Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 19.05.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Д. Такова, като разгледа т.д. № 1277/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Ищецът У. АД твърди, че сключил с ответника М.К. ЕООД договор за изработка от 14.05.2015 г., по силата на който ответникът се задължил да изработи по свой проект и със свои материали два комплекта изделия /по седем в комплект/, съставляващи хардуерен продукт /монитор/ и инсталирана на него софтуерна програма /за електронна игра/, годни за монтаж на катерачна стена. Впоследствие – на 14.07.2015 г. – предметът на договора бил допълнен с още един комплект от същия вид изделие. В изпълнение на договора ищецът платил на ответника сумата от 33 358,80 лв., но последният не престирал в уговорения срок. След изтичане на срока ответникът предал част от договорените бройки изделия, но същите не били съответни на възложеното – хардуерната част не била изпълнена по начин, който да я прави годна за целената от ищеца употреба. Ето защо ищецът отказал да приеме работата и направил изявление за разваляне на договора и за връщане на даденото по него. Наред с това - поради разваляне на договора и недоставяне на дължимия резултат – ищецът следвало да предприеме действия по осигуряване на временни заместващи липсващия продукт модули в катерачната страна, чийто транспорт до мястото на монтаж възлизал на 236,91 лв. Поради изложеното ищецът претендира връщане на платеното възнаграждение в размер на 33 358,80 лв., ведно с мораторна лихва за периода 15.10.2015 г. - 21.02.2016 г. в размер на 1206,54 лв., както и обезщетение за вредите от развалянето, свързани с извършен разход за транспорт за допълнителните заместващи модули /релефи/. Претендира също законна лихва и разноски.
Ответникът М.К. ЕООД оспорва исковете при твърдението, че не е налице неизпълнение – престирането след първоначално уговорения срок на договора се дължало на възникналата необходимост от допълнително уточняване на техническата спецификация на продукта; предадените изделия съответствали на договореното качество и при приемането им ищецът не е направил надлежно – в приемо-предавателен протокол – възражение за недостатъци. Наред с това твърди, че не е налице надлежно отправено изявление за разваляне, а ако се приеме, че такова е налице, то същото може да има ефект на отпадане на договора само за неизпълнената част – следователно за възложената на 14.07.2015 г. доставка, която е изпълнена чрез предаване на 7 броя монитора, не се дължи връщане на цената в размер на 11 742 лв. При условията на евентуалност – ако се приеме, че между страните е сключен един договор и той е развален - моли съда да извърши съдебно прихващане на задължението за връщане на полученото възнаграждение със сумата от 10 786,87 лв., представляваща равностойността на подлежащите на връщане от ищеца монитори и софтуерен продукт. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
Безспорно е, че между страните са съществували облигационни отношения, по силата на които ответникът е следвало да изработи общо 21 продукта, включващи хардуерна част /монитор с определени спецификации/ и софтуерна програма за електронна игра; че ответникът е бил запознат с конкретното предназначение на изделията /за монтаж на катерачна стена/; че ищецът е заплатил възнаграждение в общ размер от 33 358,80 лв.; че ответникът е предал част от поръчаните бройки изделия, включващи хардуер и софтуер; че преди сключване на договора, в хода на изпълнение на възложеното и след предаване на изработеното страните са разменили кореспонденция по електронен път със съдържанието, обективирано в приетите писмени доказателства.
Спорни са следните въпроси: 1/ уговорени ли са конкретни технически спецификации към процесните изделия и ако да – какви; 2/ предадените от ответника продукти съответстват ли на договорените технически спецификации, а ако не са уговорени такива – на очакваното предназначение на продуктите; 3/ отправено ли е изявление за разваляне и какъв е неговият ефект. При отговор на тези въпроси ще се установи, дали основанието, на което е заплатена процесната сума, е отпаднало.
Относно предмета на договора:
Съгласно подписания договор от 14.05.2015 г. страните са уговорили ответникът да изработи по свой проект изделия съгласно Приложение 1. Видно от спецификацията /Приложение 1/, изделията са обозначени като „два комплекта по седем монитора прототипи за изделие SORA“, определен е броят на всеки от компонентите и единичната му цена, като липсва конкретна техническа спецификация на изделието. От събраните писмени доказателства за разменена електронна кореспонденция се установява обаче, че в преддоговорните отношения страните са уточнявали предмета на договора, като на ответника е оставено правото да създаде проект по основните зададени характеристики – с писмо от 02.04.2015 г. /л. 13 и сл./ ищецът е описал заданието, като е представил изображение на негово типово изпълнение и основни изисквания – „закалено стъкло, All-In-One мини тъч скрийн компютри или HMI панели, готови за вграждане с UTP комуникация ….“. Ето защо следва да се приеме, че сключеният въз основа на така протеклите преддоговорни отношения договор, макар да не съдържа точна техническа спецификация, има за предмет изделие с характеристиките, уточнени преди сключване на договора.
Дори да се приеме обаче, че предметът на договора няма конкретна спецификация относно характеристиките на изделието, то на основание чл. 261, ал. 1 ЗЗД и при уговорката да се работи по проект на изпълнителя, ответникът е следвало да изготви такъв продукт, който да е годен за очакваното ползване - и при липса на конкретно възлагане относно техническите параметри на продукта изработването на изделието по проект на изпълнителя би било точно в качествено отношение, само ако отговаря на изискването на чл. 261, ал. 1 ЗЗД – вещта да може да се използва по нейното предназначение /безспорно е, че ответникът е знаел за предстоящото предназначение на продукта, а именно – за монтаж на катерачна стена/. За отговор на въпроса, какви характеристики следва да има вещта, за да е годна за ползване, съдът отчита показанията на свидетелите П.и К., съгласно които хардуерният продукт е следвало да бъде „удароустойчив, подходящ за панелен монтаж“, „с възможност да се монтира без допълнителни обработки“ /за целите на лесната сервизна поддръжка/, „да има сигурни връзки“ /предвид вибрационната среда, в които изделията ще работят/ и „да е енергозависим от общ източник“, да има „твърда мрежова връзка“ между отделните устройства /а не безжична/ с оглед радиосмущенията в търговския обект, в който ще бъде изградена катерачната стена. От показанията на разпитаните свидетели П.и К., както и от писмените доказателства се установява, че в хода на изпълнение на възложеното ищецът е уточнявал допълнително технически спецификации основно на софтуерната част, като не е променял възлагането по отношение на хардуера чрез въвеждане на изисквания, несъответни на първоначално уговореното ползване на вещта.
В обобщение съдът приема, че договореният предмет на изработка е следвало да бъде с характеристиките, заявени в преддовогорните отношения, уточнен в хода на изпълнение на договора /основно за софтуерната част/ и съответен на договореното предназначение на вещта /да е годна да се използва индустриално при монтаж върху катерачна стена/ по гореописания от свидетелите начин.
Относно изпълнението:
След изтичане на уговорения срок /в течението на който обаче ищецът допълнително е специфицирал софтуерната част на продукта, времето за което следва да се приспадне от срока за изпълнение/ ответникът е доставил част от хардуерните устройства. Установява се обаче, че същите – освен че не са в уговорения брой, не съответстват и по качество на уговореното /съобразно изложените по-горе мотиви за определяне на дължимото качество/. Свидетелят К. сочи, че доставените устройства представлявали „най-обикновени“ таблети, без метални рамки и уякчени стъкла, а свидетелят П.– че тези таблети не отговаряли на изискването за „вандалоустойчивост и тип захранване“, зареждащият блок на устройствата било „просто зарядно за таблет, което да се използва домашни нужди“, а изделието като цяло не представлявало комплексен продукт, който „да не се нуждае от допълнителна доработка“ за достигане на нужната надеждност. Съдът кредитира показанията на тези свидетели с оглед придобитото по време на разпита впечатление /релевантно при кредитирането им с аргумент от чл. 171, ал. 3 ГПК/, както и с оглед тяхната логичност, непротиворечивост и съответност на изводите на СТЕ. Вещото лице, извършило оглед на предадените устройства, сочи, че у същите липсва „физическа здравина“ /за мониторите/, както и че не е представено цялостно изпълнение на изделието – с монтаж на монитора в метална рамка и уякчено стъкло; че не е налице възможност за „твърда мрежова връзка“, няма „отделен захранващ блок“, и продуктът не отговаря на съгласуваната при кореспонденцията спецификация.
При тези факти съдът приема, че ответникът не е изпълнил точно в качествено отношение – изработеното е било несъответно на нуждата на възложителя в хардуерната си част, тъй като мониторите не биха могли да се монтират с достатъчна степен на надеждност за индустриално ползване. Недоказано остана възражението на ответника, че предадените таблети с инсталиран софтуер са годни да изпълнят предназначението си – че същите имат необходимия тип зареждане и мрежова връзка. Нещо повече – ответникът не е доставил устройствата в техния завършен вид – като едно цяло изделие, което притежава здравина и е годно за лесен панелен монтаж/демонтаж. Напротив, от показанията на свидетеля К. се установява, че освен таблетите ответникът не е предал „нито стъкла, нито рамки“, а от огледа на вещото лице не може да се установи, че изработените от ответника метални рамки и стъкла биха могли да изпълнят изискването за компактност и здравина на изделието.
Неоснователно е възражението на ответника, че недостатъците на изработеното не са надлежно заявени при приемане на работата. За възразяване относно некачествено изпълнение не е необходима форма – достатъчно е това да е станало своевременно /при приемане на работата с оглед явния характер на недостатъка/ и на лице, упълномощено да приема за търговеца такива изявления. От показанията на свидетеля К. се установява, че той е заявил на лицето, предало таблетите, че същите не отговарят на изискванията още в момента на получаването им. Доколкото това лице е представлявало ответника при предаване на работата, съдът приема, че същото е надлежно упълномощено да приема и възражения за явни недостатъци.
Относно развалянето:
Поради изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало право да развали договора, включително по отношение на доставената част. Съдът приема, че договорът има за предмет едно комплексно изделие, състоящо се от самостоятелни компоненти – хардуер и софтуер, чиято взаимна функционална връзка /напр. относно резолюцията на монитора и зададената в софтуера/ определя единния характер на предмета на договора. Ето защо некачественото изработване на продукта по отношение само на единия му съставен елемент /хардуер/ води до пълно некачествено изпълнение – на кредитора не може да се вмени приемане само на качествената част от съставната вещ /аргумент за това е и разпоредбата на чл. 66 ЗЗД/. Следователно неизпълнението е основание за разваляне на договора в цялост. Дори да се приеме, че между страните са възникнали отделни облигационни отношения – за изработване на софтуерна програма и за изработване на хардуерен модул, то за да се запази облигационната връзка по отношение на софтуерната програма, в тежест на ответника е да докаже, че е предал същата в състояние, годно за самостоятелно ползване, каквото доказване не беше проведено /напротив – свидетелят К. сочи, че самостоятелно ползване на софтуерната програма във вида, в който тя е предадена, е безполезно и невъзможно/.
Изявление за разваляне е отправено по електронен път – с писма от 30.09.2015 г. и 12.10.2015 г. Възражението на ответника, че тези писма не обективират изявление по чл. 87 ЗЗД, е неоснователно – достатъчно е страната да претендира връщане на даденото по договора, както това е сторено в писмото от 12.10.2015 г., за да се приеме за недвусмислена волята й да развали договора. Доколкото във второто писмо се претендира връщане на цялата платена сума, т.е. и за допълнително поръчания комплект, то ирелевантно е дали с поръчката от 14.07.2015 г. е сключен втори договор или е изменен предметът на първоначално сключения – изявлението за разваляне обхваща всички възникнали между страните по повод процесните продукти облигационни отношения. Без обсъждане следва да бъде оставено възражението за липса на представителна власт у лицето, отправило изявленията за разваляне – на такъв порок може да се позове само ненадлежно представляваният, но не и ответникът.
От свидетелските показания се установява, че към момента на отправяне на изявлението за разваляне ищецът не е имал интерес от по-късно изпълнение, поради което даването на допълнителен срок не е било задължително. Нещо повече – такъв срок за изпълнение е изтекъл между първото и второто писмо.
Ето защо в полза на ищеца е възникнало право на разваляне и то е надлежно упражнено. Развалянето е по отношение на целия договор, тъй като не се установи качествено изпълнена част. Поради това ответникът следва да върне полученото възнаграждение в размер на процесната сума.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
При задължение за връщане на даденото по развален договор ответникът изпада в забава след покана. В настоящия случай покана е отправена с писмото от 12.10.2015 г., като в нея е даден срок за изпълнение до 15.10.2015 г. След тази дата ответникът изпада в забава.
За периода 16.10.2015 г. – 22.02.2016 г. размерът на законната лихва възлиза на 1207,03 лв. Ето защо искът следва да бъде уважен изцяло по размер, но отхвърлен за деня 15.10.2015 г., явяващ се последен ден на дадения срок за плащане.
По иска по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД:
При разваляне кредиторът има право на обезщетение. Приема се, че предмет на обезщетяване с оглед обратното действие на развалянето е негативният интерес, т.е. кредиторът да бъде поставен в положението, в което би бил, ако не беше сключвал разваления договор. Това обаче не следва да се абсолютизира, тъй като законът не поставя ограничение пред вида на „вредите от неизпълнението“. Вредите, които подлежат на обезщетяване, са тези, които кредиторът търпи поради неосъществяване на дължимия резултат.
В настоящия случай ищецът претендира обезщетение за разходите, които е направил за транспорт на релефи, предназначени за покриване на отворите в катерачната стена, изработени за монтаж на поръчаните на ответника изделия. Доверявайки се на предстоящото насрещно точно изпълнение, ищецът е направил подготовка на катерачната стена чрез обособяване на отвори в нея. Недоставянето на дължимата престация прави тези отвори /въобще или в тези размери/ излишни, което налага тяхното покриване. Ето защо съдът приема, че разходите, свързани с възстановяване на първоначалното положение на катерачната стена /дори и временно – до набавяне на дължимия резултат от другиго/ съставляват вреди от довелото до разваляне неизпълнение и подлежат на обезщетяване.
От показанията на свидетеля К. се установява, че ищецът е произвел модули, с които да покрие направените в катерачната стена отвори, които модули били изпратени с допълнителен транспорт до мястото на монтирането им в Мелбърн, Австралия. Ето защо възражението на ответника за недоказаност извършването на този разход е неоснователно. Относно размера му съдът кредитира представената фактура, обективираща задължения за транспортни услуги съгласно приложен списък, вкл. процесната на стойност 236,91 лв. Заплащането на тази сума съдът приема за доказано по косвен път – доколкото свидетелят К. сочи, че транспортът е бил осъществен.
Поради изложеното искът следва да бъде уважен.
По искането за прихващане:
При разваляне на договора всяка от страните дължи връщане на получената престация. Ищецът дължи да върне на ответника предадените му таблети, на които се твърди да е инсталирана софтуерна програма. Налице е следователно задължение за връщане на вещ.
Съгласно чл. 57, ал. 2 ЗЗД, правоимащият може да иска равностойността
на подлежащата на връщане вещ, само ако тя е погинала или отчуждена. В
настоящия случай се установява, че ищецът е в държане на предадените устройства
и същите могат да бъдат реално върнати на изпълнителя. Не е налице изключението
за възстановяване на равностойност. Ирелевантна е възможната употреба на вещта
от възложителя – както беше посочено, договореният за изработване продукт е
комплексен и задържането на отделни негови части не може да се вмени в тежест
на възложителя, дори те да имат друг самостоятелно, но не договорното,
предназначение. Това важи и за софтуерната програма, още повече, че съгласно
заключението на СТЕ, тя не е могла да оперира без връзка с основния компютър. В
случай, че ищецът наруши авторското право върху продукта и възпроизведе
програмата въпреки връщането й /в каквато насока са твърденията в отговора/,
това би било основание изпълнителят да претендира съответно обезщетение.
Ирелевантно е и обстоятелството, дали подлежащите на връщане вещи са полезни за
изпълнителя – когато той е доставил некачествена, несъответна на договореното
вещ, носи риска да получи връщането й независимо от липсата на възможност за
последващата й търговска реализация. Ето защо в полза на ответника не
съществува вземане за равностойността на намиращите се у ищеца устройства, а за
тяхното предаване. Възражението за прихващане следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 3834,35 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.К. ЕООД, ЕИК *****, да заплати на У. АД, ЕИК *****, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 33 358,80 лв., представляваща платено по развален договор за изработка от 14.05.2015 г. възнаграждение, ведно със законната лихва от 23.02.2016 г. до погасяването, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 1206,54 лв., представляваща лихва за забава за периода 16.10.2015 г. – 22.02.2016 г., на основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД сумата от 236,91 лв., представляваща обезщетение за вредите от неизпълнението, изразяващи се в разходи за транспорт на релефни модули, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3834,35 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за обезщетяване на забава на 15.10.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане със сумата от 10 786,87 лв., представляваща равностойността на предадените в изпълнение на договор за изработка от 14.05.2015 г. седем броя монитори и софтуерна програма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: