Решение по дело №105/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 41
Дата: 13 юни 2022 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20222200600105
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Сливен, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. С.
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20222200600105 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 318, вр. чл. 313 и сл. НПК.
С присъда № 260076 / 21.09.2021г. по НЧХД № 156 / 2021г. на Районен съд – Сливен
подс. П. П. П. е признат за виновен в това, че на 29.01.2021г. в гр. Сливен, причинил на СВ.
Н. СП. лека телесна повреда, изразяваща се във „Временно разстройство на здравето
неопасно за живота му“ – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 78а
от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание
глоба в полза на държавата по бюджета на съдебната власт в размер на 1 000 лева. Подс. П.
е осъден да заплати на СВ. Н. СП.:
- сумата 1 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в следствие
на деликта, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането – 29.01.2021г. до
окончателното й изплащане, като искът до пълния му размер за сумата от 5 000лв.
районният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан;
- сумата 500 лв., представляваща разноски за повереник;
- сумата 12 лв., представляваща такса за разглеждане на делото пред първата съдебна
инстанция. Подс. П. е осъден да заплати по сметка на СлРС д.т. върху уважената част от
гражданския иск в размер на 50 лв.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подс. П., чрез
упълномощения от него защитник. В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и
е направено искане въззивният съд да я отмени, тъй като той бил невинен и не бил
извършил описаното престъпление. В допълнението към въззивната жалба твърди, че
първоинстанционният съд извършил неправилна оценка на събраните по делото гласни
доказателства, като основал присъдата на показанията на свид. И., която била предубедена
и заинтересована от изхода на делото; не обсъдил неговите обяснения, в които много точно
изложил какво се било случило – че действал при самозащита, тъй като се отбранявал от
частния тъжител С., който първи го нападнал. Счита че деянието му не било обществено
1
опасно, защото имал законно право да се защитава, когато го нападнат. Моли окръжният съд
да отмени изцяло обжалваната присъда като незаконосъобразна.
В законоустановения срок повереникът на частния тъжител е подал отговор на
въззивната жалба и допълнителната такава, в който твърди, че обжалваната присъда била
правилна и мотивирана и отразявала действителните събития от 29.01.2021г. Районният
съдия изключително мотивирано, обосновано и с пространствени анализи на фактите дал
оценка на всеки един факт, всяко едно действие и събитие, както и на доказателствени
средства, които имали пряко отношение и били изцяло релевантни към правния спор; дал
обективна оценка на всички наведени твърдения, като правилно приложил материалното
право и поради това страните не можели да изтъкват за порок в съдебното решение,
пълнотата на изводите и тяхната обоснованост. В допълнението към въззивната жалба,
жалбоподателят П. чрез пълномощника си, изложил факти касаещи д-р Ж. Г. и издаденото
от нея удостоверение, като коментирал часа на издаване и работното време на посочения
специалист, както и това, че въпросният стоматолог бил клиент на свид. И., без да имал
реални доказателства за това твърдение, което можело да бъде категоризирано като невярно
и дори като клевета. По делото имало категорични и безспорни медицински доказателства,
които свидетелствали за нанесените удари от П., за които самият той признал, че бил
нанесъл. В проведеното на 01.06.2021г. открито съдебно заседание, подсъдимият сам заявил:
,,Аз два пъти го ударих, исках да го ударя по носа, но явно не съм уцелил в носа някъде
другаде по лицето. С юмрук два пъти го ударих. Повече не съм го удрял. Това стана малко
по-надолу от ДСК. Той носеше някаква хартиена чанта, беше я изпуснал и тогава бившата
ми жена каза не прави такива неща пред децата, аз си вдигнах ръцете към прожекторите от
ДСК“. Това било видно от протокола от същото съдебно заседание и било категорично
доказателство за това, че действията на П. били тенденциозни, умишлени и целяли да
увредят тъжителя С.. Изложените от П.П. във въззивната и допълнителната жалби по
отношение на преднамереността на свид. М. И. (бивша съпруга) твърдения били неверни и
нодоказани. Жалбоподателят целял пълното дискредитиране на бившата си съпруга, като
посочвал неверни твърдения и събития. Правел опит да вмени факти и обстоятелства,
касаещи бившите му отношения със свид. И., като дори си позволявал да каже, че „скритата“
причина за осъдителната му присъда не било извършеното от него и доказано престьпление,
за което самият той признал, а други причини от по-личен характер, дори и такива с
материално намерение. Тези недоказани и неверни твърдения, целели да изградят
дискредитираща представа за свид. И. и С.С.. От гласните данни снети от свид. И., ставало
ясно, че именно П. нападнал С., който не могъл да се защити, защото в двете си ръце е носел
чанти. Депозираното от жалбоподателя твърдение, че той е бил нападнат от пострадалия С.
било невярно, недоказано и направено с оправдателна цел, която не следвало да бъде
възприета от второинстанционният съдебен състав. Първоинстанционият съд провел всички
мероприятия за разкриване на обективната истина и действителните събития, след като
събрал гласни и писмени доказателства, които по безспорен начин доказвали, че на
29.01.2021г. в гр. Сливен, П. П. П. причинил на СВ. Н. СП. лека телесна повреда,
изразяваща се във „Временно разстройство на здравето неопасно за живота му“ -
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. В заключение повереникът счита въззивната жалба е
неоснователна, тъй като в нея били посочени само едностранни факти, които изцяло
дискредитирали постановената присъда, която била правилна и мотивирана; напълно
правилно първоинстанционият съд анализирал всички факти и обстоятелства и в пълен обем
изложил мотивите си за постановяване на осъдителната присъда; напълно правилно
първоинстанционният съдия отчел факта, че П.П. в открито съдебно заседание от
01.06.2021г. посочил, че нанесъл удари на С.С., като по този начин осъществил състава на
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, което представлявало „лека телесна повреда“,
изразяваща се във „Временно разстройство на здравето неопасно за живота“. Направено е
искане окръжният съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да постановите
2
решение, с което да потвърди изцяло обжалваната присъда, като правилна, обоснована и
законосъобразна и да осъди въззивния жалбоподател да заплати направените по делото пред
въззивната инстанция съдебни разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител
поддържа така депозирания отговор на въззивната жалба и допълнението към нея. Счита, че
събраните гласни и писмени доказателства доказали по безспорен начин вината и
намерението на подсъдимия да причини телесна повреда на частния тъжител посредством
незаконосъобразни действия, изразяваща се в разстройство на здравето неопасно за живота,
с правно основание в чл. 130 ал.1 на НК. Многократно подс. П. правил опити да навежда на
съдебните състави, че бил предизвикан и се защитавал, макар да липсвали доказателства за
това. В проведеното на 01.06.2021г. открито съдебно заседание, сам заявил, че ударил два
пъти с юмрук в лицето тъжителя С.. Повереникът счита, че първоинстанционната присъда
отговаряла на всички законосъобразни изисквания, била мотивирана и правилна. Моли да
бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и непълна.
Защитнникът на подс. П. в съдебно заседание моли окръжния съд да уважи
въззивната жалба и да отмените обжалваната присъда като неправилна и незаконосъобразна.
Счита, че при преценката на доказателствата, първоинстанционният съд допуснал
съществено процесуално нарушение, като неправилно оценил данните от обясненията на
подсъдимия. Действително, подсъдимият признал, че два пъти ударил тъжителя С., но
обяснил и какъв бил механизмът на нанасяне на тези повреди. Подсъдимият бил нападнат
първоначално от С. и ударите, които нанесъл имали единствено за цел преустановяване на
започналото против него нападение. Подсъдимият бил улегнал човек, над 60 г., вървял на
доста голямо разстояние след тъжителя С. и нямал никаква причина да отиде до него и да го
нападне. Т.е., между тях нямало никакъв спор, никакъв конфликт. Единствено нападението
от страна на доста по-младия С., който съжителствал с бившата съпруга на подсъдимия
принудило последния да нанесе двата удара с цел да преустанови започналото против
неговата личност нападение. Защитникът счита още, че показанията на свид. И. не следвало
да се кредитират като достоверни, тъй като същата изразила в съдебно заседание
отрицателното си лично отношение към П., като казала, че иска да се отърве от него. Освен
това, тя съжителствала с тъжителя и била пряко заинтересована от изхода на делото. Смята
също, че не следвало да се кредитира и съдебномедицинското удостоверение за дентален
преглед на лицето С.С. от д-р Ж. Г., тъй като при внимателен прочит в неговото съдържание,
първо пишело, че е издадено на 29.01.2021г. в 20:30 часа при прегледа на лицето С., а по-
надолу в съдържанието на удостоверението било изписано, че „при рентгеново изследване
от 01.02.2021г. били извършени дигитална ортопантомограма и секторна снимка в областта
на 21 зъб, т.е. удостоверението не било съставено на 29.01.2021г. така, както било посочено
в него, а доста по-късно с цел да бъде използвано като доказателство за неверни
обстоятелства в него. Моли въззивния съд да оправдае подсъдимия, защото той действал
при неизбежна отбрана - ударите, които нанесъл на тъжителя били с цел да преустанови
нападението. Моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените против подсъдимия
граждански искове, тъй като, когато човек действал при неизбежна отбрана, ударите, които
нанасял, не били противообществено деяние и непозволено увреждане. Т.е., увреждането,
което било причинено, не било противоправно.
Подс. П. твърди, че е действал при самоотбрана и желае да бъде оправдан.
Окръжният съд, като съобрази данните по делото и в пределите на въззивната
проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните,
намира за установено СЛЕДНОТО:
Въззивната жалба и допълнението към нея са подадени в срок, от надлежна страна,
поради което са процесуално допустими.
Обжалваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните
3
правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 пр. 1 от НПК, поради което е налице
отменително основание по чл. 335 ал. 2 от НПК.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по тъжба на СВ. Н.
СП. против подс. П. П. П. с посочено правно основание чл. 130 от НК. В тъжбата са
изложени фактически твърдения на тъжителя, касаещи повдигнатото обвинение. Посочено е
време, място и конкретни действия на подсъдимия, преценени като съставомерни за
престъплението по чл. 130 от НК. В хода на съдебното следствие са разпитани свидетели –
М. Г. И. и С. К. И.; подс. П. е дал обяснения; приобщени са писмени доказателства – лист за
преглед на пациент в КДБ/СО № 1158 от 29.01.2021г., с посочен час на прегледа от 18:40
часа до 19:10 часа; Медицинско направление от 29.01.2021г. за образна диагносктика;
Съдебномедицинско удостоверение № 5 / 2021г., издадено от д-р С. С.; Удостоверение за
дентален преглед на тъжителя, изд. от д-р Ж. Г.; Писма от ПроКредит банк ЕАД и от Банка
ДСК АД за липса на видеозаписи от 29.01.2021г.; Справка за съдимост на подсъдимия.
С обжалваната присъда районният съд е признал подсъдимия за виновен; на
основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност за престъплението по
чл. 130, ал.1 от НК и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.;
уважил е частично предявения граждански иск; присъдил е на тъжителя направените по
делото разноски и е осъдил подсъдимия да заплати държавна такса върху уважената част
от гражданския иск.
При изготвяне на мотивите към постановената присъда обаче, РС-Сливен не е
изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК. Нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК
задължава съда в мотивите към присъдата да посочи установените обстоятелства, въз основа
на кои доказателствени материали те са възприети и какви са правните съображения за
взетото решение. Мотивите трябва да дадат представа за констатациите на съда относно
релевантните към предмета на доказване факти и тяхната правна интерпретация.
Необходимо е да са обсъдени всички доказателства по делото, за да може да се провери
правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи. При
противоречия на доказателствените материали, съдът е длъжен да изложи съображения защо
едни от тях приема за достоверни, а други отхвърля.
В случая, описвайки приетите за установени фактическите обстоятелства, районният
съд в общи линии е възпроизвел обстановката, такава, каквато е посочена в тъжбата, като на
места дори описанието е от името на тъжителя, а не на съда: на стр. 2 от мотивите, ред 23
отгоре надолу „…болките в областта на врата и тила ми бяха много силни и
непрестанни…“; на стр. 3 от мотивите, ред 6 отгоре надолу „…който ми издаде
Съдебномедицинско удостоверение…“. Пак от твърденията в тъжбата, без да има каквито и
да било доказателства за това, съдът е приел, че лекарят в Центъра за спешна помощ заявил
на тъжителя, че „трябва да посети зъболекар, защото зъбите и венците му били силно
увредени и се налагало да се проведе лечение, за да се предотврати падането на увредения
зъб, защото венеца около него бил силно контузен“. Видно от приложения лист за преглед
на пациент в КДБ/СО № 1158 / 29.01.2021г. няма посочени такива предписания, а издалият
го лекар не е разпитван като свидетел.
От описаната в мотивите на обжалваната присъда фактическа обстановка не става
ясно защо и как съдът е приел, че подсъдимият е нанесъл удар с ръка във врата на частния
тъжител, както и че го ритнал няколко пъти по главата, в лявата половина на лицето и в
областта на устата. В показанията си свид. И. твърди, че подсъдимият ударил тъжителя,
съборил го на земята и започнал да го рита, само че не конкретизира нито къде го е ударил,
нито къде го е ритал и колко пъти. Подсъдимият от своя страна твърди, че е ударил
тъжителя два пъти с юмрук, като искал да го удари в носа. В показанията си свид. И. също
не конкретизира брой и място на ударите и ритниците, за които подсъдимият му „казал“, че
нанесъл на тъжителя. Издаденото съдебномедицинско удостоверение също не дава
4
информация за броя и локализацията на нанесените удари и ритници, така както ги е
възприел съда. В него са описани установените телесни увреждания: „Контузия на главата с
охлузване в областта на лявата челна половина, лявата скулно бузова област, травматична
разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на долната устна с оток и болка,
травматично разклащане на левия горен централен резец от I – II степен придружено със
силна болезненост при докосване и при хранене. Охлузване тип драскотина в лявата
половина на врата и изразена болезненост при движение на същия. Охлузване по гръбната
повърхност на лявата длан с оток и болка. Поставена му е клинична диагноза – Контузио
капитис.“ и е записана бланкетната фраза, че „описаните и диагностицирани телесни
увреждания имат травматичен характер - механична генеза, като същите добре отговарят,
т.е. възможно е да са били причинени по начин и време, както съобщава освидетелствания в
предварителните сведения“. Само че посоченото в тези предварителни сведения също не
съвпада с възприетото от съда. Тъжителят е посочил за нанесен юмручен удар във врата –
дясната половина, съдът е приел нанесен удар с ръка във врата на тъжителя, а лекарят е
констатирал „охлузване тип драскотина в лявата половина на врата и изразена болезненост
при движение на същия“, не са констатирани увреждания в дясната половина на врата.
Тъжителят е посочил втори юмручен удар в лявата скулна област, от който удар паднал на
земята, последвал ритник в лицето - лявата половина на устата и втори ритник в лявата
челна област, а съдът е приел удар с юмрук в лявата половина на лицето и няколко ритници
по главата, в лявата половина на лицето и в областта на устата. Така възприетият от
първоинстанционния съд механизъм на причиняване на лека телесна повреда на тъжителя С.
от подс. П. не кореспондира с доказателствата по делото.
Районинят съд не е извършил надлежен анализ на доказателствата, което прави и
невъзможна проверката на волята на съда относно тяхната оценка, а от друга страна
споменава доказателства, каквито не са събирани по делото. В мотивите си
първоинстанционният съд е посочил, че кредитира показанията на свидетелите М. Г. И. и С.
К. И. като „единни, логични и взаимно допълващи се, както помежду си така и с останалите
гласни и писмени доказателства и док. средства – мед. документи, протоколи за
предупреждения, докладни записки и др.“. Обясненията на подсъдимия въобще не са
обсъждани от първоинстанционния съд, който при евентуалното им съпоставяне със
свидетелските показания, нямаше да стигне до извода, че те помежду си са „единни логични
и взаимно допълващи се“. Обясненията на подсъдимия имат двойствена природа - гласно
доказателствено средство и средство за упражняване правото на защита. В тази връзка
същите като всяко гласно доказателствено средство събрано и приобщено по надлежния
процесуален ред, следва да бъдат подложени на съответен анализ, а не да бъдат изключени
от доказателствената съвкупност, както е подходил проверявания съд. Така свид. И., който
не е очевидец на случилото се, твърди в показанията си, че на 20.01.2021г. (а
инкриминираната дата е малко – по късно – на 29.01.2021г.) се засякъл случайно в магазин
„Лидъл“ с подсъдимия, който му се „похвалил“, че набил тъжителя – ударил го в главата и
го набил, а след като тъжителя паднал на земята го ритал. В обясненията си подсъдимият е
категоричен че не е посещавал хранителен магазин след случката. Противоречия относно
действията на подсъдимия, представляващи израз на инкриминираното му поведение са
налице и между показанията на свид. И. и обясненията на подсъдимия.
Първоинстанционният съд не е констатирал тези противоречия и не ги е обсъждал, не е
положил и усилия в хода на съдебното следствие за преодоляването им чрез провеждането
на очни ставки. Декларативното приемане или отхвърляне на определени доказателствени
средства без техния анализ сочи единствено за липсата на нужния стандарт на анализ на
доказателствения материал, върху който съдът е градил изводите си, което се приравнява на
липса на мотиви. Нещо повече, районният съд е посочил, че показанията на двамата
свидетели са единни логични и взаимно допълващи се“ и с писмените доказателства и
доказателствени средства – протоколи за предупреждения и докладни записки, каквито
5
въобще няма приобщени към доказателствения материал по делото.
При цялостната проверка на обжалваната присъда въззивният съд констатира
противоречие в мотивите в частта относно наказанието. Така от една страна районният съд е
мотивирал наличието на предпоставките за налагане на наказание при условията на чл. 78а
от НК, а от друга сочи, че за да наложи административното наказание глоба в размер на
1 000лв. се е съобразил с нормата на чл. 36 от НК, която е относима за предвидените в чл. 37
от НК наказания, а не за административните наказания, каквото е наложеното на
подсъдимия с обжалваната присъда.
На следващо място е необходимо да се посочи, че относно гражданския иск
първоинстанционният съд е изложил само общи теоретични разсъждения без да посочи
конкретно какви болки и страдания е претърпял гражданския ищец и защо е приел, че
справедливият им паричен еквивалент възлиза на сумата от 1 500 лева, което също се
приравнява на липса на мотиви.
Съдът констатира и друго процесуално нарушение – то засяга процесуалните права
на частния тъжител и е самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 3,
т. 1 от НПК. То е съществено, защото от една страна изрична процесуално норма е
пренебрегната, а от друга - лишава страна в процеса да вземе участие в една от фазите на
съдебното производство. Въпреки че частният тъжител С., конституиран в процеса и като
граждански ищец е присъствал лично в съдебно заседание на 21.09.2021г., съдът не му е
предоставил възможност да участва в съдебните прения. Видно от разпоредбата на чл. 291,
ал. 2 от НПК, съдебните прения започват с реч на частния тъжител, след това се дава
последователно думата на гражданския ищец и неговия повереник и т.н., но С. не е взел
участие в съдебните прения нито като частен тъжител, нито като граждански ищец. В
съдебните прения е участвал само неговия повереник – адв. С., но неговото право на участие
е отделно и самостоятелно от правото на участие на частния тъжител и граждански ищец в
лично качество. Това е така защото съгласно чл. 15, ал. 2 и 4 от НПК на лицата, участващи в
наказателното производство се предоставят всички процесуални средства, необходими за
защита на техните права и законни интереси и на пострадалия се осигуряват необходимите
процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси. Нарушението на
изискването на чл. 291, ал.2 от НПК води до нарушение на основния принцип на НПК,
регламентиран в чл. 15 от същия, а нарушението на основен принцип е винаги съществено.
Констатираните процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3,
т. 1 и т. 2 пр. 1 от НПК и неотстраними от въззивната инстанция. С тях са засегнати основни
начала за провеждане на справедлив наказателен процес и са основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
Проверяваната присъда следва да се отмени изцяло - в наказателната й част, в
гражданската й част, както и в частта й относно присъдените разноски по делото. На коя от
страните ще бъдат присъдени направените разноски зависи от крайния изход на делото.
Предвид упражняването на правомощието му по чл. 335, ал. 2 от НПК, въззивният
съдебен състав не следва да обсъжда въпросите по същество на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 и чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2
пр. 1 от НПК, СлОС
РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО присъда № 260076 / 21.09.2021г., постановена по НЧХД № 156 /
2021г. по описа на Районен съд - Сливен.
6
ВРЪЩА делото на Районен съд – Сливен за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7