РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Враца, 24.02.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 09.02.2021 г. /
девети февруари две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря
ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 561 по описа на АдмС – Враца
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Б.П.П.Ф.С. КЛОН Б.К. със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *********, представлявано от Д.Т., чрез пълномощника * Д.В.-В. против РЕШЕНИЕ
№ 213/01.07.2020 г., постановено по АНД № 272/2020 г. на
Районен съд – Враца, с което е потвърдено издаденото против касатора НП
№ К-030517/19.02.2020 г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и
Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП.
С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,
за което се излагат подробни съображения. Иска се отмяна на оспореното решение
и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът, чрез
представено по делото писмено становище от процесуалния си представител ** С.Д.,
оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли за решение, с което да се
остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Участващият по делото
прокурор от ОП-Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
моли оспореното решение да бъде оставено
в сила, тъй като нарушението е доказано и не са налице релевираните с жалбата основания за отмяна на решението.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд – Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения
14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу
подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на делото е
Решение № 213/01.07.2020 г., постановено по АНД № 272/2020 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърдено
издаденото НП № К-030517/19.02.2020 г.
на Директора на РД за областите
Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание
чл.52 ЗПК Б.П.П.Ф.С. КЛОН Б.К. със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, е наложена имуществена
санкция в размер
на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.39, ал. 2 ЗПК. В оспореното решение е прието, че АУАН и
НП са издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия,
при спазване на изискванията визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 ЗАНН,
съдържат обстоятелствата при които е извършено нарушението и начина по който е констатирано. При разглеждане на спора по същество РС е приел, че доказателствата по делото
установяват по безспорен и категоричен начин че дружеството не е уведомило
писмено в срок до 26.09.2019г./вкл./ лицето Л.И. за решението си, във вр. с
подадено от нея на 27.08.2019г. възражение,
с оглед на което е извършено нарушение по чл.39, ал.2 ЗПК. Прието е, че
правилно е приложена и санкционната норма на чл.52 ЗПК, както и чл.28, б.а ЗАНН не може да намери
приложение.
При разглеждане на
делото първоинстанционият съд е събрал
необходимите за правилното му изясняване доказателства, след анализ на които поотделно и в тяхната
съвкупност е достигнал до извода, че оспореното наказателно постановление е
законосъобразно и е потвърдил същото. Изведени са обосновани
правни изводи в съответствие с установените по делото факти и
доказателства, като същите се споделят
изцяло от настоящата съдебна инстанция, която не намира за необходимо да ги приповтаря
отново в своето решение и на основание чл.221,
ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема и препраща към тях.
Възражението на касатора, че не е имал качеството кредитор на
лицето Н. е сочено и пред РС, който го е обсъдил в решението и е извел извод за
неговата неоснователност, който се споделя и от касационния състав. Правилно
въззивния съд е приел, че макар и
вземането на лицето да е било цедирано, същото произтича от договора за
потребителски кредит с касатора и същия е бил длъжен да уведоми лицето за
произхода на задължението и за цедирането му, както е направил с писмо от
5.11.2019г. Съгласно чл.9 ЗПК кредитор е всяко лице, което предоставя потребителски
кредит в рамките на своята дейност. Кредитор е лицето до приключване на
отношенията свързани с договора за потребителски кредит, поради което е
съществувало задължението за касатора по чл.39, ал.2 ЗПК да изготви отговор
в посочения от закона срок на подаденото
възражение от лицето. Правилно е приложен материалния закон.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо,
обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон,
преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства. По
изложените съображения, касационната инстанция намира, че оспореното решение е
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
При този изход на делото претенцията на ответника по касация за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. На същия следва да
бъде присъдено в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ/ЗПП/ и чл.25,ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт
в минимален размер на 100 лева. Делото не представлява фактическа и правна
помощ, протекло е в едно с.з, поради което искането на ответника над тази сума
до претендирания размер от 300/триста/
лева следва да се отхвърли, като неоснователно.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 213/01.07.2020 г., постановено по АНД №
272/2020 г. на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА Б.П.П.Ф.С. клон Б.К. *** да заплати на
Комисия за защита на потребителите разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100.00 /сто/ лева и отхвърля искането над тази сума.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.