№ 11
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20221001000589 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 8.06.2022 г. на ищеца „Корпоративна търговска банка“
АД /в несъстоятелност/ срещу решението от 3.05.2017 г. по гр. д. № 1120/2017 г. на
Софийския градски съд, VІ-1 състав, с което:
са отхвърлени предявените срещу А. М. П. и И. А. З. искове по чл. 57, ал. 3 ЗБН във
вр. с чл. 240, ал. 2 ТЗ за заплащане при условията на солидарност или разделност на
сумата 18 638 186 евро, с левова равностойност 36 453 123,33 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на
задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката,
допуснати при сключване между банката и „ЮМС“ АД на договор за банков кредит от
30.01.2014 г.
ищецът е осъден на осн. чл. 57, ал. 6 ЗБН да заплати държавна такса в размер
1 458 124,93 лв.
В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел, че не са налице елементите от
фактически състав на правото на обезщетение, тъй като не било установено ответниците да
са осъществили противоправно неизпълнение на задълженията си по осъществяване на
управлението на банката съобразно изискванията на чл. 237, ал. 2 ТЗ, не била доказана
претърпяна вреда, както и причинно-следствена връзка между поведението на ответниците
1
и вредата. Твърди се, че противно на приетото от съда, не била спазена предвидената в
Правилника за кредитната дейност процедура във връзка с отпускането на процесния кредит
на „ЮМС“ АД. Макар в договора за кредит да били предвидени обезпечения, то не били
създадени гаранции за тяхното валидно учредяване, а усвояването на средствата не е
предпоставено от наличието на обезпечения, поради което предвиждането им в договора се
явявало безпредметно. Твърди се, че от кредитоискателя не били искани документи за
собственост на конкретни активи, а в становището на началника на управление
„Кредитиране“ също не се съдържала конкретизация на активите, а единствено се повтаряло
посоченото в искането за отпускане на кредит. Нарушени били и правилата за извършване
на анализ на дружеството, на финансово-икономическото му състояние и на установяване на
рисковете от евентуалното сключване на предлаганата от него кредитна сделка предвид
размера на предоставените средства, а липсвали и необходимите за установяване на това
състояние документи и информация с оглед определянето на вида и размера на
обезпеченията, за учредяването на които да се предвидят съответните клаузи, гарантиращи
правата на банката кредитор. Показателното за нарушението било и, че договорът за
отпускане на кредита е сключен само два дни след постъпване на искането от
кредитоискателя, като изготвените становища от началника на дирекция „Кредитиране“,
служител от дирекция „Кредитен риск“ и правното становище на юрисконсулт имали само
формален и декларативен характер. Твърди се, че по този начин подписаният от ответниците
договор за отпускане на кредит в размер на 23 000 000 евро бил сключен без реална
възможност за изясняване на кредитоспособността на кредитополучателя. Твърди се, че
ответниците не са осъществили контрол върху дейността на служителите на банката,
отговорни за изготвяне на съответните становища и оценки, и не са положили дължимата
грижа, в резултат на което е бил предоставен необезпечен кредит и са причинени вреди на
банката, представляващи непогасена и несъбираема главница. Сочи се, че вземанията на
банката са несъбираеми, тъй като срещу кредитополучателя „ЮМС“ АД е открито
производството по несъстоятелност по т.д. № 1704/2015 г. на СГС, в рамките на което е
установено, че длъжникът няма имущество, от което банката да се удовлетвори.
Производството по несъстоятелност били многократно спирано поради липсата на активи за
заплащане на разноските по производството, като било възобновявано само поради
внасянето от банката на определените от съда суми за разноски. Сочи се, че без значение за
вредите и причинната връзка е обстоятелството, че просрочието на кредита била настъпило
след поставяне на банката под специален надзор и освобождаване на ответниците от
длъжност.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да уважи предявените искове.
Въззиваемите А. М. П. и И. А. З. – ответници по исковете – оспорват жалбата и молят
съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и
законосъобразно.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
2
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемите, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Корпоративна търговска банка“ АД /в
несъстоятелност/ с искова молба от 23.03.2017 г., уточнена с молба от 10.05.2017 г., с която
срещу И. А. З. и А. М. П. са били предявени осъдителни искове по чл. 57, ал. 3 ЗБН във вр. с
чл. 240, ал. 2 ТЗ за солидарно или разделно заплащане на сумата 18 638 186 евро, с левова
равностойност 36 453 123,33 лв., представляваща обезщетение за претърпени от банката
имуществени вреди от неизпълнение на задължения на ответниците в качеството им на
бивши администратори на банката, допуснати при сключване между банката и „ЮМС“ АД
на договор за банков кредит от 30.01.2014 г.
В исковата молба се твърди, че с решение № 138/6.11.2014 г. на Управителния съвет на
БНБ, обявено на 7.11.2014 г. в Търговския регистър, е отнет лиценза на „КТБ“ АД на осн. чл.
36, ал. 2, т. 2 ЗКИ, а с решение от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС е открито
производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност. Ответниците били
бивши администратори на банката по смисъла на § 1, т. 2, буква „а“ ЗБН и § 1, ал. 1, т. 1 ЗКИ
като членове на Управителния съвет и изпълнителни директори. В това им качество същите
одобрили и сключили процесния договор за кредит от 30.01.2014 г., с който на дружеството
„ЮМС“ АД бил отпуснат кредит в размер на 23 000 000 евро, от който в периода до
20.06.2014 г. била усвоена сумата 18 638 186 евро, с краен срок за погасяване – 25.10.2017 г.
В договора било уговорено учредяване на няколко обезпечения в срок до 28.02.2014 г., от
които било учредено само едно – особен залог на вземания по разплащателни и други
сметки в същата банка. Последното плащане по погасителния план по договора било
извършено от кредитополучателя на 25.06.2014 г., след което плащанията били
преустановени, а банката обявила предсрочна изискуемост на кредита с изявление, връчено
на 17.11.2014 г. По искане на банката спрямо кредитополучателя „ЮМС“ АД било открито
производство по несъстоятелност, предмет на т.д. № 1704/2015 г. на СГС, което било спряно
на осн. чл. 632 ТЗ, като към 1.03.2017 г. непогасените задължения по договора били в общ
размер на 28 582 517,85 евро – главница и лихви. Твърди се, че кредитополучателят не
разполагал с имущество, достатъчно да удовлетвори банката, поради което кредитът
понастоящем бил несъбираем. Твърди се, че кредитът бил отпуснат при напълно неизяснена
кредитоспособност на кредитополучателя, при неизяснено финансово и имуществено
състояние, при пълна липса на оценка на предложените обезпечения и неадекватност на
същите спрямо размера на кредита, в нарушение на процедурата по Правилника за
кредитната дейност на банката. Договорът за кредит бил с неизгодни клаузи във вреда на
банката, допускащи усвояване на кредита без учредяване на обезпеченията, а освен това не
бил осъществен и последващ контрол за учредяването на същите. Твърди се, че с
одобряването и сключването му, както и с неосъществяване на последващия контрол за
изпълнението му, ответниците нарушили договорните си задължения към банката и
законните такива по чл. 237, ал. 2 ТЗ – да изпълняват функциите си с грижата на добър
търговец в интерес на дружеството и на всички акционери, вследствие на което причинили
3
вреди на банката в размер на отпуснатата главница по несъбираемия кредит.
Не е спорно, а и от данните по партидата на „КТБ“ АД в електронния търговски регистър
е видно, че ответникът И. А. З. е бил вписан за член на Управителния съвет и изпълнителен
директор на банката с решение от 18.07.2003 г. по ф.д. № 3989/1994 г. на СГС, вкл. и след
пререгистрацията по реда на ЗТР на 28.01.2008 г. Ответникът А. М. П. е вписан за член на
управителния съвет и изпълнителен директор на 25.10.2012 г., от когато е вписано и, че
банката ще се представлява винаги заедно от всеки двама от общо четиримата изпълнителни
директори /освен ответниците такива са и О. Н. Р. и Г. П. Х./. С ответниците са сключени и
договори за възлагане на управлението – на 21.07.2003 г. с И. З. и на 18.10.2012 г. с А. П..
Същите са останали такива членове на УС до 23.06.2014 г., когато са вписани решение №
73/20.06.2014 г., изменено и допълнено с решение № 74/22.06.2014 г., на Управителния съвет
на БНБ, с които „КТБ“ АД е поставена за срок от три месеца под специален надзор поради
опасност от неплатежоспособност, като е спряно изпълнението на всички задължения на
банката, ограничена е дейността на банката, като й е забранено да извършва всички
дейности съгласно банковия й лиценз, отстранени са от длъжност членовете на
Управителния и Надзорния съвети, лишени са от право на глас акционерите,
притежаващи пряко или косвено повече от 10 % от акциите с право на глас, и са назначени
квестори. На 18.09.2014 г. е вписано решение № 114/16.09.2014 г. на Управителния съвет на
БНБ, с което е бил продължен до 20.11.2014 г. срокът, през който банката е поставена под
специален надзор, като е продължено действието на всички произтичащи от това мерки.
На 7.11.2014 г. е вписано решение № 138 по протокол № 27/6.11.2014 г. на Управителния
съвет на БНБ, с което е отнет лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД, като
на осн. чл. 9, ал. 1 ЗБН е подадено искане за откриване на производство по несъстоятелност.
С решение от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, VІ-4 състав, обявено в ТР на
22.04.2015 г., е обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД с начална дата 6.11.2014 г.,
открито е производство по несъстоятелност, банката е обявена в несъстоятелност,
прекратена е дейността й, прекратени са правомощията на органите й, постановена е обща
възбрана и запор върху имуществото и е постановено започване на осребряване на
имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Решението на СГС е било отменено
в частта за началната дата на неплатежоспособност и същата е определена на 20.06.2014 г. с
влязло в сила решение от 3.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. на САС, ТО, 3 състав, обявено в
ТР на 8.07.2015 г.
С решение № 41/23.04.2015 г., вписано в ТР на същата дата, на Управителния съвет на
Фонда за гарантиране на влоговете в банките, прието на осн. чл. 26, ал. 1 ЗБН, са назначени
двама постоянни синдици на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/. С решение № 196/13.11.2015 г.
на УС на ФГВБ е бил освободен единият от назначените синдици /Р. И. А./, а за синдици са
били назначени К. Х. М. и А. Н. Д., при съвместно представителство на банката. С решение
№ 48/2.03.2016 г. на УС на ФГВБ е бил освободен синдикът А. П. И..
От вписванията в ТР се установява, че дружеството „ЮМС“ АД е било първоначално
4
регистрирано на 7.12.1994 г. по ф.д. № 23160/1994 г. на СГС, като е пререгистрирано по реда
на ЗТР на 24.07.2008 г. с ЕИК – *********, с капитал 50 000 лв., разпределен в 50 000 акции
с номинална стойност 1 лв. всяка, от които 2 500 поименни акции и 47 500 акции на
приносител, като от 12.09.2013 г. се представлява от Д. И. Й., който е член на Съвета на
директорите, заедно с Ц. С. Д. и Н. С. Я.. Предметът на дейност на дружеството е:
организиране на реклама, провеждане на рекламни мероприятия, връзка с обществеността
чрез средствата на рекламата, информационна дейност, връзки с медиите и всички средства
за реклама и информация, търговско представителство, посредничество и самостоятелна
търговска дейност в страната и чужбина. По партидата са обявени ГФО за периода 2009 –
2015 г., като за 2017 г. е обявена декларация по чл. 38 ЗСч за липсата на дейност.
От представеното в цялост кредитно досие по процесния кредит се установява, че
искането за отпускането му е било подадено на 28.01.2014 г. от законния представител на
„ЮМС“ АД – Д. И. Й.. Поискано е отпускане на кредит в размер на 23 000 000 евро, със
срок за ползване на кредита до 31.12.2016 г. и краен срок за погасяване – до 28.02.2017 г., с
цел: 1) закупуване на имоти в землището на с. Белопопци, община Горна Малина; 2)
придобиване на акции от капитала на „Блексирама“ АД; 3) плащания по цесионни договори;
и 4) оборотни средства за погасяване на други задължения. Предложени са следните
обезпечения – ипотека на същите имоти /1377,832 дка/, собственост на „Гео Адвайзърс“
ЕООД; реален залог върху същите акции /временни удостоверения/, представляващи 40 % от
капитала на „Блексирама“ АД, собственост на „Гео Адвайзърс България“ ЕООД; реален
залог върху акции /временни удостоверения/, представляващи 100 % от капитала на „ЮМС“
АД. Впоследствие е било приложено и решение от 29.01.2014 г. на Съвета на директорите на
„ЮМС“ АД за кандидатстване за същия кредит, като е посочено, че същият е необходим за
закупуване на недвижими имоти и за други инвестиции. Не е спорно, че към датата на
искането дружеството е имало двама акционери, които са и членове на СД – Д. Й.,
притежаващ общо 37 800 акции с номинална стойност от 1 лв. на акция, и Н. Я., притежаващ
общо 12 800 акции, при общ капитал на дружеството от 50 000 лв. – видно от списъка на
акционерите за общото събрание от 16.08.2013 г. /л. 949 от делото на СГС/, както и
представените временни удостоверения и извлечение от книгата на акционерите.
Към кредитното досие има приложени ГФО за 2012 г. на кредитоискателя; временни
удостоверения, подписани от съвета на директорите на „Блексирама“ АД; доказателства за
собствеността на имотите в полза на „Гео Адвайзърс“ ЕООД; данъчни оценки; решения на
поземлената комисия в община Горна Малина; договори за продажба на общински имоти,
сключени с община Горна Малина; скици на същите три окрупнени имоти – имот № 000333
с площ 693,906 дка, м. „Конска поляна“, имот № 000361 с площ 502,223 дка, м. и имот №
000450 с площ 181,706 дка, м. „Пладнището“.
В досието е налично и приложение № 2а към Правилника за кредитна дейност във форма
на извършен правен анализ – правно становище по отношение на кредитоискателя „ЮМС“
АД, изготвено от юрисконсулт Е. С., чието финално заключение е, че приложените
документи дават информация за правния статус на кредитополучателя и предложените
5
обезпечения.
На 30.01.2014 г. е изготвено становище за нива на риск от В. С. – дирекция „Кредитен
риск“, в което са описани параметрите на искането за отпускане на кредит на „ЮМС“ АД;
нивата на риск и спазване на вътрешните лимити. Със становището е предложено на
представляващите банката да разгледат искането за кредит.
На 30.01.2014 г. е изготвено становище от Г. З. от управление „Кредитиране“ на „КТБ“
АД, в което е обобщена информацията за кредитоискателя „ЮМС“ АД. Посочено е, че
дружеството е нов клиент на банката и ще бъде на пълно банково обслужване в „КТБ“ АД;
дадена е информация за предмета на исканото финансиране; дадено е описание и анализ на
предлаганото обезпечение и е отправено предложение за обсъждане на исканото
финансиране от дружеството.
На 30.01.2014 г. е сключен процесният договор за кредит, с който „КТБ“ АД се е
задължила да отпусне на „ЮМС“ АД банков кредит в размер на 23 000 000 евро,
предназначени за покупка на недвижими имоти, акции и дялове от капитала на трети лица и
за други инвестиции /без друго уточняване/. Уговорено е, че крайният срок за ползване
/усвояване/ на кредита е 31.12.2015 г., а крайният срок за погасяване на кредита е 25.10.2017
г. За ползвания кредит кредитополучателят дължи възнаградителна лихва върху фактически
ползваните суми по кредита в размер на 9 % годишно, платима ежемесечно на 25-то число
на съответния месец. Според чл. 12 и чл. 13 при просрочие в плащанията или предсрочна
изискуемост се дължи наказателна лихва в размер на възнаградителната лихва плюс 10
пункта. Според чл. 18.1 издължаването на главницата по кредита в размер на 23 000 000
евро ще се осъществи чрез 10 бр. равни ежемесечни погасителни вноски, всяка една от които
в размер на 2 300 000 евро и платими на всяко 25-то число на месеца, считано от 25.01.2017
г. до 25.10.2017 г. Според чл. 31 за обезпечаване на всички вземания кредитополучателят се
задължава да осигури учредяването в полза на баката на следните обезпечения: 1) в срок до
28.02.2014 г. – договорна ипотека върху недвижими имоти в с. Белопопци, община Горна
Малина, с обща площ от 1 377,832 дка, собственост на „Гео Адвайзърс“ ЕООД; реален залог
на всички акции, представляващи 100 % от капитала на кредитополучателя „ЮМС“ АД;
реален залог на 13 412 636 бр. обикновени поименни акции, представляващи 40% от
капитала на „Блексирама“ АД, и 2) особен залог на вземания на кредитополучателя по
договори за разплащателни и други сметки, сключени с банката. За „КТБ“ АД договорът е
подписан от изпълнителните директори – ответниците И. З. и А. П..
На 30.01.2014 г. е сключен между банката и „ЮМС“ АД договор за учредяване на особен
залог върху вземания на кредитополучателя по сметки в банката с посочени IBAN, както и
по всички разкрити в бъдеще сметки в банката, за обезпечаване на вземанията, възникнали
на основание сключения между страните договор за кредит на 30.01.2014 г. Договорът е
вписан на 6.03.2014 г. под № 2014030600071 – видно от представеното удостоверение за
вписвания на името на „ЮМС“ АД в Централния регистър на особените залози.
Не се спори между страните, а същото се установява и от приетите писмени доказателства
6
/искания за отпускане на суми и платежни нареждания/, че в периода от 30.01.2014 г. до
25.05.2014 г. „ЮМС“ АД е усвоило от одобрения лимит по процесния договор за кредит
сума в общ размер на 18 638 178,68 евро на следните траншове: 1) на 30.01.2024 г. –
10 649 992,68 евро; 2) на 4.02.2014 г. – 7 350 000 евро; 3) на 25.02.2014 г. – 220 150 евро; 4) на
25.03.2014 г. – 136 700 евро; 5) на 25.04.2014 г. – 138 000 евро; и 6) на 26.05.2014 г. – 143 336
евро.
В кредитното досие се съдържат и копия на четири броя временни удостоверения от
5.12.2013 г., издадени от „Блексирама“ АД, за притежание от „Гео Адвайзърс България“
ЕООД на акции от капитала на „Блексирама“ АД – общо 13 412 636 акции /по 3 353 159
акции на временно удостоверение/ с номинална стойност от 1 лв. на акция, представляващи
40 % от капитала на дружеството, възлизащ на 33 531 590 лв. Към всяко временно
удостоверение има алонж с джиро от 30.01.2014 г., с което акциите и временните
удостоверения са прехвърлени от „Гео Адвайзърс България“ ЕООД на „ЮМС“ АД.
От представените списъци на акционерите на „Блексирама“ АД, присъствали на общите
събрания на акционерите от 29.05.2014 г. и 28.10.2014 г. /л. 588 – 589 от делото на СГС/ е
видно, че дружеството „ЮМС“ АД е вписано като акционер, притежаващ 13 412 636 акции
/40 % от капитала/, а останалите акционери са К. М. С. и А. В. Р., всеки от които притежава
по 10 059 477 акции /по 30 % от капитала/.
Представено е съгласие по чл. 73, ал. 1 ТЗ от 11.09.2014 г. с нотариална заверка на
подписа, с което Г. Л. Т. като управител и едноличен собственик на „Гео Адвайзърс“ ЕООД
от името на дружеството е заявил съгласие за извършване на непарична вноска в капитала
на учредяващото се дружество „ЮМС Риълти“ ЕООД, а именно на същите недвижими
имоти, за които се отнася процесния договор за кредит: имот № 000333 с площ 693,906 дка,
м. „Конска поляна“, имот № 000361 с площ 502,223 дка, м. и имот № 000450 с площ 181,706
дка, м. „Пладнището“, находящи се в землището на с. Белопопци, оценени на сумата 732 943
лв. Според вписванията в ТР това дружество е вписано на 17.09.2014 г. с капитал 732 943
лв., едноличен собственик „Гео Адвайзърс“ ЕООД, управител Г. Л. Т., и вписана непарична
вноска – посочените недвижими имоти, като към днешна дата не са извършвани промени в
тези обстоятелства. За периода 2017 г. – 2019 г. дружеството е обявило чрез декларации по
чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч, че не извършва дейност. За следващите години не са подавани
заявления за ГФО или декларации.
С писмо с изх. № 4487/10.07.2014 г. квесторите на „КТБ“ АД са изискали от „ЮМС“ АД
представяне на следните документи: финансови отчети към 31.12.2013 г., 31.03.2014 г. и
30.06.2014 г.; отчети за паричните потоци към същите дати, както и прогнозни парични
потоци до падежа на отпуснатите кредити и други задължения към банката.
С писмо с изх. № 5054/29.07.2014 г. банката чрез назначените й квестори е отправила
покана до кредитополучателя „ЮМС“ АД за плащане на просрочени задължения по
процесния договор за кредит за падежирали редовни лихви в размер на 274 545,46 евро.
С писмо с изх. № 5355/31.07.2014 г. квесторите на „КТБ“ АД са изискали от „ЮМС“ АД
7
информация във връзка с анализ и оценка на процесния кредит според приложен списък с
данни. Аналогично искане е отправено и с писмо с изх. № 5706/13.08.2014 г. и писмо с изх.
№ 6032/21.08.2014 г.
С писмо с изх. № 5559/11.08.2014 г. квесторите на „КТБ“ АД са изискали от „ЮМС“ АД в
7-дневен срок от получаването на писмото да изпълни задължението си по т. 31 от
процесния договор за кредит за учредяване на уговорените обезпечения – ипотека на
недвижими имоти и реален залог на акции от капитала на „Блексирама“ АД.
В отговор с писмо с вх. № 8022/14.08.2014 г. кредитополучателят „ЮМС“ АД е уведомил
банката, че е подготвено заложно джиро на всички акции, представляващи 100 % от
капитала на „ЮМС“ АД в полза на банката, като прилага и копия на платежните документи
относно изразходването на кредита с оглед целта, за която е отпуснат. Приложени са
финансови отчети към 31.12.2013 г., 31.03.2014 г. и 30.06.2014 г.
С писмо с вх. № 8741/12.09.2014 г. кредитополучателят „ЮМС“ АД е уведомил
допълнително банката, че дружеството няма производствена дейност и клиенти, като е
усвоил от кредита общо 18 638 178,68 евро. Посочил е, че при усвояване на остатъка от
4 361 821,32 евро биха доплатили оставащата част от покупката на акции от капитала на
„Блексирама“ АД, както и оставащата част от покупката на имотите, находящи се в с.
Белопопци. Посочено е, че целта на инвестицията в „Блексирама“ АД произтича от
предприетата инвестиционна програма на дружеството и/или последваща продажба на
акциите след придобиването им, а след покупката на недвижимите имоти имат намерение за
промяна на статута на земята в с. Белопопци и/или продажба на същата. Посочено е, че са
затруднени в представянето на бизнес план, тъй като били в невъзможност за усвояване на
целия размер на кредита, като при усвояване на същия ще представят прогнози за
следващите три години.
С покана с изх. № 6598/11.09.2014 г. банката чрез назначените й квестори е поискала от
кредитополучателя „ЮМС“ АД в 7-дневен срок да плати доброволно просрочените
задължения по процесния договор за кредит за редовни лихви в размер на 414 331,86 евро. В
отговор от „ЮМС“ АД са заявили в писмо без дата, че са в невъзможност да платят
непогасените лихви. Посочено е, че не са усвоили пълният размер на кредита, поради което
не били изпълнили задълженията по договорите за покупка на недвижимите имоти и
придобиване на акции, като били готови за разговор с представители на банката.
С писмо с вх. № 8933/19.09.2014 г. кредитополучателят „ЮМС“ АД е уведомил банката,
че е в невъзможност да плати изискуемите лихви. Посочено е, че не е усвоен пълният размер
на кредита, поради което не са изпълнили задълженията по договорите за покупка на
недвижими имоти и придобиване на акции.
С покана с изх. № 7566/15.10.2014 г. квесторите на „КТБ“ АД са поканили
кредитополучателя „ЮМС“ АД в 7-дневен срок да погаси просрочените задължения по
кредита в размер на 554 118,26 евро за лихви.
С изявление с изх. № 8475/13.11.2014 г. квесторите на „КТБ“ АД са поканили
8
кредитополучателя „ЮМС“ АД в 7-дневен срок от получаването да погаси просрочените
задължения по кредита в размер на 703 223,75 евро за лихви и да изпълни задължението по
т. 31 от договора за учредяване на обезпеченията. Заявено е, че при неизпълнение кредитът
се обявява за предсрочно изискуем на осн. чл. 40, буква „ж“ от договора, като се отправя
покана за плащане на всички задължения в 7-дневен срок от настъпване на предсрочната
изискуемост.
С решение от 1.03.2017 г. по т.д. № 1704/2015 г. на СГС по искане на „КТБ“ АД от
20.03.2015 г. на осн. чл. 632, ал. 1 ТЗ е било открито производство по несъстоятелност на
„ЮМС“ АД поради неплатежоспособност с начална дата 25.11.2014 г., обявена е
несъстоятелността на дружеството и производството по несъстоятелност е спряно.
Производството е било възобновено с решение от 1.03.2018 г., а впоследствие е спирано и
възобновявано няколко пъти, като за последно е възобновено с решение от 23.11.2023 г.
Всички възобновявания са извършвани след внасяне на определените разноски от „КТБ“
АД.
В рамките на това производството по несъстоятелност са били предявени в срока по чл.
685, ал. 1 ТЗ вземания от двама кредитори – „КТБ“ АД и държавата чрез НАП, които са
включени в списъка на приети вземания, съставен от синдика. С определение от 26.06.2018
г. по чл. 692 ТЗ списъкът е бил изменен в частта по приетите вземания на НАП, в която част
е имало възражение от НАП, като в останалата част е одобрен без изменение. Приетите
вземания на „КТБ“ АД произтичат от процесния договор за кредит от 30.01.2014 г. в
следните размери в левова равностойност: 1) 36 453 123,32 лв. – главница, 2) 1 630 557,97
лв. – просрочени възнаградителни лихви за периода 25.06.2014 г. – 25.11.2014 г., 3)
15 622 188,43 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 29.12.2014 г. –
27.02.2017 г., 4) 76 956,59 лв. – текущи лихви върху просрочена главница за периода
27.02.2017 г. – 1.03.2017 г., 5) 2 117 064,58 лв. – неустойка върху просрочена лихва за
периода 25.06.2014 г. – 1.03.2017 г., 6) 2 655 лв. – разходи по кредита, 7) законната лихва за
периода от 1.03.2017 г. до изплащането на главницата, и 8) 2 650 лв. – съдебни разноски,
присъдени с решението от 1.03.2017 г. за откриване на производството по несъстоятелност.
С решение от 9.10.2024 г. по т.д. № 1704/2015 г. на СГС на осн. чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ
производството по несъстоятелност е било прекратено и е постановено заличаване на
длъжника „ЮМС“ АД. Решението е влязло в сила на 18.10.2024 г., като е вписано в ТР на
29.10.2024 г. В мотивите е посочено, че според окончателния доклад на синдика при
извършеното проучване на имущественото състояние на дружеството – длъжник не са
установени налични активи, а единствената продажба на имущество от масата на
несъстоятелността е на мрежово компютърно оборудване по договор от 31.07.2019 г. за цена
от 5 000 лв., за която сметка на разпределение не е изготвяна, тъй като сумата е изразходвана
за покриване на разноски по производството.
Видно от писмо с вх. № 29612/14.11.2024 г. на СГС по посоченото по т.д. № 1704/2015 г. в
производството по несъстоятелност срещу „ЮМС“ АД не са изготвяни и одобрявани сметки
за разпределение поради липса на достатъчно имущество за осребряване.
9
Видно от представеното определение от 28.08.2018 г. по т.д. № 1624/2017 г. на СГС, по
това дело е бил предявен иск по чл. 60а, ал. 1 ЗБН от „КТБ“ АД чрез синдиците срещу
„Ашуърт Маркетинг Асошиейтс Лимитид“, регистрирано на остров Ман, да върне
13 412 636 поименни налични акции от капитала на „Блексирама“ АД. Посочено е, че според
твърденията в исковата молба тези акции са били придобити на 30.01.2014 г. от „ЮМС“ АД
чрез финансиране, предоставено от банката с процесния договор за кредит от 30.01.2014 г., с
което са били заплатени на предишния притежател „Гео Адвайзърс България“ ЕООД.
Впоследствие в периода 29.05.2014 г. – 11.09.2014 г. „ЮМС“ АД е прехвърлило обратно
същите акции на „Гео Адвайзърс България“ ЕООД, които в периода 24.06.2015 г. –
22.03.2016 г. са прехвърлени на „Ашуърт Маркетинг Асошиейтс Лимитид“. С определение
от 15.11.2021 г. на СГС производството по това дело е било прекратено, поради
постановеното решение № 8/27.05.2021 г. по к.д. № 9/2020 г. на Конституционния съд, с
което разпоредбите на чл. 60а ЗБН са обявени за противоконституционни. Определението за
прекратяване е било потвърдено с определение от 27.01.2022 г. по ч.гр.д. № 141/2022 г. на
САС и определение № 158/13.04.2022 г. по ч.т.д. № 616/2022 г. на ВКС, ІІ т.о.
По делото са представени Правилник за кредитната дейност на „КТБ“ АД, действащ към
датата на сключване на процесния договор, приет с решение от 27.12.2000 г. на УС, изменен
последно с решение от 14.11.2012 г. на УС, както и приложенията към него, измежду които
методика за определяне на кредитния риск от 2011 г., методика за извършване на правен
анализ от 2011 г., общи условия за осъществяване на кредитни сделки, методика за оценка
на обезпеченията, методика за формиране на нетна реализируема стойност на приемливите
обезпечения и гаранции, инструкция за предоставяне на информация на клиенти относно
валутния риск при кредити в чуждестранна валута; заповеди № 3-112/6.03.2003 г., № 3-
985/13.08.2003 г. и № 3-123/8.02.2005 г. на изп. директори на „КТБ“ АД; протокол от
2.11.2012 г. на УС на банката за разпределение на задачите по текущо управление между
изпълнителните директори; правилници за работа на УС от 2000 г. и 2006 г.; протоколи от
заседания на УС от 18.02.2003 г., 13.08.2003 г., 7.02.2005 г., 13.08.2005 г. и 2.11.2012 г.;
протоколи от заседания на Надзорния съвет от 10.07.2000 г., 22.07.2003 г. и 7.02.2005 г.;
доклад от 9.07.2014 г. на „Делойт Одит“ ООД; функционални характеристики на управление
„Кредитиране“ и управление „Анализ и контрол на риска“ към „КТБ“ АД; протокол за
проведено на 25.04.2012 г. общо събрание на акционерите на „КТБ“ АД; правила за
организацията и дейността на Специализираната служба за вътрешен одит при „КТБ“ АД;
правила за работа на Кредитния комитет на „КТБ“ АД; извлечение от бюлетин № 3 на
Държавната комисия по хазарта за 2004 г. и решение за продължаване на срока за
разрешение в полза на „Голфо Геймс“ ООД по Закона за хазарта.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
І. По предмета на делото
Предмет на разглеждане е осъдителна претенция за ангажиране на имуществената
10
отговорност на ответниците за твърдени вреди, причинени от твърдяно неизпълнение на
техните задължения като бивши администратори на ищцовата банка.
Предвидената в чл. 57, ал. 3 ЗБН възможност на синдиците да предявят подобен иск не е
специфична – тя следва от общото правило на чл. 57, ал. 1 ЗБН, оправомощаващо синдикът
да събере вземанията на банката. Смисълът на чл. 57, ал. 3 ЗБН не е да предвиди специален
фактически състав на отговорност, а да въведе 2-годишен дисциплиниращ срок за синдика
да извърши нужната проверка относно наличието на данни за причинени вреди на банката
от нейни бивши администратори. Администраторите на банката, така както са дефинирани в
§ 1, т. 2 от ДР на ЗБН, са лица, които се намират в договорни отношения с банката, в рамките
на които отговарят за причинените вреди на банката. Поради това отговорността на
администраторите по същността си е договорна и обхватът й се определя от естеството на
сключения с банката договор за изпълнение на съответната длъжност или функция. Не води
до друг извод обстоятелството, че е възможно част от съдържанието на този договор
/задълженията по него/ да се определя от закона, както и, че законът може да определя
режима и обхвата на тази отговорност. Същественото е, че причиняването на вреди от
администратор на банката при или по повод изпълнението на възложените му функции
представлява неизпълнение на задълженията му по договора с банката. Това именно е и
принципната теоретична разлика между договорна и деликтна отговорност – наличието или
липсата на друго предходно правоотношение, пораждащо задължение, чието нарушение
причинява вреди на другата страна по правоотношението.
Ако администраторите са такива по § 1, т. 2, буква „а“ от ДР на ЗБН /член на надзорен или
управителен съвет /съвет на директорите/, то тяхната отговорност към банката се урежда от
общите правила на чл. 240 ТЗ, доколкото всяка банка е акционерно дружество и друго не е
предвидено в специалното банково законодателство – чл. 7, ал. 1 ЗКИ. Според чл. 240, ал. 2
ТЗ членовете на съветите отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно
на дружеството, а според ал. 3 всеки от членовете на съответния съвет може да бъде
освободен от отговорност, ако се установи, че няма вина за настъпилите вреди.
Отговорността по чл. 240, ал. 2 ТЗ е договорна, каквато е и аналогичната такава по чл. 145
ТЗ.
Поради това настоящите субективно съединени искови претенции срещу двамата
ответници са именно такива по чл. 240, ал. 2 ТЗ, които синдиците имат право да предявят по
реда на чл. 57, ал. 3 ЗБН, като представляващи банката. При наличието на право на законно
представителство спрямо банката е ненужно да се прибягва до фигурата на процесуалната
субституция спрямо банката, а още по-малко спрямо кредиторите на банката, които при това
не са и титуляри на вземането за обезщетение, поради което е и принципно невъзможно
синдика да упражни техни права, каквито не съществуват. Такъв титуляр е самата банка –
видно и от буквалната редакция на чл. 57, ал. 3 ЗБН, в която се говори за „причинени вреди
на банката“, а не за „причинени вреди на кредиторите на банката“.
Не се касае и до евентуално съединяване на договорни и деликтни искове, нито до такива
за солидарна или разделна отговорност, доколкото вида и обхвата на отговорността е въпрос
на правна квалификация на изложените фактически твърдения. При солидарно предявени
искове се счита, че спрямо всеки ответник е предявен отделен иск за цялата сума, поради
което възможността за присъждане на по-малко, вкл. при разделност, е в рамките на обхвата
на търсената защита съобразно диспозитивното начало. Ето защо налице са кумулативно
субективно съединени искови претенции срещу двамата ответници с едно и също правно
естество.
ІІ. По основателността на исковете
По делото не е спорно, а и се установява от доказателствата, че: 1) ответниците са били
11
членове на Управителния съвет на „КТБ“ АД и изпълнителни директори по силата на
договори за възлагане на управлението от 21.07.2003 г. и 18.10.2012 г. /т.е. администратори
на банката/ и в качеството си на такива са представлявали банката при сключването на
процесния договор за банков кредит от 30.01.2014 г. за отпускане на кредит в размер на
23 000 000 евро на „ЮМС“ АД; 2) в периода от 30.01.2014 г. до 25.05.2014 г.
кредитополучателят е усвоил по кредита сума в общ размер на 18 638 178,68 евро на
няколко транша съобразно подадени искания, като не са били заявени други искания за
усвояване на разликата до пълния одобрен кредитен лимит; 3) на 20.06.2014 г. ищцовата
банка е била поставена под специален надзор от БНБ, а на 7.11.2014 г. е отнет лиценза й за
банкова дейност, като със съдебно решение от 22.04.2015 г. е обявена в несъстоятелност; 4) с
решение от 1.03.2017 г. на СГС по искане на „КТБ“ АД е било открито производство по
несъстоятелност на кредитополучателя „ЮМС“ АД, в рамките на което банката е предявила
и са били приети вземания от процесния договор за кредит от 30.01.2014 г., измежду които и
за сумата 36 453 123,32 лв., представляваща левовата равностойност на главницата от 18 638
178,68 евро; 5) с вписано на 29.10.2024 г. решение от 9.10.2024 г., влязло в сила на 18.10.2024
г., на осн. чл. 735, ал. 2 ТЗ производството по несъстоятелност е било прекратено и е
постановено заличаване на длъжника „ЮМС“ АД; и 6) в рамките на откритото
производство по несъстоятелност на „ЮМС“ АД не са извършвани разпределения на суми в
полза на кредиторите, поради липсата на достатъчно имущество за осребряване.
При тези факти ищецът твърди, че е претърпял вреда в размер на непогасената главница
по кредита по вина на двамата ответници, за което се иска ангажиране на тяхната
имуществена отговорност. Основните спорни въпроси по делото са: 1) налице ли са
предпоставките на чл. 240, ал. 2 ТЗ – виновно неизпълнение на задълженията на
ответниците по мандатните им отношения с ищеца, настъпване на вреда за ищеца, причинна
връзка между неизпълнението и вредата; 2) налице ли са основания за освобождаване или
намаляване на отговорността на ответниците. По тези въпроси въззивният съд намира
следното:
1. На първо място следва да се разгледа въпроса с твърдяната вреда за банката – ищец,
доколкото установяването на такава е от значение и за определянето на останалите
предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 240, ал. 2 ТЗ /твърдяното
неизпълнение на задълженията на ответниците и причинната връзка с вредата/[1].
Ищецът твърди, че вредата представлява претърпяна загуба, изразяваща се в излязлата от
актива на имуществото му парична сума размер на 18 638 186 евро, представляваща
усвоената част от кредита по договора от 30.01.2014 г. от кредитополучателя „ЮМС“ АД. За
тази главница се твърди, че била непогасена и била несъбираема. Само тези фактически
твърдения формират основанието на иска в частта за претендираната вреда, по което
основание съдът дължи произнасяне.
Предварително следва да се отбележи, че само по себе си предоставянето в заем /кредит/
на парична сума принципно не може да представлява имуществена вреда за кредитора във
формата на претърпяна загуба. Това е така, защото при подобно кредитиране имуществения
актив на кредитора не намалява – предоставената в заем сума се трансформира в парично
вземане към длъжника в същия размер, т.е. нетният ефект спрямо имуществото на кредитора
е неутрален – то нито намалява, нито се увеличава като стойност. Възникналото срещу
кредитополучателя вземане също е вид имуществен актив, но икономическата полза за
кредитора от този актив не е толкова непосредствена, както прякото притежание на парични
средства. В икономически смисъл паричното вземане представлява „пари на път“, т.е.
възможност за бъдещо придобиване на парични средства, които са всеобщ еквивалент,
измерител и способ за натрупване на богатство, чрез който могат да се придобиват други
активи. По тази причина стопанската изгода за кредитора от вземането се съизмерява с
неговата изпълнимост /събираемост/. Вземането е изпълнимо, ако длъжникът има намерение
12
и възможност да го изпълни доброволно, а при липса на доброволно изпълнение – ако
кредиторът може да го събере чрез способите на принудителното изпълнение. Ако
длъжникът не изпълни доброволно задължението си, то тогава за кредитора съществува
възможност да се удовлетвори за вземането от цялото секвестируемо имущество на
длъжника, което служи за общо обезпечение на неговите кредитори съгласно чл. 133 ЗЗД,
или от имуществото на трети лица, които са обезпечили вземането – ако има такова
обезпечение. Следователно, при събираемост на паричното вземане, неговата номинална
стойност съответства напълно на реалната стойност на този имуществен актив, поради което
и предоставената в заем /кредит/ парична сума не представлява вреда за кредитора, тъй като
няма нетно намаление на имуществения му актив.
Ако вземането не може да се удовлетвори чрез способите на принудителното изпълнение
/напр. поради липса на имущество на длъжника, а ако има такива – и на третите лица, които
отговарят за дълга/, то е несъбираемо. В тази хипотеза то се обезценява, тъй като неговата
номинална стойност не отговаря на реалната му стойност като актив, срещу който могат да
се придобият реални парични средства. Поради това ако вземането е несъбираемо, то
предоставената в заем парична сума представлява невъзвратим разход за кредитора, т.е.
претърпяна загуба за него. Възможно е вземането да е частично събираемо, в който случай
загубата за кредитора е частична. Следователно, само в подобна хипотеза несъбраната част
от вземането представлява вреда за банката по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН. В случая
ищецът твърди именно това по отношение на предоставената на кредитополучателя „ЮМС“
АД главница в размер на 18 638 186 евро. Не е предявен иск за други несъбрани по този
договор вземания – лихви, неустойки, разноски и др., поради което те са извън предмета на
настоящото дело.
Доколкото в тежест на ищеца е да докаже всички елементи от фактическия състав на
отговорността по чл. 240, ал. 2 ТЗ във вр. с 57, ал. 3 ЗБН, вкл. и вредата, както правилно е
указал СГС в определението си от 3.05.2018 г., то в негова тежест е да докаже и
несъбираемостта на вземането. Тази несъбираемост не се предполага и извод за нея не може
да се направи само от липсата на доказано доброволно изпълнение от длъжника, тежестта за
доказване на което е на ответниците по този иск. Поради това съдебната практика с
основание приема, че несъбираемостта на вземането се установява от доказани предприети
от ищеца адекватни съдебни и изпълнителни действия срещу длъжника, които са останали
напълно или частично безрезултатни, т.е. при напълно изчерпени процесуални способи за
принудително събиране на вземането.
Банката – кредитор следва да е предявила вземането в рамките на индивидуално или
универсално принудително изпълнение срещу длъжника и да е предприела всички
необходими действия за събирането му. Ако вземането е предявено за събиране в рамките на
производство по несъстоятелност срещу длъжника, то едва след окончателното приключване
на това производство може да се установи каква е несъбраната част от него, погасяваща се
по силата на чл. 739 ТЗ и само тя може да представлява вреда за кредитора по смисъла на
чл. 57, ал. 3 ЗБН – така решение № 60151/5.01.2022 г. по т. д. № 2272/2020 г. на ВКС, ІІ т.о.
При липса на открито производство по несъстоятелност, банката следва да е предприела
индивидуално съдебно преследване и индивидуално принудително изпълнение, в което да е
установено, че липсва достатъчно секвестируемо имущество на длъжника, поради което
вземането не може да се удовлетвори – изцяло или частично. Едва тогава съдът може да
приеме, че вземането е несъбираемо и патримониумът на банката е намалял реално.
В настоящия случай се установява, че по искане на ищеца е било открито производство
по несъстоятелност срещу длъжника „ЮМС“ АД – с решение от 1.03.2017 г. по т.д. №
1704/2015 г. на СГС. Вземанията на ищеца, произтичащи от процесния договор за кредит от
30.01.2014 г., измежду които и за главницата с левова равностойност 36 453 123,32 лв., са
били предявени и приети. В рамките на това производство обаче не са изготвяни и
13
одобрявани сметки за разпределение поради липса на достатъчно имущество за осребряване,
а единственото осребрено имущество е било движимо и средствата са покрили част от
разноските за производството, т.е. нито един кредитор не е получил дори и частично
удовлетворение в това производство. Впоследствие и поради изчерпване на масата на
несъстоятелността производството по несъстоятелност е било прекратено на осн. чл. 735, ал.
1, т. 2 ТЗ и е постановено заличаване на длъжника „ЮМС“ АД – видно от решение от
9.10.2024 г. по т.д. № 1704/2015 г. на СГС, влязло в сила на 18.10.2024 г. С това е настъпила
и последицата по чл. 739, ал. 2 ТЗ – неудовлетворените в производството по
несъстоятелност вземания се погасяват. С това са погасени и всички вземания на ищеца
срещу „ЮМС“ АД, а следователно – имуществото на ищеца ефективно е намаляло с
предоставената и невъзстановена главница по кредитния договор, а насрещно право на
събиране на вземането вече не съществува. Това обстоятелство, макар и настъпило в хода на
настоящия процес, следва да се вземе предвид от съда съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК.
Следователно, доказана е настъпилата за ищеца вреда в разяснения по-горе смисъл.
2. Ищецът твърди, че при сключване на процесния договор за кредит от 30.01.2014 г.
ответниците са нарушили както общото си задължение по чл. 237, ал. 2 ТЗ, така и
специфичните си задължения като представители на банката, като са сключили сделка, която
е неизгодна и не е в интерес на банката, включително, но не само – поради погрешно
преценена кредитоспособност на кредитополучателя, неуговарянето на достатъчно
обезпечения, неяснота дали обектите на обезпечения въобще съществуват, без те да са
оценени и без поставяне на условие за усвояване на кредита след учредяване на
обезпеченията, както и не са осъществили контрол по изпълнението на договора с оглед
уговорените срокове за учредяване на обезпеченията.
Както бе посочено по-горе, имуществената отговорност на администраторите за
причинени на банката вреди, която може да се реализира по реда на чл. 57, ал. 3 ЗБН, е по
същността си договорна, като противоправността представлява неизпълнение на тяхно
договорно задължение към банката, дори и то да произтича от закона, като част от
естественото или съществено съдържание на съответното договорно правоотношение.
Когато администраторите са членове на надзорен или управителен съвет /съвет на
директорите/ на банката, то отговорността е такава по чл. 240, ал. 2 ТЗ. Поради това за да се
прецени дали има виновно неизпълнение на задълженията на ответниците по мандатните им
отношения с ищеца във връзка със сключването на процесния договор за кредит от
30.01.2014 г., следва да се анализират тези задължения.
Съгласно чл. 237, ал. 2 ТЗ членовете на съветите на акционерно дружество са длъжни да
изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на
всички акционери. Неполагането на дължимата грижа е критерий за противоправност на
действията или бездействията на членовете на съветите при преценката дали следва да се
ангажира отговорността им по чл. 240, ал. 2 ТЗ. Този общ мащаб обаче намира специфична
конкретизация в зависимост от предмета на дейност на съответното акционерно дружество и
особените изискванията, на които тя е подчинена.
Несъмнено е, че дължимата грижа при управлението на банка е квалифицирана – тя е на
„добрия банкер“. Дейността на банките засяга значителен обществен интерес с оглед
значението им за икономиката и финансите, поради което е подложена на мащабна
регулация – национална и наднационална. Единствено на банките е разрешено да извършват
публично привличане на парични влогове, а чрез привлечените средства да извършват
кредитиране или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск /чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗКИ/.
Поради тази специфика управлението на банка следва да се извършва не само в интерес на
нейните акционери, но най-вече на нейните вложители. Мащабите на банковото
влогонабиране са такива, че финансовите затруднения на една банка и евентуална нейна
несъстоятелност обичайно предизвиква сериозен икономически и социален катаклизъм и
14
уврежда интересите на значителни обществени групи, на стопански субекти и на държавата.
Поради това банковото законодателство регламентира сериозни изисквания към лицата,
които управляват и представляват една банка, както и към нейната дейност. Така според
действащото към датата на сключване на процесния договор от 30.01.2014 г.
законодателство: 1) банката се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица –
чл. 10, ал. 1 ЗКИ; 2) член на управителен съвет или съвет на директорите може да бъде лице,
което отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗКИ, измежду които и – да притежава
достатъчни за съответното образование квалификация и професионален опит в банковата
дейност, а всяко от лицата по чл. 10, ал. 1, изр. 1 /т.е. представляващите банката/ – и да е
работило най-малко 5 години на длъжност с ръководни функции в банка или в сравнимо с
банка дружество или институция, съобразно критерии, определени от БНБ /чл. 10, ал. 1, т. 2
ЗКИ/; 3) членовете на съветите могат да бъдат избирани след предварително одобрение от
БНБ, издавано по ред, определен в наредба на БНБ – чл. 11, ал. 3 ЗКИ. На това основание е
издадена Наредба № 20/2009 г. за издаване на одобрения по чл. 11, ал. 3 ЗКИ (ДВ, бр.
36/2009 г., отм. бр. 40/2019 г.), чието заглавие е изменено от ДВ, бр. 40/2014 г. на Наредба №
20/2009 г. за издаване на одобрения на членове на управителния съвет /съвета на
директорите/ и надзорния съвет на кредитна институция и изисквания във връзка с
изпълнение на техните функции /измененията от 2014 г. не са приложими към настоящия
казус/. В наредбата изискванията за квалификация и опит по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗКИ за
членовете на УС /СД/ са конкретизирани, като се изисква поне едно от следните условия: 1)
да са заемали не по-малко от 5 години длъжност с ръководни функции в предприятия от
банковия или финансовия сектор или в институции, сравними с банка, а ако имат висше
икономическо или юридическо образование – не по-малко от 3 години; 2) да са заемали не
по-малко от 10 години длъжност с ръководни функции във финансовото управление на
предприятия от нефинансовия сектор, чиито активи са съпоставими със стойността на
активите на банката, а ако имат висше икономическо или юридическо образование – не по-
малко от 5 години; 3) да са заемали не по-малко от 10 години длъжност с ръководни функции
във финансовото управление на държавни институции, а ако имат висше икономическо или
юридическо образование – не по-малко от 5 години; 4) да са хабилитирани лица
(преподаватели, научни работници) в областта на икономиката или правото. На същите лица
се извършва и оценка за надеждност и пригодност според специалния въпросник –
приложение към чл. 6, ал. 1, т. 5 от наредбата.
Горното обосновава заключението, че членовете на управителния орган, а още повече
представляващите банката следва да бъдат квалифицирани специалисти с високи
професионални качества в областта на банковото дело. Поради това при изпълнението на
техните задължения, произтичащи от мандатните им отношения с банката, те следва да
полагат не само грижата на добрия търговец, а квалифицираната грижа на добрия банкер.
Съдържанието на тази грижа се определя от общоприетия за нуждите на банковото дело
абстрактен мащаб за професионална грижливост, способности и умения, а нейното полагане
е мярка за дължимо усилие и старание. Полагането на тази грижа е критерий и за наличието
на виновно неизпълнение на техните задължения, доколкото вината в частното право под
формата на небрежност има по-скоро обективен характер, а не представлява субективно
отношение, по което се различава от небрежността в наказателното право. Неизпълнението
поради небрежност се предполага оборимо, а неизпълнението поради умисъл не се
предполага, а следва да се докаже от кредитора. Длъжникът обаче отговаря и за небрежност.
Подобна грижа управляващите и представляващите банката следва да полагат при
управлението на имуществото на банката и при сключването на всяка сделка от нейно име,
за която са длъжни да се уверят, че съответства на интересите на банката. Това основно
положение е изрично закрепено и в сключените с ответниците договори за възлагане на
управлението от 21.07.2003 г. и 18.10.2012 г., според т. 4.1 от които „изпълнителният
директор се задължава при изпълнение на функциите си да полага грижата на добър
15
банкер и да прилага в управлението на банката всички свои професионални знания, умения и
досегашен опит, като използва всички възможности за усъвършенстване дейността на
банката с оглед повишаване на нейните финансови резултати, стабилност и издигане на
нейния престиж“. Клаузите на договорите за управление допълнително конкретизират това
общо задължение, предвиждайки в т. 4.10 от договора от 21.07.2003 г. и т. 4.11 от договора от
18.10.2012 г., че изпълнителният директор: 1) организира и контролира цялостната дейност
по управлението на банката в съответствие и в изпълнение на решенията на ОС, НС и УС; 2)
упражнява цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на банката; 3) решава
дали да сключи и сключва от името на банката договори и сделки и определя тяхното
съдържание, освен случаите, когато сключването на договори и други сделки се решава
от Надзорния съвет или Управителния съвет или съдържанието на техните клаузи се
определя от тях.
В съответствие с това в т. 5 от двата договора е предвидено, че изпълнителният директор
отговаря за вредите, които виновно е причинил на банката, като са изброени хипотезите, в
които не отговаря: 1) за последиците от изпълнение на решенията на общото събрание,
надзорния съвет или управителния съвет, възложени му от тези органи; 2) за последиците от
изпълнение на задължителните указания и нареждания на правителството, както и на БНБ и
други надзорни институции; 3) за последиците от своите бездействия, когато
невъзможността да извърши дължимото или очакваното от него действие се дължи на
причина, която не може да му бъде вменена във вина; и 4) за влошаване на финансовото и
делово състояние на банката, породено от нерегулирани отношения между държавата и
банката във връзка с вътрешната задлъжнялост на държавния бюджет към банката,
задължения на БНБ към банката и всяка друга причина, която е извън границите на неговия
контрол и възможностите за предвиждане и въздействие.
Специално следва да се акцентира на задължението на ответниците като изпълнителни
директори по договорите за управление, които им възлагат изключителната отговорност да
решават дали да сключат от името на банката договори и сделки и да определят
тяхното съдържание, освен случаите, когато сключването или съдържанието на договори и
други сделки се решава от Надзорния съвет или Управителния съвет. Същото следва и от
утвърдените на осн. чл. 73, ал. 5 ЗКИ правила за кредитната дейност на „КТБ“ АД,
уреждащи условията и реда на проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и
контрол на кредитните сделки на ищцовата банка. Макар уредената процедура да предвижда
съответното искане за отпускане на кредит да се проучва от различни служители на банката,
които да изразяват становища /от юрисконсулт по чл. 35 ПКД, от кредитен специалист по чл.
36, ал. 2 ПКД, от служител на дирекция „Кредитен риск“ по чл. 36, ал. 3 ПДК, от началника
на управление „Кредитиране“ по чл. 36, ал. 3 ПКД/, то цялото кредитно досие заедно с
всички становища се предават на ресорния изпълнителен директор, като финалното
решение дали да се сключи сделката и при какви условия се взема от компетентния орган по
чл. 45 ПКД след обсъждане на предлаганата кредитна сделка. В чл. 45, ал. 1 ПКД изрично е
предвидено, че документите и проекто-договорите се предават на представляващите банката
лица за вземане на решение, т.е. решение дали и при какви условия да се отпусне искания
кредит. По правило представляващите банката са компетентни сами да вземат решение за
сключване и да сключат кредитния договор във всички случаи, извън тези по чл. 45, ал. 3 и
ал. 4 ПКД, когато компетентността е на Управителния съвет, който в някои хипотези се
нуждае и от предварително разрешение на Надзорния съвет. Нито един от тези компетентни
органи не е обвързан от становищата и анализите, извършени преди това от банковите
служители, като трябва да извършат и самостоятелна преценка, отчитайки всички
релевантни данни. Тази преценка може да финализира както със сключване на договор за
отпускане на кредит, така и с отказ за такъв – последното изрично следва и от чл. 46, изр. 2
и чл. 47 ПКД, в които се говори за „отказ“. Поради това всички становища и анализи,
извършени по предвидения в ПКД ред за проучване на исканията за кредит, имат
16
консултативен характер за органа по чл. 45 ПКД, а не обвързващ такъв. Финалното
решение по искането за отпускане на кредит се взема от органа по чл. 45 ПКД, който носи и
отговорност за него, ако при преценката си не е положил дължимата грижа, изискуема за
съответната ръководна длъжност. Всеки член на компетентен орган по чл. 45 КПД дължи да
се увери, че предлаганата сделка съответства на интересите на банката, чието имущество му
е поверено да управлява. С необходимостта от независима преценка при обвързване на
банка може да бъде обяснено и специалното изискване за съвместното й управление и
представителство /чл. 10, ал. 1 ЗКИ/.
Ето защо е несподелима тезата на ответниците, че те не носят отговорност за сключването
на процесния договор, тъй като по искането били дадени положителни становища от
съответните банкови служители по реда на ПКД, което освобождавало ответниците от
задължение за друга преценка. Отделен е въпросът, че в самите становища, описани по-горе
/правното становище, становището за нива на риск и становището на началника на
управление „Кредитиране“/ изрично се посочва, че се предлага за обсъждане исканото
финансиране, но нито се указва императивно /при липса на подобни права/, нито се отправя
препоръка за съдържанието на крайното решение – дали да се одобри или отхвърли
искането, нито при какви условия да се уважи. Несъмнено тези становища следва да се
отчитат от компетентния орган по чл. 45 ПКД, наред с всички данни по кредитното досие,
но решението за одобряване или отказ на кредита се взема суверенно от решаващия орган.
Не е спорно, че процесното искане за кредит не е било от компетентността на УС или НС на
банката /поради което няма и тяхно решение за одобряване на искането/, а единствено на
подписалите кредитния договор изпълнителни директори – ответниците, поради което и
отговорността за взетото решение е изцяло тяхна.
3. При преценката дали ответниците са изпълнили надлежно задълженията си при
сключване на процесния договор за кредит и са положили дължимата грижа за опазване
интересите на банката следва да се отчитат всички конкретни обстоятелства по казуса. Те са
следните по данни от представеното кредитно досие:
искането за отпускане на кредит в размер на 23 000 000 евро е подадено на 28.01.2014
г., като е разгледано в рамките на два дни и е одобрено в пълен размер със сключения
договор за кредит от 30.01.2014 г., по който срокът за усвояване на кредита е
31.12.2015 г., а крайният срок за погасяване е 25.10.2017 г.;
кредитоискателят „ЮМС“ АД е с капитал 50 000 лв. и вписан предмет на дейност –
организиране на реклама, провеждане на рекламни мероприятия, връзка с
обществеността чрез средствата на рекламата, информационна дейност, връзки с
медиите и всички средства за реклама и информация, търговско представителство,
посредничество и самостоятелна търговска дейност в страната и чужбина;
според приложения към искането ГФО за 2012 г. кредитоискателят не притежава
дълготрайни материални активи, а единствените му активи са акции и дялове в други
дружества на стойност 77 хил. лв., вземания на стойност 165 хил. лв. и парични
средства в размер на 1000 лв., като задълженията му възлизат на 176 хил. лв.; за
същата 2012 г. са отчетени приходи в общ размер на 12 хил. лв. и разходи в общ
размер на 28 хил. лв., т.е. отчетена загуба от 16 хил. лв.; отчетени са парични
постъпления в общ размер на 187 хил. лв., от които от основна дейност – 2 хил. лв., от
инвестиционна дейност – 5 хил. лв. и от получени заеми – 180 хил. лв.; сходна е
финансовата картина според ГФО за 2011 г.;
според ГФО за 2013 г. активите се увеличават с вземания на стойност 16 202 хил. лв.,
пасивите се увеличават със задължения на стойност 16 297 хил. лв., приходите
намаляват до 9 хил. лв., разходите се увеличават на 32 хил. лв., а паричните
постъпления от всякакъв вид спадат до 0 лв.;
целта на поискания кредит е лаконично формулирана в искането: закупуване на
имоти в землището на с. Белопопци, община Горна Малина; придобиване на акции от
17
капитала на „Блексирама“ АД; плащания по цесионни договори; и оборотни средства
за погасяване на други задължения; договорът за кредит е още по-пестелив относно
целта – покупка на недвижими имоти, акции и дялове от капитала на трети лица и за
други инвестиции /без друго уточняване/;
в изготвените становище за нива на риск и становище на началника на управление
„Кредитиране“ не се съдържа повече информация относно целта на кредита, с
единствената конкретизация, че финансирането е за придобиване на част от активите,
предложени за обезпечение – недвижимите имоти в с. Белопопци с обща площ
1 377,832 дка, собственост на „Гео Адвайзърс“ ЕООД, и 13 412 636 поименни акции,
представляващи 40 % от капитала на „Блексирама“ АД, собственост на „Гео Адвайзърс
България“ ЕООД /при това в становището на управление „Кредитиране“ погрешно е
посочено, че целта е да се придобият и 100 % от капитала на самия кредитоискател
„ЮМС“ АД /т.е. обратно изкупуване, което е правноневъзможно в този размер
предвид ограничението по чл. 187б, ал. 3 ТЗ/, като очевидно е сбъркано с едно от
предложените обезпечения/;
липсват пазарни оценки на активите, чието придобиване е целта на
финансирането, както и на предложените обезпечения – ипотека на същите имоти;
реален залог върху същите акции /временни удостоверения/, представляващи 40 % от
капитала на „Блексирама“ АД; реален залог върху акции /временни удостоверения/,
представляващи 100 % от капитала на „ЮМС“ АД;
липсват данни дали предложените за обезпечение активи са чисти от други тежести;
липсва какъвто и да било бизнес план на кредитоискателя за бъдещото му стопанско
развитие след отпускане на кредита, няма детайлен анализ на стопанската му дейност
и финансовото състояние, вкл. очакваните парични потоци и източниците за
погасяване на кредита;
от предвидените в договора за кредит от 30.01.2014 г. обезпечения е учредено само
едно на същата дата – особен залог на вземания на кредитополучателя по договори за
разплащателни и други сметки, сключени с банката, като не се установява по тези
сметки да има наличности;
останалите уговорени реални обезпечения не са учредени нито в уговорения срок
/28.02.2014 г./, нито по-късно;
в договора усвояването на кредита не е обвързано с учредяването на обезпеченията;
в периода 30.01.2014 г. – 25.05.2014 г. от кредита са усвоени общо 18 638 178,68 евро,
огромна част от които в първите няколко дни след сключването на договора:
10 649 992,68 евро – в деня на сключване на договора /30.01.2014 г./ и 7 350 000 евро –
на 4.02.2014 г.;
кредитополучателят е заявил, че не развива никаква производствена или друга
стопанска дейност и няма клиенти /писмо с изх. № 8741/12.09.2014 г. на изп. директор
на „ЮМС“ АД/.
От горното е видно, че с процесния договор за кредит от 30.01.2014 г.: 1) е одобрен
огромен кредит в размер на 23 000 000 евро, 2) на дружество без никаква реална стопанска
дейност, с незначителни активи и символичен оборот към момента на искането, 3) при липса
на връзка между основния предмет на дейност на дружеството /рекламна дейност/ и целите
на кредитирането, 4) при неяснота за целите на кредитирането – особено в частта „и други
инвестиции“; 5) при пълна неяснота за пазарната стойност на активите, които ще се
придобият чрез финансирането; 6) при пълна неяснота дали предложените обезпечения са
адекватни като стойност на обезпечените задължения; 7) при неяснота какво смята да прави
кредитополучателя с активите, които ще придобие чрез кредита; 8) при липса на бизнес план
и прогноза за бъдещата дейност и очакваните от нея приходи, с оглед възможността за
погасяване на кредита.
С това очевидно е нарушено изискването на чл. 38 от ПКД, според който:
18
„Установяването на предмета и целта на предлаганата от клиента кредитна сделка се
извършва въз основа на предоставените от него сведения, както и на предоставените
документи: предварителни оферти или договори, сключени /действащи/ договори; схема
на финансиране, в. т.ч. собствено участие и привлечени средства; източници за
погасяване на задълженията по кредитната сделка, свързани с дейността на клиента;
икономическа обосновка или приложен бизнес план и прогнозни парични потоци.“. В
настоящия случай всичко това липсва – няма представени от кредитоискателя
предварителни оферти или договори относно активите, за които се иска финансирането,
няма схема на финансирането с разграничени собствени и привлечени средства, липсват
посочени източници за погасяване на задълженията по кредитната сделка, липсва
икономическа обосновка, бизнес план и прогнозни парични потоци.
В нарушение на чл. 39 ПКД липсва изготвена от независим оценител съгласно Закона за
независимите оценители оценка на предложените обезпечения, без която пък не е възможно
да се извърши каквато и да било съпоставка с размера на кредитното задължение, за да се
прецени дали обезпечението е адекватно и достатъчно.
В самия договор за кредит няма никакви уговорени клаузи, които да гарантират, че
финансирането ще се използва само за целта, за която е отпуснато. Предвидено е, че
усвояването се извършва по искания за кредитополучателя, като средствата се осигуряват по
сметка в същата банка, вместо да се предвиди, че средствата ще бъдат превеждани от
банката директно по сметка на продавача на съответния актив и след искане от
кредитополучателя, към което да са приложени доказателства за сключена придобивна
сделка. По този начин в самия договор липсват достатъчно гарантиращи правата на банката
клаузи, което касае и учредяването на уговорените обезпечения.
В крайна сметка, общото впечатление от цялата кредитна процедура е, че кредитът е
отпуснат в този размер, само защото е поискан, което е напълно нетипично и нелогично за
сферата на банковото кредитиране. Поради гореизложените обстоятелства е налице сключен
договор за кредит, който драстично накърнява интереса на банката и не съответства на
изискванията за компетентно и разумно управление на банковите активи. Сключвайки този
договор за кредит ответниците са нарушили задълженията си към банката, вкл. общото
задължение да полагат грижата на добър банкер при управление на банката.
Ето защо въззивният съд намира за установено извършено от двамата ответници
неизпълнение на задълженията им към банката, произтичащи от сключените договори за
възлагане на управлението.
4. Следователно, доказана е настъпила за ищеца вреда в размер на 18 638 178,68 евро във
формата на претърпяна загуба, както и неизпълнение на задълженията на ответниците по
мандатните им отношения с банката при сключването на процесния кредитен договор от
30.01.2014 г.
Доколкото отговорността е договорна, то приложима е разпоредбата на чл. 82 ЗЗД –
обезщетението обхваща вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, но ако
длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Критерият за предвидимост е отново дължимата грижа, която в случая е квалифицирана –
грижата на добрия банкер /т. 4.1 от двата договора за възлагане на управлението, сключени с
ответниците/. За съда е несъмнено, че полагайки тази грижа ответниците са могли да
предвидят настъпването на вредите от процесния договор за кредит и възможната
несъбираемост на вземането на банката по този договор с оглед описаните по-горе
обстоятелства относно ниската степен на кредитоспособност на кредитополучателя и
липсата на достатъчно обезпечения. Отделен е въпросът, че в случая ответниците следва да
се считат за недобросъвестни, тъй като умишлено са сключили процесния договор за кредит,
19
знаейки данните за кредитоспособност на кредитополучателя.
Според въззивния съд налице е и причинна връзка между неизпълнението на
ответниците и вредата, настъпила за ответника. Това е така, защото основната причина за
тази вреда е самият процесен договор за кредит от 30.01.2014 г., без чието сключване тази
вреда не би настъпила. Същевременно, този договор не би бил сключен /най-малкото – не за
тази сума и не с това съдържание/, ако ответниците надлежно си бяха изпълнили
задълженията като изпълнителни директори на банката с нужната професионална
компетентност и старание. Ето защо настъпилата за ищеца вреда е пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на задълженията на ответниците.
5. На последно място, следва да се прецени и възражението на ответниците, че
несъбираемостта на вземането за главница по процесния договор за кредит се дължи и на
действия и бездействия на ищеца, за които те не отговарят. Това възражение се основава на
твърденията, че ответниците не отговарят за контрола по изпълнение на договора, като са
били отстранени от управлението на банката с акт на БНБ от 20.06.2014 г., едва след което е
настъпило неизпълнението от кредитополучателя, а ищецът не е предприел своевременни и
адекватни съдебни действия по обезпечаване и събиране на вземането.
Възражението може да се квалифицира като такова по чл. 83, ал. 2 ЗЗД, според която
разпоредба длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да
избегне, като положи грижи на добър стопанин. Според въззивния съд то е неоснователно
поради следното:
На първо място, съдът вече прие, че процесният договор за кредит въобще не е следвало
да бъде сключван, с което всички последващи загуби във връзка с този кредит биха били
предотвратени.
На второ място, неизпълнението на договора не е настъпило едва след 20.06.2014 г., а още
след 28.02.2014 г., когато е изтекъл срокът за учредяване на обезпеченията от
кредитополучателя и такива не са учредени. По това време ищците са били изпълнителни
директори, които според сключените договори за управление е следвало да осъществяват
контрол върху цялостната дейност на банката.
На трето място, ищецът е предприел съдебни действия по събиране на вземанията си,
като на 20.03.2015 г. е подал молба по чл. 625 ТЗ, предмет на т.д. № 1704/2015 г. на СГС, по
което с решение от 1.03.2017 г. е открито производство по несъстоятелност на
кредитополучателя „ЮМС“ АД. От данните по делото се установява, че кредитополучателят
в нито един момент не е притежавал активи, достатъчни да покрият размера на кредита.
Същият въобще не е придобил недвижимите имоти, за които е било предназначено част от
финансирането. Що се отнася до акциите от „Блексирама“ АД, за които със средства от
кредита са заплатени 11 354 600 евро, и са придобити от кредитополучателя още в деня на
сключване на договора за кредит от 30.01.2014 г. /видно от приложените копия от джира към
временни удостоверения/, то изцяло отговорност на ответниците е, че върху същите не е
учреден още тогава реален залог, така както е било уговорено в договора за кредит. Ако това
е било сторено, то последващото прехвърляне на тези акции на чуждестранно офшорно
дружество би било предотвратено. Поради това и да беше заведено по-ранно съдебно
производство, то същото би било безрезултатно.
Ето защо не се установява ищецът да не е положил грижата на добър стопанин, за да
избегне процесните вреди.
6. Следователно, и като краен извод налице са основанията за ангажиране на
отговорността на ответниците по чл. 57, ал. 3 ЗБН във вр. с чл. 240, ал. 2 ТЗ за причинените
на ищеца вреди в размер на 18 638 186 евро. Отговорността е солидарна съгласно чл. 240,
ал. 2 ТЗ, доколкото договорът за кредит е подписан и от двамата ответници.
Претенцията за законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до
20
изплащането е частично основателна. Доколкото фактическият състав на отговорността е
настъпил в хода на настоящото дело с настъпването на вредата със заличаването на
дружеството – кредитополучател на 29.10.2024 г., то едва от този момент се дължи и
законната лихва.
С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва да се отмени и искът да се
уважи, заедно със законната лихва от 29.10.2024 г.
Макар да е извън предмета на настоящото дело, следва да се посочи, че цитираните от
ответниците многобройни аналогични дела по чл. 57, ал. 3 ЗБН, завършили с отхвърляне на
исковете /вкл. и такива, които са разглеждани от настоящия съдебен състав/, са с различна
фактология от тази по настоящото дело. Прегледът на съдебните актове по тези дела сочи,
че исковете са отхвърляни по различни съображения – недоказаност на вредите, липса на
причинна връзка /вкл. и поради последващи цесии на самите вземания по кредитните
договори/, наличие на предходно решение на УС или НС на банката за одобряване на
кредита, липса на установено неизпълнение на задълженията на ответниците, и др. В
настоящото дело подобни обстоятелства не се установиха, а се установиха основания за
ангажиране на отговорността на ответниците. Всяко от тези дела се отнася до различен
договор за кредит с различен кредитополучател, като всяко дело има собствена специфика, и
в нито едно дело не е извеждан генерален извод, че администраторите на банката
принципно и при никакви обстоятелства не носят отговорност за одобрените от тях искания
за кредит, което би било и правно абсурдно.
ІІІ. По разноските за производството
Въпреки този изход на спора разноски на ищеца не следва да се присъждат, доколкото
липсва заявена претенция в тази насока, а и представени доказателства за такива.
На осн. чл. 57, ал. 6 ЗБН ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса
за първоинстанционното производство в размер на 1 458 124,93 лв. (4 % върху 36 453 123,33
лв. – цената на иска), а по сметка на Софийския апелативен съд – държавна такса в размер
на 729 062,47 лв. (2 % върху 36 453 123,33 лв.).
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
[1] така и решение № 60151/5.01.2022 г. по т.д. № 2272/2020 г. на ВКС, ІІ т.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 3.05.2017 г. по гр. д. № 1120/2017 г. на Софийския градски съд,
VІ-1 състав, и вместо това постановява:
ОСЪЖДА А. М. П. с ЕГН – **********, с адрес – гр. ***, ул. „***“ № **, и И. А. З. с
ЕГН – **********, с адрес – гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. *, ап. **, да заплатят солидарно
на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ с ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Красно село“ ул. „Дебър“ № 17, на осн.
чл. 57, ал. 3 от ЗБН във вр. с чл. 240, ал. 2 от ТЗ сумата 18 638 186 евро, представляваща
обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на задължения
на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката, допуснати при
сключване между банката и „ЮМС“ АД с ЕИК – ********* на договор за банков кредит от
30.01.2014 г., ведно със законната лихва от 29.10.2024 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ с
21
ЕИК – *********, за присъждане на законна лихва върху главницата от 18 638 186 евро за
периода 23.03.2017 г. – 28.10.2024 г.
ОСЪЖДА А. М. П. с ЕГН – **********, с адрес – гр. ***, ул. „***“ № **, и И. А. З. с
ЕГН – **********, с адрес – гр. ***, ж.к. „***“, бл. **, вх. *, ап. **, да заплатят на осн. чл.
57, ал. 6 ЗБН по сметка на Софийския градски съд държавна такса в размер на 1 458 124,93
лв., а по сметка на Софийския апелативен съд – държавна такса в размер на 729 062,47 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22