Номер 139911.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502185 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от „ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* срещу решение № 2742/30.06.20 год постановено по гр.д.
15998 /2019 г по описа на ВРС,с което се приема за установено в отношенията между
страните, че Я. Н. А. , ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК
*********, сумата от 1155.76лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена 1 стойност на електроенергия за периода от 03.10.2017г.до 02.10.2018г. за обект с
кл. № ********** и аб. № ********** и адрес на потреблениеобл. Варна, с. Бенковски, ул.
Втора, на основание чл.124, ал.1 от ГПК И се ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
********* да заплати на Я. Н. А. , ЕГН **********, гр. Варна, ул. Клокотница,бл.1, вх.1,
ет.5, ап. 20, сумата от 375лв. представляваща сторени в производството разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК. Твърди се, че постановеното решение е незаконосъобразно по
изложени подробни доводи и съображения във въззивната жалба. Претендира се отмяна на
постановеното решение и постановяване на друго,с което предявения иск бъде отхвърлен.
Претендират направените по делото разноски.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на депозираната жалба. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира,че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци,
поради което съдът я намира за допустима.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Я. Н. А. срещу “Енерго - Про
Продажби” АД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по
отношение на ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1155,76лв.,
представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия
за периода от 03.10.2017г. до 02.10.2018г. за обект с кл. № ********** и аб. № ********** и
адрес на потребление обл. Варна, с. Бенковски, ул. Втора.В исковата молбата ищецът твърди,
че е потребител на ел.енергия, който има с ответника “Енерго - Про Продажби” АД
договорни отношения за продажба на електроенергия. Сочи, че след извършена корекция на
сметка, е начислена допълнително процесната сума за плащане. Твърди се, че не дължи
процесната сума, като сочи незаконосъобразност на корекционната процедура по ПИКЕЕ,
оспорва констатациите при проверката. Моли за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната
страна „Енерго - Про Продажби” АД. В отговора на исковата молба се оспорва предявения
иск по чл.124 от ГПК. Твърди се, че титулярът на партидата е в договорни отношения с
ответника по повод доставката и продажбата на ел.енергия, а ползваният от него електромер
е присъединен към ел.мрежата. Излага, че е извършена проверка на средството за измерване
от служители на „Еелктроразпеределение Север” АД, при спазване на изискванията на
ПИКЕЕ, при което е констатирано, че е налице вмешателство. Изпратен е на БИМ където е
установена ел.енергия в тарифа 1.8.3. Поради това е изготвена корекция по чл. 50 от
правилата на ПИКЕЕ и е начислена процесната сума. Моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
От констативен протокол от 02.10.2018г., се установява, че при проверка на
СТИ на обекта на ищеца, с кл. № ********** и аб. № ********** и адрес на потребление
обл. Варна, с. Бенковски, ул. Втора, е констатирано, че СТИ е отчел по тарифи 1.8.3. –
006114 и 1.8.0. – 032250.
От протокол от БИМ от 20.08.2019г., се установява,че при софтуерно четене на
СТИ, че е налице намеса в тарифната схема на СТИ и действително потребената ел.енергия
се разпределя и в тарифа 1.8.3. – 0006114,011квт.
Представена е справка за корекция за периода 03.10.2017г. до 02.10.2018г.,
съгласно която е начислено количество електроенергия от 6114квтч., разделено на два
подпериода.
Издадена е и фактура, обективираща задължение в размер на 1155,76лв. на
2
ищеца за обекта и за периода, посочени по-горе.
Изготвена е по делото съдебно–техническата експертиза.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предвид отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се
установява неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, съдът
намира, че след 14.02.2017г. не е налице законоустановена възможност за доставчиците да
извършат такива корекции. Процесната корекция е извършена след тази дата, поради което е
липсвала изискуемата от ЗЕ предвидена в специална подзаконова норма форма, с който да е
съобразена. В случая към датата на реализиране на това материално право /изготвяне на
становището/ с решение № 13691/08.11.2018г. по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС са били
отменени и нормите, в които то е предвидено - чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ.Дори
и да се приеме, че отмяната на нормите уреждащи материалното право по чл. 48 - чл.
51 ПИКЕЕ и формалната процедура при реализирането му, не обуславя
незаконосъобразността на прилагането му, процесната корекция отново е необоснована,тъй
като е налице една от кумулативно предвидени предпоставки,а именно - Неизмерването,
неправилното и/или неточно измерване на потребената ел. енергия да е в резултат от
доказано неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
осъществено от потребителя въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по
смисъла на чл.120 ал.3 ЗЕ;В настоящия случай, от изслушаната по делото СТЕ безспорно се
установява, че СТЕ е от одобрен тип, метрологично годно и технически изправно. При
извършване на проверката на СТИ не е констатирано същото да не измерва или пък да
измерва с грешка извън допустимата. Налице е софтуерна намеса, която е довела до
неотчитане от видимите на дисплея регистри на електромера.Наличието на отчет в
регистър 1.8.3 е резултат на намеса в софтуера на СТИ, при което част от разходваната
ел.енергия се препраща в регистър, който е видим само при контролна проверка. От това
следва извода, че посоченото количество в този регистър е реално потребено, което
обстоятелство би следвало да се установи чрез изготвяне на разпечатки от паметта на
електромера или от системата за дистанционен отчет, което не е сторено.В случая е налице
неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се дължи на
софтуерна намеса. Въпреки това обаче разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е неприложима,
доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта
на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е настоящият
случай. Това е така, защото процесният електромер не с дистанционен отчет /т.нар. "смарт"/,
поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката
чрез софтуерен продукт на практика лишава клиента от възможността да упражни контрол
върху показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ. Констативният протокол не посочва по какъв
начин са визуализирани данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката
на това основание.От съществено значение в случая е също така, че дори и да се приеме за
реално преминало количеството електроенергия отчетено в регистър 1.8.3, е невъзможно да
бъде определено в кой момент колко от него е преминало, а цената на електроенергията за
3
технологични разходи е различна в различните периоди от време /в този смисъл
заключението на вещото лице и изготвеното от ответника становище/. Неизяснено е и каква
електроенергия е отчетена в скрития регистър 1.8.3, доколкото липсват данни абонатът да е
пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна, и нощна тарифа.При липса на
доказателства за виновно поведение на потребителя в негова тежест не следва да бъдат
вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за
техническо измерване.Съдът не споделя доводите за приложимост на общите норми по чл.
200 ЗЗД в настоящия случай. ЗЕ и подзаконовите актове по прилагането му регламентират
специална форма при сключването на договор за продажба на електроенергия, отчитането и
заплащането й. Формалните сделки пораждат правно действие по отношение на
сключването им, евентуални изменения и/или удостоверяване на изпълнението на
задължения по тях, само ако са в установената от закона форма.В случая тази форма не е
спазена, тъй като правилата, които следва да е уредят по силата на закона са били
отменени.Предвид изложените съображения, съдът приема, не е установено наличието на
законосъобразно проведена корекционна процедура.
Поради това предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
В обобщение,решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция ,въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна разноските по делото пред настоящата инстанция в размер
на 320 лв,съобразно представения списък и дакозателства за извършване на разноските.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2742/30.06.20 год постановено по гр.д. 15998
/2019 г по описа на ВРС
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС - Г, бул. ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК №
258, ДА ЗАПЛАТИ на Я. Н. А. , ЕГН **********, гр. Варна, ул. Клокотница, бл.1, вх.1, ет.5,
ап. 20, сумата от 320 лв , представляваща сторени във въззивното производството разноски,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване предВКС на осн.чл.280
ал-2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5