Протокол по дело №546/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 545
Дата: 23 ноември 2023 г. (в сила от 23 ноември 2023 г.)
Съдия: Катя Стоянова Пенчева
Дело: 20235001000546
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 12 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 545
гр. Пловдив, 22.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно
търговско дело № 20235001000546 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За жалбоподателя „К.****“ ООД редовно призована, се явява
процесуалният представител адв. С. с пълномощно от преди и пълномощно за
настоящата инстанция.
За въззиваемата страна „Х.х.“ АД редовно призована, се явява адв. Г. с
пълномощно от преди.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото.
С решение № 95/14.07.2023 г., постановено по т.д. № 25/2023 г. по описа
на Окръжен съд П., „К.****“ ООД, ЕИК *********, гр. П. е осъдено да
заплати на „Х.х.“ АД, ЕИК *********, гр. С., сумата от 30 092, 65 евро -
главница, представляваща обезщетение за причинени вреди за цялостна липса
на товар по чл.17, т.1 вр. чл.23 от Конвенцията за договора за международен
1
автомобилен превоз на стоки /СМR/, както и сумата от 1 994 евро -
обезщетение за забавено изпълнение на основание чл.27, т.1 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ върху
главницата в размер на 30 092, 65 евро, в размер на 5 процента лихва
годишно, считано от датата на рекламацията /претенцията/ 25.09.2021г. до
01.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на исковата молба - 01.02.2023г. до окончателното плащане.
„К.-****“ ООД е осъдено да заплати на „Х.х.“ АД сумата в общ размер на 9
290,64лв., представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски,
включващи сумата в р-р на 6 780 лв.-адв.възнаграждение на адв.Т. Г. от ВАК
и сумата в р-р на 2 510,64лв.-Д.Т.
Срещу постановеното решение е подадена редовна въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство – „К.-****“ ООД.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и е необосновано. Изложени са подробно доводи и съображения.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, евентуално –
недопустими.
С въззивната жалба не са предявени доказателствени искания.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна „Х.х.“ АД, с който въззивната жалба се оспорва изцяло.
С постъпилия отговор е заявено доказателствено искане – за допускане
на гласни доказателства. По това доказателствено искане съдът е приел, че
следва да се произнесе в съдебно заседание, след като изслуша становището
на страните.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Адв.С.: Поддържам жалбата. С оглед на доклада, прочетен в настоящото
съдебно заседание, моля да вземете предвид, че направеното възражение за
недопустимост на иска по отношение на моя доверител се основава на чл. 36
от Конвенцията за международен автомобилен транспорт ЧМР, съгласно
който член исковете за вреди от неизпълнение на договор за международен
превоз могат да бъдат предявявани само срещу първия, последния или
2
превозвача по време на чието изпълнение на договора е възникнала вредата, в
резултат на която има щети за ищеца. Смятам, че искът не е насочен спрямо
надлежната пасивно легитимирана страна по материалното правоотношение
и с оглед на това, че по делото има приобщено производство от Бургаския
окръжен съд, което производство е насочено към „С.“ ООД, а това е
дружеството, извършило международния автомобилен транспорт, което е
вписано като първи превозвач в товарителницата, като този иск пред
Бургаския окръжен съд ищецът избра да предяви само срещу „С.“, а не
едновременно срещу „С.“ и „К.****“ ООД, поради което смятам, че за него
тази процесуална възможност да води ново производство срещу моя
доверител в качеството му на превозвач вече е преклудирана, с оглед на чл. 36
Конвенцията. Това е възражението и затова моля да го приемете по този
начин аргументирано. Нямам доказателствени искания.
Адв. Г.: Оспорвам въззивната жалба. Моля да имате предвид, с оглед
направеното уточнение в днешно съдебно заседание, че в първата инстанция,
както в отговора на исковата молба, така и в допълнителния отговор,
възражения по недопустимост, така както бяха обосновани днес няма
депозирани. Аз считам, че това е въпрос по същество, а не е по допустимост.
На второ място, изложението както е в жалбата, доколкото в отговора и в
жалбата се съдържат твърдение за недопустимост само по повод на
давността, която се твърди, че е настъпила, но във връзка с твърдения за
договор за спедиция, което не е вярно, т.е. аз оспорвам, давността за
предявяването на иск по Конвенцията не е 1 година, категорично. Очевидно е,
че претенцията е предявена в срок, като давностният срок започва да тече
след това и той е доста по-дълъг Поддържам доказателственото си искане за
разпит на свидетели от гледна точка на това, че първо не беше допуснато на
Окръжен съд П., ако приемете искането за основателно, доколкото съобразно
Конвенцията договорът за международен превоз може да бъде доказан с
всички доказателствени средства, независимо от обстоятелството, че ЧМР
доказва сключения договор. Но тъй като беше направено оспорване, което и
към настоящия момент се поддържа и във въззивната жалба по отношение на
това, че видите ли между страните е бил сключен спедиционен договор, аз
направих такова доказателствено искане в първата инстанция, направих го и
пред Вас, ако счетете това искане за основателно, с оглед събраните по
делото доказателства. Именно то е във връзка с това, че първо между
3
страните, освен водената кореспонденция за договора за превоз с въззивника
в момента, също и във връзка с трайните търговски отношения между
страните именно и само по повод на договор за международен превоз на
стоки, т.е. за да се установи безспорно какво е възложено, кога и как,
независимо, че заявката доказва. Доказва се и с товарителницата, т.е. с ЧМР.
Поддържаме искането за разпит на свидетели за установяването на
договора за международен превоз, сключен между страните по делото.
Адв. С.: Искам да направя една вметка преди да взема становището по
отношение на доказателственото искане. Не отговаря на истината
твърдението на колегата, че нито в отговора на исковата молба, нито в
допълнителния отговор на исковата молба пред първата инстанция нямало
направено възражение за недопустимост на иска. Моля да обърнете внимание
на стр. 3 от допълнителния отговор, на допълнителната искова молба. Там
изрично е посочено същото възражение основано на чл. 36 от Конвенцията.
По отношение на искането за допускане на гласни доказателства - още в
първата инстанция и в настоящата инстанция поддържам възражението за
недопустимост на същите и за ненеобходимост от същите. Видно от
редакцията на отговора на въззивна жалба, колегата иска допускане на
свидетели за установяване на сключения между страните договор за
международен превоз. Договор на стойност над 5 000 лв., а този е за 30 000
евро са недопустими. Второ, по делото е приобщена писмена заявка за
възлагане на този договор. Установяването на писмено съглашение също е
недопустимо, съгласно ГПК. Второто обстоятелство, за което се иска
допускане на свидетели са проведените между представителите на страните
разговори по повод на договора. Това искане не е конкретизирано. Ние не
знаем за какви обстоятелства той твърди, че са се водили разговори. Нещо,
различно от договора, който се твърди и на който основава претенциите ли
сме се договорили или не. Третото обстоятелство, за което колегата иска
установяване на трайните търговски отношения - ние признаваме наличието
на такива. Изрично сме го признали и е вписано в протокола от първата
инстанция. Второ, по делото са приобщени множество търговски документи –
фактури между страните, от които е безспорно явно и видно, че има такива
взаимоотношения, както преди въпросния превоз, така и след това. Така че не
виждам необходимост да се разпитват свидетели за нещо, което е
4
недопустимо или е признато от страната. Моля да не уважавате искането.
Адв. Г. /реплика/: Във връзка с възражението, че свидетелските
показания са недопустими, защото ще се доказва договор на стойност над
5000 лв., както казах и преди малко, съгласно Конвенцията договорът за
международен превоз на товари се доказва с всички доказателствени
средства, в който смисъл е и Решение № 27/28.06.2017 г. на ВКС.
Адв.С. /дуплика/: Конвенцията не може да дерогира процесуалните
правила на ГПК. Тя не се явява специална спрямо кодекса по отношение на
процесуалните правила.
След съвещание съдът намира, че следва да бъде уважено
доказателственото искане, съдържащо се в отговора на въззивната жалба за
допускане на гласни доказателства - разпит на двама свидетели. Това е така,
тъй като не се касае за установяване на договор на стойност, посочена в чл.
164 ГПК, а се касае за установяване на преддоговорни отношения и
изпълнение на договорни отношения. Доказателственото искане следва да
бъде уважено и с оглед на това, че същото е своевременно направено, още с
исковата молба и доколкото доказателствената тежест за установяване на
твърдените факти е вменено на ищеца, същото би следвало да бъде уважено.
Основания за допускане на това доказателство се черпят от разпоредбите на
чл. 266, ал. 3 ГПК, доколкото първоинстанционният съд неправилно е
отклонил това доказателствено искане. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА гласни доказателства на въззиваемата страна, а именно
разпит на двама свидетели при режим на довеждане, като УКАЗВА на същата
страна, че независимо, че са при довеждане, следва да посочи имената им с
писмена молба, с препис за другата страна в едноседмичен срок от днес.
Съдът намира, че делото следва да се отложи за събиране на
допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:

ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото 07.02.2024 г. от 14.30 часа , за която
дата страните уведомени, а свидетелите при режим на довеждане от
въззиваемата страна.
5
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13.48 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6