Номер 78013.08.2020 г.Град Стара Загора
Окръжен съд – Стара ЗагораII Граждански състав
На 13.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело №
20205500503009 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба, подадена от К. Ц. А.
от гр. Казанлък, чрез процесуалния му представител адв. П.К., против
определение № 24 от 24.06.2020 г., постановено по гр.д. № 3114/2019 г. на
Казанлъшкия районен съд, с което производството по делото е прекратено в
частта относно иск за сумата от 1 946,09 лв. за имуществени вреди и за
претендираната лихва върху обезщетението за неимуществени и
имуществени вреди за времето от 22.05.2018 г. до 14.10.2018 г. В частната
жалба се поддържа, че определението е недопустимо в първата си част и
неправилно и незаконосъобразно в останалата част. Излагат се съображения в
подкрепа на становището.
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, от
надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е
основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
искова молба от К. Ц. А. , който като пострадал от ПТП, е претендирал от
ответника ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 10 000 лв., предявено като частичен иск от сумата от 20 000 лв., както и
обезщетение за имуществени вреди. В обстоятелствената част на исковата
молба е посочено, че ищецът претендира сумата от 70 лв. за имуществени
вреди за заплатените от него копие на медицински документи и издаване на
диск. В петитума обаче е формирано искане ответникът да заплати на Т.Л.Х.
сумата от 1 946,09 лв. за обезщетение за имуществени вреди, представляващи
заплатени разходи за лекарства и медицински преглед. Това несъответствие е
било забелязано от ответника, който в отговора си е поискал съдът да остави
исковата молба без движение за отстраняване на констатираната нередовност.
С разпореждане от 16.01.2020 г. първоинстанционният съд е дал 1-седмичен
срок на ищеца да отстрани несъответствието между петитума и
обстоятелствената част на исковата молба, като посочи в чия полза се иска
присъждане на сумите. С молба от 05.02.2020 г. ищецът, чрез процесуалния
си представител адв. Керанова, е посочил, че става сума за техническа грешка
и е уточнил петитума на исковата молба, в който да се чете името К. Ц. А.
вместо изписаното Т.Л.Х.. Освен това в тази молба е посочено, че е налице и
друга техническа грешка – досежно претендираната сума, като е уточнено, че
се иска присъждане на сумата от 70 лв. за обезщетение за настъпилите
имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разходи за копия на
медицински документи и издаване на диск. С определение от 27.05.2020 г.
съдът е указал на ищеца, че относно претенцията за заплащане на сумата от
1 946,09 лв., представляващи обезщетение за причинените му имуществени
вреди, представляващи заплатени разходи за лекарства и медицински преглед
липсва посочване в исковата молба в какво се изразяват конкретно разходите
– какви лекарства, преглед при кой лекар и кога, като е дал 1-седмичен срок
от получаване на съобщението да отстрани нередовността, както и да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане. С молба от 17.06.2020 г. ищецът
чрез процесуалния си представител е посочил, че с молба от 03.02.2020 г. е
направил уточнение за сумата от 70 лв. С обжалваното определение
първоинстанционният съд е прекратил производството за сумата от 1 946,09
лв. за причинени на ищеца К. Ц. А. имуществени вреди, представляващи
непосочени по вид и размер разходи за лекарства и медицински преглед,
както и за лихва върху претендираните размери за имуществени и
неимуществени вреди, считано от 22.05.2018 г. до 14.10.2018 г. поради
непосочване на размер на претенцията за времето от възникване на
основанието за плащането до датата на исковата молба.
Обжалваното определение е недопустимо в първата си част и
неправилно във втората, като съображенията за това са следните.
Предмет на делото е спорното материално субективно право –
претендираното или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието
и петитума на исковата молба. В случая е предявен иск от К. Ц. А. за
присъждане на имуществени вреди в размер на сумата от 70 лв. за направени
копия от медицински документи и диск, като в исковата молба е посочено, че
тези вреди са вследствие на ПТП, при които ищецът е пострадал. С молбата
от 03.02.2020 г. е уточнено, че в исковата молба е допусната техническа
грешка в петитума досежно името на лицето, в чиято полза се търси
обезщетението, и досежно неговия размер и основание. Изрично е посочено,
че се търси сумата от 70 лв. за копия от медицински документи и диск.
Следователно иск от Т.Л.Х. за 1 946,09 лв. за лекарства и медицински преглед
няма предявен. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало
съдът се произне по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е
определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната
не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание. По аргумент на това основно положение е
недопустимо и определение за прекратяване на производството по отношение
на иск, който не е бил предявен, както е в случая. Ако съдът е имал съмнение
досежно твърденията на ищеца във връзка с иска за присъждане на
имуществени вреди, то това би могло да бъде отстранено по реда на чл.145,
ал.2 ГПК.
Неправилно е било прекратено производството в частта относно
претендираната от ищеца лихва. В практиката на ВКС безпротиворечиво се
приема, че отговорността на застрахователя за вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ в хипотезата на предявен пряк иск от пострадалия
срещу застрахователя е тъждествена по обем и съдържание с отговорността
на прекия причинител по чл.45 ЗЗД. Поради това застрахователят дължи на
увредения това, което би му дължал деликвентът по правилата на деликтната
отговорност. При непозволено увреждане съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД
причинителят на вредата изпада в забава и дължи законна лихва от момента
на увреждането, без да е необходима покана, от което следва, че и
застрахователят дължи законната лихва от момента на настъпването на
вредите – в случая от датата на настъпването на ПТП. В този случай
претенцията за законната лихва не съставлява самостоятелен иск, какъвто
безспорно съставлява искът по чл.86, ал.1 ЗЗД. Затова не е необходимо
посочването нито на размер на лихвата, нито на период, за който се търси,
нито се дължи държавна такса. Достатъчно е да бъде поискано присъждането
й. В този случай присъждането на законната лихва е законна последица от
уважаването на исковете за присъждане на вреди и се присъжда от датата на
увреждането до окончателното изплащане на присъдените суми.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 24.06.2020 г., постановено по гр.д. №
3114/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта, с която
производството по делото е прекратено за претендираната от ищеца К. Ц. А.
лихва върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди за
времето от 22.05.2018 г. до 14.10.2018 г.
ОБЕЗСИЛВА определение от 24.06.2020 г., постановено по гр.д. №
3114/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта, с която
производството по делото е прекратено относно иск за сумата от 1 946,09 лв.
за имуществени вреди, представляващи непосочени по вид и размер разходи
за лекарства и медицински преглед.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия
по предявените от К. Ц. А. против ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД искове за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., предявено
като частичен иск от сумата от 20 000 лв., както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 70 лв. за копия от медицински документи и
диск, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумите.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________