№ 551
гр. Варна, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница С.
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100500611 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на В. И. Н.
чрез адвокат М. С. срещу решение № 137 от 12.01.2024 г., постановено по
гр.д.№ 7366 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, двадесет и пети
състав, с която е изменен на основание член 150 от СК размера на
присъдените с решение № 262665 от 22.10.2021 г., постановено по гр.д.№
2002/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, по силата на което В. И. Н. е
осъден да заплаща месечна издръжка в полза децата К. В. Н. ЕГН **********
и Г. В. Н. ЕГН ********** в размер на 250 лева, като е увеличен същият на
350 лева за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /08.06.2023 г./, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска,
с падеж пето число на месеца, платима по банкова сметка в ДСК АД с IBAN
***; осъден е В. И. Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Варна сумата от 288 лева, представляваща държавна
такса по производството, на основание член 1 от ТДТССГПК във връзка с
член 69, алинея 1, точка 7 от ГПК; както и да заплати на адвокат А. А. Г.
сумата от 1 000 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ, на основание член 38, алинея 2 от ЗАдв.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението, като се твърди, че за двете години от
определяне на предходната издръжка не са настъпили съществени изменения
1
в потребностите на децата, поради което и е определен прекомерно висок
размер на издръжка. Също така се сочи, че първостепенният съд неправилно е
стигнал до извода, че въззивникът има възможност да заплаща този размер на
издръжка за двете деца при положение, че същият има минимални доходи.
Моли се за отмяна на решението.
Въззиваемата страна в писмен отговор е оспорила въззивната жалба, като
излага, че в последните две години са се изменили социално-икономическите
условия, а децата с оглед възрастта им имат нужда от по-голям размер на
издръжката. Иска се решението да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излагат твърдения, че с решение № 262665 от
22.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 2002/2021 г. на Районен съд - Варна,
двадесети състав, родителските права по отношение на Г. В. Н. и К. В. Н. са
предоставени да се упражняват от майката, като бащата е осъден да заплаща
месечна издръжка за всяко от тях в размер на 250 лева. Сочи се, че от влизане
в сила на решението, с което е определена издръжката - 21.11.2021 г. - са
настъпили промени в обстоятелствата, налагащи увеличаване на размера й -
увеличение на разходите на децата вследствие на инфлацията, непрекъснато
ежедневно повишаване на цените на стоките и услугите, израстването на
децата, нарастването на нуждата от задоволяване на образователните им
потребности, включително и от технически и информационни средства,
увеличаване на разходите на майката, увеличаване на имуществото на бащата.
Излага се, че доходите на майката са недостатъчни и са средно около 850 лева
месечно. Част от разходите на семейството месечно били 200-250 лева за ток
през зимните месеци, 35 лева за вода, 200 лева за телефон на тримата; 33,58
лева за интернет. Всеки месец майката заплащала на бащата наем от 66,33
лева, за което била осъдена с решението за развод. Доходите не били
достатъчни за закупуването на храна, а жилището имало нужда от ремонт.
Твърди се, че ответникът е станал едноличен собственик на имот с
идентификатор *** в *** с площ от 87,35 кв.м на 15.12.2022 г., че няма
задължения за издръжка към трети лица. Сочи се, че децата са ученици
съответно в 8-ми и 5-ти класи и не могат да реализират собствени доходи.
Поради това се предявява иск увеличаване размера на дължимата от
ответника В. Н. в полза на децата месечна издръжка от 250 лева на 350 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда, с падеж пето число
на месеца, за който се дължи, до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска.
2
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва твърденията, че е
налице трайно и съществено изменение на нуждите на децата в сравнение с
нуждите им към датата на определяне на издръжката със съдебното решение,
тъй като оттогава била изминала само година и половина и децата не били в
нов етап на възрастта си, което да предполага определяне на по-висок размер
на издръжката. Също така възразява, че доходите му са се увеличили. Излага,
че по статически дА. разходите за едно лице на месец са 436,11 лева, като в
издръжката на децата следвало да участва и майката. Твърди, че разходите за
телефон от 200 лева на месец били нереални. Признава, че е станал
собственик на имот, като сочи, че със съдебното решение този имот е
предоставен за ползване на ищцата и децата. Навежда доводи, че от
постановяване на съдебното решение имуществото му е намаляло, тъй като
бил принуден да излезе на квартира, за която заплащал 250 лева на месец, а
ищцата живеела в неговия имот при наем 63,33 лева. Твърди, че имуществото
на ищцата се увеличило, тъй като й предоставил 4000 евро по извънсъдебно
споразумение за разрешаване на спора им за трансформация на лични
средства при придобиване на недвижимия имот. Отправя се искане за
отхвърляне на иска.
Конституирана по реда на член 15 от ЗЗДт Дирекция „Социално
подпомагане” – Варна е представила становище, в което не е изразила
конкретно мнение по размера на издръжката, а е предоставила на съда да
определи такъв съобразно събраните по делото доказателства относно
потребностите на детето и възможностите на родителите.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства,
следните обстоятелства:
1/ Че В. К. Н. и В. И. Н. са родители на децата К., родена на *** г., и Г.,
роден на *** г.;
2/ Че с решение № 262665 от 22.10.2021 г., постановено по гр.д.№
2002/2021 г. на Районен съд - Варна, двадесети състав, влязло в сила на 12.11
2021 г., родителските права по отношение на Г. В. Н. и К. В. Н. са
предоставени да се упражняват от майката и е определено местоживеенето им
при нея, а бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на 250 лева месечно
за всяко едно от децата.
Предявеният иск е с правно основание член 150 от СК, съгласно която
разпоредба присъдената издръжка се изменя при промяна на обстоятелствата,
3
които е взел предвид съда при нейното предходно определяне.
Общото правило е, че размерът на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителя, който я дължи. Задължението за даване
на издръжка на непълнолетно дете е безусловно и законодателят отделя
специално внимание. При определяне на конкретния размер на издръжката
следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка и конкретните
реални нужди на детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и
развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живееха
заедно. Под възможност на родителя се разбира материалното му положение,
движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той
реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му.
Възможността се преценява към момента на постановяване на решението.
Вземат се предвид грижите и издръжките в натура и усилията, които се
полагат от родителя, който упражнява родителските права. Когато детето се
нуждае от особени грижи, произтичащи от здравословното му състояние,
интелектуалното му развитие или друго, в размера на издръжката следва да се
добавят и средства за нейното осигуряване. Всички тези обстоятелства се
определят обективно и конкретно.
Безспорно от влизане в сила на решението, с което е била определена
издръжка за всяко едно от децата в размер на 250 лева, са изминали две
години и половина и това не е твърде продължителен период от време, но е
общоизвестно, че за това време са настъпили промени в обществено-
икономическите условия в страната, довели до нарастване на разходите.
Също така следва да се отбележи, че към настоящия момент установеният
минимум съгласно член 142, алинея 2 от СК е в размер на 233,25 лева, тъй
като с Постановление на Министерски съвет № 193 от 12.10.2023 г.
/обнародвано в „Държавен вестник“ брой 87 от 17.10.2023 г./ е определен
размер на минималната работна заплата, считано от 01.01.2024 г., в размер на
933 лева.
За изминалите почти три години потребностите на децата са нараснали с
оглед тяхното физическо и интелектуално развитие.
При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде
отчетено, че според дА.те на НСИ общият разход на член от домакинство за
четвъртото тримесечие на 2023 г. е средно в размер на 2 668,13 лева. След
изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно
лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства, влог и дадени и получени в заем суми/,
размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на 1 927,25 лева
или месечно по 642,42 лева. Отчитайки, че това са средства за покриване на
базисни потребности, а деца почти на 16 и на 13 години имат нужда от
средства за образователни, спортни и социални активности, както и от лични
средства, съдът намира, че необходимата месечна издръжка за което и да е
дете е в размер на поне 650 лева месечно.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че
4
майката получава трудови доходи в размер около минималната работна за
страната заплата, както и заплаща наем на бащата за ползване на
съсобственото на страните бивше семейно жилище, където живее с децата –
първоначално в размер на 63,33 лева месечно, а с решение от месец декември
2023 г. този размер е увеличен на 200 лева месечно.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителят, дължащ
издръжка,
е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация,
имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е
длъжен да се грижи, но следва да се има предвид също така, че задължението
за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно, че и двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчете и кой
полага непосредствените грижи за детето. При определяне на конкретния
размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия
издръжка, които бяха обсъдени по-горе, и конкретните реални нужди на
детето с оглед правилното му отглеждане, възпитание и развитие, както тези
нужди биха били задоволени, ако родителите живееха заедно. Родителите,
отговорни за децата, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките
на своите способности и финансови възможности условията за живот,
необходими за развитието им, тоест съдът следва да основава решението си
за издръжката на детето единствено при съобразяване с неговите конкретни
нужди и с възможностите на родителите, без да е ограничен в преценката си
от някакви други предпоставки.
Бащата твърди, че не получава значителни суми, както и, че е заплатил
на майката сумата от 4 000 евро за уреждане на техни имуществени
взаимоотношения. В производството по делото безспорно е установено, че Н.
същият работи на длъжност, за която получава трудово възнаграждение в
размер на около 2 000 лева месечно, като в предходни години от същият
работодател е получавал значително по-високо възнаграждение.
Доколкото майката ще продължи да полага непосредствените ежедневни
грижи за детето, бащата следва да заплаща по – голямата част от паричната
издръжка или конкретно сумата от 350 лева за всяко дете, а другата част
следва да посреща майката, при отчитане на грижите и издръжката в натура.
Поради изложеното решението на първата инстанция по иска с правно
основание член 143 от СК следва да бъде потвърдено.
По разноските
При този изход на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК право
на разноски за производството пред настоящата инстанция имат
въззиваемите.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивника възражение за
5
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемите,
основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за
основателно. Съобразно нормата на член 7, алинея 1, точка 6 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
една инстанция дължимото минимално възнаграждение по иск за издръжка е
500 лева. Предмет на делото са два иска за издръжка на двете деца, но на
доказване са подлежали едни и същи факти. В разпоредбата на член 36,
алинея 2, изречение второ във връзка с алинея 1 от ЗАдв се посочва, че
възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва
да е справедливо и обосновано. Предвид степента на положен труд и
характера на производството, както и като съобрази вида и броя на исковете,
въззивния съд намира, че сумата от 500 лева е съизмерима. Отделно от това
съдът следва да съобрази и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
Съдът на Европейския съюз, според което СЕС е посочено, че с оглед
абсолютната нищожност на цитираната по-горе наредба националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, както и
предвидените в посочената наредба минимални размери.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 137 от 12.01.2024 г., постановено по гр.д.
№ 7366 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, двадесет и пети състав, с
която е изменен на основание член 150 от СК размера на присъдените с
решение № 262665 от 22.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 2002/2021 г. по
описа на Районен съд - Варна, по силата на което В. И. Н. ЕГН ********** е
осъден да заплаща месечна издръжка в полза децата К. В. Н. ЕГН **********,
действаща със съгласието на нейната майка и законен представител В. К. Н.
ЕГН **********, и Г. В. Н. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител В. К. Н. ЕГН **********, като е увеличен същият на 350 лева за
всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
/08.06.2023 г./, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с
падеж пето число на месеца, платима по банкова сметка в ДСК АД с IBAN
***; осъден е В. И. Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Варна сумата от 288 лева, представляваща държавна
такса по производството, на основание член 1 от ТДТССГПК във връзка с
член 69, алинея 1, точка 7 от ГПК; както и да заплати на адвокат А. А. Г.
сумата от 1 000 лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ, на основание член 38, алинея 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА В. И. Н. ЕГН ********** със съдебен адрес в *** да заплати
на В. К. Н. ЕГН ********** от *** адвокатско възнаграждение в размер на
6
500 /петстотин/ лева, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
2, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7