Определение по дело №94/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 74
Дата: 10 януари 2019 г. (в сила от 19 януари 2019 г.)
Съдия: Дарина Неделчева Рачева Генадиева
Дело: 20197050700094
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 10 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№………………

 

Гр. Варна, 10.01.2019 година

 

 

            ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ състав, в закрито заседание на десети януари две хиляди и деветнадесета година, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА административно дело № 94/19 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 60, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от „Хигия 60 Ц“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка3-ФК/02.01.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – аптека в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Народни будители“ № 41 и е забранен достъпът до него за срок от 7 дни.

В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно като постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила и материалния закон и в противоречие с целта на закона. Жалбоподателят счита, че не са налице изключителни обстоятелства, налагащи принудителното изпълнение, както се изисква от чл. 60 от АПК. Освен това посочва, че в разпореждането липсват конкретни мотиви, а само се преповтаря съдържанието на чл. 60 от АПК и се излагат правни принципи, което води до незаконосъобразност на разпореждането. Цитира и мотиви, които не съответстват на фактическите констатации от проверката, а именно, че е издаден касов бон без задължителните реквизити. Твърди, че разпореждането противоречи на принципа на съразмерност, тъй като от предварителното изпълнение биха произтекли вреди, несъразмерни с целените последици от акта, във връзка с което се позовава на невъзможност на клиентите да получат поръчани лекарства. Счита, че изводите за опасност от смяна на собствеността или промяна на правната форма, чрез което да се осуети или затрудни изпълнението на ПАМ, са неоснователни предвид спецификата на обекта. Посочва още, че към датата на издаване на заповедта и подаване на жалбата не е издадено наказателно постановление, което препятства възможността му да се ползва от предвиденото в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС прекратяване на мярката.

Моли за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на принудителната административна мярка.

Съдът констатира, че заповедта е връчена на жалбоподателя на 08.01.2019 г., което се установява от разписката към посочената заповед, като предвиденото предварително изпълнение е определено за 11.01.2019 г от 17,00 часа.  

Жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на обжалваната заповед за ПАМ е подадена на 10.01.2019 г., поради което е допустима като подадена в срока по чл. 60, ал. 4 от АПК от лице с правен интерес – адресат на административния акт, чието предварително изпълнение е било допуснато с включено в него разпореждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДДС, заповедта по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Уредените в АПК условия за предварително изпълнение, когато такова не следва по силата на специалния закон, се съдържат в чл. 60 от АПК. Предварително изпълнение на заповедта по този текст от закона се допуска по изключение, при наличие на материалните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно: за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

Обжалваната в производството заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС във връзка с констатации от проверка, извършена на 31.12.2018 г. в гореописания обект. Съгласно мотивите на заповедта, при извършена от органи по приходите контролна покупка на лекарствен препарат на стойност 1,80 лева не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство. Установено е, че към момента на покупката – 31.12.2018 г., 14,33 ч касата е нулирана и са пуснати дневен отчет за 31.12.2018 г., месечен отчет за м. декември 2018 г. и годишен отчет за 2018 г., въпреки че аптеката е била отворена. Обстоятелствата са квалифицирани като нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Като мотиви за допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ в заповедта е посочено, че то се налага за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, за защита на особено важен държавен интерес – спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и опасност от значителни или трудно поправими вреди за бюджета от закъснението на изпълнението.

Мотивите съдържат общи и неконкретизирани съображения за значението на издаването на касова бележка. Твърди се, че издаването за извършена продажба на фискален бон без задължителните реквизити показва засягане на важен държавен интерес – задължението на стопанските субекти да отчитат коректно приходите си, за да заплащат определените данъци, както и нарушаване на еднаквите правни условия за извършване на дейност от всички стопански субекти. Изрично е посочено, че принудителната мярка има и санкционен характер. Конкретно предварителното изпълнение е обосновано с извършена от дружеството продажба и нейното отчитане чрез издаване на фискален касов бон без задължителните реквизити, което е в противоречие с изложените мотиви за налагане на принудителната административна мярка, според които касов бон изобщо не е издаден. Други конкретни факти, които да обосновават предварително изпълнение на заповедта, не са изложени. Органът счита, че от закъснението на изпълнението може да произтече значителна или трудно поправима вреда, а именно, съществено отклонение от законосъобразното отчитане с касови бонове по отношение на конкретния субект. Органът се позовава и на препятстването нормалната контролна дейност на приходната администрация и проследяване на търговския оборот като цяло.

Съдът намира, че всички тези общи и теоретични твърдения и изводи на административния орган не са подкрепени с факти и с доказателства за тях. Непосочването на фактическите основания за издаване на обжалваното разпореждане представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не дава възможност и на съда да прецени дали са налице предвидените в закона предпоставки и нарушава правото на защита на адресата на разпореждането, който следва да е запознат с твърденията на органа по фактите, за да ангажира доказателства в своя защита. Липсват мотиви по-специално каква е твърдяната значителна и трудно поправима вреда, която би могла да настъпи при изпълнение на ПАМ едва след влизането в сила на заповедта, тъй като отклонението от законосъобразното отчитане на оборотите не може да е едновременно и предпоставка за административнонаказателното производство и за налагане на принудителната мярка, и последица от прилагане на ПАМ едва след влизането й в сила, предвид липсата на презумпция за незаконосъобразно поведение на данъчнозадължените лица.

Чл. 60 от АПК предвижда предварително изпълнение на административния акт да бъде допуснато за защита на особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. За да бъдат квалифицирани като особено важни, държавните интереси от предотвратяване или преустановяване на нарушението, предотвратяване или отстраняване на вредните последици от него, трябва да имат превес спрямо обществения интерес от изпълнение само на законосъобразни административни актове, чиято законосъобразност е установена след проведен инстанционен контрол. Доказателства за такъв превес и за конкретно засегнатите особено важни държавни и обществени интереси не са представени, като твърденията са общи и неконкретизирани и по същество възпроизвеждат в свободен текст хипотезата на правната норма. В конкретния случай съдът съобразява и обстоятелствата, характеризиращи обекта – аптека, неговата обществена функция и специфичните регулаторни условия, в които действа.

Възможността за извършване на ново нарушение е предвидена като предпоставка за налагане на принудителна административна мярка, но не и за нейното предварително изпълнение, тъй като не е включена в обстоятелствата по чл. 60, ал. 1 от АПК, които подлежат на преценка при допускане и обжалване на предварителното изпълнение. Общата и специалната превенция на нарушенията на реда и начина за отчитане на продажбите с фискални устройства е поверена на административнонаказателната отговорност, а не на принудителната административна мярка с допуснато предварително изпълнение.

Предварителното изпълнение на запечатването при липса на издаден акт за установяване на административно нарушение препятства предоставената от закона възможност на привлеченото към отговорност лице да се възползва от предвиденото в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС прекратяване на мярката. То действително е несъразмерно с целта на мярката, тъй като значително ограничава правата на лице, което не е привлечено (и може да не бъде привлечено към административнонаказателна отговорност), преди законосъобразността на наложената мярка да бъде установена с влязъл в сила акт.

По тези съображения, съдът счита разпореждането за допускане на предварително изпълнение на посочената заповед за незаконосъобразно и намира, че същото следва да бъде отменено.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 60, ал. 6 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба от „Хигия 60 Ц“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, обективирано в Заповед за налагане на принудителна административна мярка3-ФК/02.01.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на Националната агенция за приходите, разпореждане за предварително изпълнение на наложената с посочената заповед принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – аптека в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Народни будители“ № 41 и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване в седмодневен срок от получаването му пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                 СЪДИЯ: