Решение по дело №184/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Карко Логистик“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес [населено място], [улица], представлявано от П. П. С. – управител, депозирана чрез адвокат Т. Й. от Адвокатска колегия – [населено място], против Решение № 89/14.03.2024г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 2776/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 75/29.11.2023г. на директора на РИОСВ, [населено място], с което на основание чл. 166, т. 3, вр. чл. 165, ал. 2, вр. с чл. 155, ал. 2 от ЗООС на „Карко Логистик“ ЕООД, [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

Касаторът релевира твърдения за недопустимост на атакуваното съдебно решение, а в условията на евентуалност поддържа становището за неговата незаконосъобразност поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи, че обжалваното решение е недопустимо с оглед образуваното друго дело пред районния съд, касаещо идентично нарушение, предмет на което е друго Наказателно постановление с № 64/13.10.2023г. за извършено нарушение по чл. 166, т. 3 от ЗООС. Извод на недопустимост на конкретния съдебен акт жалбоподателят обоснова и с наличието на четири образувани производства пред състав на РС – [населено място], като произнасянето на съда в хода на АНД № 2776/2023г. касаторът възприема за такова при неизяснена фактическа обстановка. В жалбата си санкционираното лице аргументира и становището, че не е налице извършено административно нарушение, а ако се приеме, че такова е осъществено, то би следвало да бъде квалифицирано като „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че проверката и изготвените документи са съставени от некомпетентни лица. Възприема и наложената му имуществена санкция за прекомерна. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Ответната страна, директор на РИОСВ – [населено място], в съдебно заседание се представлява от Н. Г. – директор на Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“, която оспорва предявената жалба и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Във връзка с постъпил в РИОСВ – [населено място] сигнал, относно нерегламентирани дейности с излезли от употреба МПС, на 22.06.2023г. експерти от РИОСВ – [населено място] извършили извънредна проверка в [имот номер], находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от жалбоподателя „Карко Логистик“ ЕООД.

Преди да пристъпят към извършване на проверката, служителите на РИОСВ – [населено място] провели телефонен разговор с лице, чийто телефонен номер бил посочен за контакт с дружеството на поставена в обекта информационна табела. Самата проверка била извършена в присъствието на В. М. – шофьор в дружеството. При извършения оглед на имота проверяващите установили наличие на 26 броя ИУМПС и 21 броя акумулатори.

Установеното при проверката било отразено в Констативен протокол №ЗВ - 49/22.06.2023г. Със същия протокол на дружеството били дадени две предписания, едно от които, съставляващо т. 2 – „Да се преустанови приемането на отпадъци от ИУМПС и НУБА на площадка в [имот номер] по КК на [населено място]“, като е определен постоянен срок за изпълнение и отговорник за изпълнение на предписанието – управителя на дружеството. Констативният протокол бил съставен в присъствието на В. М. и бил подписан от него.

На 28.07.2023г., експертът дал предписанието /свидетелят З. В./, заедно с със свидетеля П. П. отново извършили извънредна проверка на посочения по горе имот, стопанисван от „Карко Логистик“ ЕООД, [населено място], във връзка с даденото предписание, но тъй като този път им бил отказан достъп, бил извършен оглед през оградата на поземления имот. По този начин експертите установили, че в имота отново се съхраняват излезли от употреба моторни превозни средства, като този път били установени седем броя автомобили, като само един от автомобилите, а именно „Мазда RX8“- сив, излязъл от употреба, бил описан и в Констативен протокол №ЗВ - 49/22.06.2023г. Било констатирано и наличие на части от ИУМПС, като двигатели, предни и задни брони, и остатъци от натрошени стъкла. Установеното при последващата проверка било отразено в Констативен протокол №ЗВ – 57/28.07.2023г., който е връчен на дружеството на 03.08.2023г.

За неизпълнение на даденото с Констативен протокол №ЗВ - 49/22.06.2023 г. предписание „Да се преустанови приемането на отпадъци от ИУМПС и НУБА на площадка в [имот номер] по КК на [населено място]“, на 09.08.2023г. свидетелят З. В. съставил срещу дружеството АУАН № 3В - 13 за нарушение на чл. 166, т. 3, във вр. с чл. 155, ал. 2 от ЗООС, в отсъствие на представител на дружеството, тъй като такъв не се явил за съставяне на акта, след изпратената покана за явяване на 07.08.2023г., която била получена на 17.07.2023г. Същият бил връчен на управителя на 19.09.2023г. При връчването му не са отразени обяснения или възражения. Дружеството се е възползвало правото си да депозира писмени възражения в законоустановения срок, излагайки доводи, че не са налице основания, които да пораждат или вменяват задължения за изпълнение на даденото предписание. Имотът бил частен и в него не се извършвали дейности с отпадъци.

Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд не констатирал наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото НП. Съдът посочил също, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Възражението на жалбоподателя, че към датата на проверката служителите на РИОСВ-[населено място] не са имали правомощия да осъществяват контрол, съдът счел за неоснователно, съобразявайки приложената по делото Заповед № 169, издадена на 07.06.2023г. и предхождаща извънредната проверка от 22.06.2023г. В тази връзка, съдът посочил също, че обстоятелството, че при извършената проверка са били съставени четири отделни АУАН, а процесното НП е издадено въз основа на един от съставените актове, не съставлява нито съществено процесуално нарушение, нито нарушение на правото на защита на санкционираното лице. Съдебният състав изложил и съображения по съществото на спора, приемайки, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на дружеството за установеното неизпълнение на даденото му предписание, което не било оспорено по съдебен ред и е влязло в сила. По тези съображения районният съд потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на касатора за недопустимост на процесното съдебно решение. Съдебният състав се е произнесъл в рамките на правораздавателната му власт и съобразно повдигнатия пред него правен спор. Обстоятелството, че срещу дружеството са съставени и други актове и НП, извън процесните, и които са предмет на други съдебни производства, не променя този извод. Екземпляр от цитираното от касатора НП № 64/13.10.2023г. е приложен в хода на въззивното производство и от съдържанието му е видно, че касае неизпълнение от страна на юридическото лице, различно от визираното в Наказателно постановление № 75/29.11.2023г. Неоснователни са и останалите аргументи на касатора, чрез които последният обосновава извод за недопустимост на конкретното съдебно решение. Производството по АНД № 2776/2023г. по описа на РС – [населено място] е инициирано на самостоятелно основание и наличието на други образувани дела в районния съд, имащи различен предмет /а това се установява от приложените екземпляри от НП в хода на въззивното производство/ не могат обосноват подобен извод. Съдът е извършил дължимата проверка на релевантните за спора факти, преди да постанови своя допустим съдебен акт.

На следващо място, настоящата инстанция се солидаризира с решаващия извод на предходната инстанция за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство, в частност на установената с категоричност компетентност на актосъставителя - обстоятелство, което се установява от приложената по делото Заповед № 169 от 07.06.2023г. Проведеният разпит на служител от структурата на МВР по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на съдебния акт, каквито неоснователни твърдения застъпва касаторът.

За законосъобразен касационният състав приема и решаващия извод на районния съд относно безспорната установеност на вмененото на дружеството неизпълнение и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на районния съд. Независимо от обстоятелството, че касаторът не е атакувал по съответния ред конкретния административен акт, за пълнота следва да се отбележи, че при първата проверка, дала основание за даване на предписанието, свеждащо се до „преустановяване приемането на отпадъци от ИУМПС и НУБА на площадка в [имот номер] по КК на [населено място]“, са установени 26 броя автомобили, надлежно описани в съответния констативен протокол. Впоследствие е извършена последваща проверка, при която е налице редукция в броя на превозните средства, но от наличните седем превозни средства, наличието на едва едно от тях е било установено при предходната проверовъчна дейност. А това индикира, че лицето не е изпълнило даденото му предписание, приемайки още автомобили. С това дружеството е допуснало вмененото му нарушение, което не се отличава от обичайните нарушения от този вид и поради това не би могло да бъде възприето за „маловажно“.

Неоснователно е и възражението на касатора по отношение на определения размер на имуществената санкция на субекта. Същата е определена в законово регламентираните рамки и към минималната ѝ граница, поради което касационният състав намира, че съответства на тежестта на нарушението и не са налице основания за корекция в диспозитивната част на НП.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на районния съд е валидно постановено и в съответствие с материалния закон, и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице твърдените от касатора основания за отмяната му. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на ответника на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред Административен съд – гр. Шумен, в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр.с чл.63в от ЗАНН, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89/14.03.2024г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено по АНД № 2776/2023г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „Карко Логистик“ ЕООД, [населено място], ЕИК *********,с адрес [населено място], р-н Кремиковци, [улица], представлявано от управителя П. П. С., да заплати на РИОСВ – [населено място] разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.