряхово, с начин на
трайно ползване „за селскостопански, горски, ведомствен път“ е образуван с одобряването на КК и КР на част
от землището на с. Ново Оряхово, извършено със Заповед № РД-18-33/15.05.2015 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с която е приета контактна зона между
урбанизирана и неурбанизирана територия. Според направеното уточнение от
експерта в съдебно заседание, при първоначалното одобряване на кадастралната карта на с. Ново Оряхово през
2004 година е допусната явна фактическа грешка, която е
отстранена с извършеното през 2015
година нейно изменение със заповед № РД-18-33/15.05.2015 г. , изразяващо се в
уточняване на границите между урбанизирана
и неурбанизирана територия. При това положение и
предвид констатацията на вещото лице, че регулационните и строителните граници на
с. Ново Оряхово по действащия регулационен план съвпадат, следва, че процесните
постройки попадат извън урбанизираната територия.
Доказателствената
тежест за установяване търпимост на процесните строежи е за жалбоподателката ,
като при липсата на направени от упълномощения от нея адвокат относими
доказателствени искания, за изясняване на тези обстоятелства съдът служебно е
назначил горепосочените експертизи и е
издал два броя съдебни удостоверения , във връзка с които е проявена от нея абсолютна процесуална пасивност. В този
смисъл, не е установен от страна на жалбоподателката благоприятния и положителен за нея юр. факт, че
строежите са изградени в строителните/регулационните граници на с. Ново Оряхово.
Последицата от прилагането на тези правила на
доказателствената тежест се изразява в обвързаността на съда да приеме за
несъществуващи правните последици на юридическите факти, за които страната не е успяла да проведе насрещното в случая доказване.
Предвид гореизложеното, не е налице
втората кумулативна предпоставка по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, а именно:
допустимост на строежа по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
ЗУТ.
Освен това липсват данни в общинската
администрация за деклариране на строежа до 31 декември 1998 година, а и
съществуването на такива изобщо не се твърди от жалбоподателката , което обуславя
липса и на третата предпоставка визирана
в посочената преходна разпоредба на ЗУТ.
Следователно, в разглеждания случай не са
налице две от трите кумулативно предвидени предпоставки, за да се приеме, че
строежът е търпим съгласно ал. 2 на § 16 от ПР на ЗУТ.
Предвид периода на изграждане на процесния
строеж /1991–1992 година/ нормата на § 127, ал. 1, изречение първо от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ, на която се позовава жалбоподателката е неотносима към настоящия казус. Режимът на
търпимост по ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не е приложим за всички
незаконни строежи изградени до
31.03.2001 г., тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена и е
действаща, с визираните в нея три времеви периода, регламентирани в ал. 1, ал.
2 и ал. 3. От това следва, че новите
условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ /в сила от 26.11.2012 г./, касаят строежите изградени през нов четвърти период – от обнародване на ЗУТ на 02.01.2001 година до 31.03.2001 година. Именно поради това, при
определяне на приложимия режим на търпимост е от значение времевият период на
извършване на незаконния строеж, тъй като са налице успоредно действащи норми,
регламентиращи режима на търпимост с
визирани в тях конкретни изисквания според периода на изграждането на незаконния
строеж. В същия смисъл е константната практика на ВАС, изразена в Решение №
205/07.01.2021 г., постановено по адм. дело № 1110/2020 г., II отделение, Решение № 14424/20.11.2020 г., постановено
по адм. дело № 8547/2020 г., II отделение,
Решение № 8947/12.06.2019 г., постановено по адм. дело № 699/2019 г., II отделение, Решение № 811/21.01.2019 г., постановено
по адм. дело № 7649/2018 г., II отделение,
Решение № 12546/17.10.2018 г, постановено по адм. дело № 3182/2018 г., II отделение, и други.
В разглеждания случай, както вече бе
отбелязано, с оглед момента на изграждане на процесния строеж /1991–1992
година/, приложима е нормата на ал. 2 на § 16 от ПР на
ЗУТ, но поради неизпълнение на две от трите кумулативно предвидени нея предпоставки,
същият не следва да се квалифицира като търпим.
Независимо от горното, дори да се приеме
приложимост на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, процесният строеж не може да
се приеме за търпим по смисъла на тази разпоредба по съображения идентични с изложените относно преценката за
търпимост на основание § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ.
Предвид изложеното ,правилно ответният
административен орган е приел, че незаконният строеж не е търпим по смисъла на
§ 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Освен материално законосъобразна по
гореизложените съображения, обжалваната заповед е съобразена и с целта на закона, която в конкретния случай е премахването на незаконни строежи, какъвто по
категоричен начин се доказа, че представляват процесните „склад за инвентар“ и „пристроена тоалетна“.
Така обоснованото
отсъствие на всички основания за оспорване по чл.146 от АПК, налага отхвърляне
на жалбата като неоснователна.
При този изход на правния спор, своевременно
направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателката следва бъде осъдена да
заплати в полза на Община Долни чифлик сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
определено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К.П.П.,
ЕГН **********,***, срещу Заповед № РД-1327/28.05.2020 г. на Кмета на Община
Долни чифлик, с която е наредено К.П.П. в качеството си на собственик да премахне за собствена сметка констатираните
като незаконни строежи „склад за инвентар“ и „пристроена тоалетна“, разположени
в ПИ № ***по кадастралната карта на с. Ново Оряхово, Община Долни чифлик.
ОСЪЖДА К.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати в полза на Община Долни чифлик разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :