РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. гр. Димитровград, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20215610100906 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1, вр. чл.415 ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, с която е
предявил иск за установяване на вземането, което имал спрямо ответника Г.
Т. Г., ЕГН **********, обективирано в заповед за изпълнение, издадена по ч.
гр. д. № 428/2021 г. по описа на Районен съд Димитровград, а именно: 1099,21
лева — главница, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, 236,44 лева — лихва за забава, от
които 222.91 лева начислени за периода от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и
13,53 лева, начислени от 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г. Претендира и
сторените в заповедното производство разноски, както следва: 33,94 лева —
държавна такса; 50,00 лева — юрисконсултско възнаграждение, както и
разноски в настоящото производство.
В исковата молба ищецът твърди следното:
В законоустановения срок подавам и моля да приемете настоящата искова
мопба, с която претендирам вземане, което "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД,
ЕИК ********* има спрямо Г. Т. Г., ЕГН ********** за сума в общ размер на
1335,65 лева, от които:1099,21 лева - главница, ведно със законната пихва за
1
забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпъпнение до окончателното изппащане на задължението и 236,44 лева -
лихва за забава, от които 222.91 лева начислени за периода от 15.03.2018 г. до
13.03.2020 г. и 13,53 лева, начиглени от 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г. На
06.08.2015 г. между „Провидент Файненшъп Бъпгария" ООД с ЕИК
********* и Г. Т. Г., ЕГН ********** е сключен Договор за
потребителскикредит с номер ********* /наричан по-долу договор за кредит/,
въз основа на който между страните възниква облигационноправна връзка. по
силата на договора за кредит кредитодателят предоставя сума в размер на
950,00 лева, а кредитопопучателят се задъпжава да я върне на 60 броя
седмични вноски, ведно с уговорените лихви и такси. Ответникът изрично
удостоверява, с попагане на подписа си, получаването на сумата, предмет на
договора за кредиТ видно от чл. 27 от същия. Кредитодателят „Провидент
Файненшъл България" ООД е изпълнип изцяпо задъпженията си по Договора
за кредит. * Ответната страна в производството не изпъпнява веички свои
задължения по договора за кредит и преустановява плащанията, като падежът
на първата неппатена вноска настъпва на 15.08.2015 г. Считано от следващия
ден креритопопучателят изпада в забава. В този случай съгласно процесния
договор за кредит на основание чп.86 З3Д се дължи обеsщетение за забава
(лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащата законна
лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпва на 29.09.2016 г., с
което става изискуем цепият неизплатен остатък от гпавното задължение —
главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно
чл. 86 от 33Д) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изппащане на задължението. На 28.07.2016 г. между кредитодателя
„Провидент Файненшъл България" ООД с ЕИК ********* и доверителя ми
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* е сключен договор
за продажба и прехвърпяне на вземания, с който се прехвърля ваемането
срещу Г. Т. Г. . По сипата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 33Д
титупяр на вземанията по договора за кредит, вкпючитепно вземанията,
претендирани в настоящото производство, става доверителят ми. Това
обстоятепство е видно от представеното Удостоверение, издадено от
„Файненшъл Бъпгария" ЕООД (с предходно фирмено наименование
„Провидент Файненшъл България" ООД). С оглед задъпжението си по чл. 99,
ап. 3 от ЗЗД, цедентьт „Провидент Файненшъл България" ООД с ЕИК
2
********* упълномощава цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД
да уведоми длъжника Г. Т. Г., за прехвърлянето на вземанията спрямо него.
Доверителят ми, в качеството на пълномощник, изпраща две препоръчани
пратки, съдържащи уведомление за цесията, до адресите посочени в договора
за кредит чрез „Бъпгарски пощи" ЕАД. При посещението на постоянния
адрес, пощенския служител е констатирап, че длъжника е сменил адреса си и
поради тази причина пратката е вррната в цялост на доверителя ми. При
посещението на настоящия адрес, пощенският спужител не е открил
длъжника, нито пице, което е съгласно да попучи пратката и е sалепил
уведомление с указан срок за попучаване от офис на „Бъпгарски пощи" ЕАД.
Спед като срокът е изтекъп, пратката се е върнала оформена като
„непотърсена" при доверителя ми. Предвид гореизложеното с настоящата
искова молба представям и моля съдътда връчи при размяната на книжа по
чл. 131 ГПК на насрещната страна уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД,
изготвено от доверителя ми в качеството му на пъпномощник на цедента, като
датата на връчване на преписа от исковата мопба ведно с припоженията на
ответника ще бъде най-късния момент, в който същия ще бъде уведомен за
цесията. /В този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№
12/2009г.,11 т.о.,ТК/.Поради неизпълнение от страна на кредитополучатепя на
договорните му задължения доверителят ми, в качеството си на цесионер по
Договора за кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава
заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 428/2021 г. по описа на
Районен съдДимитровград, е издадена заповед за изпъпнение, която е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ап.5 ГПК (чрез запепване на уведомление) и
поради тази причина съдът е дал указания на доверителя ми за предявяване на
установителен иск. Горепосочените факти и обстоятелства обуславят
интереса и легитимацията на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК
********* да подаде иск за установяване на вземанията си. С настоящата
искова молба, доверителят ми претендира часг от сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 428/2021 г. по описа на Районен сьд
Димитровград, а именно: 1099,21 лева — главница, ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и 236,44
лева — лихва за забава, от които 222.91 лева начислени за периода от
15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и 13,53 лева, начислени от 14.07.2020 Г. до
3
12.03.2021 г. Моля да ни призовете на съд и след като се уверите в
основателността на твърденията ни, да постановите решение, с което ДА
ПРИЗНАЕТЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на Фронтекс Интернешънъп
ЕАД, ЕИК ********* сьществува вземане срещу Г. Т. Г., ЕГН **********,
обективирано в заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 428/2021 г. по
описа на Районен съд Димитровград, а именно:
1099,21 лева — главница, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпъпнение до
окончателното изплащане на задължението
236,44 лева — лихва за забава, от които 222.91 лева начислени за перwода
от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и 13,53 лева, начислени от 14.07.2020 г. до
12.03.2021 г. Претендирам и направените в настоящето производство
разноски, за които ще представя списък по чл. 80 ГПК. Претендирам и
сторените в заповедното производство разноски, както следва:
33,94 лева — държавна такса;
50,00 лева — юрисконсуптско възнаграждение;
Особено искане: Моля да разпоредите приложеното писмено уведомление за
извършената цесия да бъде връчено на ответната страна, ведно с исковата
молба.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът депозира такъв, чрез
назначен от съда особен представител, в който твърди следното: На
основание и в срока по чл.131 от ГПК подавам настоящия отговор във връзка
с подадената искова молба срещу Г. Т. Г., с която „Фронтекс Интернешьнъл“
ЕАД гр. София претендира вземане спрямо ответника за сума в общ размер 1
335, 65 лева, от които 1099, 21 лева-главница, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и 236,44 лева-
лихва за забава, от които 221,91 лева, начислени за периода от 15.03.2018 г.
до 13.03.2020 г. и 13,53 лева, начислени от 14.07. 2020 г. до 12.03.2021
г.Оспорвам изцяло предявеният срещу Г.Г. иск, фактите и обстоятелствата, на
които се основава. Считам, че посочените в исковата молба правни изводи и
основаните на тях искания са неоснователни, за което давам следното
становище и правя следните възражения:Така предявеният иск в конкретния
случай се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен
4
изцяло. Съображенията ми за това са следните:На първо място се позовавам
на изтекла давност.Считам, че вземането на ищеца по настоящето дело, в
конкретния случай, произтичащо от сключен договор за потребителски
кредит от 06.08.2015 г., е погасено с изтичането на 5-годишната /обща/
давност, а претендираната мораторна лихва - с изтичането на предвидената в
чл.111 б.“в“ от ЗЗД 3-годишна давност.От друга страна е сключен договор
между кредитодателя „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД за продажба и прехвърляне на вземания, с който се
прехвърля вземането срещу Г. Т. Г.. По силата на договора титуляр на
вземанията по договора за кредит става ищеца.Горепосочената цесия няма
действие спрямо ответника, тъй като същият не е уведомен и не знае за нея,
не е налице приемане на цесията. Когато правоприемсгвого се основава на
договор за цесия на общо основание трябва да са представени доказателства
за уведомяването на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него. Цесионерът става титуляр на
вземането в отношенията си със стария /първия/ кредитор с факта на самото
прехвърляне, но действието на договора между двамата кредитори се поражда
спрямо длъжника от момента на съобщаването за извършеното прехвърляне.
В случая доказателства в такава насока по делото не са представени и затова
следва да се приеме, че ответникът не е получил съобщение, цесията не е
породила правен ефект по отношение на него и следователно ищецът не е
придобил качеството на негов кредитор. Затова и той не може валидно да
претендира изпълнение на задълженията, възникнали по силата на сключения
договор за потребителски кредит.От друга страна, връчването на исковата
молба и приложенията към нея на назначения особен представител, не може
да замести липсващото уведомяване на длъжника за извършената цесия, тъй
като по принцип, а и в конкретния Случай, назначеният особен представител
няма връзка или контакт с длъжника, за да го уведоми за съдържанието на
исковата молба, респ. за сключения цесионен договор и възникналата по
силата на него промяна на кредитора.Ето защо, ответникът не е длъжен да
изпълни задължението на оповестяващия се като кредитор ищец, респективно
той основателно може да откаже да извърши плащане на него. В този смисъл
представените към настоящата искова молба писмени доказателства не могат
да обосноват основателност на заявената претенция, която се явява изцяло
недоказана и неоснователна въз основа на твърденията, изложени в исковата
5
молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит от
6.8.2015г. ответникът е получил в заем сумата от 950 лева от заемодателя
„Провидент Файненшъл България“ООД. Договорът е подписан от
кредитопопучателя, който се задължил да я върне на 60 броя седмични
вноски, ведно с уговорените лихви и такси. Ответникът изрично удостоверил,
с полагане на подписа си, получаването на сумата в пълен размер, предмет на
договора за кредит, съгласно чл. 27 от същия. Подписите на ответника,
положени на всяка страница на процесния Договор за потребителски кредит,
не са оспорени. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
28.7.2016 г., ведно с Удостоверение от 9.6.21г. Заемодателят е прехвърлило на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД пакет от вземания, сред които съгласно
Удостоверението и процесното с длъжник Г.Г.. Представено е пълномощно с
нотариална заверка на подписите, с което „Провидент Файненшъл
България“ООД, чрез законния си представител е упълномощило „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД да уведоми всички длъжници по всички вземания на
дружеството, които е цедирало съгласно договор за покупко-продажба на
вземания от28.7.2016г.
Представено по делото е уведомително писмо по чл. 99 ал. 4 от ГПК от
цесионера и ищец по настоящото дело до длъжника на посочените постоянен
и настоящ адрес в Договора за заем на длъжника. Няма данни за
получаването му от ответника, т.е. уведомлението нито е достигнало до
адресата си и не е узнато от него.
От приетото като доказателство по делото заключение на вещото лице,
неоспорено от страните по делото се установи, че съгласно справка от ищеца
ответникът не извършил плащания за погасяване на задълженията по
процесния договор, вкл. и след датата на цесията.Първата изцяло неизплатена
седмична вноска по този договор, съгласно представен погасителен план е на
13.8.15г., а размерът на остатъчното задължение по договора възлиза на
1928.70 лева, от които 950 лева-главница, 187.37 лева-договорна
възнаградителна лихва, такси 791.33 лева, а размерът на начислената лихва за
6
забава върху главницата за периода 15.3.18г.-12.3.2021г. е в размер на 288.70
лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
При така изложените твърдения съдът намира, че е сезиран с
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК. Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор
е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му,
тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 428/2021г. по описа на РС Димитровград е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
От събраните доказателства безспорно се доказа, че между страните е
налице потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал. 1 предл. първо от ЗПК,
по който ответникът е получил в заем 950 лева и не е изплатил цялата искана
главница.
Съгласно чл. 5 ал. 1 от Закона за потребителския кредит преди
потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне
на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя
своевременно на потребителя необходимата информация за сравняване на
различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване
на договор за потребителски кредит. Тази информация следва да се
предостави във формата на стандартен европейски формуляр.
По делото не са налице доказателства, че такъв е предоставен. Следва
да се отбележи, че липсата на предоставен предварително такъв формуляр,
т.е. неспазването преддоговорните задължения на кредитора по чл. 5 от ЗПК
не влече нищожност на договора или липсата на такъв, а
административнонаказателна отговорност по чл. 45 ЗПК и отговорност по чл.
12 ЗЗД, които няма пречка да бъдат реализирани спрямо ответника. В чл. 22
от ЗПК изрично са изброени хипотезите, които влекат недействителност на
Договора за потребителски кредит и неспазването на изискването на чл. 5 ал.
1 от ЗПК не е сред тях. Дори и да се обяви за недействителен един договор за
потребителски кредит, то съгласно чл. 23 ЗПК в този случай потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
7
разходи по кредита.
По отношение на цесията, извършена с вземането по Договора за
паричен заем, съдът намира следното:
Ищецът основава активната си материалноправна легитимация на
Конкретен Договор за прехвърляне на вземания от 28.7.16г. Съгласно чл.99 от
ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът- цесионер е
упълномощен от цедента и предишен кредитор от негово име писмено да
уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по договори за кредит.
Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3
и ал.4 от ЗЗД / в този смисъл е Решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.
№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./.
Представят се по делото доказателства, че цесионерът е изпратил
съобщение за извършената цесия, но не и такива, нито твърдения, че същото е
достигнало до длъжника. Доставката на препоръчани пощенски пратки е
услуга, подробно регламентирана с Общите условия на договора с
потребители на универсалната пощенска услуга и пощенски парични
преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД /ОУ на ДПУПУППП/ –
чл.44 и чл.53. Задължение на доставчика е да връчи пратката, а в
предвидените в ОУ хипотези – да остави писмено служебно известие в
пощенската кутия с покана получателят да се яви в пощенската служба.
Задължение на доставчика е да връчи пратката, а в предвидените в ОУ
хипотези - да остави писмено служебно известие в пощенската кутия с покана
получателят да се яви в пощенската служба. Оставянето на известие в
пощенската кутия от пощенския оператор не е равнозначно на връчване, тъй
като няма законодателно предвидена фикция, че непотърсената пратка е
връчена.
Действително в общите условия към Договора за заем е уговорено, че
8
всички извлечения, уведомления, покани и други документи между страните
ще се считат за валидно връчени на другата страна, ако бъдат доставени до
адресите за кореспонденция, изпратени на посочените в договора адреси, но
за да е в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на
правата на кредитора обаче, тази клауза следва да съдържа определени
предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се
счита, че е положена дължимата грижа. Единствената конкретна
предпоставка съдържаща се в посочената договорна клауза, при която би
могло да се приеме, че съобщението е връчено редовно, е когато адресът на
потребителя е променен и последният не е уведомил кредитора за новия си
адрес. В настоящия случай обаче тази хипотеза не е налице, тъй като липсват
доказателства ответникът изобщо да е променял адреса си.
При липса на ясно разписани други предпоставки, при които кредиторът
може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата
грижа съдът приема, че не е налице фингирано връчване на съобщения,
съобразно цитирания чл. 17 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит.
Предвид това съдът намира, че волеизявлението на цедента по чл.99,
ал.3 от ЗЗД, направено в периода преди образуване на ч.гр.д.№ 428/2021 г. на
РС Димитровград не е достигнало до длъжника. Ответникът не е открит нито
в хода на заповедното производство, нито в настоящото исковото
производство на адреса, посочен в договора и в исковата молба. Извършена е
справка за месторабота и за актуален адрес на длъжника, на които адреси той
също не е открит, поради което за да бъдат защитени правата на ответника-
длъжник му е назначен особен представител.
Същият е получил уведомленията по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД приложени към
исковата молба, но спрямо него следва да се отчете особеното му
процесуално положение.
Процесуалното представителство може да произтича от закона /в
случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а
представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като
произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това
предпоставки – в т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по
9
тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен
представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която
представлява /така т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.
№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е
нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани
до представляваното лице / в случая ответника/ материално-правни изявления
на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария
кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014 г. Също така особеният
представител не е осъществил контакти с ответника и поради това последният
като длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения
представител.
Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и
уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по
чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на
процесуалния представител на ответника не може да се приравни на
надлежно уведомяване на длъжника, поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47, ал.6 ГПК,
представител.
С оглед на това предявените искове следва да бъдат отхвърлени само на
това основание и настоящия съдебен състав не дължи произнасяне по
останалите възражения на длъжника с отговора на исковата молба.
Поради изложените съображения предявените в настоящото
производство искове следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. В процесния случай разноски за
заповедното производство в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани,
предвид отхвърлянето на исковата претенция.
Ответникът не е правил разноски по делото , представлявал се е от
назначен от съда особен представител.
Мотивиран от горното, Димитровградският районен съд
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Хенрик
Ибсен“№15, представлявано от Лилия Димитрова против Г. Т. Г., ЕГН
********** с постоянен адрес с.Г.и, ул.“Х.Д.“№***, настоящ адрес с.Х.,
ул.“******“№****искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК за
установяване съществуването на вземане на сумите: 1099,21/хиляда
деветдесет и девет лева и 21 ст./ — главница, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение 16.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
236,44 /двеста тридесет и шест лева и 44 ст./ — лихва за забава, от които
222.91 лева начислени за периода от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и 13,53
лева, начислени от 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г., за които суми е издадена
заповед № 260249/19.3.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 428/2021г. по описа на PC Димитровград, като
неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд-Хасково.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
11