Определение по дело №2758/2019 на Районен съд - Велико Търново

О П Р Е ДЕ Л Е Н И Е  №

01.11.2019 година, град Велико Търново

 

Великотърновският районен съд, Гражданско отделение, седемнадесети състав, в закрито заседание на първи ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Анна Димова

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2758/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от П.С.Я., чрез адв. Е. Б. ***, с която е направено искане на основание чл. 424 ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 673.64 лева - главница, представляваща 1/4 от наемна цена по Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 31.08.2007 година за периода от м.02.2012 година до м.05.2017 година; сумата в размер на 256.58 лева - представляваща 1/4 от сумата за законната лихва върху главницата, изчислена за периода от първо число на месеца, следващ датата на падежа на всяко едно от задълженията до 20.09.2018 година, ведно със законната лихва от 21.09.2018 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 31.11 лева, представляваща направените по делото разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1393 от 27.09.2018 година по Ч.гр.д. № 3487/2018 година на ВТРС, както и заповедта за изпълнение да бъде обезсилена. Направено е и искане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 400.00 лева, която е получена на отпаднало основание.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е подало отговор на същата. Направено е искане производството по делото да бъде прекратено на основание чл. 130, ал. 1 ГПК. Развити са подробни съображения в подкрепа на твърдението за недопустимост на предявените по делото искове.

Настоящият съдебен състав приема, че така предявеният иск е процесуално недопустим по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 424 ГПК законодателят е предвидил процесуална възможност за длъжника, срещу когото е издадена заповед за изпълнение, която е влязла в сила, да оспори вземането на кредитора по заповедта по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до подаване на срока на възражението, или с които не е могъл да се снабди в същия срок.

Установената съдебна практика е приела трайно и категорично, че новооткритите обстоятелства по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК трябва да имат значение за възникването, съществуването или за погасяването на спорното право. В този смисъл са и задължителните разяснения дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 година по тълкувателно дело № 4/2013 година. В т. 16 ОСГТК изрично приема, че за процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването на правото на иск, включително за правния интерес, съдът е длъжен да следи служебно. Допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение. Ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да претендира по исков ред установяване несъществуването на вземането. Преценката дали по естеството си твърдяните от ищеца факти са "от съществено значение", обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказване на тези факти. В противен случай би се образувало исково производство по чл. 424 ГПК, в което процесуалните действия по установяване на твърдяните факти да е лишено от смисъл, тъй като същите не са относими към преценката за дължимост на вземането, респективно - не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като са били известни на длъжника преди изтичане на срока за отговор, и следователно дори и да бъдат установени, искът не би могъл да бъде уважен.

Длъжникът следователно следва да обоснове правото си да предяви отрицателния установителен иск по чл. 424 ГПК като изложи в обстоятелствената част на исковата молба доводи в подкрепа на допустимостта на предявения иск, посочвайки новооткритите обстоятелства, даващи му основание да отрича съществуването на вземането след изтичането на срока по чл. 414 ГПК. Новооткритите обстоятелства следва да са свързани с фактическата страна на конкретния правен спор, т.е. с възникването, съществуването или прекратяването на спорното правоотношение.

В случая по делото процесуалният представител на ищеца развива съображения, че влязлото в сила Решение № 851 от 10.06.2019 година по гр.д. № 3487/2018 година на ВТРС, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с издадената Заповед за изпълнение № 1393 от 27.09.2018 година по Ч.гр.д. № 3487/2018 година на ВТРС, представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК, което дава правно основание на ищеца за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, предмет на заповедта за изпълнение. Това решение обаче, не би могло да се приеме за новооткрито обстоятелство, свързано със спорното правоотношение. С решението се разрешава правния спор между страните, но същото стои вън от самото правоотношение - неговото възникване, съществуване и прекратяване. В този смисъл, в редица свои решения ВКС приема, че практиката на съдилищата, включително и тази на ВКС не представлява подобно обстоятелство, тъй като не касае осъществяването на факт от обективната действителност, който да има значение за възникването, съществуването и погасяването на субективни права и задължения на конкретни правни субекти.

В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че ищецът нито се позовава на факти настъпили след стабилизирането на заповедта за изпълнение, нито на факти и доказателства, които са новооткрити. А твърдения за наличието на последните, съгласно т. 16 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК, са предпоставка за допустимостта на иска.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че предявеният по делото отрицателен установителен иск с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК, респективно - обусловеният от него иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, са процесуално недопустими, поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, Великотърновският районен съд

 

                                            О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА исковата молба, подадена от П.С.Я. ***, с ЕГН **********, чрез адв. Е. Б. ***, с адрес пл. "****" № *, с ЕИК *********, по която е образувано гр.д. № 2758/2019г. на ВТРС, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2758/2019г. на Районен съд -  Велико Търново.

Препис от определението да се връчи на страните по делото, чрез процесуалните им представители.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: