№ 13021
гр. София, 25.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20241110105666 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Постъпила е искова молба от непълнолетния Л. М. П., ЕГН **********, действащ
със съгласие на своята майка Б. Л. К., ЕГН **********, както и от Б. М. П., ЕГН
**********, срещу М. С. П., ЕГН **********. Предявени са обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) и чл.144 вр.чл.149
от СК.
Доказателствени искания: допускане до разпит на един свидетел.
Представени са писмени документи.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
не оспорва исковете по допустимост и основателност.
Доказателствени искания: няма
В изпълнение на разпоредбата на чл. 312 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 16.04.2024 година от
13:30 часа, за когато да се призоват страните и компетентната АСП-ДСП по местоживеене
на непълнолетното дете, която следва да изпрати представител, който да изрази устно
становище по делото, а при невъзможност – да изготви социален доклад (чл. 15, ал. 6 ЗЗДт).
Изготвя следния доклад на делото:
Постъпила е искова молба от Л. М. П., ЕГН **********, действащ със съгласие на
своята майка Б. Л. К., ЕГН **********, както и от Б. М. П./пълнолетна/, ЕГН **********,
срещу М. С. П., ЕГН **********. Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) и чл.144 вр.чл.149 от СК.
Предвид обстоятелството, че исковата молба е подадена в съда на 31.01.2024г.,
като с нея се претендира изменение на издръжката и за минал период-преди датата на
предявяване на иска, съдът съобрази следното: Според чл.150 СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или
1
прекратена, а съгласно чл.149 от СК „издръжка за минало време може да се търси най-много
за една година преди предявяването на иска”; когато обаче се иска намаляване или
увеличаване на издръжка, това изменение важи от момента на предявяване на иска,
независимо от това, че изменените обстоятелства са настъпили по-рано, защото за времето
до предявяване на иска по отношение на получаващия издръжка е налице влязлото в сила
решение за нейното присъждане и неговата сила на присъдено нещо е пречка за прилагане
на чл.149 СК-2009 г. (в този смисъл за задължителните указания по прилагането на закона,
дадени с ППВС №5/1970 г., т.21). Възможността да бъде присъдена издръжка за минал
момент е предвидена в чл.149 СК като изключение от правилото, че съдебното решение
установява и внася безспорност в отношенията между страните за в бъдеще, тъй като
вземането за издръжка цели задоволяване на основни нужди на правоимащия, поради което
и законът предоставя особена закрила на лице, което има право на издръжка да я търси за
минал период, за който нуждата от издръжка е била налице. Изключението следва да се
тълкува ограничително и при вече присъдена издръжка нейното изменение може да се иска
само за в бъдеще, но не и за минал момент. При изменение на обстоятелствата
правоимащото лице следва да поиска преразглеждане размера на издръжката, което законът
допуска да се осъществи само за в бъдеще - тук специалната закрила при първоначално
определяне на издръжката не е необходима, тъй като издръжка е присъдена и за този минал
период не може да се презюмира нуждата от такава. Следователно с оглед липсата на правен
интерес от ищцовата страна Л., искът за изменение на определена издръжка за минал период
е процесуално недопустим (така-Определение №393/08.07.2009 г. по ч.гр.д.№360/2009 г. на
ВКС-ІV г.о.), поради което и производството по делото следва да бъде прекратено в тази му
част.
Ето защо и на основание чл.130 ГПК, съдът
ВРЪЩА искова молба вх.№30611/31.01.2024г., подадена от Л. М. П., ЕГН **********,
действащ със съгласие на своята майка Б. Л. К., ЕГН ********** против М. С. П., с която е
предявен иск за увеличаване на присъдена издръжка и за минало време, в частта й относно
претендираното изменение на издръжката за периода отпреди 31.01.2024г., като
недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №5666/2024г. на СРС, 83 състав,
в тази му част.
В исковата молба се твърди, че с решение, постановено по гр. д. №68842/2015 г. по описа
-ти
на Софийски районен съд, 139 състав, ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка
в размер на 105.00 лева за ищеца Л..
Поддържа, че ответникът е негов баща, като от присъждане на първоначалната
издръжка са изминали около 9 години, поради което и нуждите на ищеца от повече средства
са се увеличили. Моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на
първоначално определената издръжка на детето, като осъди ответника да му заплаща
месечна издръжка в размер на по 400.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 31.01.2024 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или
прекратяване.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК (увеличение
на издръжка) .
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
не оспорва исковете по допустимост и основателност.
Съдът указва на непълнолетния ищец, действащ със съгласие на своята майка, че
е в тяхна тежест доказването на следните обстоятелства:
1) че не е навършил пълнолетие; 2) че ответникът е негов родител; 3) нуждите си от
издръжка за релевантния период (т.е. след 31.01.2024 г. до приключване на съдебното
дирене) и 4) материалните възможности на ответника да му дава месечна издръжка в
2
претендирания размер за релевантния период (след 31.01.2024 г. до приключване на
съдебното дирене), 5) че ответникът е осъден с влязъл в сила съдебен акт да заплаща
издръжка в размер на по 105.00 лева.
Служебно да се изискат справки НОИ и НАП за родителите, както и за ищеца Б. една
година назад от настоящия момент.
Указва на ответника, че в негова тежест е доказването на следните обстоятелства:
че нуждите от издръжка на ищеца са задоволени изцяло, включително, защото е
доставял, респективно доставя след 31.01.2024 г. до приключване на съдебното дирене по
делото месечна издръжка на детето в размер на 400.00 лева.
Иск по чл.144 от СК:
Докладва постъпила искова молба от Б. М. П., с ЕГН ********** срещу М. С. П., с
ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца. Ищецът е
студент редовна форма на обучение в Нов български университет, което не му позволява да
работи. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна
издръжка в размер на 400 лева, считано от 31.01.2023г. /една година назад от исковата
молба/.
Предявен е иск с правно основание чл. 144 от СК, според текста, на който родителите
дължат издръжка и пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на 20 годишна възраст при
обучение в средно и на 25 годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите
могат да я дават без особени затруднения.
В дадения от съда срок, съгласно чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, не оспорва иска по размер и основание.
Съдът указва на ищеца, че в негова тежест е доказването на следните обстоятелства:
Че ответника е баща на ищеца;
Че ищецът е навършил пълнолетие, че учи редовно във висше учебно заведение за
предвидения срок на обучение и че не е навършил 25 годишна възраст;
Установяване на нуждата от издръжка в посочения размер;
Установяване възможностите на ответника да дава издръжка без тя да му съставлява
особено затруднение;
Съдът указва на ответника, че в негова тежест е доказването на следните
обстоятелства:
Че ищецът може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си;
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Разяснява на страните, че при посочените по-
горе способи за уреждане на спора ответникът ще заплати държавна такса в половин размер
и спора ще се уреди в по-кратки срокове. Указва на страните, че за постигане на съдебна
спогодба, следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой
процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Допуска представените писмени доказателства от страните; не допуска събиране на
гласни доказателствени средства като ненеобходими.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК :
Указва на ищеца, че не сочи доказателства, че ответникът има възможност да дава
издръжка в посочения размер, без тя да му съставлява особено затруднение,
3
Указва на ответника, че не сочи доказателства, че ищецът може да се издържа от
доходите и от имуществото си;
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Разяснява на същите, че при посочените по-
горе способи за уреждане на спора ответникът ще заплати държавна такса в половин размер
и спора ще се уреди в по-кратки срокове. Указва на страните, че за постигане на съдебна
спогодба, следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой
процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Приема на основание чл. 157 ГПК, представените писмени приложения към
исковата молба като писмени доказателства по делото.
Да се изпрати на страните препис от определението, а на ищците и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него, които в едноседмичен срок от
връчването му, могат да вземат становище във връзка с дадените указанията и доклада по
делото, съответно да предприемат необходимите процесуални действия.
Указва на страните, че ако в установения по-горе срок (едноседмичен от
връчването) не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-
късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, за които
следва да представят доказателства по делото.
Определението не подлежи на обжалване. В прекратителната част подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4