О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260765
гр. Пловдив, 15.12.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно
отделение, V-ти
състав, в закрито заседание, на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия
Алексова въззивно гражданско дело № 2861 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, депозирана
чрез пълномощника – Р.И., против Разпореждане № 276646/21.10.2020 г. на Районен
съд – гр. Пловдив, XIII-ти
гр. състав, постановено по ч.гр.д. № 13595/2020 г., с което е оставено без
уважение искането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, срещу И.М.И., за издаване
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 2361.38 лв., от които:
900.00 лв. – главница; 317.54 лв. – падежирало договорно възнаграждение за
периода 01.07.2019 г. – 11.08.2020 г.; 1113.84 лв. – възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги; 30.00 лв. – такси по тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането; 137.01 лв. – непогасена лихва за забава от 02.07.2019 г. до
11.08.2020 г.; 44.70 лв. – законна лихва за периода 11.08.2020 г. – 19.10.2020
г.; законна лихва от подаване на заявлението до изплащането и разноски. В
жалбата се твърди, че атакуваното Разпореждане е неправилно и следва да бъде
отменено. Сочи се, че сключеният Договор за потребителски кредит отговаря на
законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК. Излагат се
подробни съображения.
Пловдивски
окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доводите на страните,
както и като прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните
съображения:
Заповедното
производство е образувано на 20.10.2020 г. пред Районен съд – гр. Пловдив, по
заявление на заявителя/кредитор „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, срещу длъжника И.М.И..
Заявлението е за парично вземане по Договор за потребителски кредит №
30037214924/31.05.2019 г., за гореописаните суми. В т. 12 от Заявлението – обстоятелства, от
които произтича вземането, е посочено, че същото се дължи, тъй като длъжникът И.
не е изпълнил задължението, което е поел по Договора, направил е 0 погасителни
вноски и е изпаднал в забава. Посочено е също, че съгласно Общите условия към
Договора, длъжникът дължи на Дружеството договорно възнаграждение за изтегления
кредит. Предвид обстоятелството, че длъжникът е изпаднал в забава, кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, за което И. бил уведомен.
Видно е,
че съгласно атакуваното Разпореждане, заповедният съд е приел, че не са налице
предпоставките за уважаване на искането и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 е
оставил същото без уважение. В обжалвания съдебен акт са изложени съображения,
че доколкото в заповедното производство съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи, то евентуалното наличие на такива клаузи, обосновава отказа
на съда да издаде заповед за изпълнение. Районният съд е приел, че в хода на
производството е невъзможно да се извърши преценка относно това, дали е налице
хипотезата на чл. 22 от ЗПК и следва да се даде възможност на страните да
обсъдят констатациите на съда при условията на състезателно начало и събиране
на доказателства. Посочено е, че заявителят претендира суми за възнаграждение
за допълнителни услуги и тази уговорка противоречи на добрите нрави с оглед
установената съдебна практика и изискванията за справедливост.
Въззивният
съд намира, че постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт, е
неправилен в частта, с която е отхвърлено Заявлението относно следните суми:
900.00 лв. – главница; 317.54 лв. – падежирало договорно възнаграждение за
периода 01.07.2019 г. – 11.08.2020 г.; 30.00 лв. – такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането; 137.01 лв. – непогасена лихва за забава от
02.07.2019 г. до 11.08.2020 г.; 44.70 лв. – законна лихва за периода 11.08.2020
г. – 19.10.2020 г.; законна лихва от подаване на заявлението до изплащането и
разноски. Относно тези суми, настоящият състав намира, че не е налице
обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи. В Договора ясно е
посочена методиката за определяне на ГПР, уговорен е годишен лихвен процент в
размер на 38.30%, който съгласно трайноустановената съдебна практика, не
надхвърля допустимия размер. Приложен е и погасителен план, съдържащ информация
за размера, броя, последователността и датите на плащане на погасителните
вноски.
В
случая, може да се направи извод за наличие на евентуална неравноправност
единствено относно клаузата, с която е уговорено възнаграждение за допълнителни
услуги в размер на 1113.84 лв. Видно от сключения Договор, длъжникът е закупил
пакет за допълнителни услуги, съгласно който на клиента се осигурява възможност
за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства и др. Въззивният съд
споделя извода, че е налице обоснована вероятност клаузата от сключения
договор, уговаряща възнаграждение за допълнителни услуги, задължаваща
потребителя да заплати цена за допълнителни услуги да е неравноправна, поради
противоречие с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която
забранява на кредитора да изисква плащане на такси и комисиони, свързани с
управлението и погасяване на кредита, какъвто характер има уговореното
възнаграждение. Възнаграждението за допълнителни услуги, дължимо отделно от
главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит, представлява
възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би
следвало дължимостта му да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил
насрещното си задължение – да извърши дейността или да предостави услугата.
Заплащането на възнаграждението по пакета от допълнителни услуги от страна на
потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността за
предоставянето" на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор за заем. Следователно, клаузата от договора относно предоставяне
пакет за допълнителни услуги, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето,
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не за хипотетично ползване на такава. В случая, следва да се приеме,
че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата по кредита (т. нар.
скрита възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави
(принципите на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
отношения). Отделно от това възнаграждението за допълнителните услуги следва да
се включи в Годишния процент на разходите, а в случая това не е сторено.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице основанията за
издаване заповед за незабавно изпълнение относно претендираните суми, както
следва: 900.00 лв. – главница; 317.54 лв. – падежирало договорно възнаграждение
за периода 01.07.2019 г. – 11.08.2020 г.; 30.00 лв. – такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането; 137.01 лв. – непогасена лихва за забава от
02.07.2019 г. до 11.08.2020 г.; 44.70 лв. – законна лихва за периода 11.08.2020
г. – 19.10.2020 г. В тази част Разпореждането следва да бъде отменено, като
делото се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение.
По разноските: С оглед основателността на частната жалба,
следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на заплатените от
него разноски във въззивното производство. Липсва приложен списък по чл. 80 от ГПК, но от приложенията към частната жалба се установява, че размерът на
заплатената държавна такса възлиза на сумата от 15.00 /петнадесет/ лева, като
съдът определя и 50.00 /петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение по чл.
25а, ал. 2 от НЗПП, които следва да се възложат в тежест на длъжника на
основание чл. 81, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Така определените разноски, следва
да се включат в заповедта за изпълнение, която заповедният съд следва да издаде
в изпълнение на въззивния съдебен акт.
Така
мотивиран, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 276646/21.10.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, XIII-ти гр. състав, постановено по ч.гр.д. №
13595/2020 г., в частта, с която е
оставено без уважение искането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, срещу И.М.И., със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, за издаване
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника И.М.И., с за следните
суми: 900.00 лв. – главница; 317.54 лв.
– падежирало договорно възнаграждение за периода 01.07.2019 г. – 11.08.2020 г.;
30.00 лв. – такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 137.01 лв. –
непогасена лихва за забава от 02.07.2019 г. до 11.08.2020 г.; 44.70 лв. –
законна лихва за периода 11.08.2020 г. – 19.10.2020 г.; законна лихва от
подаване на заявлението до изплащането и разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на заповедния съд – Районен съд, гр. Пловдив, XIII-ти гр. състав, за издаване заповед за
изпълнение относно сумите, както следва: 900.00 лв. – главница; 317.54 лв. –
падежирало договорно възнаграждение за периода 01.07.2019 г. – 11.08.2020 г.;
30.00 лв. – такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 137.01 лв. –
непогасена лихва за забава от 02.07.2019 г. до 11.08.2020 г.; 44.70 лв. –
законна лихва за периода 11.08.2020 г. – 19.10.2020 г.; законна лихва от
подаване на заявлението до изплащането и разноски, съобразно уважената част на
заявлението, както и относно направените пред настоящата инстанция разноски в
размер на 65.00 /шестдесет и пет/ лева, от които 15.00 /петнадесет/ лв. – заплатена
държавна такса и 50.00 /петдесет/ лв. – възнаграждение за процесуално
представителство.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
276646/21.10.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, XIII-ти гр. състав, постановено по ч.гр.д. №
13595/2020 г., в останалата му част, с която е отхвърлено искането на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, за издаване заповед за изпълнение срещу И.М.И. за сумата
от 1113.84 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: