Р Е Ш Е Н И Е
№ 1350
гр. Пловдив, 30 юни 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Петя Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянов адм.
дело № 1137 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство e по реда на чл. 256
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по иск на С.Л.Н., ЕГН ********** *** против бездействието на Кмета на Община Ловеч, с която се иска да бъде
осъден последният да нанесе в кадастралната карта и кадастралния регистър
новообразувани имоти с №№43952.522.467; 43952.522.460; 43952.522.458; 43952.522.466;
43952.522.465 и 43952.522.464 в местността „Червен бряг“ в строителните граници
на гр. Ловеч, трасиране на имотите и въвод във владение на правоимащите лица.
Ответникът – кмет на Община
Ловеч намира
жалбата за неоснователна.
Окръжна
прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в
производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Административен съд – Пловдив, ІX състав, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление вх.№ 94-00-2338/03,09,2019 г. оспорващият Н.
*** с искане да изпрати на СГКК Ловеч необходимите документи/ извадка от плана
на новообразуваните имоти / за нанасяне в КК и КР на новообразувани имоти с №№43952.522.467;
43952.522.460; 43952.522.458; 43952.522.466; 43952.522.465 и 43952.522.464.
Във връзка с подаденото заявление Кмета на община Ловеч е
уведомила оспорващия Н., че снабдяването му със скици може да получи от Община
Ловеч срещу представяне на документи , удостоверяващи собствеността върху имота, удостоверение за наследници.
Със заповеди с №№1435/19,10,2018 г., 1436/19,10,2018 г.,
1437/19,10,2018 г., 1453/22,10,2018 г., 1454/22,10,2018 г., 1455/22,10,2018 г.
на Кмета на Община Ловеч на основание чл. 44, ал. 1, т. 8 и ал. 2 ЗМСМА и § 4к
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28а ППЗПЗЗ във връзка с § 4б ал. 1, изречение първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните
имоти за местност „ Червен бряг“ в строителните граници на гр. Ловеч е
възстановено правото на собственост на наследниците на Д. С. Н. и П. С. Е. върху новообразуваните имоти с идентификатор с
№№ 43952.522.467; 43952.522.460; 43952.522.458; 43952.522.466; 43952.522.465 и
43952.522.464. Към посочените по –горе
заповеди са приложени и скици на новообразуваните имоти.
От приложените към иска писмени доказателства се установява,
че Д. С. Н. е наследница на П. С. Е. , а
С.Л.Н. е наследник на Д. С. Н. .
При така установеното от фактическа страна,
съдът формира следните правни изводи:
Защитата
срещу неоснователните бездействия от страна на административен орган се уреждат
в глава ХV, раздел II на АПК. В хипотезата на чл. 256 от АПК административният орган не
изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Така уреденият
правен способ се идентифицира с осъдителен иск, при предявяването на който
оспорващият следва да обоснове наличие на задължение за извършване на
определени действия от страна на административния орган, произтичащи пряко от
нормативен акт, който следва да бъде конкретизиран от оспорващия, като в негова
тежест е и установяване на всички факти, от които произтича твърдяното
задължение.
Разпоредбата
на чл. 256, ал. 1 от АПК е относима към
бездействието на административния орган, когато задължението за съответното
действие произтича пряко от нормативен акт. Оспорването по реда на чл. 256, ал. 1 от АПК представлява
осъдителен иск, по който съдът може да осъди административния орган да извърши
действието, като определи срок за това или да отхвърли искането. Бездействието
на административния орган съставлява закононарушение, като при предявяване на
такъв осъдителен иск следва да е конкретизиран видът на претендираните
фактически действия, с оглед обстоятелството, че решението се ползва с
изпълнителна сила, като предявилия искането следва да докаже фактите, от които
е възникнало задължението за органа. Целта на искането по чл. 256 от АПК е да се установи със
сила на присъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника – административен
орган, съществува неудовлетворено притезание и да се осъди органът да изпълни
дължимото фактическо действие.
Съдът
счита, че в настоящия случай са налице предпоставките за разглеждане на спора
по същество. Налице е правен интерес от инициираното от ищеца производство, като
правния интерес в настоящото производство е по съществото на спора.
Съдът намира, че за да е
налице хипотезата на чл. 256, ал. 1 АПК е необходимо първо,
да е налице пряко произтичащо от нормативен акт задължение на органа да
действа, и второ, да е налице започнало и продължаващо негово бездействие.
В
случая е налице
първата предпоставка, наличие на задължения, произтичащо от нормативен акт.
Съгласно
§ 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за
ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от с. з. се изработват
помощен план и план на новообразуваните имоти, последният влиза в сила след
одобрение от областния управител и с него се установяват границите и
собствеността на новообразуваните имоти като се спазват условията и реда
визирани в чл. 28 - 28в от правилника за
приложение на закона.
Съгласно
алинея седем на същия § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването,
съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти,
се извършва със заповед на кмета на общината. В заповедта се описват
местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и
основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота.
От
събраните по делото доказателства е видно, че кметът на Община Ловеч е издал заповеди
с №№1435/19,10,2018 г., 1436/19,10,2018 г., 1437/19,10,2018 г., 1453/22,10,2018
г., 1454/22,10,2018 г., 1455/22,10,2018 г. Тези заповеди са
издаддени на
основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Съгласно тези разпоредби
възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху
новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета, въз основа на влязъл в
сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Към заповедта се прилага скица
на имота.
Според
чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяването,
съответно за придобиването, на правото на собственост върху всеки от
новообразуваните имоти се издава заповед на кмета на общината с описаното в
сочената норма съдържание, която се съобщава по реда на ГПК и подлежи на
обжалване по реда на АПК. Планът на новообразуваните имоти се счита за приложен
след влизането в сила на заповедта по чл. 28а, ал. 1, трасиране на границите и
въвод във владение на собствениците / чл. 28б, ал.
10 ППЗСПЗЗ/.
Граничните точки на имотите, попадащи в териториите на земи по § 4 ППЗСПЗЗ, се означават на място с
трайни знаци въз основа на влязлата в сила заповед по чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ – чл. 30, ал. 4 ППЗСПЗЗ, а въводът във владение на
земите, разположени в териториите по § 4, ал. 1 ППЗСПЗЗ, се извършва от общината
въз основа на влязлата в сила заповед и скицата по чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ /чл. 32, ал. 4 ППЗСПЗЗ/. От съдържанието на
описаните норми на ППЗСПЗЗ следва единственият извод, че на кмета на общината
законодателят е предоставил сериозни и изключително отговорни правомощия по
реалното възстановяване на правото на собственост върху земите, попадащи в
територии по § 4, част от които са и въводът във владение, извършван от
общината. Отказът от извършването на което и да е от описаните правомощия по
правната си същност е индивидуален административен акт, а по отношение на
техническите дейности – отказ от извършване на административна услуга.
В
конкретния случай Община Ловеч следва да предпиеме активни действия по въвод във владение и
трасиране границите на имоти, правото на собственост върху които е възстановено
с влезли в сила заповеди на кмета.
Неизвършването на въвод във владение и трасиране на
границите на имотите, засяга правото на собственост на оспорващия
и същите имоти не мога да бъдат нанесени
в кадастрална
карта и кадастрални регистри.
С
оглед гореизложеното и доколкото Община Ловеч не твърди наличието на пречки за извършване на въвода
във владение и трасиране на границите на имотите, то жалбата в тази част е
основателна.
Освен задължението на кмета да издаде заповед по реда
на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, която да
съдържа описанието
на имота по местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на
собствеността и основанията за тях, които факти се съдържат във влезлия в сила
план на новообразуваните имоти и регистъра на собствениците, неразделна част от
ПНИ,
прилагането на скица на имота към заповедта, въвод във владение и трасиране
границите на имоти, кметът няма други задължения по закон.
Компетентният да разгледа едно искане административен
орган се определя от предмета на самото искане, от това административен акт с
какъв характер и съдържание следва да издаде този орган. В случая искането се
свежда до това да бъде извъшено нанасяне в кадастралната карта и регистри,
трасиране и въвод във владение на
поземлени имоти, които са
съсобственост на оспорвация.
Съгласно чл. 27, ал.1, т.1 от ЗКИР, основни кадастрални данни
за поземлен имот са: идентификатор; граници и площ, определени с геодезическите
координати на определящите ги точки; трайно предназначение на територията,
начин на трайно ползване, адрес по смисъла на §1, т.10от ДР на ЗКИР.
Създаването, воденето и
ползването на кадастъра и имотния регистър е нормативно регламентирано в Закон за кадастъра и имотния регистър. Кадастърът според чл. 2 от ЗКИР е съвкупността от основни
данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на
територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално
състояние и съхранявани по установен от ЗКИР ред. Кадастърът обхваща и данни за
правото на собственост върху недвижимите имоти; данни за другите вещни права
върху недвижимите имоти; данни за държавните граници, границите на
административно-териториалните единици, землищните граници и границите на
територии с еднакво трайно предназначение; данни за зони на ограничения върху
поземлените имоти. Тези цитирани данни се нанасят върху кадастрална карта и се
записват в кадастрални регистри. Имотният регистър се състои от партидите на
недвижимите имоти и в него се вписват актовете, с които се признава или
прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или
прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, възбраните и ипотеките
върху тях, както и други действия, обстоятелства и юридически факти, за които
закон предвижда вписване.
Производството по създаване
на кадастрална карта и кадастрални регистри се осъществява чрез издаване на
заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, която съгласно чл. 35 от ЗКИР съдържа наименованието и
границите на района, за който ще се изработят кадастрална карта и кадастрални
регистри, правоспособното лице, на което се възлага изработването на
кадастрална карта и кадастрални регистри, и графика за извършването на тази
дейност. Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез
обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове, кадастрални планове,
приложени подробни градоустройствени планове, приложени подробни устройствени
планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна
република България,
отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за устройство на територията, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и
земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят
по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31; са
набрани чрез геодезически измервания и изчисления;се съдържат в одобрена
кадастрална карта и кадастрални регистри или в кадастрални планове, одобрени по
реда на § 40 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния
регистър.
Данните за собствениците и носителите на други вещни права, както и за
актовете, от които те черпят правата си, се набират от регистрите към картите и
плановете; представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3; регистрите на
общинската и държавната собственост; регистрите на органите по приходите към
общинските администрации; регистър на населението - национална база данни
"Население"; службите по вписванията.
Кадастралната карта и
кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при
установяване на: изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след
влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; непълноти или
грешки; явна фактическа грешка. Измененията в кадастралната карта и
кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия,
картография и кадастър по местонахождение на имота, въз основа на заявление от
собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на
служебно постъпила информация от ведомство или община.
От горната цитирана
регламентация в ЗКИР за съда се налага извод, че създаването на кадастрална
карта и поддържането й в актуално състояние, в частност отразяването на промени
в адреса на конкретен поземлен имот, безспорно са от изключителна компетенция
на съответната служба по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на
съответния недвижим имот. Дейността обаче по създаване и поддържане в актуално
състояние на КК и КР не включва създаване за пръв път на данни от съответната
СГКК, а обединяване на вече съществуващи данни, създадени от други органи и
съдържащи се вече в съответни документи- карти, планове, кадастрални планове,
подробни градоустройствени планове, регистри и други документи, изчерпателно
изброени в закона. Съдържащите се в тези документи данни единствено механично
се пренасят, отразяват в КК и КР, която се създава, за да добие вид на
"съвкупност" от основни данни за местоположението, границите и
размерите на недвижимите имоти на територията на Република България. По същия
начин се процедира и при изменения на вече създадена КК, които се отразяват
върху съществуващата, отново въз основа на данни, създадени от други органи, за
да се поправи грешка, за да се допълни съществуваща непълнота, за де отрази
извършена от друг орган промяна и т.н.
Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 и
ал. 2 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри предвиждат, че Границите на поземлени
имоти, определени с одобрен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти по § 4к ПЗРЗСПЗЗ, се нанасят служебно в
кадастралната карта с проект за изменение. В кадастралния регистър на
недвижимите имоти се нанасят данни за собствениците и за правата им върху тези
имоти, за които има издадени нотариални актове за придобито право на
собственост върху имоти, които са земи по § 4 ПЗРЗСПЗЗ, или има влязла в сила
заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ. В случаите на искане за нанасяне на имот, който попада в
територия по § 4 ПЗРЗСПЗЗ, и имотът е
индивидуализиран с граници в проект за изменение съобразно акта за собственост,
различен от актовете по ал. 1, имотът се нанася по реда на чл. 54 ЗКИР. Проектът за изменение се
придружава от протокол по чл. 65, ал. 8.
До
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри плановете по §
4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се съхраняват и поддържат
в актуално състояние от общинската администрация. След одобряване на кадастралната
карта и кадастралните регистри новообразуваните имоти се нанасят в
кадастралната карта от Агенцията по геодезия, картография и кадастър – чл. чл. 28б, ал. 11
ППЗСПЗЗ.
Следователно, кметът на съответната община не е компетен да да отрази в КК и КР промяна в поземлени имоти, определени
с одобрен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти по § 4к ПЗРЗСПЗЗ. Поради това искането в тази част е
неоснователно.
Гореизложеното налага извода, че е налице бездействие на
административен орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт,
поради което оспорващия трябва да получи търсената защита от съда по чл. 256 от АПК, което обосновава
решението на съда да осъди административния
орган да извърши действията като определи срок за това, а именно да трасира границите и да извърши въвод във владение на
собствениците по чл. 28б, ал.
10 ППЗСПЗЗ.
Съгласно
чл. 256, ал. 3 АПК, когато намери оспорването
за основателно, съдът осъжда
административния орган да извърши действието, като определя срок за това. При
определяне на срока съдът в настоящия състав намира, че 1-месечен срок е подходящ за
изпълнение на законовото задължение.
Никоя от страните не е направила искане за присъждане на
разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
иск, депозиран от С.Л.Н., ЕГН **********
***, да бъде осъден Кмета на Община Ловеч да нанесе в
кадастралната карта и кадастралния регистър новообразувани имоти с
№№43952.522.467; 43952.522.460; 43952.522.458; 43952.522.466; 43952.522.465 и
43952.522.464 в местността „Червен бряг“ в строителните граници на гр. Ловеч, в определен с решението на
Съда срок.
ОСЪЖДА
Кмета
на Община Ловеч
да извърши регламентираните
в чл. 28б,
ал. 10 във вр. с чл. 30, ал. 4 и чл. 32, ал. 4 ППЗСПЗЗ действия по трасиране на границите и въвод във владение на С.Л.Н., ЕГН **********
*** в имоти с идентификатор с №№: 43952.522.467;
43952.522.460; 43952.522.458; 43952.522.466; 43952.522.465 и 43952.522.464,
находящи се в местност „ Червен бряг“ в строителните граници на гр. Ловеч, в едномесечен срок от влизане на
решението в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: