Р Е Ш Е Н
И Е
гр. С., 08.12.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГК, І-2 с-в, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и единадесета
година в състав:
председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при секретаря Ю.А. и в присъствието на прокурора
__________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11888 по описа за
2010г., за да се произнесе взе предвид следното:
искове с
пр. осн. чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 258, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 36 от ЗА и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - Н.М.Н., в исковата си молба и уточнение на същата от 13.12.2010г. твърди, че с ответното дружество –
"Н.С." ЕАД, имали сключен
Договор от 10.11.1997г. представляващ Договор за текущо правно обслужване по
смисъла на чл. 6, т. 11 от Наредба № 1 на Висшия Адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който по своята правна
същност представлявал Договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД. Бил
допълнен с Анекс от 05.02.2004г. и с Анекс от 21.03.2004г. Съобразно т. 3 от
Договора ответникът дължи на ищеца ежемесечно възнаграждение в размер на по 5
минимални работни заплати обявени от Министерството на труда и социалните грижи
за служители от Държавния апарат на бюджетна издръжка за всеки месец. Правното
основание на това задължение е чл. 286 от ЗЗД. Възнаграждението следвало да
бъде заплащано най-късно до 20 число на съответния месец, за който било
дължимо. Ответната страна не изпълнявала
това свое задължение от 20.11.2007г. до 20.10.2010г., като сумата възлизала на 40
600 лева (увеличение сторено в о.с.з. от 25.11.2011г.).
Лихвата била в размер на 7 060,23
лева за периода от м. 11.2007г. до 20.10.2010г.
Предвид изложеното, ищецът моли
да се осъди ответникът да му заплати посочените суми, ведно със законната лихва
и разноски.
Ответникът
– "Н.С." ЕАД, оспорва иска:
- договорът бил нищожен, тъй като
бил сключен във вреда на представлявания;
- договорът бил сключен без
представителна власт; и
- договорът бил прекратен освен това
на 21.03.2004г.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
По делото е представен договорът,
описан в исковата молба. Предметът му е правно абонаментно обслужване на
ответника.
Страните са сключили относно тази
сделка серия от споразумения и спогодби, последното които е от 10.02.2011г.
(гр.д. № 34974/2008г. на СРС 25 с-в). Те са еднотипни, като страните (ищецът и
ответникът по това производство) се съгласяват, че договорът за правно
обслужване не е прекратен, а ищецът е вършел добросъвестно задълженията си. Тези
обстоятелства се установяват и от събраните гласни доказателства – показанията
на св. Е..
По делото е депозирано заключение на
ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От
същото се установява, че дължимото, съответства на претендираното.
от
правна страна:
Страните са обвързана и валиден договори за
изработка, доколкото сделката за правно обслужване е именно специфична хипотеза
на последния - Решение № 458 от 25.06.2004г. по гр.д. № 739/2003г., ВКС, II г.о.
С договора
за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един
възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. С взаимните отстъпки могат да
се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били
предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в
определената за това форма (чл. 365 от ЗЗД).
Със спогодбите страните са преуредили (или
установили) отношенията си относно валидността на процесния договор1, представителната власт на
представляващите ответника2
и валидността на прекратяването му3.
Не е налице изключението на чл. 366 от ЗЗД – непозволен договор, според
разбирането на съда, е сделка противоречаща на императивните норми на закона,
на морала или нищожна от външна страна (в последният случай е недопустимо
валидиране със задна дата на изискване за форма за действителност). Сключените
спогодби са и съдебни, което означава се ползват със сила на пресъдено нещо - res judicata (чл. 234, ал. 3 от ГПК),
обхващащо, както бе посочено, всички доводи на ответника.
Предвид изложеното, на гр.д. № 4589/2007г. на СГС,
ГО, І-14 не би следвало да се счита преюдициално по отношение на настоящето,
тъй като и неговият предмет, съобразно съвпадащите твърдения на страните, е
обхваната от спогодбите: Пленума в пост. 7/73, т. 8 - когато със съдебната
спогодба се създават, изменят или погасяват
правоотношения, които не са предмет на делото за делба, този ефект не
настъпва със самата спогодба, ако законът предвижда за това друга форма. За да
настъпи създаването, изменението или погасяването на тези правоотношения,
спогодбата трябва да бъде последвана от сключване на акт в определената от
закона форма. Спогодбата в този случай представлява договор, който може да бъде
обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Или предметът на
спогодбата може да надхвърля предмета на конкретното дело.
Адвокатът
има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа (чл. 36, ал. 1 и ал. 2
от ЗА).
От
изложеното и предвид заключението на в.л., следва, че искът е основателен.
по разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответника
следва да се възложи сумата от 8 111,87
лева – сторени от ищеца разноски.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 79, ал. 1, във вр. с
чл. 258, във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 36 от ЗА и чл. 86 от ЗЗД, "Н.С." ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Ц.Б.*** III" № **, да заплати на Н.М.Н.,
ЕГН **********, съд.адр.: Съдебен адрес ***, чрез адв. Н.Х.М., сумата от 40 600 (четиридесет хиляди и шестстотин)
лева, възнаграждение по договор, сключен между страните на 10.11.1997г. за периода от от 20.11.2007г. до 20.10.2010г.,
ведно със законната лихва, считано от 20.10.2011г. до окончателното изплащане,
сумата от 7 060,23 (седем хиляди и
шестдесет лева и двадесет и три стотинки) лева, мораторна лихва за периода от м. 11.2007г. до 20.10.2010г. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 8 111,87 (осем хиляди сто и единадесет лева и
осемдесет и седем стотинки) лева – сторени деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
председател: