№ 190
гр. Велико Търново , 12.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000131 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.
С решение № 2 от 08.02.2021 г. по ч.т.д. № 16/2021 г. Плевенският окръжен съд е
отменил постановения отказ № 20210106122920/ 12.01.2021г. на длъжностното лице по
регистрация при АВ, с който е отказано вписването на седалище и адрес на управление на
дружеството по партидата на „Архистудио“ ЕООД-гр.Плевен, ЕИК *********, по
заявление с вх. № 20210106122920 от 6.01.2021г. и е указал на Агенцията по вписванията да
се произнесе по заявлението, спазвайки процедурата по чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. С
решението Агенцията по вписванията осъдена да заплати на „Архистудио“ ЕООД-
гр.Плевен разноски за производството в размер на 207.50 лв.
Жалба против горното решение е подадена от Агенция по вписванията, с оплаквания,
че решението е неправилно, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Искането е да се отмени обжалваното решение.
Постъпил е отговор от „Архистудио“ ЕООД-гр.Плевен, в който се изразява
становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за присъждане на разноски в
размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Апелативен съд-Велико Търново за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата на Агенцията по вписванията е процесуално недопустима и следва да се
остави без разглеждане.
Великотърновският апелативен съд в настоящия си състав счита, че горният извод се
1
налага поради обстоятелството, че разпоредбата на чл. 25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ /доп. с ДВ
бр.105/2020 г./ и при настоящата си редакция не признава право на Агенцията по
вписванията да подава жалба срещу постановените решения в производството по чл. 25, ал.4
от ЗТРРЮЛНЦ. Съобразно чл. 25 ал.1 от Закона за търговския регистъра и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, подлежи на обжалване пред окръжния съд по
седалището на търговеца, или клона на чуждестранен търговец, юридическо лице с
нестопанска цел, или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел,
единствено отказа. В чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ не е регламентирано кои са лицата,
оправомощени да обжалват отказа. След изменението на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ / ДВ
бр.105/2020 г./ разпоредбата не сочи, че Агенцията по вписванията е оправомощена да
обжалва постановеното решение от съда. Видно е, че съгласно изречение 2 на ал. 4 на чл. 25
от ЗТРРЮЛНЦ е конкретизирано на кого се съобщава постановеното от окръжния съд
решение. Преди изменението редакцията на разпоредбата е следната: „Решението на съда
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд,
чието решение е окончателно“, а след изменението /ДВ бр. 105/2020 г./ - „Решението на съда
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на
Агенцията пред съответния Апелативен съд, чието решение е окончателно“.
Съдът съобразява и задължителните указания в т. 7 от Тълкувателно постановление
№ 2/19.05.2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ОСГК на Първа и Втора колегия на ВАС.
Съгласно мотивите по т. 7 на цитираното тълкувателно постановление, регистърното
производство е особено производство, в което длъжностното лице по регистрация е длъжно
да извърши предварителна проверка за спазване на предвидените в ЗТР изисквания, относно
формата на представените документи и съответствието им с материалния закон.
Производството е охранително – едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно
съдействие на търговци и клонове на чуждестранни търговци за вписване на подлежащи на
вписване на обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване актове.
Осъществяваната държавна намеса е строго регламентирана, ограничена е до точно
изброени действия и не засяга чужда правна сфера. Предвиденият контрол за
законосъобразност на постановения отказ е гражданско-правен. Уреден е в чл. 25 от Закона
за търговския регистър, като е посочено, че компетентен да се произнесе е окръжният съд по
седалището на търговеца или клона на чуждестранния търговец. Съдът разглежда жалбата
еднолично, в закрито заседание по реда на Глава ХІ от ГПК /обжалване на определенията/, а
неговият акт подлежи на обжалване в седемдневен срок пред съответния Апелативен съд,
чието решение е окончателно. Контролът е идентичен с този за охранителните актове и
изключва приложимостта на административния.
Като взе предвид така очертаните специфики на регистърното производство и
регламентираният съдебен контрол по отношение на постановените актове на длъжностните
лица по регистрация, съдът намира, че на Агенцията по вписванията не е придадено
качество на страна в охранителното производство по вписване и обявяване, дори и с
2
измененията с ДВ бр. 105/2020 г., чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като актът, постановяван
от длъжностното лице по регистрация, продължава да има качеството на охранителен такъв,
отразяващ се единствено върху правната сфера на заявителя.
С оглед на изложеното, съдът счита, че легитимиран да обжалва отказа на Агенция
по вписванията е заявителят, а Агенцията по вписванията, която няма качеството на страна в
охранителното производство, не разполага с правото да обжалва акт на съда, постановен по
повод обжалване на нейни актове. След като Агенцията по вписванията не е страна в
регистърното производство, то тя няма правен интерес да обжалва постановеното решение
от Окръжния съд, с което съдът се произнася по законосъобразността на нейния отказ,
постановен в регистърното производство. Последното по никакъв начин не е свързано с
правната сфера на Агенцията по вписвания и не внася промени в нея.
По изложените съображения, Великотърновският апелативен съд приема, че
подадената жалба от Агенция по вписванията против решение № 2 от 8.02.2021 г. на
Плевенския окръжен съд, постановено по т.д. № 16/2021 г., е недопустима и следва да се
остави без разглеждане, а производството по в.т.д. № 131/2021 г. на Апелативен съд Велико
Търново – да се прекрати.
Неоснователно е искането на „Архистудио“ ЕООД гр. Плевен да му се присъдят
разноските за настоящото производство. Разпоредбата на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ
препраща към ГПК, относно присъждането на разноски, а разпоредбата на чл. 541 от ГПК
предвижда, че сторените в охранителното производство разноски остават в тежест на
молителя. С оглед разпоредбата на чл. 541 от ГПК искането за присъждане на разноски е
неоснователно и такива за настоящото производство не следва да се присъждат.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Агенция по вписванията с вх. №
993/25.02.2021 г. против решение № 2 от 08.02.2021 г. на Окръжен съд гр. Плевен,
постановено по т.д. № 16/2021 г. по описа на същия съд, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д. № 131/2021 г. по описа на Апелативен съд
гр. Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4