Решение по дело №48/2023 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 юли 2023 г.
Съдия: Анета Иванова Петрова
Дело: 20237250700048
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 май 2023 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш      Е       Н       И       Е

 

№ 45                                     06.07.2023 година                 гр. Търговище

                  

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд Търговище                              първи касационен състав

на тринадесети юни                                 две хиляди двадесет и трета година

в  публично  заседание в следния касационен състав:

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:Албена Стефанова

                                                                           Стоян Колев

секретар : Ивалина Станкова

прокурор: М.А.

като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова КАНД  номер №20237250600048      по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК.     

Постъпила е касационна жалба от  Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП чрез юрк. В.С., против Решение № 7/24.01.2023г., постановено по АНД №20223530200586/2022г. по описа на РС – Търговище, с което е отменено Наказателно постановление №648479-F652026 от 19.07.2022г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна към ГД „Фискален контрол“ ЦУ на НАП. Като касационни основания се изтъкват тези по чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК - допуснати нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Касаторът намира за неправилен извода на въззивния съд относно липсата посочена конкретна дата на извършване на нарушението, като счита, че тази дата е определяема съобразно датата на започване дейността на търговския обект и датата на извършване на проверката, посочено било и мястото на извършване на нарушението. Изразява несъгласие с извода на съда, че в НП били посочени две отделни нарушения, а било наложено само едно наказание в нарушение на чл. 18 ЗАНН. Касаторът сочи, че АНОбвинение било повдигнато само за нарушение по чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, а не и за нарушение на чл. 25 от същата наредба, поради което било наложено и само едно наказание. Изтъква, че нарушението е безспорно доказано, тъй като въпреки съществуването на регистрирано ФУ на името на нарушителя, същото не е било налично в обекта в момента на проверката и не е било използвано, доказателство за което било и неиздаването на ФКБ за извършената контролна покупка. Ето защо касаторът моли за отмяна на съдебното решение на РСТ и за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции в минимални размери. В с.з. касаторът се представлява от юрк. В.С., която изцяло поддържа доводите в касационната жалба и претендира за присъждане на разноски. Допълва, че е неоснователен довода на ответната страна за липса на посочени в НП смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, тъй като първите били изрично посочени, а отегчаващи не били установени и обсъдени.

Ответникът по касационната жалба - Д.Х.Г. ***, представлявана от а.. Н.И. ***, не се явява и представлява по делото, но от името й са депозирани отговор на касационната жалба и писмено становище по настоящото дело, в които настоява за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Намира за правилни изводите на районния съд относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното НП, предвид липсата на ясно посочени дата, място и описание на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. Според ответника по касация са правилни и изводите на районния съд и за допуснато нарушение на материалния закон при издаване на НП, тъй като не били налице доказателства за приетите факти по нарушението и съответно не била приложена приложимата материалноправна норма, доколкото ответникът имал регистрирано в НАП ФУ за нестационарен/преместваем обект и адресът на регистрация съвпадал с адреса на търговеца.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за основателност на жалбата и неправилност на съдебното решение, поради което моли за отмяна на същото и за потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Изтъква, че безспорен е факта на неиздадена касова бележка за извършената контролна покупка, което показвало липсата на използвано ФУ, поради което било налице описаното в НП нарушение.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, поради следните съображения:

С Решение №7/24.01.2023г., постановено по АНД №20223530200586/2022г. по описа на РС – Търговище е отменено НП № 648479-F652026/19.07.2022г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на Д.Х.Г. с ЕГН ********** *** на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложено наказание „глоба” в размер на по 300лв. Решението е допълнено с Определение № 93/12.04.2023г. по реда на чл. 248 ал.1 ГПК във врчл. 144 АПК и чл. 63д ЗАНН в частта за разноските като ЦУ на НАП - София е осъдено да заплати на а.. Н.И. *** адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева на осн.чл. 38 ал.2 ЗАдв. В мотивите на решението въззивният съд е изложил като установени следните факти: На 09.05.2022г. в 12:05ч. служители на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - маса на открито, находящ се в гр.Търговище на входа на гробищен парк, стопанисван от Д.Х.Г. с ИН **********. При проверката била извършена контролна покупка на 2 броя рязан цвят /бели хризантеми/ на обща стойност 3 лв. Било извършено плащане в брой от Е.А.Р.- СИП при ГДФК, с една банкнота от 5 лв. При приемане на плащането и връщане на ресто: две монети по 1 лв., не била издадена фискална касова бележка и/или ръчна касова бележка, притежаваща реквизитите по чл.26 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. На обекта нямало монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в компетентната ТД на НАП фискално устройство. Бил съставен опис на паричните средства в касата на обекта, при което се установила касова наличност в размер на 89лв. За проверката бил съставен протокол за извършена проверка сер.АА №005 8523/09.05.2022 г. Срещу жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия AN №F652026/09.05.2022г., в който нарушението било квалифицирано по чл.7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, а съставомерните за същото факти се изразявали в това, че Д.Х.Г. в качеството си на задължено лице не е изпълнила задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство, от датата на започване на дейността. Актът бил съставен в присъствие на нарушителката и на последната бил връчен препис от същия като тя вписала, че има възражение и ще подаде писмено обяснение. Визираната нарушителка депозирала декларация от 09.05.2022г., в която декларирала, че извършва търговска дейност по патент, като физическо лице, лично на обект Гробищен парк-Търговище. В законоустановеният срок било депозирано и възражение вх.№ 21569/17.05.2022 г.срещу съставения АУАН, което било прието от наказващия орган за неоснователно. Въз основа на АУАН било издадено НП № 648479/F652026/19.07.2022 г. с което на жалбоподателката за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС била наложена глоба в размер на 300лв. Пред районния съд от страна на Г. бил представен договор № ***/04.11.2021 г. за гаранционно абонаментно обслужване на фискално устройство модел „DAISY Compact S 01“, инд.№******** и №на МФП ********, с местоположение:гр.*************************, безстационарен обект, сключен между Г. и „Електроника - НС“ ЕООД - гр.Търговище. Като доказателство било прието и Свидетелство за регистрация на фискално устройство от 04/11/2021г., удостоверяващо, че Г. е регистрирала посоченото фискално устройство с ИН на ФП ******** за безстационарен обект, гр.*************************, в приходната администрация с потвърждение № 4325252/19.08.2019г. Представени били и копия на фискални бонове, издадени от посоченото устройство, както и разпечатка от справка за регистрирани фискални устройства, от която се установявало, че Г. е имала регистрирани три фискални устройства, едно от които е с № ******** за безстационарен обект за търговска дейност и срок на изтичане на контракта до 04.11.2022г.

Въззивният съд е приел, че в обжалваното НП липсва посочване на дата на нарушението, място на нарушението и всички обстоятелства при които нарушението е извършено, като посочените място и дата на проверката не заместват реквизитите по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Приел е, че не бил посочен момента, от който жалбоподателката е започнала дейността, респ. от кога за нея е възникнало задължение да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство. В обжалваното решение е установено, че в наказателното постановление са описани две нарушения - неиздаване на фискална касова бележка и/или ръчна касова бележка за извършена продажба и неизпълнение на задължение от страна на жалбоподателката да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство, като същевременно било наложено наказание само за едно нарушение в разрез с разпоредбата на чл.18 ЗАНН. При анализа на събраните доказателства и преценка на фактите по случая въззивният съд е посочил, че от свидетелските показания се установявал факта на неиздаване на ФКБ за продажбата като проверяващите не установили наличие в обекта на касов апарат и документи за такъв, но от тези доказателства не следвал автоматичния извод, че жалбоподателката не е изпълнила задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство. Позовавайки на събраните писмени доказателства за регистрирано на името на жалбоподателката ФУ, съдът е направил извода, че към момента на проверката жалбоподателката е имала регистрирано фискално устройство за процесният обект и търговска дейност. Само на база на тези изводи въззивният съд е отменил обжалваното НП като незаконосъобразно.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия.

При преценката за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол, съдът установи следното:

Не се споделя от касационната инстанция направения от въззивния съд извод за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, изразяващи се в липса на реквизити по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. От описанието на фактите в НП безусловно е ясно, че нарушението е извършено в деня на проверката – 09.05.2022г., на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - маса на открито, находящ се в гр.Търговище на входа на гробищен парк, стопанисван от жалбоподателката Д.Х.Г.. Посочването на населеното място дава достатъчна информация за определяне териториалната компетентност на АНОрган и за местната подсъдност на делото. Определянето на мястото на нарушението е направено по начин, който дава достатъчна възможност на жалбоподателя да разбере къде е извършено деянието, в което е обвинен. Ясно е и описанието на нарушението чрез съставомерните му елементи, което е формулирано на стр.2 от НП по следния начин : Д.Х.Г. с ИН :********** в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство, от датата на започване на дейността, с което е нарушила разпоредбата на чл.7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. В хипотезата на посоченото нарушение, когато проверяващите разполагат с категорични данни за започване на търговската дейност в обекта преди датата на проверката, в АУАН и в НП се отразява именно тази дата, която в тези случаи е различна от деня на проверката. Но когато липсва такава информация, за дата на започване на търговската дейност е редно да се приеме датата на проверката. Предвид типа на търговския обект – маса на открито, трудно би могло да се установи друг начален момент на започване на търговската дейност, различен от деня на проверката, поради което неправилно е прието, че липсва посочена дата на извършване на нарушението. Основателен е довода на касатора за това, че в АУАН и в НП е описано и санкционирано едно нарушение, при което не е допуснато неспазване на правилото на чл. 18 ЗАНН. Неиздаването на ФКБ за извършената контролна покупка е отразено в изложението на фактите в НП с оглед доказване състава на нарушението по чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, тъй като с извършване на такава покупка и последвалото неиздаване на ФКБ до голяма степен се установява липсата на използвано в обекта ФУ, както и обстоятелството, че в обекта се извършват продажби, което предполага осъществяване на търговска дейност и задължение за въвеждане на ФУ за отчитане на тези продажби. Отчетено е и наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство като наказанието е определено в размер на законовия минимум, а това не предполага наличие на отегчаващи обстоятелства и необсъждането на такива не нарушава правата на нарушителя. Ето защо касационният състав намира за неправилни констатациите на въззивния съд относно наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на АНОрган. При това положение на преценка подлежат изводите на въззивния съд относно правилното приложение на материалния закон при издаване на обжалваното НП. При тази проверка съдът установи, че проверяваното решение не съдържа ясно изложение на приетите за установени от въззивния съд факти по случая. В същото са възпроизведени фактическите констатации, съдържащи се в АУАН и НП, установени при извършената проверка.  Съдът е коментирал свидетелските показания като доказателство, установяващо неиздаване на ФКБ за извършената контролна покупка и за неустановеното наличие на касов апарат в обекта. Същевременно е определил тези показания като недостатъчни да установят описаното нарушение, и е приел, че представените от жалбоподателката писмени доказателства установявали факта, че към момента на проверката последната е имала регистрирано фискално устройство за процесния обект и търговска дейност. От изложените в решението мотиви не става ясно каква фактическа обстановка е приел съдът за установена и въз основа на кои от събраните доказателства, което обяснява и липсата на направена констатация от страна на решаващия съд за наличието или не на извършено нарушение по описания в НП начин. Посочено е, че събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства -  договор № ***/04.11.2021 г. за гаранционно обслужване на фискално устройство № ******** между жалбоподателката и „Електроника - НС“ ЕООД гр.Търговище, свидетелство от 04/11/2021 г., за регистрация на фискално устройство № ********, разпечатка от справка за регистрирани фискални устройства, доказват, че имало регистрирано в НАП фискално устройство за процесния обект, но липсват изводи за това дали в деня на проверката, когато в този обект е осъществявана търговска дейност, е бил монтиран, въведен в експлоатация и използван този касов апарат. Фактът на регистрация на ФУ в НАП не е достатъчен, за да се приеме, че липсва извършено нарушение по чл. 7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Наред с това, въззивният съд е изброил събраните доказателства, но не е обсъдил в мотивите си кои от тях кредитира и поради какви причини, респ. защо не кредитира другите доказателства. Липсата на направен анализ на събраните доказателства и на преценка на тяхната доказателствена сила, както и отсъствието на ясно очертана установена фактическа съвкупност във въззивното решение, не позволяват на касационната инстанция да извърши проверка за правилното приложение на материалния закон. Съгласно чл. 220 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, като в този смисъл е забраната за установяване на нови фактически положения в касационното производство. Липсата на изложени мотиви от въззивния съд, който е инстанция по фактите и правото,  досежно установена от него фактическа съвкупност, отнасяща се до съставомерността на описаното в НП нарушение, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е отменително основание по смисъла на чл. 348 ал.1 т.2 във вр. с ал.3 т.2 предл.първо от НПК. При това положение обжалваното решение подлежи на отмяна като неправилно и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд съгласно чл. 222 ал.2 т.1 АПК. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да събере доказателствата, относими към наведените в жалбата доводи, да извърши пълен и обективен анализ на доказателствената съвкупност и на база на същия ясно да изложи приетата от съда фактическа обстановка, по отношение на която следва да прецени приложимия материален закон.

По отговорността за разноски – По искането на страните за присъждане на разноски, следва да се произнесе районния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Поради изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. последно и чл.222 ал.2 т.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН,  касационният съд

                                     Р       Е       Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение №7/24.01.2023г., постановено по АНД №20223530200586/2022г. по описа на РС – Търговище, допълнено в частта за разноските с Определение №93/12.04.2023г., постановено по същото дело.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Търговище при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания.

Решението е окончателно съгласно чл. 223 АПК.

                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

                           

                      2.