Решение по дело №41/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Производството е образувано по касационна жалба от Г. И. К., чрез процесуален представител, против Решение № 134 от 03.11.2023 г. по АНД № 20232220200439/2023 г. на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 23-0306-000736 от 31.07.2023 г., издадено от Д. К. Д. - Н. г. в ОДМВР - Сливен, РУ - Нова Загора, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 точки.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е незаконосъобразно. Твърди, че при постановяване на решението на две от страниците изцяло била инкорпорирана подадената жалба против НП, на третата страница била описана фактическата обстановка въз основа на НП, и правните изводи били по-малко от една страница. Това създавало съмнение относно правилността и законосъобразността на постановеното решение. Твърди, че липсвала извършена пълна преценка на законосъобразността на обжалваното НП, като не са обсъдени и възраженията на страните. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Нова Загора.

В с. з. касаторът, редовно призован, не се явява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на касатора, в което заявява, че поддържа подадената касационна жалба. Претендира за присъждане на направените разноски в производствата пред двете инстанции.

Ответникът – Началник група в ОДМВР - Сливен, РУ - Нова Загора, не се явява в съдебно заседание. В писмено становище от упълномощен представител оспорва касационната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила решението на Районен съд – Нова Загора. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че се претендира такова.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд Сливен, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на делото е Решение № 134/03.11.2023 г. по АНД № 20232220200439/2023 г. на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно НП № 23-0306-000736 от 31.07.2023 г., издадено от Д. К. Д. - Н. г. в ОДМВР - Сливен, РУ - Нова Загора, с което на Г. И. К. с [ЕГН], с адрес: град Н. З., ул. „Д. /Б./“ № ... е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 точки.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел, че в АУАН и в НП нарушението е описано правилно, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на наказателното постановление. Приел е за установено по несъмнен начин, че съставът на административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е осъществен от жалбоподателя.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 20.07.2023 г. в 09:10 часа в гр. Нова Загора, по ул. „Петко Енев“ до „Първа аптека“ в посока запад – изток, К. управлявал лек автомобил „Мерцедес МЛ 300“ с рег. № [рег. номер], като по време на движение не е използвал обезопасителен колан, с какъвто автомобила е оборудван. Полицейските служители, които го спрели за проверка му съставили АУАН, с бл. № GA 1021971 от 20.07.2023 г. Актосъставителят м. а. П. В. М. направил опит да връчи акта на водача на автомобила Г. К., но същият отказал да го получи и да го подпише, като отказът му бил удостоверен от свидетеля Б. Й. Б..

На 31.07.2023 г., въз основа на съставения АУАН, било издадено процесното НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на Районен съд – Нова Загора е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че касаторът - в качеството си на водач на МПС, управлявал лек автомобил „Мерцедес МЛ 300“ с рег. № [рег. номер], като по време на движение не е използвал обезопасителен колан, с какъвто автомобила е оборудван, с което е нарушил нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства – показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, кореспондират с констатациите в съставения АУАН, който се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на АУАН е и изрично посочено в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти, които оборват установеното в АУАН. Предвид неуспешното оборване на доказателствената сила на АУАН и с оглед събрания по делото доказателствен материал, правилно районният съд е приел, че касаторът е извършил нарушението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.

Отделно от това извършването на нарушението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП е непосредствено възприето от разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели – актосъставителя П. М. и свидетеля на съставянето на АУАН Ч. Е.. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства са безпротиворечиви, последователни и потвърждават формираните констатации, като кореспондират с констатациите в съставения АУАН, който е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения за необоснованост на първоинстанционното решение. Районният съд, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, е установил значимите за спора факти и е изложил съображения по процесуалната и материалноправната законосъобразност на наказателното постановление.

Гореизложеното мотивира касационния състав да приеме, че обжалвания съдебен акт не е постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилен и обоснован. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на правилата по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по делото е установено, че касаторът е извършил нарушение чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като наложеното наказание съответства на нормативно установения размер по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Правилно и законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР /в редакцията с ДВ, бр. 27 от 2023 г./ са му отнети общо 10 точки. При издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на това настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП.

По изложените съображения, районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 134/03.11.2023 г. по АНД № 20232220200439/2023 г. на Районен съд – Нова Загора.

 

Решението е окончателно.