Решение по дело №987/2017 на Районен съд - Карлово

ИЩЦИТЕ твърдят, че двете били съсобственици с равни права - по ½ ид. част, на следния недвижим имот, който придобили чрез дарение от родителите си Х.Д.К.и Н.Д.К., извършено с нот. акт № 183, том V, peг. № 12748, нот. дело № 959/2008 г. на нотариус С.Р.- с peг. № *** на НК, с район на действие района на PC - гр. К., а именно: втория жилищен етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, находяща се в гр, К., област П., ул. ,,К.и М.“ №**, състоящ се от две стаи, хол, кухня с ниша и сервизни помещения, целия таван, двете избени помещения в сутерена на сградата – западна част на същата, за който етаж и помещения има самостоятелни входове, ведно с 1/3 ид. част от дворното място, цялото със застроена и незастроена площ от 681 кв. м. при граници и съседи: улица, Л.Л., Т.Р.и Р.М., който имот съставлява УПИ VI-361 в квартал 162 по плана на града.

От приложения нот. акт № 591, том VI, нот. дело №1949/1975 г. на Карловски районен съд било видно, че правото на собственост върху гореописаното дворно място е придобито от К.Х.К., Х.Д.К.и А.Д.К.– тримата от гр. К., предоставено им за построяването на жилище като бездомници. Ищците твърдят, че преди построяването на жилищната сграда, в западната част на имота била изградена постройка със застроена площ от 45 кв. м., ползвана от  техните родители за жилище до построяването на основната сграда. Тази постройка била собственост на собствениците на дворното място по приращение на основание чл. 92 от ЗС.

Понастоящем дворното място представлявало поземлен имот с 36498.501.653 по КККР на гр. К., община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр. К., п. к. ****, ул. „К.и М.“ №**, площ: 676 кв. м., трайно предназначение но територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 653, квартал: 162, парцел: VI-653, при съседи: 36498.501.657, 36498.501.654, 36498.501.652, 36498.501.651, 36498.501.9513, 36498.501.658, а гореописаната сграда за временно ползване като жилище представлявала СГРАДА с идентификатор 36498.501 653.3 по КККР на гр. К., община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес: гр. К., п. к. ****, ул. „К.и М.“ №**, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.501.653, със застроена площ: 45 кв. м, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, брой етажи: 1, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.

С влязло в сила на 06.02.1998 г. Решение № 412/29.12.1997 г., постановено по гр. дело № 901/1997 г. по описа на Карловски районен съд, било извършено разпределяне на ползването между съсобствениците на дворното място, като в мотивите на същото било установено, че в дворното място има стара постройка, като по отношение на нея и основната жилищна сграда съсобствениците нямат спорове относно ползването им.

От много години първата от ищците живеела в К., а втората – в Г.. В средата на месец юни 2017 г. съпругът на първата бил в Б.. При посещение на родителите на ищците разбрал, че в имота дошло непознато лице, което им заявило, че е закупило част от дворното място и старата жилищна сграда. Направил справка в АВ, Служба по вписванията - гр. К., от която се установило, че с нот. акт № 71, том III, peг. № 5204, нот. дело № 447/2016 г. на нотариус С.Р.- с peг. № 099 на НК, с район на действие района на PC - гр. К., първите три ответници, като наследници на съсобственика А.Д.К., са продали на четвъртия ответник – М.И.К., 227/676 ид. части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 36498.501.653, подробно описан, по-горе, както и цялата жилищна сграда с идентификатор 36498.501.653.3, построена в поземления имот, за сумата от 8000 лв., която била изплатена на продавачите по банков път на 26.02.2016 г., като данъчната оценка на имотите, предмет на сделката, била 6560.30 лв. На 15.06.2017 г. ищците били информирани по телефона за извършената сделка от съпруга на първата от тях. До този момент не били получавали писмена покана за закупуване на идеалната част от гореописаните имоти, каквото било изискването на чл. 33, ал. 1 от ЗС. В края на същия месец се завърнали в Б.. Снабдили се с копие от гореописания нотариален акт, от който установили, че първите три ответници, в качеството на продавачи по сделката, не са представили пред нотариуса писмени доказателства, че са предложили на ищците да купят тяхната част при същите условия, при които е продадена на трето на съсобствеността лице, както и не са декларирали писмено пред него, че никой от останалите съсобственици не е приел предложението им за изкупуване. Установили също, че продавачите са се разпоредили с цялата жилищна постройка – сграда с идентификатор 36498.501.653.3, включително и със собствената им 1/3 ид. част, която сделката не била произвела вещно-правно действие на прехвърляне на собствеността.

Предвид горното, за ищците бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Молят да съда да постанови решение, с което:

- на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС да им признае правото до изкупят следните недвижими имоти, а именно: 227/676 ид. части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 36498.501.653 по КККР на гр. К., община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр. К., п. к. ****, ул. „К.и М.“ №**, площ: 676 кв. м., трайно предназначение но територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 653, квартал: 162, парцел: VI-653, при съседи: 36498.501.657, 36498.501.654, 36498.501.652, 36498.501.651, 36498.501.9513, 36498.501.658, както и 1/3 ид. част от СГРАДА с идентификатор 36498.501.653.3 по КККР на гр. К., община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес: гр. К., п. к. ****, ул. „К.и М.“ №**, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.501.653, площ: 45 кв. м, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, брой етажи: 1, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, за сумата от 5333.00 лв., от която 4000 лв. за дворното място и 1333 лв. за постройката в него, които имоти са прехвърлени от Н.Т.К., ЕГН: **********, Д.А.Ч., ЕГН: ********** и П.А.С., ЕГН: **********, на М.И.К., ЕГН: **********, чрез покупко-продажба, извършена с нот. акт № 71, том III, peг. № 5204, нот. дело № 447/2016 г. на нотариус С.Р.- с peг. № *** на НК, с район на действие района на PC - гр. К., без да предложат на другите съсобственици да купят тези части от недвижимите имоти при същите условия, като не са декларирали писмено пред нотариуса, че никой от тях не е приел това предложение.

Претендират се разноските по делото.

ОТВЕТНИЦИТЕ Н.Т.К., Д.А.Ч. и П.А.С. чрез процесуалния си представител АД „Б.и Г.“, представлявано заедно и поотделно от адв. П.Г.и адв. М.Б.с отговора на исковата молба заявяват, че исковата претенция била преклудирана, а освен това и неоснователна и недоказана.

Оспорват претенциите на ищците касателно собствеността им върху сграда с идентификатор 36498.501.653.3 по КККР на гр. К., община К., представляваща жилищна сграда с площ от 45 кв. м., построена в поземлен имот 36498.501.653 с административен адрес гр. К., ул. К.и М.“ №**с площ от 676 кв. м. Твърдят че същата била придобита от тях по силата на давностно владение в периода от 1997 г. – до 2017 г. упражнявано без прекъсване от техния наследодател А.Д.К..

Оспорват претенциите на ищците за упражняване на правото за изкупуване на 227/676 ид. части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 36498.501.653. по КККР на гр. К., община К.. Твърдят, че същите са пропуснали да заявят желанието си да сторят това в установения от закона двумесечен срок. Така, Д.С. и Ц.К. били в Б. през лятото на 2016 г. и знаели за прехвърлянето на собствеността върху процесната сграда и 227/676 части от имота, реално обособени в западната му част.

Също така оспорват и „оценката“ по разпределение на продажната цена на две части – за дворно място и за постройка, като заявяват, че същата не отговаря на  договореното от страните по договор за покупко-продажба от 18.07.2016 г. Действителната стойност била 8000 лв. цена само за земята, доколкото сградата била в лошо състояние и реално нямала самостоятелна пазарна стойност.

Ответниците считат, че по силата на приращение били собственици на 227/676 ид. части от изградените в имота други постройки, както следва:

- Сграда с идентификатор 36498.501.653.1 по КККР на гр. К., община К. представляваща Жилищна сграда, със застроена площ от 132 кв.м., брой етажи 2;

- Сграда с идентификатор 36498.501.653.2 по КККР на гр. К., община К. представляваща сграда за търговия, със застроена площ от 25 кв.м., брой етажи 1;

- Сграда с идентификатор 36498.501.653.4 по КККР на гр. К., община К. представляваща друг вид обществена сграда, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи 1;

- Сграда с идентификатор 36498.501.653.5 по КККР на гр. К., община К. представляваща селскостопанска сграда, със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи 1.

С оглед на горното, молят съда да отхвърли претенциите на Д.Х.С. и Ц.Х.-К. за установяване на собственически права върху 227/676 и. ч. от правото на собственост върху сграда с идентификатор 36498.501.653.3 по КККР на гр. К., община К.. Молят съда да остави без уважение и иска за признаване на правото им да изкупят 227/676 ид.части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 36498.501.653. по КККР на гр. К., община К..

Ответниците предявяват насрещен иск, който с Определение №804/12.09.2018 г. е отделен в самостоятелно производство.

Оспорва всички обстоятелства на които се основават предявените искове.

Оспорва обстоятелството, че искът за изкупуване е предявен в двумесечния преклузивен срок от узнаването.

Оспорва обстоятелството, че двете ищци са собственици на 1/3 ид. ч. от сграда с идентификатор 36498.501.653.3 по ККР на гр.К..

Твърди, че продавачките Н.Т.К., Д.А.Ч. и П.А.С. били индивидуални собственици на сграда с идентификатор 36498.501.653.3 по КККР на гр.К., на основание наследство и самостоятелно давностно владение .

Твърди, че съгласно ТР № 45 от 01.04.1960г., ОСГК на ВС „Разпоредбите на чл. 33 от Закона за собствеността не се прилагат в случаите, когато в съсобствен парцел съществуват отделно сгради, принадлежащи на различни собственици, и всеки от тях желае да продаде собствената си сграда заедно със съответните идеални части от мястото“.

От доказателствата по делото било видно, че в съсобствения парцел съществуват сгради, принадлежащи на отделни съсобственици на мястото, поради което разпоредбите на чл.33 от ЗС не можели да намерят приложение.

Оспорва сумата, за която ищците искат да упражнят правото на изкупуване.

В нот. акт № № 71, том 3, дело 447 от 2016год. на Нотариус С. Р. с peг. № 099 на НК София била договорена обща продажна цена от 8 000лв. за дворното място и за постройката, без да е извършено разпределение на продажната цена на земята и цената на сградата поотделно.

С оглед на горното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения нот. акт № 591, том VI, нот. дело №1949/1975 г. на Карловски районен съд се установява, че К.Х.К. и племениците му Х.Д.К.и А.Д.К.(синове на брат му Д.Х.К.– удостоверение за наследници изх. №1141/07.06.2018 г.) са придобили като бездомници правото на собственост върху дворното място, цялото със застроена и незастроена площ от 681 кв. м. при граници и съседи: улица, Л.Л., Т.Р.и Р.М., който имот съставлява УПИ VI-361 в квартал 162 по плана на града. Понастоящем дворното място съставлява поземлен имот с идентификатор 36498.501.653 по КККР на гр. К. с административен адрес: гр. К., ул. „К.и М.“ №15. Имотът е бил предоставен за построяване на жилище, като не е спорно по делото (и е видно от представените скици), че в западната му част първоначално е построена сграда за временно ползване като жилище, която понастоящем представлява сграда с идентификатор 36498.501 653.3 по КККР на гр. К.  със застроена площ от 45 кв. м.

Представено е по делото копие на Решение № 412/29.12.1997 г., постановено по гр. дело № 901/1997 г. по описа на Карловски районен съд, влязло в сила на 06.02.1998 г., с което е било извършено разпределяне на ползването между съсобствениците на дворното място. В мотивите на съдебното решение е посочено, че в дворното място има стара постройка, като по отношение на нея и основната жилищна сграда съсобствениците нямат спорове относно ползването им.

От представения с исковата молба нот. акт № 183, том V, peг. № 12748, нот. дело № 959/2008 г. на нотариус С.Р.се установява, че Х.Д.К.и съпругата му Н.Д.К. са дарили на дъщерите си – ищците Д.С. и Ц.К., втория жилищен етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, находяща се в гр. К., ул. ,,К.и М.“ №**, състоящ се от две стаи, хол, кухня с ниша и сервизни помещения, целия таван, двете избени помещения в сутерена на сградата – западна част на същата, за който етаж и помещения има самостоятелни входове, ведно с 1/3 ид. част от дворното място.

Съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка изх. №66044036048/30.08.2017 г. данъчата оценка на дворното място е 2360.80 лева, а на построената в него сграда с идентификатор 36498.501 653.3 – 4331.20 лева или общо 6692 лева.

От изготвената от съда служебна справка е видно, че ответницата Ф.М.К. е съпруга на ответника М.И.К..

От представеното в заверен препис нотариално дело №447/2016 г. по описа на нотариус С.Р.- с peг. № 099 на НК, с район на действие района на PC - гр. К. се установява, че с с нот. акт № 71, том III, peг. № 5204, нот. дело № 447/2016 г. Н.Т.К., Д.А.Ч. и П.А.С., като наследници А.Д.К., са продали на М.И.К., 227/676 ид. части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 36498.501.653, както и цялата жилищна сграда с идентификатор 36498.501.653.3, построена в поземления имот, за сумата от общо 8000 лева. В нотариалния акт е отразено, че сумата е изплатена на продавачите по банков път на 26.02.2016 г., а данъчната оценка на имотите, предмет на сделката, съгласно приложеното по нотариалното дело удостоверение, е общо 6560.30 лева.

От показанията на св. А.П.П.се установява, че познава двете ищци, които били роднини на първата му съпруга. И двете живеели в чужбина – Д.С. в К. от 12-13 години, а Ц.К. се установила в Г. преди повече от 25 години. Когато се прибирали в Б., свидетелят бил единственият близък, който ги посрещал и изпращал на летището, така че почти винаги, когато те били в страната, той се виждал с тях. През лятото на 2017 г. свидетелят посрещнал на летището съпруга на Д. – С., който пристигал от К.. Спомня си, че това по всяка вероятност станало през м. юни, тъй като било след рождения му ден през м. май. Докато пътували, С. му споделил, че баба му и дядо му се обадили от Б. и съобщили, че непознати хора са купили част от имота им на ул. „К. ***. Били притеснени, защото хората били от ромски произход. Впоследствие свидетелят се видял няколко пъти със С., който му казал, че направил проверки и установил, че наистина била извършена продажба на част от имота. Бил уведомил по телефона Д. и Ц., които не след дълго пристигнали в Б., за да разберат какво се е случило. Те също били взети от летището от св. П., който знаел от тях, че имат желание да откупят целия имот, но никой не бил им предлагал. За последно преди това двете си били в Б. преди 4-5 години, през колкото обикновено си идвали.

От показанията на св. Б.Н.С.се установява, че е съпруг на отв. П.С., с която сключил брак през 1996 г. Оттогава се познавал и с братовчедките ѝ Ц.К. и Д.С.. След сватбата разбрал, че те, заедно с майката на съпругата му имат общ имот, намиращ се на ул. „К. ***. Имотът бил наследствен от братята А. и Х. К., с които свидетелят се запознал преди сватабата си с П.С.. Свидетелят бил чувал, че А. К. обещал на брат си, че ще го включи в правото да строят основната сграда в имота, но не изпълнил обещанието си. Въпреки огорчението, което останало у А. до смъртта му, отношенията между братята били сравнително нормални. В имота имало общо пет постройки, една от които била основната жилищна сграда на три нива. Друга от постройките била масивна къща, както и една стара къща от около 48 кв. м., която попадала в частта на А. – съгласно разпределението на имота, за което свидетелят знаел, че имало документ. Преди да бъде построена основната сграда, всики живеели в тази къща. Впоследствие тя се ползвала основно от Х. К., който складирал там рзалични вещи – дърва, цветя, авточасти и др., а брат му А. нямал нищо против и я ползвал само при нужда и в редки случаи. От разговорите си с двамата братя свидетелят установил, че никой от тях няма претенции да е единствен собственик на тази сграда, като се отнасяли съвсем коректно един към друг при ползване на имота. Свидетелят, в разговори с Х. К. го приканвал да изкупи целия имот, но той му отговарял, че не разполагал с достатъчно средства. Свидетелят знаел че А. също отправил такова предложение на брат си и получил същия отговор. С двете ищци свидетелят нямал контакти и се виждал много рядко и такова предложение лично към тях нямало. Предполагал, че било възможно да са разбрали от баща си за тази възможност. През 2016 г. била извършена сделка с имота, на която свидетелят лично присъствал. Дошъл геодезист и поставил колчета за това кой каква част ще ползва. Х. К. също бил там при полагането на колчетата и дори казал на свидетеля, че се радва, че „са се оправили нещата“. Според свидетеля нямало как ищците да не са разбрали от баща си за продажбата на имота. Д. и Ц. през същата година си били в Б. за рождения ден на майка си – пети август. Свидетелят не ги бил видял, но разбрал това от тъщата си.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да бъде уважен предявен положителен установителен иск за собственост, е необходимо ищците да докажат, че са придобили правото на собственост върху имота на заявеното от тях основание, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. Ищците твърдят, че са собственици на 1/3 от сграда с идентификатор 36498.501.653.3 по КККР на гр. К., по силата на  приращението – чл. 92 от ЗС, съгласно който собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Прехвърлянето на правото на собственост върху земята следователно прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключването на договора, т.е. ако изрично постройките не са изключени от предмета на разпореждане. В случая двете ищци се легитимират като собственици на 1/3 ид. част от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор 36498.501.653 по КККР на гр. К., с нот. акт № 183, том V, peг. № 12748, нот. дело № 959/2008 г. на нотариус С.Р.- с peг. № *** на НК, с район на действие района на PC - гр. К..

Ответниците излагат доводи за това, че те са придобили правото на собственост върху цялата сграда по силата на давностно владение в периода от 1997 г. – до 2017 г., упражнявано без прекъсване от техния наследодател А.Д.К..

С оглед изложеното съдът счита доказан и основателен положителният установителен иск за собственост на двете ищци досежно 1/3 идеална част от сграда с идентификатор 36498.501.653.3 по КККР на гр. К., разположена в поземлен имот сграда с идентификатор 36498.501.653 по КККР на гр. К.. Идеалната част е придобита по силата на приращението, тъй като Д.С. и Ц.К. разполагат с нотариален акт за собственост на съответната идеална част от земята и в същото време не се установи да са налице изрични уговорки, изключващи тази постройка от предмета на разпореждане.

По иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.

За успешното провеждане на конститутивния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване че е съсобственик в имотите към момента на атакуваната продажба, че другият съсобственик е продал съответни идеални части от имотите на трето лице, което не е съсобственик в тези имоти и че искът е предявен в предвидения в чл. 33, ал. 2 ЗС двумесечен преклузивен срок от продажбата или от узнаването за нея. От друга страна (при условие, че ищецът докаже гореизброените предпоставки), ответникът носи тежестта да установи при условията на пълното и главно доказване, че е предложил на ищеца да купи от имота на продажната цена.

По делото се установи по бзеспорен начин, че между ищците и първите трима ответници, е съществувала съсобственост както по отношение на дворното място, цялото със застроена и незастроена площ от 681 кв. м., така и по отношение на всички останали – общо 5, сгради в него. Ето защо и доколкото не се установи някоя от сградите да е нечия еднолична собственост, съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците, че разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС е неприложима.

Съдът не споделя и възраженията на отевтниците за това, че е изтекъл двумесечният преклузивен срок от узнаване на продажбата, през който ищците е следвало да предявят иска си. Исковата молба е подадена на 13.07.2017 г., а от показанията на свидетеля А. П. се установи, че през м. юни същата година е посрещнал на летището съпруга на ищцата Д.С.. От свидетелските му показния, става ясно, че ищците са разбрали за разпоредителната сделка преди да е изтекъл законовият двумесечн срок за подаване на исковата молба. Св. С. сочи, че разбрал от тъщата си, че през 2016 г. двете ищци си идвали в Б. и нямало как да не са разбрали за сделката. Съдът обаче кредитира показанията на св. П., тъй като същите са обективни, логични и последователни. Освен това се установи, че той е човекът който винаги посреща на летището двете ищци и е категоричен, че те не са се прибирали през последните 4-5 години. Същевременно показнаията на св. П. в тази им част почиват на хипотези и преположения, поради което настоящият съдебен състав приема, че Д.С. и Ц.К. не са били в Б. през 2016 г., както твърди ответната страна.

В тежест на ответниците е било да представят доказателства, от които да е видно, че същите са предложили на ищеца да закупи дела им от съсобствения имот, което същите не са направили. Отделно от това те не оспорват твърденията на ищците в исковата молба, че не са поканени да изкупят продадените идеални части.

С оглед изложеното съдът намира, че са установени всички предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС, поради което и предявената искова претенция е основателна и следва да бъде уважена. Настоящият съдебен състав обаче счита, че цената, на която следва да се предостави възможност ищците да закупят процесните имоти следва да бъде същата, като тази, при която те са продадени на ответника М.К., т. е. общо 8000 лева. Съображенията си съдът основава на разпоредбата на чл.33, ал.2, изр.2-ро, съгласно която заинтересованите съсобственици може да изкупят идеалните части при действително уговорените условия.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищците разноските по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение и внесен депозит за особени представители или общо 2116.36 лева.

На адв. К.Д. и адв. Р.И. следва да се издададат разходни касови ордери за определеното им възнаграждение от по 533.18 лева.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И:

  ДОПУСКА, на основание чл.33, ал.2 ЗС, да бъде извършено изкупуване от Д.Х.С., ЕГН: **********,*** и Ц.Х.К., ЕГН: ********** *** на следните идеални части от недвижими имоти, а именно: 227/676 ид. части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 36498.501.653 по КККР на гр. К., община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на поземления имот: гр. К., п. к. ****, ул. „К.и М.“ №**, площ: 676 кв. м., трайно предназначение но територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 653, квартал: 162, парцел: VI-653, при съседи: 36498.501.657, 36498.501.654, 36498.501.652, 36498.501.651, 36498.501.9513, 36498.501.658, както и 1/3 ид. част от СГРАДА с идентификатор 36498.501.653.3 по КККР на гр. К., община К., област П., одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес: гр. К., п. к. ****, ул. „К.и М.“ №**, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.501.653, площ: 45 кв. м, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, брой етажи: 1, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при уговорената между ответниците цена от общо 8000 лв. (осем хиляди лева), които имоти са прехвърлени от Н.Т.К., ЕГН: **********, Д.А.Ч., ЕГН: ********** и П.А.С., ЕГН: **********, на М.И.К., ЕГН: **********, чрез покупко-продажба, извършена с нот. акт № 71, том III, peг. № 5204, нот. дело № 447/2016 г. на нотариус С.Р.- с peг. № *** на НК, с район на действие района на PC - гр. К., като сумата следва да бъде заплатена от ищците на М.И.К., ЕГН: ********** в едномесечен срок от влизане в сила на решението, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

ОСЪЖДА Н.Т.К., ЕГН: **********, Д.А.Ч., ЕГН: ********** и П.А.С., ЕГН: ********** и М.И.К., ЕГН: **********, да заплатят на  Д.Х.С. ЕГН: ********** и Ц.Х.К., ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер на общо 2116.36 лв. (две хиляди сто и шестнадесет лева и тридесет и шест стотинки) депозитни.

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на особения представител адв. Р.И. разходен касов ордер за сумата от 533.18 лв. (петстотин тридесет и три лева и осемнадесет стотинки) депозитни.

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на особения представител адв. К.д. разходен касов ордер за сумата от 533.18 лв. (петстотин тридесет и три лева и осемнадесет стотинки) депозитни.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчване  на съобщението.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МТ