Р Е Ш Е Н И Е
№ …………. / …………….. 2018 г.
гр. Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на 10.07.208 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
МЛ.С-Я ТАНЯ КУНЕВА
при секретар Галина
Славова,
като разгледа докладваното
от съдия Макариева
въззивно
гражданско дело № 1334 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на член 258 ГПК
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Н.С.Н.
ЕГН
**********,***, подадена чрез процесуален представител адв. Кр. М. *** срещу
Решение № 759/ 26.02.2018 год., постановено по гр. дело № 4406/2017 год. по
описа на PC-Варна, в частите,
с които ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.С.Н. ЕГН **********,***, срещу
„БУЛМИНЕРАЛ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Сливница" № 28, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, и
чл.86, ал. 1 ЗЗД да заплати солидарно с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Девня", № 10, ет. 2, офис 4,
следните суми: сумата 4857,14 щ.д., представляваща сбор от неплатени брутни трудови
възнаграждение за положен труд, както следва: за м.декември
2014г.-ЗООО.ООдолара; за м.януари 2015г. - 1857,14долара: ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 06.06.2016 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 674,39 щ.д., представляваща сбор от обезщетения за забава, формиран,
както следва: сумата 416,54щ.д. -обезщетение за забава за периода 22.01.2015г.
до 03.06.2016г. върху неизплатеното възнаграждение за положен труд за
м.декември 2014г. в размер на 3000,00
щ.
д., сумата 257,85щ.д. - обезщетение за забава за периода 22.01.2015г. до
03.06.2016г. върху неизплатеното възнаграждение за положен труд за м.януари
2015г. в размер на 1857,14щ.д.
Във
въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваните части е
неправилно, постановено
е в нарушение на материалния закон и при допуснати
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане, както и в
превратно обсъждане на събрани по делото доказателства, в резултат на което
решението е и необосновано. Неправилно е тълкувана и приложена нормата на чл.
199з от КТК, в резултат на което и неправилно е прието, че тази норма е
неприложима относно претенциите за неплатени трудови възнаграждения на екипажа
на кораба.
Твърди се още в жалбата също, че в резултат на
допуснати нарушения на процесуалните правила съдът е лишил ищеца от
възможността за докаже твърдени от него релевантни за спора факти, а именно -
че реалният корабопритежател на моторен кораб „Батя" за процесния период е
ответното дружество „Булминерал" АД - Варна, като е отхвърлил искането за
допускане до разпит на свидетели за установяване на горното обстоятелство,
както и искането за провеждане на допълнителна съдебносчетоводна експертиза за
установяване на твърденията на ищеца за симулативност на договора за пренаемане
на кораба сключен между ответника „Булминерал" АД - Варна и „Шипинг
Лоджистик" С. А., както и на договора за корабно менажиране, сключен между
„Шипинг Лоджистик" С. А., в качеството му на пренаемател на м/к
„Батя" и „ВМ Интернешънъл" със седалище гр. Варна, както и на
твърденията му, че тези договори изобщо не са били изпълнявани именно защото са
симулативни. Също в нарушение на процесуалните правила е било отхвърлено и
направеното по реда на чл. 190 ГПК искане да бъде задължен ответникът да
представи тристранно споразумение от 06.01.2012 год. между „Булминерал"
АД-Варна, „Индивидуал Технолъджи" С. А. и „Еурокуест шипинг",
тристранно споразумение от 07.05.2013 год. между „Булминерал" АД-Варна,
„Еурокуест шипинг" и „Шипинг Лоджистик" С. А., както и издаваните въз
основа на тези тристранни споразумения заповеди в периода 31.05.2013 год. до
30.11.2015 год.
Постъпил е отговор от въззиваемата страна, с
който въззивната жалба се оспорва, като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК и е допустима.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа
обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното
решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на
депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
Производството по делото е образувано
по предявени от Н.С.Н. ЕГН **********,***, срещу «ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ»ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Девня”, № 10,
ет.2, офис 4, представлявано от управителя Н. И.Г. и „БУЛМИНЕРАЛ”АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Сливница” № 28,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание правно основание
чл.128, т.2 КТ, и чл.86, ал.1 ЗЗД, които съгласно уточнителна молба от
09.05.2017г. и след частично прекратяване на основание чл.232 ГПК, са за
осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца следните суми:
- 3000.00 щ.д., представляващи
неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. декември
2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, както и 416.54щ.д.,
представляващи лихва за забава върху посоченото ТВ, за периода от 22.01.2015г.
до 03.06.2016г.;
- 1857.14 щ.д., представляващи
неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м. януари 2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както
и 257.85 щ.д., представляващи лихва
за забава върху посоченото ТВ, за периода от 22.01.2015г. до 03.06.2016г.;
Ищецът твърди че е полагал труд по индивидуален трудов договор, сключен
на 28.07.2014г. с ответника «ВМ Интернешанъл» ЕООД на длъжност „трети механик”
в периода 28.07.2014г.- 21.01.2015г. Уговореното трудово възнаграждение било в
размер на 2764,77 щ.д. след удръжките. Твърди, че е работил на м/к „Батя”, ИМО
8000836 плавал към него момент под български флаг като механик по смисъла на
чл.2, т.1, б F от Морската трудова конвенция 2006 на Международната организация
на труда. За времето, в което е работил на кораба не му е било платено
дължимото трудово възнаграждение, поради което и считано от прекратяване на
правоотношението му, ответникът работодател е изпаднал в забава в тяхното
плащане. Страните са сключили споразумение, в което е обективирано признанието
на ответника „Булминерал” АД, ЕИК *********
за дължимостта на претендираните суми,. В тази връзка обективира искане
за осъждане на ответниците да престират посочените суми. Твърди, че ответникът
„Булминерал” АД е имал качеството на беърбоут чартьор на кораба, на който е
полагал труд, поради което и същият на основание чл. 199з КТК отговаря
солидарно за задължението за плащане на трудовото възнаграждение. На основание
чл. 199ж КТК възнагражденията на екипажа са разходи свързани именно с
експлоатация на кораба. В тази връзка сочи, че този ответник изрично е признал,
че носи отговорност за задълженията на кораба произтичащи от заплати в
споразумение за разсрочване плащанията от 11.08.2015г. сключено с други членове
на екипажа, които вече са получили доброволно плащане на дължимото им се
възнаграждение. Искането е за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
Ответникът „Булминерал”АД, е
депозирал отговор на исковата молба,в който е изразено становище за
неоснователност на иска. Твърди се, че не е страна по сключения трудов договор
с „ВМ Интернешанъл”ЕООД и няма основание за ангажиране на отговорността му.
Сочи се, че разпоредбата на чл.199 з КТК не е относима към случая. Излага се,
че „Булминерал”АД е бил наемател на м-к Батя по силата на договор за беърбоат
чартър от 06.01.2012г., който се уреждал съгласно правото на Англия, поради
което задълженията му се определяли от договора и избрания от договарящите се
страни приложим закон. Твърди се, че с договор за беърбоат чартър от 07.05.2013г.
„Булминерал”АД е преотдал кораба под наем на „Шипинг Лоджистик СА” като
пренаемателят е получил ползването на кораба и всички права и задължения на
наемател. „Шипинг Лоджистик СА” сключил
договор за мениджмънт на кораба с „ВМ Интернешанъл”ЕООД от 07.05.2013г. за
периода 07.05.2013г. – 07.05.2016г. Не
се оспорва,че съгласно споразумение от 11.08.2015г. е встъпил в задълженията на
„ВМ Интернешанъл”ЕООД за заплащане на трудови възнаграждения на петима моряци
–членове на екипажа на кораба, които задължения били поети на договорно
основание към страните по споразумението, сред които не бил ищеца.
Страните не спорят по
фактите, които са установени правилно от решаващия съд, а именно: че въз
основа на индивидуален трудов договор сключен между ищеца по
делото и ответника „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ” ЕООД е съществувало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът приел да изпълнява длъжността „ втори
механик” с месторабота – м/к „Батя” с договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 2764,77
щ.д.
Установено
е, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено, считано от 21.01.2015г .
Не е спорно между страните по делото обстоятелството,
че в процесния период ищецът реално е полагал труд в полза на работодателя, за
което му се дължи и съответното уговорено трудово възнаграждение.
От допуснатата и приета ССчЕ, която
настоящият състав кредитира като компетентно и обективно дадена, се установява, че дължимото неизплатено
нетно трудово възнаграждение през посочения период е: дължимото неизплатено
брутно трудово възнаграждение през посочения период е: за м.декември 2014г. –
3000.00 щ. д., за м.януари 2015г. – 1857.14 щ. д.
Размерът
на лихвата за забавено плащане възлиза, както следва: върху главница за
неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.декември 2014г. от 3000.00 щ. д. - 416,54щ.д. за периода от 22.01.2015г. до
03.06.2016г.; върху главница за
неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.януари 2015г. от 1857.14 щ.
д. – 257.85щ.д. за периода от
22.01.2015г. до 03.06.2016г.
Спорният въпрос между
страните е дали „Булминерал“ АД като работодател на ищеца е солидарно отговорен
с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД за посочените неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения за забава и неозползван годишен отпуск, т.е. дали е приложима
разпоредбата на чл.
123а, ал.3 от КТ.
Съгл. чл.121
от ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече
длъжници възниква, само когато е уговорена, като извод за наличието й не може
да бъде направен въз основа на тълкуване на закона, респективно на волята на
страните по договора.
С оглед събраните по
делото доказателства,настоящият въззивен
състав изцяло възприема извода на ВРС, че
ответникът „Булминерал“ ЕООД не е солидарно отговорно за заплащане на
претендираните от ищеца суми,поради което и в тази част решението на ВРС следва
да се потвърди.
Съгласно чл. 199а от
КТК договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен
срок, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол
върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за
целия период на наемане. С оглед представените по делото договори от
07.05.2013г. между „Шипинг лоджистик“ С.А. и „Булминерал“ АД за предоставяне за ползване на м/к „Батя“ и
за мениджмънт на кораба, сключен между „Шипинг лоджистик“ С.А. и „ВМ
интернешанъл“ ЕООД, следва да се приеме за безспорно установено, че „ВМ
интернешанъл“ ЕООД е назначил екипаж на кораба за сметка на „Шипинг лоджистик“
С.А., тъй като към момента на сключване на трудовия договор и през процесния
период последният е имал качество на беърбоут чартьор /корабопритежател/ на
кораба.
В КТК са дадени
легални дефиниции на понятията "корабособственик" и
"корабопритежател". Корабособственикът е собственик на плавателното
средство, посочен като такъв в регистъра на корабите - точка.
24 от § 1а от ДР на КТК, а корабопритежателят е лице, което експлоатира
кораба от свое име независимо от това дали е собственик на кораба или го ползва
на друго законно основание – чл.9,
ал.3 от КТК. Трудовите правоотношения с екипажа могат да възникнат както с
корабособственика, така и с корабопритежателя, като типичен пример за това, че
трудовото правоотношение може да не възникне с корабособственика е договорът на
беърбоут чартър. Съобразно разпоредбата на чл.
199ж от КТК търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя
в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи,
свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за
негова сметка. Към датата, когато вземането на ищеца е станало изискуемо,
наемател е бил не дружеството – ответник в лицето на „Булминерал“ АД, а „Шипинг
лоджистик“ С.А., поради което и „Булминерал“ АД
няма качеството на работодател, респективно за него не са възникнали
задължения за заплащане на трудови възнаграждения.
Също така не може да
бъде ангажирана отговорността на „Булминерал“ АД и по реда на чл.199з от КТК,
тъй като наемателят отговаря пред трети лица за основателни претенции,
възникнали във връзка с експлоатацията на кораба, включително за претенции за
обезщетения за вреди, причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди
причинени при превоза на опасни и вредни вещества. Анализът на разпоредбата
сочи, че отговорността на
корабособственика, отдал кораб на наемател по договор за беърбоут чартър, се
ангажира за вреди, причинени на трети лица в хипотезата, когато вредите са
произлезли от плавателния съд като вещ, тоест по реда на член 50 от ЗЗД. За вредите, причинени от
технически неизправности на кораба, отстраняването на които е задължение на
беърбоут чартьора, както и за тези вследствие на действия или бездействия на
капитана или екипажа на кораба, отговаря единствено корабопритежателя по реда
на специалния закон - КТК.
Съдът намира за
недоказано твърдението на ищеца за наличието на симулация при реализирането на
втория договор за беърбот чартър между „Булминерал“ АД и „Шипинг лоджистик“
С.А. – напротив от наличните по делото доказателства е безспорно, че такъв
договор съществува, така както съществува и втория контрагент по него.
По така изложените
мотиви настоящият състав на въззивния съд намира, че предявеният при условията
на солидарност иск против „Булминерал“ АД е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
Поради идентичните
крайни изводи на първоинстанционния и въззивния съд, решението в атакуваната му
част следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 759/ 26.02.2018 год.,
постановено по гр. дело № 4406/2017 год. по описа на PC-Варна в частта, с която ,
съдът е постановил,че ОТХВЪРЛЯ предявените от
Н.С.Н. ЕГН **********,***, срещу
„БУЛМИНЕРАЛ" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Сливница" № 28, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ, и чл.86, ал. 1 ЗЗД да заплати солидарно с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Девня",
№ 10, ет. 2, офис 4, следните суми: сумата 4857,14 щ.д., представляваща сбор от неплатени
брутни трудови възнаграждение за положен труд, както следва: за м.декември
2014г.-3000 щ.долара; за м.януари 2015г. - 1857,14долара: ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 06.06.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата от
674,39 щ.д., представляваща сбор от
обезщетения за забава, формиран, както следва: сумата 416,54щ.д. -обезщетение
за забава за периода 22.01.2015г. до 03.06.2016г. върху неизплатеното
възнаграждение за положен труд за м.декември 2014г. в размер на 3000,00 щ. д., сумата 257,85щ.д. -
обезщетение за забава за периода 22.01.2015г. до 03.06.2016г. върху
неизплатеното възнаграждение за положен труд за м.януари 2015г. в размер на
1857,14щ.д.
В останалата му част
решението на ВРС е влязло в сила.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от
връчването му на страните на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: