Решение по дело №7470/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2857
Дата: 7 август 2020 г.
Съдия: Деян Стоянов Вътов
Дело: 20195330107470
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 2857                                        07.08.2020 година                     Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕЯН ВЪТОВ

 

при участието на секретаря: Диана Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7470  по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 30, ал. 1 ЗН.

Производството по делото е образувано по искова молба на З.Я.Г., ЕГН **********,  адрес: ***, aп. 1 и Я.Я.Г., ЕГН **********, адрес: ***, депозирана чрез адв. К.-Д.,  против З.Н.Г., ЕГН **********, адрес: *** за намаляване на универсалното завещателното разпореждане, извършено от Я. З.Г.  в полза на ответницата до размера на по 1/4 ид. част необходима за възстановяване на запазените части на ищците от наследството. Иска се също частична отмяна на констативен нотариален акт № **, том ***, дело № ****/**** г. и се претендират разноски по водене на делото.

В исковата молба се твърди, че страните са деца на Я. З.Г. починал на **.**.***г.,  а ответницата негова съпруга. Преди смъртта си на **.**.**** г. Я. З.Г. е направил саморъчно завещание, обявено на 26.10.2017 г., с което се е разпоредил с притежаваното от него движимо и недвижимо имущество в полза на ответницата. За завещанието ищците разбрали в края на март 2019 г., като  въз основа на завещанието ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на притежавания от наследодателя апартамент в град Пловдив.

В отговора на исковата молба ответницата сочи, че не оспорва исковата претенция. Възразява, че не е ставала причина за образуване на делото и не дължи разноски, тъй като от ищците зависи дали ще зачетат последната воля на покойния им баща. В условията на евентуалност възразява за прекомерност на разноските за адвокат.

Настоящият съдебен състав приема, че са предявени субективно съединени искове по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част на наследниците по закон, накърнена с направеното от наследодателя им универсално завещание. В хипотезата на универсално завещание, възстановяването на запазената част на наследника по закон става с намаляване на завещателното разпореждане с дробна част до съответния размер, без да се изследва какво се включва в наследствената маса.

Установява се от приетите по делото доказателство, че Я. З.Г. е оставил за наследници – съпруга и две деца, като в полза на съпругата е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество. Запазената част на всяко дете по аргумент от чл. 29, ал. 1 ЗН е по ¼ ид. част, с колкото следва да бъде намалено завещанието.

Искането за отмяна на издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт не може да бъде уважено в това производство. Извън предмета на делото е, както бе изтъкнато и по-горе, какъв е съставът на наследството, в частност дали в него фигурира апартамент. Според чл. 537, ал. 2 ГПК  когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. В случая предмет на делото не е установяване на правото на собственост върху недвижимия имот, за който ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт. Предявени са конститутивни искове за възстановяване на запазена част от наследство, като постановеното съдебно решение не формира сила на пресъдено нещо относно принадлежността на вещното право на собственост върху имота, за който е издаден констативният нотариален акт. Отмяната по чл. 537 ГПК е последица от съдебното решение, с което се признават права на ищеца против ответника, снабдил се с констативен нотариален акт, като съдът дължи служебно произнасяне и без да е сезиран. Обратно в хипотезата, при която искът се отхвърля или  при която предмет на делото не са вещни права произнасяне не се дължи, тъй като искането по чл. 537 ГПК не е самостоятелен иск.   

При този изход на делото право на разноски имат ищците. Неоснователно е наведеното от ответницата възражение, че не дължи разноски, тъй като не е станала причина за водене на делото. Установява се от приетите по делото доказателства, че последната се е позовала на направеното в нейна полза завещание. Това е причина ищците да предявят иск за възстановяване на запазените им части. Възстановяването на запазената част от наследството се извършва само по съдебен ред, чрез конститувен иск. Ето защо ответникът носи отговорност за разноски, дори и да не оспори иска.

Направените от ищците разноски възлизат на 80 лева – държавни такси и 800 лева адвокатско възнаграждение, което следва да бъде намалено до минимума, с оглед фактическата и правна сложност на делото.  Според чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014г.)  минималното адвокатско възнаграждение за други неоценяеми искове е в размер на 200 лева. В случая са предявени два неоценяеми иска, т.е. всеки от ищците има право на по 200 лева – разноски за адвокат. В полза на ищците следва да се присъдят и разноските за преписи от исковата молба и за вписване на исковата в общ размер на 16.10 лева, т.е. разноските възлизат общо на 496,10 лева. 

Така мотивиран, РС-Пловдив    

 

Р Е Ш И:

 

НАМАЛЯВА, на основание чл. 30, ал.1 ЗН, завещателното разпореждане, извършено от наследодателя Я. З.Г., ЕГН **********, починал на 08.09.2017 г., направено със саморъчно универсално завещание от 28.10.2011 г.,  в полза на съпругата му З.Н.Г., ЕГН **********, като

ВЪЗСТАНОВЯВА запазените части на  З.Я.Г., ЕГН **********,  и Я.Я.Г., ЕГН ********** от наследството на Я. З.Г., ЕГН **********, починал на 08.09.2017 г., в размер на от по ¼ (една четвърт) идеална част за всеки един от двамата наследници.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, З.Н.Г., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на З.Я.Г., ЕГН **********, адрес: ***, aп. 1 и Я.Я.Г., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 496,10 / четиристотин деветдесет и шест лева и десет стотинки/ лева – разноски по водене на делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п / ДЕЯН ВЪТОВ

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.