ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………../17.04.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на седемнадесети април две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията
т.д. № 472/2018 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по молба вх. № 9280/26.03.2018 г. от Н.М.Б. за откриване
производство по несъстоятелност спрямо „Е-САР” ООД, гр. Варна, ЕИК *********, с
твърдения за неплатежоспособност или свръхзадълженост на капиталово дружество.
Нередовностите по сезирането са
отстранени с молба вх. № 11301/17.04.2018 г.
В молбата е формулирано
искане за допускане на предварителни обезпечителни мерки, а именно: предварително
назначаване на временен синдик и налагане на общ запор и обща възбрана върху
имуществото на длъжника. Тези мерки са обосновани с предположение, че длъжникът
е предприел и може да предприеме допълнителни стъпки за намаляване на своите
активи, както и с обстоятелството, че за период от повече от три месеца
длъжникът не упражнява търговска дейност. Молителят твърди, че са
налице определени сделки и действия, предприети от управителя, и, че същият е
пропуснал да реализира права на дружеството свързани с финансовото осигуряване
на същото, а именно не е заявил за междинно възстановяване от ОП
Конкурентоспособност средства съгласно договор от 2017 г. за финансиране на
проект по създаване на специализиран софтуер. Въз основа на тези доводи моли за
допускане на предварителното обезпечение, като посочва лице, отговарящо на
условията за назначаване на временен синдик.
Кредиторът се легитимира в настоящото производство с
твърдения за наличие на вземания, произтичащи от договори за заем в общ размер
на 8100 лева, както и недължимо платени суми в общ размер 10525 лева. Твърди,
че вземанията по договорите за заем произтичат от търговски сделки и са
изискуеми на основание чл. 71 от ЗЗД като се позовава на подадена от самия
длъжник молба за откриване на производство по несъстоятелност, по която е
образувано т.д. № 138/2018 г. по описа на ВОС.
Съдът намира молбата на кредитора Н.Б. за процесуално
допустима. По делото няма данни същият да е упражнил правото си по чл. 71 от ЗЗД да иска предсрочно погасяване на задълженията на ответното дружество по
цитираните договори за заем, но доколкото се твърди и свръхзадълженост на
ответника, както и при липса на данни за учредени обезпечения на вземанията по
договорите за заем, кредиторът има правен интерес да подаде молба по чл. 625 от ТЗ. Този извод следва и от обстоятелството, че самият длъжник е поискал
откриване на производство по несъстоятелност. По отношение на търговския
характер на сделките, представляващи основание на твърдяните
вземания, следва да се приложи презумпцията на чл. 286, ал. 3 от ТЗ.
Съдът намира молбата за неоснователна.
Изложени са общи доводи за нужда от обезпечение, но молителят
не е посочил нито един конкретен факт, който да представлява недобросъвестно действие
по управление на предприятието на длъжника „Е-САР” ООД, безстопанственост или действия срещу
интересите на кредиторите на това дружество. Предмет на предварителните мерки
са само активите, формиращи масата на несъстоятелността, съответно и нуждата от
предварително назначаване на орган за управление на масата следва да е обосновано
с евентуално предприемане на действия за намаляване на активите от самия
длъжник, а не с нецелесъобразни управленски решения в минал период, допринесли
за изпадане в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост. В случая,
единственото конкретно твърдение е именно такова – че управителят не е поискал
междинно възстановяване на средства по сключения административен договор от
2017 г. по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност"
2014-2020. Не се сочат други обстоятелства относно нуждата от особен надзор върху
управлението на предприятието на търговеца. Посоченото в обстоятелствената част
от исковата молба неизпълнение на задължения към трети лица и публични
задължения, е резултат от твърдяната неплатежоспособност. Твърдението за липса
на активи и липса на дейност само по себе си обезсмисля надзора на временния
синдик. Липсват данни за недобросъвестно целенасочено увреждане на кредитори.
Процесуалната възможност за
предварително обезпечаване в рамките на системата от обезпечителните мерки в
производството по несъстоятелност, е насочена към съхраняване на имуществото на
длъжника за осигуряване справедливо удовлетворяване на кредиторите (чл. 607,
чл. 629а, чл. 630, ал.1, т.4, чл. 632, ал.1, чл. 642, чл. 650, чл. 711, ал.1,
т.2 и чл. 715 ТЗ), като в зависимост от етапа на производството съдът следи за
наличието на съответни предпоставки, обуславящи допускането на исканите
обезпечителни мерки. Допускането на предварителни обезпечителни мерки по чл.
629а, ал.1 ТЗ по принцип е изключение и е възможно само при наличието на
кумулативно предвидените предпоставки, а не следва директно от влошеното
финансово икономическо състояние на длъжника и спиране на плащанията. В случая
съдът не установява предпоставките за предварително обезпечаване – молбата по
чл. 625 ТЗ е подкрепена с писмени доказателства само за активната легитимация
на кредитора, но не и за финансовия анализ на предприятието. Не е доказан и
конкретен интерес от обезпечението, който е налице само при доказано поведение
на длъжника, или на индивидуален кредитор, което конкретно (а не по принцип)
застрашава кредиторите. За разлика от индивидуалното обезпечително
производство, където в практиката интересът на кредитор с неудовлетворено
парично притезание се предполага, в производството по
несъстоятелност се отчита общ интерес и той се доказва (Определение № 104 от
15.02.2012 г. на ВКС по ч.т.д.№ 58/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 331 от
5.04.2011 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1011/2010 г., II т. о., ТК ). Доколкото
предварителното обезпечение е изключение от общия принцип за конституиране на
органа по опазване на масата едва при поставяне на началото на производството
по несъстоятелност с решението по чл. 630 ТЗ, конкретно завишена опасност за
интересите на кредиторите следва да бъде доказана, а в случая такива
доказателства липсват.
В допълнение, съдът намира
искането за налагане на общ запор и обща възбрана върху имуществото на длъжника
за недопустимо. Тази мярка е предвидена изрично единствено при постановяване на
решение по чл. 711 от ТЗ, съотв. чл. 630, ал. 2 от ТЗ. На настоящия етап от производството са допустими обезпечителни мерки върху
отделни обекти от имуществото на длъжника, но не и налагане на общ запор или
обща възбрана върху цялото имущество на длъжника, тъй като това би направило
невъзможно продължаването на дейността на длъжника.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.М.Б., ЕГН **********, чрез адв. Й.Й. ***, за допускане на
предварителни обезпечителни мерки по молбата му за откриване на производство по
несъстоятелност срещу „Е-САР” ООД, гр.Варна, ЕИК *********, чрез предварително
назначаване на временен синдик и налагане на общ запор и обща възбрана върху
имуществото на длъжника, по реда на
чл. 629а, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в седмодневен
срок от връчване на препис от настоящето определение на молителя, на
адреса, посочен в исковата молба.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: