О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 18.05.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на осемнадесети
май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 911 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на Ж.И.Д. срещу Определение № 3723 /без
дата/ по гр.д. № 17398/2018г. по описа на ВРС, XLVIII-ми състав, с което на основание чл. 129,
ал. 3 от ГПК е върната предявената от нея срещу
ДП „Български спортен тотализатор“, ЕИК *********, Български съюз за физическа
култура и спорт, БСТ при БФС и „Спортния тотализатор при БСФС“ искова молба, а
образуваното въз основа на нея производство – прекратено.
В частната жалба са наведени оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Изложени са
доводи, че указанията са били изпълнени частично още на 06.12.2018г., след
което поискала продължаване на срока. Уточнила е, че под общото наименование
„БСТ – София“ се имат предвид всички посочени ответници,
поради което прекратяването на делото поради неидентифициран ответник е „правен
абсурд“. Наред с това въпросът кое лице е правоприемник на „БСТ – София“ не е
въпрос на редовност на исковата молба, доколкото този факт може да се установи
в хода на делото. Съдът не е посочил коя нередовност на исковата молба е била
надлежно указана и не е била отстранена, поради което определението е и
необосновано. Исковете са насочени срещу посочените лица, които са надлежно
индивидуализирани, с твърдения, че между тях няма идентичност и правоприемство, поради което факта, че не е посочила
правоприемник на неидентифициран правен субект няма отношение към редовността
на исковата молба. По отношение на дължимата държавна такса – съдът не е съобразил
направеното искане за освобождаване от задължението за плащането й, както не е
съобразил изтъкнатите правнорелевантни факти по чл.
83, ал. 2 от ГПК. Моли в тази връзка обжалваното определение да се отмени, а
делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждането му.
На основание чл. 129, ал. 3, пр.
последно от ГПК препис от жалбата не е връчен на ответника.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК,
от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод предявени от Ж.И.Д. срещу ДП „Български спортен
тотализатор“, ЕИК *********, Български съюз за физическа култура и спорт, БСТ
при БСФС, БУЛСТАТ ********* и Спортен тотализатор при БСФС установителни
искове с правно основание чл. 270, ал. 2
от ГПК за прогласяване нищожността на Решение от 10.01.1997г. постановено по
гр.д. № 1654/1995г. по описа на ВРС, 14-ти състав и Решение от 03.07.1997г. по
гр.д. № 580/1997г. по описа на ВОС.
С Разпореждане от 26.11.2018г.
исковата молба е оставена без движение с указание до ищеца да уточни срещу кого
предявява исковете си, като съобрази, че страните по двете решения са
задължителни необходими другари по исковете за прогласяване нищожността на
същите, както и да уточни кое лице е правоприемник на „БСТ“ /ищец, съответно въззиваем по двете решения/, както и да представи
доказателство за внесена държавна такса в размер на 80 лв. Няма данни по
делото, съобщението за това разпореждане да е връчено редовно на ищцата
/аргумент от известие за доставяне на л. 13/.
С молба от 06.12.2018г. Ж.Д.
отправила искане да бъде освободена от заплащане на държавни такси и разноски
по делото, както и да й бъде предоставена правна помощ за процесуално
представителство.
На 06.12.2018г. депозирала
уточняваща молба, с твърдения, че се легитимира като наследник по закон на Иван
Жеков Иванов и Дафинка Великова Иванови и насочва иска и срещу Милен Иванов
Жеков, страна по решенията, чиято нищожност претендира. По отношение
правоприемниците на „БСТ – София“ уточнила, че видно от решенията, в
съдържанието им липсва идентификация на този правен субект, поради което се
затруднява да посочи правоприемника му. Всички ответници
обаче се позовават на посочените решения и се ползват от издадения въз основа
на тях изпълнителен лист, поради което има правен интерес да установи
нищожността на решенията в отношенията й с посочените ответници.
На 11.12.2018г. с разпореждане ВРС
оставил исковата молба отново без движение с указания ищцата да уточни кой е
правоприемник на „БСТ“, както и какъв е правния й интерес от предявяване на
исковете срещу посочените ответници, както и да
представи доказателство за внесена държавна такса.
В уточняваща молба от 24.02.2019г.
ищцата уточнила, че посочените от нея ответници
посочва като правоприемници на „БСТ – София“, както и че не може да прецизира
твърденията си доколкото съдът не се произнася по исканията й за издаване на
съдебни удостоверения и за продължаване на срока.
С Разпореждане от 31.01.2019г.
искането за освобождаване от държавни такси е оставено без движение с указания
за представяне на доказателства за доходи и трудова заетост, деклариране на
налични спестявания, както и индивидуализиране на недвижими имоти и др.
Последвала подробна уточняваща молба.
С Определение от 15.03.2019г.
искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК е оставено без уважение /определението е
влязло в сила на 16.12.2019г./, а исковата молба – оставена без движение с идентични
указания. Последвали са идентични разпореждания от 22.05.2019г., от
27.12.2019г., от 29.01.2020г., в отговор на които ищцата посочила, че ответниците по делото са ясни, а по отношение на държавната
такса – не е изпълнила. В последната уточняваща молба навела твърдения, че са
настъпили нови факти в материалното и здравословното й състояние, а именно, че
продължава да е безработно лице.
В обжалваното определение, ВРС
приел, че указаните нередовности на исковата молба не
са отстранени въпреки многократните възможности дадени на ищцата, поради което
върнал исковата молба.
За да се произнесе, ВОС съобрази
следното:
В изпълнение на правомощията си по
проверка на исковата молба, ВРС провел надлежно процедурата по чл. 129 от ГПК. Нередовностите на исковата молба по отношение кръга на ответниците и правния интерес на ищцата са били отстранени
още с първата уточняваща молба, в която ищцата е посочила, че ответниците по делото са посочените такива ДП „БСТ“ и
Сдружение „Български съюз за физическа култура и спорт“, както и Милен Иванов
Жеков. Правният интерес на ищцата от насочване на исковете срещу тези ответници е обоснован с твърдения, че през годините всеки
от тях й е противопоставял права черпени от решенията, чиято нищожност
претендира да бъде прогласена, като се е ползвал от издадения въз основа на тях
изпълнителен лист. Последното поражда правния й интерес от търсената с исковете
защита. В този смисъл нередовностите на исковата
молба по отношение кръга на ответниците и
обосноваване на правния интерес са били отстранени, а последващите
многобройни разпореждания след първото такова са били ненужни. След влизане в
сила на определението, с което молбата за освобождаване от заплащане на
държавна такса е оставена без уважение на ищцата е следвало да се укаже
единствено да представи доказателство за плащане на такса. В тази връзка и с
оглед окончателното произнасяне по искането на страната по реда на чл. 83, ал.
2 от ГПК, както и по искането за предоставяне на правна помощ от 16.12.2019г.,
релевантно значение за преценка правилността на обжалваното определение има
неизпълнението на указанието за плащане на държавна такса, дадено с
разпорежданията от 27.12.2019г. и след него. Въпреки надлежно получените
съобщения, в предоставения й срок ищцата не е отстранила нередовността на
исковата молба в тази част, навеждайки идентични твърдения обосновани като нови
факти по чл. 83, ал. 2 от ГПК, по които съдът вече се е произнесъл.
Неотстраняването в срок на нередовността на исковата молба обаче е основание за
връщането й съгласно чл. 129, ал. 3 от ГПК, която разпоредба е правилно
приложена от ВРС. Неотносими са доводите в частната
жалба, че при произнасянето си съдът не е съобразил изтъкнатите правнорелевантни факти по чл. 83, ал. 2 от ГПК, доколкото
произнасянето по това искане не е предмет на настоящото производство.
В заключение, обжалваното
определение е правилно и не страда от пороците, изтъкнати в частната жалба.
Последната като неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба на Ж.И.Д. срещу Определение № 3723
/без дата/ по гр.д. № 17398/2018г. по описа на ВРС, XLVIII-ми състав, с което на основание чл. 129,
ал. 3 от ГПК е върната предявената от нея срещу
ДП „Български спортен тотализатор“, ЕИК *********, Български съюз за физическа
култура и спорт, БСТ при БФС и „Спортния тотализатор при БСФС“ искова молба, а
образуваното въз основа на последната производство – прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едноседмичен срок, който за частния жалбоподател
започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, при
условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.