РЕШЕНИЕ
№ 20583
гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110149611 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу С. К. А. обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 и ал .2 ТЗ, за признаване на установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 1170.94 евро, представляваща
главница по договор за банков кредит № ************ от 11.04.2011 г.,
сключен между С. К. А. и Фирма, вземанията по който са били прехвърлени
на Фирма по силата на договор за цесия на 19.12.2019 г., който ги е
прехвърлил на „Фирма по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 11.12.2020г., ведно със законна лихва от 10.03.2022 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1278.46 евро за периода
от 11.04.2011 г. до 25.03.2021 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение от 30.03.2022 г. по гр. д. № 12684/2022 г. по описа на СРС, 39
състав.
Ищецът твърди, че между С. К. А. и Фирма е сключен договор за банков
кредит № ************ от 11.04.2011 г, по силата на който на
кредитополучателя е отпусната сума от 1240 евро, като сумата се олихвява с
лихвен процент подробно определен в договора. Погасяването на кредита е на
120 месечни вноски по 22.37 евро всяка с краен падеж 25.03.2021г. Поддържа,
че поради неизпълнение на задължението от страна на ответника да погасява
редовно месечната си вноска, непогасено към банката останало задължение
от 1170.94 евро главница и 1278.46 евро договорна лихва. Ищецът посочва, че
вземането на Фирма е прехвърлено на Фирма по договор за цесия от
19.12.2019г., който го е прехвърлил на „Фирма по силата на договор за цесия
от 11.12.2020г., като с връчването на исковата молба и приложеното към нея
уведомление за прехвърляне на вземането ответникът следва да се счита
надлежно уведомен за цесията. Поддържа, че „Фирма е упълномощен да
извърши уведомяването. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на ищеца
1
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което прилага списък по
чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа,
че не е обявена предсрочна изискуемост на кредита, респ. не са били налице
условията за това, както и че не е уведомена за същата. Оспорва като
нищожни клаузите в договора, касаещи лихвения процент, за което излага
подробни аргументи. Като неравноправни оспорва и клаузите по т. 4, 5, 6, 7 и
8 от договора за кредит, като твърди и че същите не са индивидуално
уговорени. Поддържа и че банката не е спазвала методиката за изчисляване на
лихвата, като последната е следвало да бъде намалена, а не увеличавана.
Сочи, че е недопустимо да се претендира възнаградителна лихва след
настъпване на предсрочна изискуемост. Оспорва да е уведомена за цесиите.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
исковете. Пред съда процесуалният представител на ответника поддържа
отговора на исковата молба и претендира разноски, за което прилага списък
по чл. 80 от ГПК.
Съдът процесуалният представител на ищеца поддържа отговора на
исковата молба и, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството се развива след постъпване на възражение против
заповед за изпълнение, издадена в полза на „Фирма. Предвид разпоредбата на
чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че между С. К. А. и Фирма е бил сключен договор за
банков кредит № ************ от 11.04.2011 г. по силата на който на
ответника е предоставена сумата в размер на 1240 евро. Горното се
установява и от представения договор за банков кредит № ************ от
11.04.2011 г., сключен между С. К. А., като кредитополучател и Фирма, по
силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 1240 евро по
разплащателна сметка за погасяване на съществуващи задължения по договор
за кредитна карта с № 51РК-Г-0615 от 01.02.2008 г. Съгласно договора е
предвидено, че срокът за усвояване на кредита е до 20.04.2011 г., а крайният
срок за издължаване на кредита е 25.03.2021 г. Представено е искане за
отпускане на потребителски кредит, както и погасителния план с дата на
последната вноска 29.06.2017 г. В чл. 4 от договора от 11.04.2011 г. е
посочено, че за ползвания кредит кредитополучателя заплащал на банката
годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро,
увеличен с надбавка от 10.01 пункта, като към сключване на договора
базовият лихвен процент на банката за евро бил в размер на 7.99 % годишно.
Съгласно чл. 5 от процесния договор към датата на сключване на същия,
годишния процент на разходите е 21.13 %, като общата сума дължима от
кредитополучателя е 2729.30 евро.
По делото е представен договор за цесия № 2 от 19.12.2019 г., сключен
между Фирма, като цедент и Фирма в качеството му на цесионер, по силата на
който цедентът неотменимо прехвърля на цесионера, а цесионерът
неотменимо придобива от цедента цедираните вземания, посочени в
приложение № 1към договора за цесия № 2, заедно със всички
принадлежности, включително изтеклите лихви и право на разноски.
По делото е представен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
11.12.2020 г., сключен между Фирма, като цедент и „Фирма в качеството му
на цесионер, по силата на който цедентът продава на цесионера свои
2
вземания.
Съгласно приложение 1 към договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 11.12.2020 г., сключен между Фирма, като цедент и „Фирма е видно, че под
номер 1577 е посочен договор ************ от 11.04.2011 г. с длъжник С. К.
А. и общо задължение в размер на 4911.46 лв.
Представено е уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания от Фирма, чрез „Фирма от 20.01.2022 г., съгласно което ищецът, в
качеството си на пълномощник на Фирма, уведомява ответника, че на „Фирма
са прехвърлени всички вземания, произтичащи от договор за потребителски
кредит от 11.04.2011 г., сключен с Фирма. На 19.12.2019 г. бил сключен
договор за цесия между Фирма и Фирма, по силата на който Фирма цедира
вземането си на Фирма, а последното го цедира на Фирма по силата на
договор за цесия от 11.12.2020 г. Видно от известието за доставяне същото не
е било получено от ответника.
Представеното е пълномощно от 01.02.2022 г., от което се установява, че
Фирма е упълномощен от Фирма да уведоми от името на Фирма на основание
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД всички длъжници за прехвърляне на вземанията, които са
били цедирани съгласно рамков договор за цесия от 19.12.2019 г., както и да
уведоми от името на Фирма на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД всички
длъжници за прехвърляне на вземанията, които са били цедирани съгласно
договор за цесия от 11.12.2020 г.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
кредитът е бил усвоен чрез заверяване на еврова сметка на ответницата на
12.04.2011 г. със сумата от 1240 евро. Съгласно заключението за погасяване
на кредита били постъпили плащания в общ размер на 734.29 евро, като с
постъпилите суми били погасени главница в размер на 69.08 евро,
възнаградителна лихва в размер на 402.66 евро и наказателна лихва в размер
на 262.55 евро. Вещото лице е посочило, че към датата на цесията от
19.12.2019 г. задълженията по банковия кредит били в размер на редовна
главница 315 евро, просрочена главница в размер на 855.92 евро, просрочена
договорна лихва в размер 999.01 евро, текущо начислена лихва в размер на
3.94 евро и просрочена наказателна лихва в размер на 451.72 евро. Към датата
на изготвяне на експертизата всички вноски били с настъпил падеж, като не
били установени плащания след датата на цесията, като главницата била в
размер на 1170.92 евро, възнаградителна лихва в размер на 1041.39 евро и
наказателна лихва в размер на 451.72 евро. Вещото лице е посочило, че
начислената от банката възнаградителна лихва възлизала на сумата в общ
размер на 1405.61 евро и била начислявана ежемесечно върху остатъчната
главница с годишен лихвен процент 18 %.
С оглед разпределението на доказателствената тежест по исковете
предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание с правно основание с
чл. 79, ал.1, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже следните
обстоятелства: наличие на валиден договор за кредит № ************ от
11.04.2011 г., сключен между С. К. А. и Фирма, въз основа на който банката е
предоставила на ответника парична сума, а за ответника е възникнало
задължение да върне на банката предоставената сума и да заплати договорна
лихва в претендираните размери, че претендираните вземания за главница и
договорна лихва са станали изискуеми, както и че задължението за главница и
договорна лихва е било валидно прехвърлено с процесните 2 бр. договори за
цесия, и че ответникът е бил надлежно уведомен за прехвърлянето му.
По делото не се спори, а и от представения договор за банков кредит №
************ от 11.04.2011 г., се установява, че между С. К. А., като
кредитополучател и Фирма, като кредитодател е налице облигационна връзка
по договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставена сумата
3
в размер на 1240 евро, като датата на последната вноска е била 25.03.2021 г.
От приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че по процесния договор за кредит е бил усвоен
еднократно на 12.04.2011 г., като били извършени плащания в общ размер от
734.29 евро, като с постъпилите суми били погасени главница в размер на
69.08 евро, възнаградителна лихва в размер на 402.66 евро и наказателна
лихва в размер на 262.55 евро.
С договора за цесия се отстъпва едно вземане от досегашния му носител
на трето лице. Предмет на договора за цесия е прехвърлянето на вземане,
което следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е
прехвърлимо. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това, като предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл. 99, ал. 4
ЗЗД постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника, от деня, в който е то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от
предишния си кредитор за извършената цесия, последният остава титуляр на
вземането. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването
на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие
спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния
кредитор. При това, релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера.
В настоящия случай от представените доказателства не се установява,
вземането по процесния договор за кредит № ************ от 11.04.2011 г.
да е било прехвърлено на Фирма, който впоследствие да го е прехвърлил на
ищеца. По делото от представения договор за цесия № 2 от 19.12.2019 г., се
установява, че същият е сключен между Фирма, като цедент и Фирма в
качеството му на цесионер, по силата на който цедентът неотменимо
прехвърля на цесионера, а цесионерът неотменимо придобива от цедента
цедираните вземания, като в същото време от така представения договор по
никакъв начин не може да се установят вземанията, които са предмет на
същия. Доколкото по делото не са представени никакви доказателства, в т. ч.
и потвърждение за извършена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД по
делото не може по никакъв начин да се установи, че процесното вземане е
било прехвърлено на Фирма по силата на договора за цесия от 19.12.2019 г. В
този смисъл настоящият съдебен състав приема, че ищецът няма как да се
легитимира като кредитор на вземания договор за кредит № ************ от
11.04.2011 г. прехвърлени му с последваща цесия от 11.12.2020 г., доколкото
не се установява неговия праводател Фирма да е носител на вземането. При
липсата на други доказателства по делото и с оглед на наведените
оспорвания, следва да намерят приложение неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават
съда да приеме, че вземането по договора за кредит не е било прехвърлено на
Фирма, поради което това дружество е нямало как да го прехвърли на ищеца
по силата договор на прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.12.2020 г. Тези
обстоятелства са правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото
права и доказването им е следвало да бъде пълно /т.е., да създаде сигурно
убеждение у съда в истинността на твърденията в исковата молба/ и главно
/защото има за предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест/.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че предявеният установителен иск се явява
неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
4
и исковото производство. При този изход на спора ищецът няма право на
разноски. С оглед неоснователността на исковите претенции на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски като страната претендира
сумата от 1200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият
състав намира за основателно възражението на ищеца за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
фактическата и правна сложност на делото, намалява същия на 780 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фирма, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление /административен адрес/, срещу С. К. А., ЕГН
**********, с адрес /административен адрес/, установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 и
ал. 2 ТЗ, с искане спрямо С. К. А. да бъде признато за установено, че дължи
на „Фирма сумата от 1170.94 евро, представляваща главница по договор за
банков кредит № ************ от 11.04.2011 г., сключен между С. К. А. и
Фирма, вземанията по който са били прехвърлени на Фирма по силата на
договор за цесия на 19.12.2019 г., който ги е прехвърлил на „Фирма по силата
на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.12.2020г., ведно със
законна лихва от 10.03.2022 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 1278.46 евро за периода от 11.04.2011 г. до 25.03.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение от 30.03.2022 г. по гр. д. №
12684/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на С. К. А., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на
780лв. - разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5