Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ - 14 11.02.2020
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На двадесет и осми януари година 2020
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Йорданка Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1938 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№ 50008/06.11.2019г. на БРС от Н.В.Г., ЕГН: ********** от
гр.Б., ж.к.”М. р.” бл.***, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Пейо
Яворов” № 9, ет.1 – адвокат Владимир Ставрев, против решение №
2653/22.10.19г. по гр.д.№ 3850/19г. на БРС, с което съдът е отхвърлил предявените
от нея искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ против Сдружение „Онкоболни и приятели“ с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.”Демокрация” № 104 А,
представлявано от Цонка Славова Тодорова. Твърди се основателност на исковете.
Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което бъдат
уважени, като й бъдат присъдени направените във въззивната инстанция разноски.
Въвежда подробни аргументи. Няма доказателствени искания.
Въззиваемото Сдружение „Онкоболни и
приятели“, представлявано от Ц.Тодорова, оспорва въззивната жалба. Твърди, че не е основателна и моли да бъде
потвърдено решението на БРС.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Районният съд е разгледал искове с
правни основания чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Съдът, като взе предвид приложените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от Н.В.Г. против Сдружение „Онкоболни и приятели“, с която моли да
бъде отменена като незаконосъобразна Заповед от 26.03.2019г. на Председателя на
сдружението за прекратяване на сключеното с нея трудово правоотношение, да бъде
възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност и й бъде присъдено
обезщетение в размер на 4 688.88лв. за периода от датата на уволнението –
27.03.2019г. до 27.09.2019г., ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените
съдебно-деловодни разноски. Твърди, че на 12.10.2018г. е сключила с
въззиваемото сдружение трудов договор за срок от 1 година, със срок за
изпитване – 3 месеца. След изтичане на срока договорът се е трансформирал в
безсрочен, ето защо, като го е прекратил на основание чл.71, ал.1 КТ,
работодателят е нарушил закона. Претендира обезщетение в посочения по-горе
размер и присъждане на разноски. Моли за решение в горния смисъл. Сочи
доказателства.
Въззиваемото сдружение е депозирало
писмен отговор – стр.20 по гр.д.№ 3850/2019г., с който признава исковете.
Заявява, че действително към момента на постановяване на процесната заповед
срокът на изпитване на Н.Г. е бил изтекъл и неправилно трудовият договор е
прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ. Ето защо сдружението е пожелало веднага
да възстанови законосъобразното положение и да я възстанови на работа. Затова е
отменило заповедта си и е изпратило документи по пощата за възстановяването й
на работа. Моли да бъдат отхвърлени исковете и да не бъдат присъждани разноски
в полза на въззивницата. Прилага заповед за отмяна на атакуваната заповед от
26.03.2019г. и уведомително писмо до въззивницата, ведно с документи за
надлежното им връчване.
Междувременно, след депозиране на горния
отговор, исковата молба е оставена без движение по отношение на предявения иск
с правно основание чл.225, ал.1 КТ и с молба вх.№ 38651/05.09.2019г. на БРС, Н.Г.
е внесла уточнение на иска.
В срока за отговор по уточнението е
депозиран нов отговор от въззиваемото сдружение срещу исковата молба. Исковете
са оспорени по основание. Твърди се изменение на трудовото правоотношение и
по-конкретно – на срока за изпитване, следователно – законосъобразност на
уволнението. Моли за отхвърляне на исковете. Прилага доказателства.
Вторият отговор е депозиран извън
месечния срок по чл.131 ГПК, с което се преклудира възможността на страната да
въвежда нови възражения и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията
си, освен ако не са налице особени непредвидени обстоятелства. В тази връзка
съдът взе предвид приложените от Председателя на въззиваемото сдружение писмени
доказателства за трайно влошено здравословно състояние и приема, че такива
особени обстоятелства са налице в конкретния случай. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 175
ГПК: „Направеното от страна или от неин
представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото“. Ето защо съдът приема, че признанието на иска за
незаконосъобразност на уволнението, направено с отговор вх.№ 30888/17.07.2019г.
на БРС от Сдружение „Онкоболни и приятели“ следва да бъде преценено в контекста
на всички доказателства по делото.
По отношение на твърдяната отмяна на заповед
от 26.03.2019г. на Председателя на Сдружение „Онкоболни и приятели“ и
възстановяването на Н.Г. на предишната й месторабота и длъжност, съдът приема
следното: Прекратяването на трудовото правоотношение, съгласно разпоредбата на
чл.335, ал.2, т.3 КТ става от момента на получаването на писменото изявление за
прекратяването на договора – в случая от 26.03.2019г., когато заповедта е
връчена на Н.Г. с оформен отказ за получаване.
Затова последващата отмяна на същата
заповед от страна на въззиваемото сдружение не поражда правни последици, а е
нужно трудовият договор да бъде сключен повторно. Ето защо приложените в тази
връзка писмени доказателства с депозирания първи отговор на въззиваемия не
могат да окажат въздействие върху крайния резултат за разрешаване на настоящия
спор.
Затова съдът подробно обсъди писмените
доказателства по делото и прима следното:
Безспорно е, че с трудов договор № 13 от
12.10.2018г. страните са сключили срочно трудово правоотношение за срок от 1
година, считано от датата на започване на работа, до 14.10.2019г., като е
договорен 3-месечен срок за изпитване в
полза на работодателя.
С допълнително споразумение от
28.12.2018г. страните са договорили преназначаване на Н.Г., считано от
01.01.2019г. и срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.
Основният спор по делото се свежда до
приложението на чл.70, ал.1 КТ: „Когато работата изисква да се провери
годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на
работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца“ и на чл.70, ал.5 КТ: „За една и съща работа с един и същ
работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за
изпитване може да се сключва само веднъж“.
Оплакването във въззивната жалба засяга
действителността на допълнителното споразумение от 28.12.2018г. в частта
относно договорения срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.
Въззивницата не оспорва сключването на споразумението, но твърди, че е налице
изрична законова забрана за работодателят да променя договорения срок за
изпитване на работника.
За да разреши спора, съдът взе предвид
двете цитирани по-горе законови разпоредби и съобрази разпоредбата на чл.119 КТ: „Трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между
страните за определено или неопределено време“.
Наистина, законодателят забранява за
една и съща работа с един и същи работник в едно и също предприятие да се
сключат няколко трудови договора със срок за изпитване, но не ограничава
страните при сключен трудов договор със срок за изпитване да го изменяват по
взаимно общо съгласие, като това се отнася и до клаузата за срока за изпитване,
доколкото е спазен максималния срок по чл.70, ал.1 КТ. В тази връзка съдът взе
предвид трайно установената съдебна практика - Определение № 726 от 27.06.2017
г. на ВКС по гр. д. № 5388/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят
Албена Бонева, Решение № 376 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2010 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов и съобрази, че допълнителното
споразумение, с което е изменено трудовото правоотношение между страните, е
сключено, докато е течал срокът за изпитване на Н.Г.. Ето защо продължаването
на срока за изпитване съгласно това споразумение следва да бъде зачетен в
рамките на 6 месеца от сключване на трудовия договор – т.е. съдът приема, че
срокът за изпитване изтича на 15.04.2019г.
При така изложеното се налага
заключение, че уволнението е законосъобразно извършено в срока за изпитване,
договорен в полза на работодателя и постановеното от БРС решение в частта, с която
е отхвърлен искът за отмяна на заповед от 26.03.2019г. на Председателя на
Сдружение „Онкоболни и приятели“ гр.Бургас, е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Отхвърлянето на основния иск води до извод за
неоснователност и на съединените искове за възстановяване на Н.В.Г. на
заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение по реда на
чл.225, ал.1 КТ.
В полза на въззиваемото сдружение се
следват направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2653/22.10.19г. по гр.д.№
3850/19г. на БРС.
ОСЪЖДА
Н.В.Г., ЕГН: ********** от гр.Б., ж.к.”М. р.” бл.***, ет.*, ап.** да заплати на Сдружение „Онкоболни и
приятели“ с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
бул.”Демокрация” № 104 А, представлявано от Цонка Славова Тодорова, направените
в настоящата инстанция разноски в
размер на 300лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: