№ 1360
гр. Варна, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г.а Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря М. Д. Манолова
като разгледа докладваното от Г.а Чавдарова Въззивно гражданско дело №
20223100501550 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "С.К.", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Долни Чифлик, Фуражен цех гр.Долни
Чифлик, срещу решение №1117/18.04.22г., постановено по гр.д.№4569/21г. на
ВРС, с което са отхвърлени предявените от ПОТРЕБИТЕЛНА
КООПЕРАЦИЯ "С.К." срещу М. В. Г. и Г. В. Х. субективно съединени искове
за осъждане всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 8257лв
или общо сумата от 16514лв, представляваща увеличена пазарна стойност на
имот в м.Али Кочевото с кад.№115027 от масив №115 по плана за
земеразделяне на землище гр.Д.Чифлик, в резултат на извършените от ПК
С.К. със съгласието на арендодателя подобрения в имота, предмет на договор
за аренда №55/29.03.04г. през периода 2004-05г., изразяващи се в засаждане
на трайни насаждения-ябълкови дръвчета, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от предявяване на исковата молба-29.03.20г. до
оконч.изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението, постановяването му в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон, при неправилно възприета
факт.обстановка. Въззивникът счита, че ВРС неправилно е приел, че е налице
1
противоречие в показанията на св.П., както и неправилно е изградил изводите
си при липсата на доказателства за това откъде е започнало засаждането, като
не е отчел и обстоятелството, че това не можело да се осъществява по което и
да е време в годината. Намира, че връзката между ищеца и „Интерфрукт
Камчия“ не е релевантна за спора и тя не се отразявала на отношенията между
страните. Излага, че хипотетичните съждения на ВРС по повод закупуването
на ябълковите дръвчета не почивали на никаква логика, а се опровергавали от
представени доказателства, че дръвчетата са собственост на ищеца и са
заприходени от него в счетоводството. Счита, че по делото липсват
доказателства „Интерфрукт Камчия“ да е засадило дръвчетата, както и че са
възникнали задължения за последния по повод прекратяване на договора за
аренда. Намира, че от събраните по делото доказателства се установява факта
на засадени ябълкови дръвчета в процесния имот, както и наличието на
съгласие за това с оглед клаузата на раздел 4, т.3 от договора. Счита, че дори
и да се приеме, че засаждането фактически е започнало през 2003г., то същото
било извършено със знанието и непротивопоставянето на арендодателя,
потвърдено с процесния договор. Излага доводи за несъгласие с изготвената
експертиза относно изчисленията й за разликата между пазарната стойност на
имота преди засаждане на дръвчетата и към момента на прекратяване на
договора, като счита, че релевантен е моментът на заприходяването им като
ДМА през 2007г. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен иска. В
съдебно заседание поддържа подадената въззивна жалба, като моли същата да
бъде уважена и да му се присъдят разноските, сторени в производството по
делото.
Въззиваемите страни М. В. Г. и Г. В. Х. са депозирали отговор, с
който считат жалбата за неоснователна и молят обжалваното решение да бъде
потвърдено. В съдебно заседание поддържат становище за неоснователност
на въззивната жалба и молят обжалваното с нея решение на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено като му се присъдят разноските,
сторени в производството по делото.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от
ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ С.К. против М. В. Г. и Г. В. Х., с която са
предявени субективно съединени искове с правно основание чл.12, ал.2 от
ЗАЗ за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по
8257лв /с оглед извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/,
представляваща увеличена пазарна стойност на имот, находящ се в местност
„Али Кочевото“, с кадастрален № 115027 от масив № 115 по плана за
земеразделяне на землище гр.Долни Чифлик, в резултат на извършени от
ищеца със съгласието на арендодателя подобрения, изразяващи се в
засаждане на трайни насаждения, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
29.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
2
В исковата молба ищецът твърди, че ответниците са наследници
на М. Г. М., поч. на 14.12.06г., с която ищецът бил сключил на 29.03.04г.
договор за аренда №55, вписан в СлВ-Варна на 06.07.04г., по силата на
който последната в качеството на арендодател предоставила на ищеца за
ползване недвижим имот, представляващ нива с площ от 3,830дка,
находяща се в землището на гр.Долни Чифлик, местност „Али
Кочевото“, с кадастрален номер 115027, обособен в парцел № 27 от масив
№ 115, за срок от 15 години. Твърди, че след сключване на договора в
периода 2004-2005г. със съгласие на арендодателя, дадено при сключване
на договора съгласно чл.3 от раздел IV, арендаторът засадил трайни
насаждения-620бр.ябълкови дръвчета, които по-късно били включени в
овощна градина от 220 дка. Излага, че дори и да не се приеме изрично
писмено съгласие, то налице е конклудентно такова, тъй като в
продължение на целия срок на договора арендодателят не се е
противопоставил на извършеното подобрение. Счита, че съгласно чл.12,
ал.2 от ЗАЗ и чл.9, раздел III от арендния договор при прекратяване на
договора, арендодателят дължи сумата, с която е увеличена стойността
на имота вследствие на извършените с негово съгласие подобрения.
Излага, че след смъртта на М.М. на осн. чл.17, ал.1 от ЗАЗ наследниците
й са я заместили като страна по договора, като след изтичане срока на
договора /29.03.19г./ е отправена покана за заплащане на остатъчната
стойност на засадените насаждения.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците М. В. Г. и Г. В. Х. са
депозирали писмен отговор, с който оспорват иска като недопустим и
неоснователен. Твърдят наличието на сключен предходен договор за аренда с
арендатор ИНТЕРФРУКТ КАМЧИЯ АД от 01.08.02г., с който е разрешено
засаждането на трайни насаждения и който договор е бил прекратен с анекс от
29.03.04г. по вз.съгласие считано от 31.03.04г. Доколкото с анекса
арендодателят се е задължил да заплати остатъчната стойност на овощната
градина до 31.12.04г., счита, че ИНТЕРФРУКТ КАМЧИЯ АД е засадил
овощните дръвчета, а наследодателката е заплатила съгласно договореното.
Счита, че със засаждането на насажденията е променен начина на трайно
ползване на имота без съгласието на собственика, която промяна увреждала
имота. Твърди, че арендодателят не е давал съгласие за промяна на трайното
ползване на имота, като засадените овошки не съставлявали подобрение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
3
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира
предявените искове с правно основание чл.12, ал.2 от ЗАЗ за процесуално
допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото не се спори, че между М. Г.М. и ПК С.К. е сключен
договор за аренда №55/29.03.2004г., по силата на който арендодателят е
предоставил за ползване от арендатора собствения си недвижим имот -
нива с площ 3,830 дка, находяща се в землището на гр.Долни Чифлик, в
местността „Али Кочевото“, с кадастрален №115027, обособен в парцел
№27, от масив №115, за срок от 15 години. Няма спор още, че след
смъртта на арендодателят М.М. ответниците са го заместили като страна
по договора за аренда.
Основният спорен по делото въпрос, повдигнат и с въззивната
жалба, е извършил ли е арендаторът засаждане на процесния имот с
овощни дръвчета по време на действието на договора и дадено ли е
съгласие за това от арендодателя.
Видно от сключеният договор за аренда №55/29.03.04г.
имотът, предмет на същия, е описан като нива, като липсва описание за
наличието на овощни дървета в него. По делото ищцовата страна е
ангажирала писмени доказателства / митническа декларация,
фитосанитарен паспорт, фитосанитарен контролен лист/, от които
безспорно се установява закупуването и вноса на овощни дръвчета през
м.04.2003г. От показанията на св.К.П., които настоящият състав
кредитира като непосредствени и съответни на останалите събрани по
делото доказателства, се установява засаждането на дръвчета от ищеца
през годината, следваща закупуването им и тяхното карантиниране, а
именно 2004г. В подкрепа на този факт е и заключението на вещото лице
Е.Б. по допуснатата съдебно-агротехническа и оценителна експертиза,
неоспорена от страните, съгласно което възрастта на дръвчетата след
извършен оглед е 17-18г., което предполага извода за засаждането им
през 2004-2005г. От експертизата се установява и осчетоводяването на
овощната градина като ДМА с протокол от 30.07.2007г., когато овощната
градина е навлязла в плододаване. От съвкупният анализ на тези
доказателства съдът намира, че логически обосновано се извежда извода
за извършено от ищеца засаждане на овошките през 2004г., т.е. след
сключване на процесния договор за аренда и по време на неговото
действие. Този извод не се опровергава от показанията на св.И.Иванов,
които не съдържат конкретика и лични впечатления в тази насока, а
показанията на св.Ст.Илиев съдът не кредитира, доколкото същите са в
противоречие на останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства. Различен извод не може да се формира и от представените
по делото анекс №2/29.03.2004г., сключен между М.М. и ИНТЕРФРУКТ
4
КАМЧИЯ АД, с който е прекратено действието на договор за аренда
№168/01.08.2002г., доколкото липсват каквито и да е годни доказателства
последното дружество да е извършило действия и разходи по засяване на
дървета в процесния имот, нито ответната страна е ангажирала и представила
доказателства за твърдението си, че е заплатила разходи и остатъчна стойност
на овощна градина съгл. чл.3 от анекса. Не се споделят и изводите на ВРС,
изведени от представената схема-проект на засаждане, доколкото по делото
липсват каквито и да е доказателства за използвания в конкретния случай
начин и ред на засаждане.
Съгласно чл.9, ал.3 от ЗАЗ арендаторът може да изменя начина
на трайно ползване на обекта на договора и да извършва подобрения в него
само с предварително писмено съгласие на арендодателя. Съгласие не е
необходимо, когато измененията и подобренията не се отразяват върху
ползването на обекта на договора след изтичане на срока на договора. Видно
от клаузата на чл.3, раздел IV от договор за аренда №55/29.03.2004г.,
страните са договорили, че арендаторът има право да засади трайни
насаждения върху арендуваната земя, както и да изгради съоръжения,
инсталации, огради и други подобрения, необходими за тяхното
отглеждане. Доколкото договорът е подписан от арендодателя и същият
не е оспорил неговата истинност, следва да се приеме, че той е изразил
писменото си съгласие за извършване на подобрения чрез засаждането на
трайни насаждения. В подкрепа на това е и липсата на данни през време
на действие на договора арендодателят да се е противопоставил на
начина на ползване на имота, което ползване несъмнено е било явно за
него.
По делото няма спор, че процесният договор за аренда е
прекратен на 29.03.19г. с изтичането на уговорения срока. Съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗАЗ при прекратяване на договора
арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на
договора вследствие на извършените с негово съгласие подобрения.
От заключението по агротехническата и оценителна експертиза
се установява, че към момента на огледа в имота се намират 586бр. ябълкови
дръвчета, които са в плододаващ период, изтичащ през 2024г. Вещото лице
сочи още, че същите са изоставени от 2-3 години, клоните са вплетени, не са
извършвани агротехнически мероприятия като резитба и обработка.
Съобразявайки изчислената от вещото лице единична цена на ябълково дърво
от 24,70лв и броя на установените в имота дървета 586бр., то следва че
стойността на последните възлиза на 14474,20лв. С оглед нормата на чл.14 от
Наредба за базисните цени на трайните насаждения дърветата от всички
видове се оценяват и като дървесен материал по предназначение, която
сума се прибавя към оценката на насажденията, направена по-горе. Така
при оценката на процесните дръвчета /586бр/ като дървесен материал за
отопление съдът съобразява ед.цена от 60лв, дадена от вещото лице за 1
куб.дърва /в който влизат 31бр./, при което стойността им възлиза на
5
1134,20лв. Съответно увеличената стойност на имота вследствие на
засадените в него трайни насаждения възлиза на сумата от 15608,40лв. С
оглед наследствените права на ответниците всеки от тях дължи сумата
от по 7804,20лв, до който размер предявените искове се явяват
основателни. За горницата до претендираните 8257лева исковете като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Решението на ВРС в частта, в
която са отхвърлени исковете за сумата от по 7804,20лв. се явява
неправилно и следва да се отмени.
В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва
да се ревизира и по отношение на присъдените на страните разноски.
Съобразно уважената част от предявените искове дължимите на ищеца
разноски по съразмерност на уважената част на иска за първата инстанция са
в размер на 1912,59лв. Следващите се на ответника Г.Х. за производството
пред ВРС разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизат на
38,38лв., а за отв.М.Г. – 32,90лв.
С оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер на
осъдителното решение и установената от въззивния съд частична
основателност на въззивната жалба, разноските за въззивното производство,
които по съразмерност се следват за въззивника са 879,26лв., а за възз.страни
- по 41,13лв. Възражението за прекомерност на адв.възнаграждение,
релевирано от въззивника, е неоснователно, доколкото същото е към
минималния размер, предвиден по чл.7, ал.2, т.3 на Наредба №1/09.07.04г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1117/18.04.2022г., постановено по гр.д.
№4569/2021г. на ВРС, в частта му, в която са отхвърлени предявените от
ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "С.К.", ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Долни Чифлик, Фуражен цех гр.Долни Чифлик, срещу
М. В. Г., ЕГН **********, с адрес ***************, и Г. В. Х., ЕГН
**********, с адрес ******************, субективно съединени искове за
осъждане всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 7804,20лв,
представляваща увеличена пазарна стойност на имот в м.Али Кочевото с кад.
№115027 от масив №115 по плана за земеразделяне на землище гр.Д.Чифлик,
в резултат на извършените от ПК С.К. със съгласието на арендодателя
подобрения в имота, предмет на договор за аренда №55/29.03.04г. през
периода 2004-05г., изразяващи се в засаждане на трайни насаждения-
ябълкови дръвчета, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на исковата молба-29.03.20г. до оконч.изплащане, както и в
частта му, в която са присъдени разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК в
полза на М. В. Г. за горницата над 32,90лв до 600лв и в полза на Г. В. Х. за
горницата над 38,38лв до 700лв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
6
ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН **********, с адрес ***************,
ДА ЗАПЛАТИ на ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "С.К.", ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Долни Чифлик, Фуражен цех гр.Долни
Чифлик, СУМАТА от 7804,20лв, представляваща увеличена пазарна
стойност на имот, находящ се в местност „Али Кочевото“, с кадастрален
№ 115027 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище
гр.Долни Чифлик, в резултат на извършени от ищеца със съгласието на
арендодателя подобрения, изразяващи се в засаждане на трайни
насаждения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда - 29.03.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл.12, ал.2 от ЗАЗ.
ОСЪЖДА Г. В. Х., ЕГН **********, с адрес
******************, ДА ЗАПЛАТИ на ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
"С.К.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Долни
Чифлик, Фуражен цех гр.Долни Чифлик, СУМАТА от 7804,20лв,
представляваща увеличена пазарна стойност на имот, находящ се в местност
„Али Кочевото“, с кадастрален № 115027 от масив № 115 по плана за
земеразделяне на землище гр.Долни Чифлик, в резултат на извършени от
ищеца със съгласието на арендодателя подобрения, изразяващи се в
засаждане на трайни насаждения, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
29.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.12, ал.2 от ЗАЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1117/18.04.2022г., постановено по
гр.д. №4569/2021г. на ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН **********, с адрес ***************, и
Г. В. Х., ЕГН **********, с адрес ******************, ДА ЗАПЛАТЯТ на
ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "С.К.", ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Долни Чифлик, Фуражен цех гр.Долни Чифлик,
СУМАТА от 2791,85лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "С.К.", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Долни Чифлик, Фуражен
цех гр.Долни Чифлик, ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Г., ЕГН **********, с адрес
***************, СУМАТА от 41,13лв, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски за въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
ОСЪЖДА ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "С.К.", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Долни Чифлик, Фуражен
цех гр.Долни Чифлик, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Х., ЕГН **********, с адрес
******************, СУМАТА от 41,13лв, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски за въззивно производство, на основание чл. 78,
7
ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8