№ 17495
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110103775
по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане при условията на разделност на сумите, както следва: 2
092,68 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
25.01.2023 г. до окончателното плащане, както и 247,48 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г.
Ищецът ...... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците Л. Б. К. – С. и Б. Б. К., в качеството им на наследници по закон на Б. С.
К., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ,,,,, като те не са
изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база
на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Сочи, че съгласно приложимите общи
условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Допълва, че
ответниците не са погасили процесните вземания, поради което претендира от тях
процесните вземания при условията на разделност, при равни квоти – по 1/2 за всеки от тях,
а именно по: 1 046,34 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 25.01.2023 г. до окончателното плащане, както и 123,74 лв., представляваща лихва
за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
1
29.12.2022 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. Б. К. е подал отговор на исковата молба, с
който не оспорва исковете, декларирайки готовност за цялостно заплащане на процесните
вземания включително и в частта относно дълга на сестра си Л. Б. К. – С., като в тази връзка
посочва, че е сключил извънсъдебно споразумение с ищеца, което вече е започнал да
изпълнява. Моли да не се допускат исканите експертизи.
Ответницата Л. Б. К. – С. също е подала отговор на исковата молба, с който не оспорва
придобиването на процесния имот по наследство заедно с брат си Б. Б. К., но заявява, че
същият се използва изцяло от него. Позовава се на сключеното от него извънсъдебно
споразумение с ищеца от 19.04.2023 г. Оспорва да е дала повод за образуване на делото
срещу нея, поради което моли за прекратяването му в тази част. Моли да не се допускат
исканите експертизи.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение е била законосъобразно извършвана.
В открито съдебно заседание на 26.10.2023 г. процесуалният представител на ищеца –
юрк. Димитрова заявява, че в хода на процеса са постъпили плащания в общ размер на
2 529,61 лв., които са послужили за цялостно погасяване на процесните вземания, като
неплатено е останало единствено юрисконсултското възнаграждение, което претендира в
минимален размер от 100,00 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца
е да установи наличието на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка)
на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителите, в качеството им на купувачи; продавачът реално да е изпълнил
задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност, при което за ответниците е възникнало насрещно задължение за
заплащане на нейната цена.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг; изпадане на ответниците в забава и размера на обезщетението за
забава.
С определение от 29.06.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период процесният имот е бил
собственост на ответниците при равни квоти – по 1/2, придобит от тях по наследяване след
смъртта на баща им, както и, че ищецът е доставил до него твърдяното количество топлинна
енергия, възлизащо на посочената от ищеца стойност.
Нещо повече, сам по себе си фактът на плащане на процесните задължения (което
представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото основание)
обосновава извод, че всички елементи от фактическите състави на процесните вземания за
главница и лихва (включително и качеството на ответниците Л. Б. К. – С. и Б. Б. К. на
потребители на топлинна енергия за битови нужди през процесния период по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ,,,,), следва да се считат за установени.
По делото е безспорно, че ответниците са заплатили процесните вземания в хода на
процеса – най-ранното плащане е извършено на 19.04.2023 г., като това обстоятелство
следва и от представения касов бон (л. 56 от делото), а освен това изрично се признава от
ищеца в открито съдебно заседание на 26.10.2023 г., в което процесуалният му представител
е заявил, че всички задължения са били погасени в хода на процеса, като неплатено е
останало единствено юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 100,00 лв.,
2
което претендира.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло
поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноските.
Към момента на завеждане на делото – 25.01.2023 г. ответниците са били в забава на
плащането, доколкото не оспорват по основание и размер вземанията на ищеца,
включително и това за обезщетение за забава. Установява се, че вземанията са погасени в
хода на процеса, поради което с поведението си те са станали повод за завеждане на делото
срещу тях и на ищеца се дължи своевременно поисканото от него юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство, което единствено е останало незаплатено, а
именно: сумата от 100,00 лв., определена в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, процесуалното поведение на ответниците, както
и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., със седалище и адрес на управление: .... срещу Л. Б. К.
– С., ЕГН **********, с адрес: ..... осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1 046,34 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ,,,,, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 25.01.2023 г. до окончателното плащане, както и
123,74 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., със седалище и адрес на управление: .... срещу Б. Б.
К., ЕГН **********, с адрес: .... осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1 046,34 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ,,,,, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 25.01.2023 г. до окончателното плащане, както и
123,74 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г.
ОСЪЖДА Л. Б. К. – С., ЕГН **********, с адрес: ..... и Б. Б. К., ЕГН **********, с
адрес: .... да заплатят на ...., със седалище и адрес на управление: .... сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ..... – „.....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3