Р Е Ш Е
Н И Е
№ ……….
гр.Варна, 12.12.2016г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9–ти състав, в
публично съдебно заседание проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И.В.
при секретаря С.Р.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 9141 по описа за 2016г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявен от Н.Н.В. против В.Ц.Г. иск с правно
основание чл.127, ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските
права по отношение на детето Н.В.Г., родена на ***г. на майката, за определяне
местоживеенето на детето при майката, за определяне режим на лични контакти на
ответника с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 10:00 часа в събота с преспиване до 17:00 часа в неделя, както и 15 дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и за заплащане от
бащата на месечна издръжка в размер на 300 лева месечно с падеж 1-во число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до окончателното и изплащане считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката.
В исковата молба ищцата излага, че с
ответника са били във фактическо съжителство, по време на което се е родило
детето им Н.. Родителите са във фактическа раздяла от м.10.2015г., като до
началото на м.01.2016г. са се събирали спорадично по повод празници на детето.
Посочва, че по време на съжителството им ответникът е проявявал агресия спрямо
нея, злепоставял я е пред близки и познати, изневерявал е. Посочва, че
многократно е извършвал актове на домашно насилие – физическо и психическо
спрямо нея в това число в присъствието на децата и на работното и място в клон
5 на Български пощи. Във връзка с агресивното и неморално поведение на
ответника счита, че същият поставя в опасност психическото здраве на детето Н., а отделно от това посочва, че
не разполага с необходимия родителски и възпитателски капацитет. На това
основание моли да й бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето, да бъде определено местоживеенето му при нея, както и да
бъде определен режим на лични контакти на бащата с детето и издръжка, която
последният да заплаща – 300 лева месечно.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника В.Г., в който заявява становище за неоснователност
на предявения иск. Не оспорва, че с ищцата са живели на семейни начала, по
време на което е родено детето им Н.. Твърди, че отношенията им са се влошили в
началото на 2015г., когато ответникът започнал самостоятелен бизнес в съдружие
с друга жена, по повод на която ищцата започнала да проявява ревност. Излага,
че фактическата раздяла е настъпила през м.02.2016г., а в периода от м.март до
м. юни 2016г. грижите за детето са се полагали изцяло от бащата на Н. и
приятелка на семейството – *** Д**а. Излага, че по време на съжителството на
страните Н. е употребявала груб и вулгарен език пред детето и многократно е
проявявала насилие спрямо своята майка в присъствието на децата, често дърпала
ушите на Н.. Излага, че майката не се е съобразявала с хранителния режим на
детето във връзка с бъбречното му заболяване. Посочва, че между него и детето е
налице силна емоционална връзка, той разполага с подходящи условия за
отглеждане на детето. Посочва, че осигурява издръжка в полза на друго свое дете
– Б** Г. в размер на 100 лева.
Предявява насрещен иск против Н.В.
за предоставяне нему упражняването на родителските права по отношение на детето
Н., за определяне местоживеенето – при бащата, за определяне режим на лични
контакти на бащата с детето, както и за осъждане на ответницата да заплаща
месечна издръжка в полза на детето в размер на 150 лева с падеж 5-то число на
месеца.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК
ответницата по насрещния иск – Н.В. е оспорила твърденията на ищеца В.Г., че се
е грижил преимуществено за детето след фактическата раздяла на страните, че е
налице договорка между страните за това детето да остане при бащата, както и че
е употребявала груб и вулгарен език и е проявявала насилие спрямо детето. Не
оспорва, че получава социални помощи във връзка с детето Н. и нейното здравословно
състояние.Моли насрещната искова претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В съдебно заседание
ищцата Н.В. и ответникът В.Г. чрез процесуалните си представители заявяват, че
са постигнали съгласие упражняването на родителските права по отношение на
детето да се предостави на майката, при която да е и местоживеенето му, както и
досежно режима на лични контакти на бащата с детето,
като му се предостави възможност да го вижда и взема при себе си: всяка нечетна
седмица от месеца в петък след заниманията на детето в детската
градина/училище до 18:30 часа в неделя с
преспиване, както и всяка седмица в дните вторник и сряда бащата ще има право
да взема детето след детска градина/училище /след 16:30 часа/ и да го връща в
дома на майката до 19:00 часа; ще има право да взема детето при себе си всяка
четна година за Нова година и Великден и всяка нечетна година за Коледа;
втората половина на одобрените от Министерство на образованието ваканции –
пролетна и зимна, както и 1 месец през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, за рождения ден на бащата, както и по два часа в деня на рождения
ден на детето Н..
Ищцата
– Н.В., чрез процесуалния си представител в съдебно заседание на 16.11.2016г. поддържа
искането си за присъждане на издръжка на детето в размер на 200 лева месечно
дължима от ответника. Позовава се на факта, че детето има допълнителни разходи
свързани със заболяването му. Уточнява, че за детето Н. получава по 240 лева
месечно поради признатия с решение на ТЕЛК комисия инвалидност от 94% и 100
лева детски добавки за дете с увреждане и 50 лева ваучери за храна. Извън
парите от ТЕЛК решенията, получава 61 лева – интеграционни пари за двете деца,
които са за лекарства и пътни. Уточнява, че във връзка със заболяването на Н. е
необходимо регулярно да посещава психолог, невролог, ортопед и алерголог, понякога неврохирург, а във връзка с факта, че е
с един бъбрек - да се подбира храната, която детето приема.
Ответникът – В.Г. оспорва размера на
претендираната издръжка, като твърди, че нуждите на детето и неговите
възможности налагат да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева месечно.
Посочва, че има и друго дете, за заплащане на издръжка на което е задължен.
Уточнява, че месечните му доходи като самоосигуряващо
се лице са в размер на 650-660 лева месечно.
Контролиращата страна – Дирекция „**”
гр.Варна, чрез изпратения социален работник заявява становище за уважаването на
постигнатото между страните споразумение, както и за присъждане на издръжка с
завишен размер предвид влошено здравословното състояние на детето.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото
Удостоверение за раждане, детето Н.В.Г. е родена на ***г*** от майка Н.Н.В. и баща В.Ц.Г..
С експертно решение №
119/13.01.2015г. на ТЕЛК комисия към
МБАЛ „Света Марина” ЕАД, детето Н.Г. е с призната степен на увреждане 94%
считано от раждането й и с водеща диагноза хидроцефалия,
левостранна бъбречна агенезия
и бронхиална астма – неатопична форма.
Няма спор между страните, че от
предходни връзки, всеки от тях има по още едно дете – съответно Н.В. упражнява
родителски права по отношение на детето *** Д**, който също е с призната с
решение на ТЕЛК комисия инвалидност от 54%, а ответникът В.Г. е осъден да
заплаща издръжка в полза на детето Б** Г. в размер на 100 лева месечно.
По делото са представени доказателства
за сторени разходи от майката за дрехи, храна играчки и лекарства. Видно от
бележките за закупени лекарства /л.21/ в по-голямата си част са поети на 100%
от здравната каса, а за други е начислено намаление от цената.
Видно от представения договор за наем,
считано от 27.06.2016г. Н.В. и *** Я** са наематели на апартамент в гр.Варна,
за ползването на който заплащат месечен наем от 300 лева.
Видно от представеното
удостоверение от 01.08.2016г. издадено
то РУ Североизточен регион”-БП Варна, Н.В. е получавала брутен доход за периода
от м.12.2015г. до м. 06.2016г. в размер на средно 445 лева.
От съдържанието на служебната бележка
издадена от „***” ООД на 16.11.2016г., се установява, че В.Г. не е получавал
доходи за периода от 21.05.2015г. до 15.11.2016г.
От проведения по делото социален
доклад, изготвен от ДСП-Варна се установява, че В.Г. е декларирал пред
социалния работник, че след раздялата с
ищцата през м.02.2016г. е предоставял средства за издръжка на детето Н. в
размер на 250 лева месечно.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявената пред съда искова претенция
е с правно основание чл.127, ал.2 от СК за уреждане на личните отношения между
страните по повод роденото от фактическото им съжителство дете – Н.. Доколкото страните
са постигнали съгласие в изложения по-горе смисъл досежно упражняването на
родителските права по отношение на детето, режима на лични контакти на другия
родител с детето и местоживеенето му, съдът намира, че не следва да формира
самостоятелни мотиви по тези въпроси, а да одобри постигнатото съгласие по тези
пунктове. Спорът между страните е досежно размера на дължимата от ответника
издръжка на детето.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1
от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно своите възможности и материално състояние с цел осигуряване на
условия на живот необходим за развитието на детето. Издръжката е безусловна,
т.е предоставянето не е в зависимост от възможностите и волята на задълженото
лице. Отделно от горното издръжката следва да бъде в такъв размер, при който да
служи не само за задоволяване на екзестенц минимума от нуждите на детето, но
също и такива за извънсемейни забавления и занимания, с които детето да развива
и задоволява свои емоционални, физически и социални потребности.
При формиране на изводите си по основателността на
претенцията съдът съобрази, че към настоящият момент детето Н. е на почти 6
години и посещава детска градина, чиято месечна такса при посещение през целия
месец е 48 лева – обстоятелство, което е ноторно
известно на съда. Безспорно като всяко дете и за Н. се разходват и ще се
разходват и за в бъдеще средства за дрехи, обувки, лекарства, учебни пособия и
помагала, играчки и др.
С оглед възрастта на детето делът от средствата, които се
отделят за храна, лични вещи /учебници, помагала, компютър, телефон и др./ и
социални контакти /посещения на кино, театър, езикови курсове и др./ не е
съществен, но за сметка на това пълноценното обгрижване на детето Н. изисква значителни
средства за лечение, дрехи и обувки, детски занимания. Установи се по делото,
че Н. е с тежки заболявания – хидроцефалия, бъбречна агенезия и бронхиална астма – неатопична
форма в следствие на което е с определена степен на инвалидизация
от 94%. По делото не бяха ангажирани доказателства установяващи точния размер
на месечните разходи свързани с лечението и поддържащата терапия на тези
заболявания и каква част от тях се заплащат от родителите на детето, с оглед на
това, че голяма част от лекарствата за детето се изписват по Здравна каса,
която поема и разходите за тях в повечето случаи на 100%. Безспорно е обаче, че
правилното физическо и емоционално развитие на детето предполага същото да
посещава регулярно прегледи при специалисти – невролог, ортопед и алерголог, което понякога налага пътуване извън града, а също
и психолог с оглед преодоляване на травмата от тежките заболявания на детето и
правилното му адаптиране, които формират не малко перо от разходите за
издръжката на Н.. Доказателства за регулярността на тези посещения и разходите
свързани с тях не са ангажирани от ищцата. От друга страна съдът отчита, че
като дете с увреждания, държавата подпомага финансово отглеждането му – ищцата
не оспорва, че ежемесечно получава финансова помощ от 240 лева, както и детски
в увеличен размер от 100 лева месечно, които средства именно целят да
подпомогнат родителя при справяне с финансовото бреме на наложителното лечение.
Съобразявайки всичко изложено и становището на контролиращата страна ДСП-Варна
за осигуряване на по-висок размер от стандартната издръжка за дете на тази
възраст, съдът намира, че общата месечна издръжка на детето осигурявана от
родителите му следва да е в размер на 300 лева, от които 180 лева да бъдат
заплащани от бащата В. Н**. Горната сума, ведно с получаваната допълнителна
финансова помощ от 340 лева и издръжката, за която е задължен и родителя
упражняващ родителските права, на този етап от жизненото развитие на детето би
била достатъчна за покриване на всички месечни нужди на Н., както и да покриват
основна част от необходимите средства за дрехи, обувки, лекарства, играчки и
забавления. Бащата е в трудоспособна възраст, трудово ангажиран със собствено
жилище и доходи в размер на минимум 660 лева от собствен бизнес, очевидно добре
развиващ се предвид факта на откриването на втори офис, с които би могъл да
задоволява личните си нужди и да заплаща издръжка на Н. и на другото си
непълнолетно дете. Съдът не кредитира по никакъв начин съдържанието на
служебната бележка издадена от „***” ООД на 16.11.2016г., че В.Г. не е
получавал доходи за периода от 21.05.2015г. до 15.11.2016г. не само защото
противоречи на здравия разум едно лице да живее без пари повече от година и
половина, а и защото противоречи на личните изявления на ответника, че получава
месечни доходи от 650-660 лева. Самият ответник е декларирал пред служител на
ДСП-Варна, че след фактическата раздяла с ищцата е осигурявал издръжка от 250
лева месечно на Н., което налага извод, че заплащането на издръжка от 180 лева
е посилна за него. От друга страна при отчитане
участието на бащата в издръжката на детето съдът съобразява, че постигнатото
между страните споразумение за режима на лични контакти между бащата и детето е
значително разширен – всеки петък до неделя през седмица и още 2 дни всяка
седмица за по няколко часа, половината от празниците и ваканциите, което ще е
свързано с направата на допълнителни разходи във връзка с детето, извън
задължителната издръжка, което е и едно от основанията съдът да не уважи пълния
размер на претендираната от ищцата издръжка от 200 лева. Разликата от 120 лева между
пълния размер на издръжката и частта дължима от бащата, следва да бъде поета
под формата на месечна натурална издръжка от майката, която ще полага
непосредствените грижи за детето. При това положение съдът намира, че исковата
претенция относно размера на издръжка е доказана в размер на 180 лева, а за
разликата до пълния претендиран размер от 200 лева
следва да бъде отхвърлена.
Ищцата е направила искане за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лева по иска с правно основание чл.127, ал.2 от СК и 300 лева по иска за издръжка. Предвид постигнатото между страните съгласие за уреждане на отношенията им по
повод упражняването на родителските права по отношение на детето Н., за
местоживеенето й и режима на лични контакти с бащата, съдът намира че в тежест
на всяка страна следва да останат сторените разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение по тези въпроси. Доколкото спорен е останал
въпросът за дължимата от бащата издръжка, то съобразно уважената част от иска
за издръжка в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 270
лева от общо сторените в размер на 300 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК и Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати в полза на Държавата, по сметка на
Варненски районен съд и сумата от 259,20 лева представляваща дължима държавна
такса по иска за издръжка.
Мотивиран от изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на детето Н.В.Г., ЕГН **********
на майката Н.Н.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на
детето Н.В.Г., ЕГН ********** при майката Н.Н.В.
на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес: *** с
детето Н.В.Г., ЕГН **********, като му дава възможност да вижда и взема
детето при себе си: всяка нечетна седмица от месеца в петък след заниманията на
детето в детската градина/училище до
18:30 часа в неделя с преспиване, както и всяка седмица в дните вторник и сряда
бащата ще има право да взема детето след детска градина/училище /след 16:30
часа/ и да го връща в дома на майката до 19:00 часа; ще има право да взема
детето при себе си всяка четна година за Нова година и Великден и всяка нечетна
година за Коледа; втората половина на одобрените от Министерство на
образованието ваканции – пролетна и зимна, както и 1 месец през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск; за рождения ден на бащата, както и по
два часа в деня на рождения ден на детето Н., на основание чл. 127, ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА
В.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплаща в полза на детето Н.В.Г., ЕГН **********, чрез нейната майка
и законен представител Н.Н.В., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 180,00 /сто и осемдесет/ лева, считано датата
на депозиране на исковата молба в съда – 03.08.2016г. с падеж - първо число на
месеца, за който се дължи издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до настъпване на законовото основание за нейното изменение или
прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 180 лева до пълния претендиран размер
от 200 лева, на основание чл.143, ал.2 от СК.
ОСЪЖДА В.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 270
/двеста и седемдесет/ лева – съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на Варненски районен съд
сумата от 259,20 /двеста петдесет и
девет и 0,20/ лева представляваща дължима държавна такса по иска за издръжка, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното решение в частта му относно присъдената
издръжка, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок считано от уведомяване на страните
за постановяването му.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: