РЕШЕНИЕ
Номер
260208 30.07.
Година 2021
Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен съд І
търговски състав
На двадесет и
девети юни през 2021 Година
В открито
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Секретар:
Цветелина Диминова
като разгледа
докладваното от съдия Н. Желязкова
въззивно търговско дело № 546 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 вр. с чл. 294 ГПК.
Образувано, след като с решение № 75 от 22.07.2020г., постановено по т.д. № 838/2019г. по описа на ВКС – ТК, І т.о. е обезсилено решение № 357 от 11.12.2018г., постановено по в.т.д. № 530/2018г. по описа на АС П. в обжалваната част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд П..
Решението на АС П. постановено по в.т.д. № 530/2018г. по описа на АС П. в частта, с която е потвърдено решение № 346 от 14.06.2018г., постановено по т.д. № 548/2017г. по описа на ОС П., с което е отхвърлен предявеният от „Б.2.“ ООД, ЕИК ... против „Т.П.К.“ ООД, ЕИК ******** главен иск за предаване на изработените движими вещи по договор за СМР от 26.06.2009г., както и в частта, с която е отхвърлен евентуалния иск за сумата над 83 737.95 лв. не е обжалвано пред ВКС и е влязло в сила. Или след обезсилване на въззивното решение в обжалваната част и връщането на делото за разглеждането му от друг състав предмета на спора пред въззивния съд е концентриран единствено по отношение на евентуалния иск за заплащане равностойността на вещите до размера от 83 737.95 лв., в която част решение № 346 от 14.06.2018г., постановено по т.д. № 548/2017г. по описа на ОС П. е отменено от въззивния съд и иска е уважен.
Решението е обжалвано от „Б.2.“ ООД, ЕИК ..., с твърдения за процесуална недопустимост, като постановено по непредявен иск и като незаконосъобразно, а искането е същото да бъде отменено и иска уважен. Претендира разноски.
По повод указанията, дадени от касационния съд и след оставяне на исковата молба без движение жалбоподателя – ищец в първоинстанционното производство е уточнил фактическите основания, въз основа на които предявява иска като твърди, че предявява същия в качеството му на собственик на възложените за изработване вещи от ответника, които вещи не са му предадени, въпреки че договора за изработка е „…развален, като форма на прекратяване“ и изпълнителя по него няма основание да ги задържи. Така с влизане в сила на решение № 123 от 26.03.2013г., постановено по т.д. № 572/2012г. по описа на ПОС на 29.05.2014г. според ищеца за ответника е възникнало задължението да предаде вещите, изработени по негово възлагане. Като не е сторил това, изпълнителя е недобросъвестен, считано от 29.05.2014г. – влизане в сила на решение № 123 от 26.03.2013г., постановено по т.д. № 572/2012г. по описа на ПОС и дължи обезщетение в размер на 100 485.14 лв., което обезщетение е формирано от стойността на вещите, които не са налице или са развалени изцяло или отчасти, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба.
В отговор на въззивната жалба и съобразно направените уточнения от ищеца, сега жалбоподател, ответника „Т.П.К.“ ООД, представляван от адв. Д. е оспорил твърдението на ищеца, че договора е развален, като сочи, че учредената облигационна връзка е прекратена, а действието на прекратяването е за в бъдеще, поради което и вещите не са държани от ответника без основание. Отделно твърди, че евентуална стойност на обезщетението би била дължима към датата на предявяване на иска, тъй като с решение № 123 от 26.03.2013г., постановено по т.д. № 572/2012г. по описа на ПОС не е определена същата, а единствено е присъдено дължимото на изпълнителя възнаграждение. Поддържа наведените от него възражения, че е налице забава на кредитора, която го освобождава от собствената му забава, както и че претенцията за заплащане на обезщетение е погасена по давност. Настоява съдебния акт в обжалваната част, с която предявения от „Б.2.“ ООД, ЕИК ... против „Т.П.К.“ ООД иск за заплащане на обезщетение по чл. 57, ал.2 ЗЗД е отхвърлен да бъде потвърден. Претендира разноски.
Апелативният съд, след като
съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед
разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и чл.294 от ГПК и след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното :
Предмет на въззивното производство е решението на ОС П.
в частта, с която разгледан евентуален иск с правно основание чл. 57, ал.2 ЗЗД,
след като е отхвърлен предявения главен иск и в тази част решението е влязло в
законна сила като необжалвано. Оспореното съдебно решение е валидно и
допустимо, противно на възраженията на жалбоподателя, които макар и неподържани
при новото разглеждане на делото, съдът счита, че следва да разгледа, съгласно чл.
269 ГПК. Първоинстанционния съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.
57, ал.2 ЗЗД, като не е съобразил единствено наведените след оставяне на
исковата молба без движение пред въззивния съд фактически обстоятелства, а
именно, че ищеца претендира обещетение за погиналите вещи, изработени от
ответника по силата на сключения между страните договор за изработка от
26.06.2009г. в качеството му на собственик. Това наведено ново фактическо
твърдение не води до предявяване на нов иск, а е уточнение на вече предявения и
разгледан от ОС П. такъв, респ. решението
не е недопустимо, като постановено по непредявен иск.
Твърденията на ищеца, съобразно направените от него уточнения
и в съответствие с дадените от касационния съд указания са следните: между „Б.2.“ ООД, ЕИК ..., в качеството му на
възложител и „Т.П.К.“ ООД като
изпълнител е сключен договор от 26.06.2009г. за извършване строително –
монтажни дейности, който е прекратен от ищеца и по който същия е заплатил авансово
сумата от 64 000 лв.. Сочи, че след
прекратяване на договора е предявен иск от изпълнителя, по който е образувано
т.д. № 572/2012г. по описа на ОС П., ХІ с-в, приключило с влязло в сила решение
№ 123 от 26.03.2013г., с което е възложителя – ищец е осъден да заплати
възнаграждение за изпълнени, но неплатени строително- монтажни работи,
неустойка по чл. 28, ал.2 от договора в размер на 20 % от всички извършени работи
и разноски. От момента на влизане в сила на решението ищецът твърди, че е
предприел действия да получи изработените по негово възлагане вещи, по
отношение на които е станал собственик, но след като не ги получил и доколкото
му е известно, че част от тях са развалени изцяло или отчасти, настоява съдът
да постанови решение, с което да осъди „Т.П.К.“
ООД да му заплати 100 485.14 лв., представляваща стойността на следните вещи
по етап І от договора – Част Армировка -
анкерни устройства – 39 кг, 14 бр. на стойност 1176 лв., арматура за фундаменти – 540кг на стойност
523,80 лв., арматура за ивични основи – 2410кг на стойност 2337,70 лв.,
арматура за колонни греди, стълби и площадки - 1460кг на стойност 1416,20 лв.,
Част Метална конструкция – доставка на
метални и скрепителни елементи – 47445,50кг на стойност 49 817,25 лв.,
изработка на метална конструкция,
грундиране с ПФ 02 и боядисване с алкидна боя ПФ 06 двукратно – 47913кг на
стойност 28467 лв..
Ответникът „Т.П.К.“ ООД оспорва
иска като твърди, че договора за изработка не е развален, а прекратен от възложителя, което
прекратяване има действие за в бъдеще. Твърди, че риска от погиване на
изработените вещи е за собственика - ищец, който не е предприел действия по приемане
им. Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
Няма спор между страните, че между тях е учредено
облигационно правоотношение, обективирано в договор от 26.06.2009г., по който
ищеца е възложител, а ответника изпълнител на складова база за строителни
материали в шоурум в УПИ – *****, производствени и складови дейности в
землището на гр. П. – Запад, Община П..
Не се спори и че в изпълнение на поетите от него
задължения изпълнителя по договора е
изработил следните вещи по етап І от договора – Част
Армировка - анкерни устройства – 39 кг,
14 бр., арматура за фундаменти – 540кг,
арматура за ивични основи – 2410кг, арматура за колонни греди, стълби и
площадки - 1460кг, Част Метална конструкция – доставка на метални и скрепителни елементи – 47445,50кг,
изработка на метална конструкция,
грундиране с ПФ 02 и боядисване с алкидна боя ПФ 06 двукратно – 47913кг..
С влязло в законна сила решение, постановено по т.д. № 572/2012г. по описа на ОС П.,
ХІ с-в възложителя – ищец е осъден да заплати възнаграждение за изпълнените, но
неплатени строително - монтажни работи, неустойка по чл. 28, ал.2 от договора в
размер на 20 % от всички извършени работи и разноски. С посоченото решение е
прието, че с договора е прекратен едностранно от възложителя с изпратеното от
него писмо от 12.10.2011г. в отговор отправеното такова от изпълнителя изх. №
123 от 06.10.2011г., с което последния е уведомил „Б.2.“ ООД за
изработената част от възложените СМР и е отправил покана за приемането им от изпълнителя.
Няма спор, че изработеното не е получено от
възложителя, а е останало в държане на изпълнителя.
Събраните по делото гласни доказателства и конкретно
показанията на св. С.Н., които съдът кредитира, въпреки служебната обвързаност
на свидетеля, като подкрепени от останалите събрани по делото доказателства и
конкретно СТЕ установяват, че конструкцията е била изработена в края на 2009г.
и складирана в площта на производствената база на фирмата, готова за монтаж. Същия
свидетел твърди, че той и други служители на „Т.П.К.“ ООД настоявали
пред управителя, конструкцията да бъде преместена, тъй като пречела на
производствения процес, което станало едва през 2015г., като същата била
изнесена извън производствения терен и след като били проведени разговори с
представител на възложителя да я вдигне, които останали без резултат.
От приетата от първостепенния съд и без възражения от
страните СТЕ се установява, че голяма част от изработените вещи са погинали и
конкретно изцяло са погинали анкерните устройства, а от армировката е налична
1184 кг., с уточнението, че същата е ръждясала, тъй като е стояла на открито. От експертът е установена
и наличността на част от стоманената конструкция и конкретно 30 бр. Столчета по фасадата на ос
9 на сградата и 18 бр. Столчета по фасадата на оси А и Д, както и 8 бр. Части
от конзоли на ригела към колоната. В.л. Р. уточнява, че констатираните като
налични вещи не са в състояние, годно за използването им по предназначение, а
именно влагането им в строеж на сграда, тъй като не биха понесли съответните
експлоатационни натоварвания, нито е целесъобразно тяхното поправяне. В.л. е
посочело стойност на реално изпълнените елементи към 2013г., а в допуснатата от
въззивния съд експертиза такава е определена и към датата на предявяване на
иска.
Въз основа на коментираните до тук доказателства,
въззивният съд приема, че с влязлото в законна сила решение, постановено по
т.д. № 572/2012г. по описа на ПОС е формирана сила на пресъдено между страните,
че по сключения договор от 26.06.2009г. ответника е изпълнил възложеното му,
като е изработил следните вещи по етап І от договора – Част
Армировка - анкерни устройства – 39 кг,
14 бр., арматура за фундаменти – 540кг,
арматура за ивични основи – 2410кг, арматура за колонни греди, стълби и
площадки - 1460кг, Част Метална конструкция – доставка на метални и скрепителни елементи – 47445,50кг,
изработка на метална конструкция, грундиране
с ПФ 02 и боядисване с алкидна боя ПФ 06 двукратно – 47913кг..
След изработване на посочените вещи от етап І
възложителя е уведомен с писмо от 06.10.2011г. да приеме изработеното, с което
за същия е възникнало правото и задължението – чл. 264 ЗЗД да стори това, въпреки което вещите са останали неприети и в
отговор е отправено насрещно изявление от възложителя за прекратяване на
договорната връзка. Следва да се приеме, че именно от момента на прекратяването
на договора - 12.10.2011г. е настъпила изискуемостта на притезанието на
възложителя до получи изработените вещи, а забавата да стори това осуетява
прехвърлянето на собствеността върху вещите – чл. 24, ал.2 ЗЗД и освобождава
изпълнителя от грижата да пази същите до обема, дължим като недобросъвестен
влогодател по чл. 255, ал.2 ЗЗД.
Дори и в аванс за ищеца, сега жалбоподател да се
приеме, че правото на собственост върху вещите е придобито от него от момента
на изработването им, то притезанието за тяхното получаване е възникнало в
момента, в който той е уведомен за това, а именно с писмото от 06.10.2011г., от
който момент тече и пет годишния давностен срок за предявяване на иска по чл.
110 ЗЗД, предявен на 31.08.2017г. или далеч след изтичането му.
Следва да се има предвид, че в конкретният случай не
може да се приеме, че давност за предявяване на иска по чл. 57, ал.2 ЗЗД тече
от момента, в който е влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен иск
по чл. 108 ЗС за собственост на вещите, поради погиването им, тъй като такъв
иск не е предявяван, а направените в хода на настоящото производство уточнения
от ищеца по отношение на главния иск не могат да бъдат съобразени, тъй като в
тази част решението е влязло в законна сила.
От значение за основателността на иска по чл. 57, ал.2 ЗЗД е и обстоятелство, че една част от вещите са погинали, а други увредени до
степен, че не могат да се използват по предназначение, преди уведомяването на
ответника с нотариална покана 26.05.2017г.. Вярно е, че точен момент на
погиването им, нито е посочен от ищеца, нито е категорично установен по делото,
но съдът приема, че погиването е настъпило след изнасянето на вещите от
производствената база на ответника през 2015г..
Това означава, че е налице фактическия състав на чл. 57, ал.2, пр. второ ЗЗД, при който ако подлежащата на връщане вещ е погилала преди поканата,
получателят й дължи само онова, от което се е възползвал, а това е пазарната
цена на веща към момента на погиването, в който смисъл е Решение № 136 от
12.04.2013г. на ВКС по гр.д. № 947/2012г., ІV г.о.. Данни за пазарната стойност
на вещите към момента на погиването им липсват, поради което дори и да не се
приеме изложеното по – горе, иска по чл. 57, ал.2, пр.второ ЗЗД отново би следвало
да се отхвърли като недоказан.
До същите правни изводи е достигнал и решаващия
първоинстанционен съд, поради което и постановения от него съдебен акт, в
частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 57, ал.2 ЗЗД
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на „Т.П.К.“ ООД се дължат разноски, които съдът констатира да са в размер на 5722.60 лв. за касационното производство, съгласно приложения списък на разноските и на основание чл. 294, ал.2 ГПК и 4663 лв., представляващи разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК при новото разглеждане на делото пред Апелативен съд П.. За посочените суми следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя, предвид неоснователността на неговата жалба.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 346 от 14.06.2018г., постановено по т.д. №
548/2017г. по описа на ОС П. в частта, с която е отхвърлен предявения от „Б.2.“
ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление *** С.М.№**против „Т.П.К.“ ООД,
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** иск за заплащане на сумата
от 83 737.95 лв., представляваща стойността на изработените вещи по етап І от договора от 26.06.2009г. Част Армировка - анкерни устройства – 39 кг, 14 бр. на
стойност 1176 лв., арматура за
фундаменти – 540кг на стойност 523,80 лв., арматура за ивични основи – 2410кг
на стойност 2337,70 лв., арматура за колонни греди, стълби и площадки - 1460кг
на стойност 1416,20 лв., Част Метална конструкция – доставка на метални и скрепителни елементи – 47445,50кг на
стойност 49 817,25 лв., изработка на
метална конструкция, грундиране с ПФ 02 и боядисване с алкидна боя ПФ 06
двукратно – 47913кг на стойност 28467 лв., ведно със законната лихва върху
посочената сума до окончателното й заплащане.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Б.2.“ ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление *** С.М.№**да заплати на „Т.П.К.“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** сума в размер на 5722.60 лв., представляваща разноски за касационното производство, съгласно приложения списък на разноските и сума в размер на 4663 лв., представляващи разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК при новото разглеждане на делото пред Апелативен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: