№ 3408
гр. Варна, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20233110115835 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран от „Топлофикация София” ЕАД с исковата молба, с
която са предявени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу З. Х. Д. за осъждане на
ответника, на основание настъпило наследствено правоприемство с нейния
наследодател М. П. Ц., на ищеца следните суми в общ размер на 1612,84 лв.,
съставляващи 1343,14 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите, 239,41 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г., както и сума за дялово
разпределение за периода 01.08.2020 г. - 30.04.2021г. в размер 23,22 лв. -
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба -27.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, 7,07 лв. -
мораторна лихва върху дължимата сума за дялово участие за периода от
01.12.2019 г. до 19.01.2023 г.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че М. П. Ц. е била
потребител на топлинна енергия в горепосочения недвижим имот и не е
изпълнявал задълженията си за заплащане на потребената ТЕ. Позовава се на
клаузата на чл. 63, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, според която при смърт на клиент физическо лице наследниците му са
длъжни да уведомят писмено продавача на ТЕ в тридесетдневен срок, чрез
подаване на заявление за промяна, което свое задължение ответницата, в
качеството си на законен наследник на Ц., не е изпълнила. Излага се, че
„Техем Сървисис“ ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение в
етажната собственост, в която се намира процесния имот, поради което следва
да му се заплатят и дължимите суми за такса дялово разпределение. Иска се
да се признае за установено, че ответникът дължи посочените суми.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника З. Х. Д.,
подаден чрез адв. А. А., с който се излагат твърдения за нередовност на
1
исковата молба, тъй като същата е насочена срещу наследниците на
починалата длъжница, без последните да са индивидуализирани. Твърди, че
същата е допустима, но неоснователна. Признава фактите, че починалата
длъжница М. П. Ц. в качеството си на собственик на процесния имот е била
клиент на топлинна енергия за битови нужди, както и сградата в режим на ЕС
е сключила договор за дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем
Сървисис“ ЕООД. Разпределението на топлинна енергия се осъществявало въз
основа на чл. 139 от ЗЕ. След края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата - „Техем сървисис"ЕООД, на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот са издадени
изравнителни сметки, като съгласно Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е
сума за доплащане, то тя се добавяла към първата дължима сума за процесния
период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за
възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения,
като се започне от най - старото.
Сочи обаче, че не е погасено най-старото задължение, защото Д. е
продала имота на 30.06.2023 г. и на 16.07.2023 г. го е предала на новия
собственик, като преди това е погасила всички сметки. На 12.07.2023 г. Д. е
отишла до каса на Изипей АД в гр. Варна - Билла Капитан Райчо, където й
било съобщено, че дължи 2 177, 63 лева, сума която тя заплатила , за което й
била издадена разписка №0400019224384244/12.07.2023. При предаване на
имота от Д., всички сметки за него били изплатени и записани всички
показания, за което бил подписан Приемо-предавателен протокол от
16.07.2023 г., във връзка с покупка на апартамент № 56, с който ответницата
го е продала на Анани Ивов Лазов.
Ответната страната оспорва твърденията, че не е заплатила доставяната
топлинна енергия. Релевира възражение за погасяване на задълженията за
главница и лихви по давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Предмет на разглеждане в производството са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чиято основателност е предпоставена
от установяване при условията на главно и пълно доказване от ищеца на
следните предпоставки: наличието на действително правоотношение по
договор за продажба /доставка/ на топлинна енергия , по силата на което се е
задължил да достави на ответника топлинна енергия, а последният е поел
задължение да я получи и да заплати стойността ; както и обстоятелството,
че през процесния период е доставил топлинна енергия на твърдяната
стойност. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи, че главното
задължение е възникнало, датата на която ответникът е изпаднал в забава по
отношение изпълнението на главното задължението. В тежест на ответника е
да докаже погасяване на задължението вкл. чрез плащане, респективно
изтичане на приложимия давностен срок.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано в специалния Закон за енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от
2
него продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, като в закона не е предвидено изискване за
писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2 ЗЕ
общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите.
За процесния период приложение намират общите условия на
топлопреносното дружество, приети с решение № ОУ-02/03.02.2014г. на
ДКВР, в сила от 12.03.2014 г. приложение намират общите условия, одобрени
с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила в край на месец юли
2016 г. Същите са влезли в сила след публикуването им По делото не се
твърди, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение
срещу тях в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия, вписано
в ТРРЮЛНЦ с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос
на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Между страните не е налице спор, а и от представения по делото
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 32, том XVIII, дело №
3448/94 от 23.02.1994 г. се установява, че М. П. Ц., починала на 11.04.2022 г., е
била собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
поради което по силата на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, предвиждаща, че всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба,
същата се явява материално легитимирана да отговаря за процесните
задължения. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване. Т.е. страна по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия са
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия. Не е налице спор и относно факта, установяващ се от представеното
3
удостоверение за наследници, издадено от Столична Община на 18.10.2023 г.,
че единствен неин наследник е ответницата З. Д., вследствие на което
последната е пасивно материално легитимирана да отговаря за задължения на
своята наследодателка към ищеца, включени в наследствената маса.
Доколкото ответницата е наследник на потребител на топлинна енергия и
между страните не е налице спор, а чрез извършените плащания се
потвърждава фактът, че в имота е доставяна ТЕ за отопление на имот, за БГВ
и сградна инсталация, тя следва да отговаря за задължения за заплащане на
стойността на тази енергия. Възраженията й за погасяване в цялост чрез
плащане на процесните задължения са неоснователни, тъй като не се
потвърждават, а напротив – противоречат на събрания доказателствен
материал. Така видно от представения нотариален акт № 98. Дело №92 от
2023 г. З. Д. е продала на Анани Лазов процесния апартамент, като са отразени
показателите на топломерите в съставения приемо-предавателен протокол.
Приложена е и разписка от 12.07.2023 г. от “Изипей“, от която е видно, че
ответницата е заплатила сумата от 2177.63 лева, с която е погасила всички
отразени в системата на дружеството задължения към Топлофикация София
ЕАД, но от съдържанието на документа е видно, че те касаят периода от
05.2021 г. – 06.2022 г. По делото не са събрани доказателства за извършени
плащания на процесните главни задължения, начислени за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
Напротив, от заключението на ценената от съда като обективно и
компетентно дадена и неоспорена от страните ССчЕ, се установява, че за
периода от 31.12.2019г. до 31.07.2024г., отразените плащания, т.е. намаления
на задълженията имат следните параметри: 20,65 лв. върната сума, поради
намаляване цената на газта в периода от 07.2019г. до 03.2020г. в т.ч. 5,08лв. с
КИ ********** и 20,65лв. с КИ **********; 0,20 лв. общо платени на
29.07.21г. по сметка лихви за годишно изравняване към 31.07.2020г. 2,50лв.
платени на 29.07.2021г. - миграция дялово разпределение към 31.12.2019г.
12,30 лв. общо платени на 29.07.2021г. за дялово разпределениев т.ч. 0,02 лв.
лихви върху него от 01.2020г. до 05.2020г. 5,16 лв. и 0,28 лв. платени на
29.10.2021г. за дялово разпределение и лихви; 9,56лв. платени на 29.10.2021г.
за годишно изравняване с падеж 14.09.2020г. 15,00лв. платени на 30.12.2021г.
за годишно изравняване с падеж 14,09.2020г. 15,00 лв. платени на 02.03.2022г.
за годишно изравняване с падеж 14.09.2020г. 15,00 лв. платени на 04.04.2022г.
за годишно изравняване с падеж 14.09.2020г. 78,83 лв. платени по фактура
(главница) за периода 01.05.2019г.-30.04.2020г. След 25.01.2023 г. не са
извършвани погашения, като към тази дата начислените задължения абонат
№297536 в следните са в следните размери: по фактура №********** - 381,39
лв. и 99,51 лв. лихви за забава; по фактура №********** - 961,75 лв. и
139,90лв. лихви за забава; по 9 фактури 23,22 лв.общо дялово разпределение и
7,07 лв. лихви за забава. Сумите, касаещи процесния период м.май 2019г. -
м.април 2020г. и м.май 2020г. -м.април 2021г., по фактури
№**********/31.07.2020г. и №**********/31.07.2021г., дължими от
ответницата З. Х. Д., са съответно 381,39 лв. с ДДС и 966,83 лв. с ДДС.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че ответната страна не
е доказала възраженията си за изпълнение на паричните притезания чрез
тяхното заплащане, поради което на разглеждане подлежи евентуално
релевираното такова – за погасяването им вследствие на изтичане на
погасителна давност по отношение на тях.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна
енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
4
изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер
на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за
нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в
Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да
намери приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в”
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ответницата за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Приложими по отношение на процесните вземания са разпоредбите на
чл. 33 от ОУ на дружеството от 2016 г., които са общоизвестни и съгласно
които плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения са
уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е
разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната
давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на
настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за
който е възникнало задължението.
По тези съображения погасени по силата на чл. чл.111, б. „в” от ЗЗД
всички задължения с настъпила изискуемост преди повече от три години,
считано от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2020 г. Видно от
вписаните дати на издаване на представените по делото фактури, това са
задълженията, обективирани в счетоводните документи от 31.05.2019 г. до
30.12.2019 г., вкл., които са на обща стойност 38.44 лева, които се явяват
погасени по давност. С оглед изложеното задължението следва да бъде
изчислено общо съобразно всички фактури, обективиращи задължения за
топлинна енергия в размер на 1304.71 лева, по отношение на които
правопогасяващите възражения на ответника са неоснователни, респективно
претенция за присъждането им следва да бъде уважена.
На основание чл. 139б от ЗЕ клиентите в сграда-етажна собственост,
избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ за извършване на услугата
дялово разпределение, като изборът се извършва с писмено съгласие на
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в
сградата-етажна собственост, какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл.
149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на
доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а, а на основание ОУ сумите за дялово
разпределение се заплащат от потребителите на продавача /„Топлофикация
София“ ЕАД/, който от своя страна заплаща цената на услугите на
дружествата за дялово разпределение. По отношение на вземанията за
услугата дялово разпределение в ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД не е
предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска
изпълнение веднага /чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо, погасителната давност следва
да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, поради което
претендираното за периода от 01.08.2020 до 30.04.2021 г. задължение в размер
на 23.22 лева не е погасено по давност и претенцията за присъждането му е
основателна и следва да бъде уважена.
Въз основа на изложеното следва да се приеме,че ответникът е изпаднал в
забава за изпълнението на задължението за заплащане на сумата от 1304.71
5
лева, като за периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г. изчислената с помощта
на софтуерен продукт, при съблюдаване на падежа на всяко едно задължение,
законната лихва възлиза на 232.56 лева, за която сума акцесорния иск подлежи
на уважаване, а за горницата – същият следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция в размер на 7.07 лева се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат извършените съдебно-
деловодни разноски в общ размер от 64.51 лева за държавна такса, 400 лева за
депозит за вещо лице и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто
сбор редуциран съразмерно с уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК възлиза на 642,94 лева.
Предвид отхвърлената част от исковата претенция на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 21.10
лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. Х. Д., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 1.) 1304,71 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба 27.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумите; 2.)
232,56 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г., както и сума в размер на 3.) 23,22 лв.,
представляваща дължима главница за дялово разпределение за периода
01.08.2020 г. - 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба -27.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
срещу З. Х. Д., ЕГН ********** в следните части: 1.) за горницата над
присъдената главница 1304,71 лв., представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия до пълния претендиран размер от 1343,14 лв., както и за
периода от 01.05.2019 г. - 01.12.2022 г.; 2.) за горницата над размера на
присъдената мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г. от 232,56 лв. до пълния претендиран размер
от 239,41 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г., както и за 3.) претендираната сума от
7,07 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата сума за дялово
участие за периода от 01.12.2019 г. до 19.01.2023 г.
ОСЪЖДА З. Х. Д., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 642,94 лева, представляваща
сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
6
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
З. Х. Д., ЕГН ********** сумата от 21.10 лева, сторените съдебно-деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД трето лице-помагач „Техем сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7