РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 118 17.01.2020
г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: пети ноември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1492 по описа за 2019 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната
жалба на „ВИСТА БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Равда, общ.Несебър, ул.“Лазур“ № 14, ап.4, представлявано
от управителя Ирина Андреева, подадена чрез пълномощник адв.Христо Минчев, против решение № 145/03.07.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 685/2018 г. по описа на РС-Несебър, с което „ВИСТА
БИЛДИНГ ГРУП” ЕООД е осъдено да заплати на
Д.Н.Б. ***, Р.Н.Н. от гр.В., кв.”С.И. Р.” № *, вх.*, ет.*, ап.*и Р.Н. ***,
сумата в размер на 12 660 лв.,
представляваща неустойка по т.4 от Нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */2016 г. на
нотариус Стоян Ангелов, рег.№ 208 на НК, с район на действие РС-Несебър за прехвърляне на недвижими
имоти срещу задължение за довършителни работи и въвеждане в експлоатация, за
периода от 02.12.2017 г. до 30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, като исковата претенцията е отхвърлена
над уважения размер от 12 660 лв. до претендирания такъв от 13 400
лв., предявен частично от цялата сума в размер на 21 100 лв.
Въззивникът „ВИСТА
БИЛДИНГ ГРУП” ЕООД обжалва
първоинстанционното решение в осъдителната му част за осъждане на дружеството да заплати на ищците сумата
от 12 600 лв., като счита, че същото е необосновано и неправилно,
постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Счита се за неправилен извода на
съда, че за ответника не са били налице обективни пречки по смисъла на чл.81 ЗЗД за извършване на процесните СМР, като съдът неправилно не е кредитирал
съставените от независимия строителен контрол Актове № 10 за спиране на строежа
и Актове № 11 за възобновяване, както и писмата от НИМХ-Варна с информация за
атмосферните и климатични условия. В тази връзка се сочи, че забраната на
контролния орган за извършването на СМР на обекта представлява административна
пречка за извършване на строителни работи от ответника, което го поставя в
невъзможност по смисъла на чл.81 ЗЗД и съставлява непреодолима сила по смисъла
на чл.306, ал.2 ТЗ. Сочи се също, че издадените актове обр.10 и обр.11 имат
обвързваща материална доказателствена сила относно установяване наличието на
основания за спиране и възобновяване на строителния процес, като създават
безусловно задължение за бездействие на всички участници по време на спряното
строителството до възобновяването му, а съгласно т.5 от процесния нотариален
акт от 2012 г. срокът за завършване на сградата не тече при наличието на
административни пречки. Счита се за неправилен и извода на районния съд относно
задължението на ответника да изгради канализационните вътрешни връзки, като
според въззивника е налице вътрешно противоречие в мотивите на съда по този
въпрос и неправилно прилагане на чл.302 ТЗ, както и неправилно тълкуване на
съдържанието на уговорките, а оттам и задължения на ответника, каквито той не е
поемал, за което в жалбата са изложени подробни доводи. Посочва се също, че
съдът не е обсъдил и не е съобразил заключението на приетата по делото СТЕ и
поясненията на вещото лице в съдебно заседание, че задължението на инвеститора
(т.е. ответника) по одобрените проекти е само да включи сградата в уличен
водопровод, който обаче е бил даден като изграден, но на практика не е бил
изграден, което е потвърдено и от ВиК, поради което е следвало да бъде одобрен
нов допълнителен проект за външни ВиК-връзки и същите да бъдат изпълнени до
изградения от частния инвеститор. При това, въззивникът счита, че при наличието
на указания в одобрените проекти за наличие на външни ВиК-връзки, към които да
се включи сградата, чието изграждане е в задължение на общината и при липсата
на поето в нотариалните актове задължение от ответника за изграждането на тези
външни връзки, районният съд необосновано и неправилно е приел, че ответникът е
следвало да изгради същите за своя сметка, като неправилно е приложен чл.302 ТЗ. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част
и вместо него да се отхвърли изцяло исковата претенция. Не са направени
доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските пред двете
съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите-ищци Д.Н.Б., Р.Н.Н. и Р.Н.Н., подаден от пълномощника им адв.Таня Илиева, в който се
излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване
на решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Оспорват се като
неоснователни доводите на въззивника за наличието на административни пречки и
форсмажорни обстоятелства за завършване на строителните работи, за което се
излагат подробни съображения и се сочи, че представените от ответника протоколи
и актове обр.10 са били оспорени от ищците като антидатирани и неверни, а
строителната забрана по чл.15 ЗУЧК е известна на строителя и е предвидима като
нормативно установена, поради което не е налице обективна невъзможност по
смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ. Оспорват се като неоснователни и доводите във
въззивната жалба за неправилно прилагане на чл.302 ТЗ досежно грижата на добрия
търговец и се счита, че въззивникът се опитва да черпи права от неправомерното
си поведение, като още към момента на входиране на проектната си документация
същият е представил невярна обяснителна записка относно изграждането на битова
канализация в парцела, каквато не е била изградена нито към момента на
изготвяне на ВиК проекта, нито към сключването на договора за присъединяване
към ВиК и като изпълнител на проекта ответникът е бил изцяло наясно със
създалата се ситуация към момента на сключване на нотариалния акт № */2016 г. за прехвърляне на недвижими
имоти срещу задължение за довършителни работи и въвеждане в експлоатация. Моли
съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди
решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Не са направени
доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.
Въззивната
жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради
което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните
по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема
за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл.92 ЗЗД, предявен от Д.Н.Б., Р.Н.Н. и Р.Н.Н. против „Виста
Билдинг Груп“ ЕООД, за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от
13 400 лв. – частичен иск от неустойка, цялата в размер на 21 100
лв., уговорена по т.4 от договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу
задължение за довършителни работи и въвеждане в експлоатация, обективиран в
Нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */2016 г., формирана за периода от
02.12.2017 г. до 30.06.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба.
Изложени са твърдения, че между страните е сключен
договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за довършителни
работи и въвеждане в експлоатация, обективиран в нотариален акт № *, том *,
рег.№ *, дело № */2016 г. на нотариус Стоян Ангелов, по силата на който ищците
(като прехвърлители) са се разпоредили в полза на „Виста Билдинг Груп“ ЕООД (като
приобретател) със собствените си недвижими имоти, представляващи: 7/10 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор № 61056.501.632 по КККР на с.Равда, с адрес:
с.Равда, общ.Несебър, ул.„Крабрежна" № 1, с площ от 436 кв.м., както и със
следните самостоятелни обекти – гаражи, разположени на минус първи етаж в построената
в имота сграда с идентификатори № 61056.501.632.2.15, № 61056.501.632.2.16, №
61056.501.632.2.17, № 61056.501.632.2.18, № 61056.501.632.2.19, №
61056.501.632.2.20, № 61056.501.632.2.21, № 61056.501.632.2.22, №
61056.501.632.2.23, № 61056.501.632.2.24 по КККР на с.Равда, с обща данъчна
оценка 15 051.60 лева. В замяна на прехвърлените имоти, ответното
дружество е поело задължението да извърши за своя сметка, труд и материали, описаните
в нотариалния акт довършителни СМР на сградата с идентификатор №
61056.501.632.2 по КККР на с.Равда, включително и на собствените на ищците самостоятелни
обекти в същата сграда – Апартамент С-102, Апартамент С-202, Апартамент С-203,
Апартамент С-302, Апартамент С-303. Твърди се, че към момента на сключването на
договора, сградата е била в степен на довършеност – груб строеж и със
сключването на договора ответното дружество е поело задължението да довърши и
въведе сградата в експлоатация, вкл. и обектите на ищците, в срок до 01.12.2017
г. В т.4 от нотариалния акт страните са уговорили санкция, съгласно която, при
неизпълнение в срок на задължението си по т.1, т.2 и т.3 от договора, ответното
дружество дължи неустойка в размер на 100 лв. за всеки ден забава, която била
предвидена за срок от шест месеца, след което прехвърлителите имали право да
развалят договора и да претендират неустойка в размер на 75000 евро. Твърди се,
че към настоящия момент процесната жилищна сграда не е въведена в експлоатация,
дори не е довършена до степен да бъде подписан Акт 15 и обектите на ищците не
са предадени с приемо-предавателен протокол, съгласно клаузите на договора.
Поради това, ищците претендират от ответника да им заплати неустойка в размер
на 13 400 лв., предявена като частичен иск от общо дължима сума от
21 100 лв., за периода от 02.12.2017 г. до 30.06.2018 г., дължима поради
неизпълнение от ответното дружество на поетото от него договорно задължение в
срок до 01.12.2017 г. да е завършило строителството на сградата в ПИ
61056.501.632 по КККР на с.Равда и на самостоятелните обекти на прехвърлителите
в съответната степен на завършеност и да снабди строежа с Удостоверение за въвеждане
в експлоатация, ведно със законната
лихва.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът „Виста Билдитг Груп“ ЕООД е оспорил предявения
иск като неоснователен и по размер.
Направено е възражение за наличие на обективна невъзможност за
изпълнение, като се твърди, че след датата на сключване на процесния договор (23.12.2016
г.), през част от периода м.12.2016г. – 31.03.2017г., както и м.11.2017г. –
28.02.2018г., ответникът не е имал технологичната възможност да извършва СМР,
поради лоши атмосферни зимни условия, препятстващи строителните
дейности, което било
констатирано от лицето, упражняващо независим строителен контрол - „Прима
консулт" ООД,
съставило Актове
№10 за спиране на строежа и Актове №11 – за възобновяване на строителството, като това обстоятелство можело да се
установи и от справка за метереологичните условия по същото
време. В тази връзка ответникът счита, че се
е намирал в обективна невъзможност за изпълнение на
договорените работи и срокът за изпълнението им до 01.12.2017 г.
e следвало да се счита за удължен със периода на обективната невъзможност. На следващо място, се прави възражение за обективна невъзможност и предвид
наличието на забрана на чл.15 ЗУЧК за
периода от 15 май до 01 октомври,
поради което се счита, че срокът за изпълнение
на СМР
спира да тече в този период и крайният срок съответно се удължава със същия,
поради което ответникът не бил в забава. Относно въвеждането
на процесната сграда в експлоатация, ответникът сочи, че към момента на издаване на разрешението за строеж, ВиК
дружеството е съгласувало и предвидило присъединяване към уличен водопровод и
канализация откъм ул.“З.“, с.Р., но към днешна дата въпросните водопровод и канализация все още не били изградени –
нито от община Несебър, нито от ВиК дружеството. Именно поради това, ВиК дружеството не
можело да присъедини сградата, съгласно съгласуваното, поради което и за сградата не можело
да бъде получено разрешение за въвеждане в експлоатация. В тази връзка ответникът
твърди, че инфраструктурната инвестиция за изграждане на въпросните външни ВиК
връзки не било негово задължение, нито било по възможностите му. Ответникът е направил и възражение за недействителност (нищожност) на клаузата за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави,
тъй като същата била уговорена като неограничена
във времето и независимо от причините за забава. Отделно от това е оспорен и размера на претендираната наустойка, като
се твърди, че не се дължи в пълен размер, тъй като предвид продажбата на част
от обектите от ищците, вредите им са намалени и съответно неустойката
следвало да се редуцира спрямо намалената площ на собствеността им.
Страните са ангажирали писмени и гласни доказателства,
както и експертиза.
След извършен съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният
съд е приел, че безспорно
е налице договорно задължение на приобретателя „Виста Билдинг Груп“ ЕООД в срок
до 01.12.2017 г. да извърши за своя сметка, труд и материали довършителни СМР
на процесната сграда и да я въведе в експлоатация, което задължение не е било
изпълнено. Позовавайки се на приетата и неоспорена експертиза по делото, съдът
е приел, че към датата на съгласуване на инвестиционния проект няма изградена
улична битова канализация, към която да се включат отпадъчните битови води от
процесната сграда и към датата на огледа – 07.12.2018 г. не е съставен
Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа – Обр.15. По
въпроса кой е бил длъжен да изгради процесната улична битова канализация НРС е
приел, че съгласно чл.64, ал.3 ЗУТ същата се изгражда от и за сметка
на държавата, общината или експлоатационните дружества, поради което задължението
за изграждане на уличния водопровод и уличен канал не е било задължение на
ответното дружество, а на общината, тъй като тези съоръжения са публична
общинска собственост. В тази връзка е прието, че неизпълнението от страна на
Община Несебър да изгради уличната битова канализация в участъка пред УПИ
ХІІ-357, кв.57 по плана на с.Равда не освобождава от задължение ответника „Виста
Билдинг Груп“ ЕООД да изгради същата, за да въведе процесната сграда в
експлоатация, каквото задължение е поел към ищците, като впоследствие
претендира вложените от него средства от Общината. За да достигне до този
извод, съдът е взел предвид експертното заключение, съгласно което частен
инвеститор е изградил уличния водопровод, към който е включено водопроводно
отклонение от процесната сграда, но уличната битова канализация, изградена от
частния инвеститор е била до осовото кръстовище на ул.“К.“ и ул.“З.“, което не
е позволило включването на отпадните води от процесната сграда в същото, поради
което за включването на отпадните битови води от новопостроената процесна
сграда в уличната битова канализация до ул.Зорница следва да се изготви допълнителен
проект част ВК-външни връзки. В тази връзка, НРС е приел, че „Виста Билдинг
Груп“ ЕООД е следвало, като длъжник по сделка, която за него е търговска, да
действа с грижата на добрия търговец по смисъла на чл.302 ТЗ и като не е
сторило това, ответното дружество само се е поставило в положение да търпи
неблагоприятни последици от невъзможността да изпълни задължението си за
въвеждане на процесната сграда в експлоатация поради липсата на улична
канализация, към която да заусти отпадните води от сградата. Поради това, съдът
е приел, че задължение на ответното дружество е да изготви допълнително проект
част ВК-външни връзки, каквото задължение е поело още със сключването на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за проектиране и
строителство от 21.12.2012 г. За неоснователни са счетени направените от
ответника възражения за наличието на обективна невъзможност и непреодолима сила
за изпълнение на поетите по договора задължения, поради наложената строителна
забрана от 15 май до 01 октомври всяка година и лоши атмосферни условия през
зимните месеци. В тази връзка съдът е приел, че търговецът-ответник като
носител на специални знания в областта на строителството е можел отнапред да
съобрази наличието на забрана за строителни дейности в периода от 15 май до 01
октомври всяка година, както и зимният период, в който се предполага, че е
възможно лошите атмосферни условия да препятстват извършването на СМР, като не
са кредитирани представените по делото шест броя Актове-Обр.10 и шест броя
Актове-Обр.11, както и писмата от 26.09.2018г. и от 01.10.2018г. на НИМХ-Варна,
тъй като посочените от ответника събития нямат белезите на непреодолима сила по
смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ и той е можел да организира работата си така, че да
спази уговорения с ищците краен срок за предаване на жилищната сграда със
съответното разрешение за експлоатация. По горните съображения, районният съд е
приел, че са налице основания за ангажиране виновната отговорност на „Виста
Билдинг Груп“ ЕООД за неизпълнение на задължението му за довършване на
процесната сграда и въвеждането й в експлоатация в уговорения между страните
срок, обезпечена с неустоечната клауза по т.4 от сключения между страните
договор от 23.12.2016г., като е счетено за неоснователно възражението за
нищожност на неустойката, доколкото целта на същата не накърнява моралните
норми.
По отношение
размера на исковата претенция, съдът е приел, че претендираната от ищците
неустойка за забава е прекомерна, тъй като уговорената сума от 100 лв. за всеки
ден забава е била предвидена да обезщети вреди на тримата прехвърлители от
забава в изпълнението на задължението на ответното дружество да им предаде
жилищната сграда в завършен вид със съответното разрешение за експлоатация, не
по-късно от 01.12.2017 г. Съдът е взел предвид обстоятелството, че с договора
от 23.12.2016 г., приемателят „Виста Билдинг Груп“ ЕООД се е задължил да
заплаща ежемесечно на прехвърлителите сума от 200 лв. до завършване и предаване
с приемо-предавателен протокол на самостоятелни обекти в сградата, което има
характер на обезщетение за забавено изпълнение. Предвид това, НРС е приел, че
претендираната неустойка следва да се намали до размера на 60 лв. за всеки
просрочен ден, поради което е дължима неустойка общо в размер на 12 660 лв.
за процесния период 02.12.2017 г. – 30.06.2018 г. и в този размер предявеният
иск е уважен като основателен. За разликата до претендираният размер от
13 400 лв., предявен частично от цялата сума в размер на 21 100 лв.,
искът е отхвърлен, поради намаляване като прекомерен. С оглед основателността
на главния иск, съдът е уважил и акцесорната претенция за лихви върху
уважения размер на главницата от 12 660 лв., считано от подаване на
исковата молба – 03.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
След
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите
разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло
споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по
делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не
е налице спор между страните, поради което не следва събраните по делото
доказателства отново да се описват и от въззивния съд. Районният съд е
съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които
е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата
инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема
изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да
се преповтаря и в настоящото решение.
Въззивната
инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС за основателност
на предявения осъдителен иск по чл.92 ЗЗД и за неоснователност на заявените от
ответника възражения за обективна невъзможност за изпълнение, които са
формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка. Въззивния
съд намира тези изводи на НРС за правилни и в съответствие със закона, поради
което препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин същите стават част и от въззивното решение.
По изложените във въззивната
жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Възраженията във въззивната жалба се свеждат до оспорване правилността
на извода на районния съд за липса на обективни пречки по смисъла на чл.81 ЗЗД
за извършване от ответника на уговорените СМР, поради лоши атмосферни условия,
както и относно извода на съда за наличието на задължение за ответника да
изгради канализационните външни връзки. Настоящата инстанция намира така
наведените възражения за неоснователни, като счита, че не е налице и твърдяното
във въззивната жалба противоречие в мотивите на НРС и неправилно приложение на
чл.302 ТЗ.
Неоснователни са
възраженията на въззивника, че районния съд неправилно е тълкувал съдържанието
на уговорките между страните, а оттам и обема на задълженията на ответното
дружество – за въвеждане в експлоатация на процесната сграда. Противно на
твърденията на въззивника, от съдържанието на сключения между страните договор
за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за довършителни работи и
въвеждане в експлоатация, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег.№ *,
дело № */23.12.2016 г., е видно, че „Виста Билдинг Груп“ ЕООД се е задължило именно
да въведе в експлоатация процесната сграда с идентификатор 61056.501.632.2, вкл.
и обектите на ищците, в срок до 01.12.2017 г. По тези обстоятелства не е имало
спор и съдът се е съобразил изцяло с договореното между страните.
По делото е
безспорно, че до момента за процесната сграда не е съставен Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа – Обр.15 и не е издадено
Удостоверение за въвеждането й в експлоатация, като причината за това е, че
имотът не е включен в уличния водопровод, което е установено и от извършената
пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза. В тази връзка, от
експертизата е установено, че към датата на съгласуване на инвестиционния
проект няма изградена улична битова канализация, към която да се включат
отпадните битови води от процесната сграда, като по
проект е изпълнено сградното водопроводно отклонение, но не е изпълнено
сградното канализационно отклонение, съгласно одобрения проект. Вещото лице е констатирало,
че към датата на съгласуване на инвестиционния проект и към настоящият момент,
по ул.“К.“в участъка пред УПИ ХІІ-357, кв.57 по плана на с.Равда, няма
изградена улична битова канализация, както и няма одобрен проект част ВК подобект:
„Външни връзки“. От експертизата е установено също, че съгласно съгласувания и одобрен инвестиционен проект част ВК, фаза –
техн.проект, подобект: „Домови отклонения“, сградните ВиК връзки (водопровод и
канализация) следва да се включат в уличен водопровод и улична битова
канализация по ул.“К.“, изградени от частен инвеститор. Уличната битова
канализация, изградена от частен инвеститор е до осовото кръстовище на ул.“К.“
и ул.“З.“ и не стига до процесната сграда, като за включването на отпадните битови води от сградата в уличната битова
канализация до ул.“З.“ следва да се изготви допълнителен проект част ВК – външни връзки.
С оглед горните
безспорни факти, въззивният съд намира за правилни изводите на първата
инстанция, че в задължение на ответното дружество е да изготви допълнителен
проект част ВК-външни връзки и изгради канализационните външни връзки.
Изложените от въззивника възражения и доводи в този смисъл са неоснователни, като не е налице твърдяното във въззивната жалба
противоречие в мотивите на НРС и неправилно приложение на чл.302 ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл.66 ЗУТ,
недвижими имоти се свързват задължително с изградените мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура въз основа на издадени строителни книжа. Съгласно
нормата на чл.69 ЗУТ, тези „елементи на техническа инфраструктура“ може
да се изградят и от инвеститора. В конкретния случай, въззивното дружество има
качеството на инвеститор на обекта и същият е бил длъжен да изготви и съгласува
инвестиционните проекти за строителството на процесната сграда, като съгласно
чл.69, ал.1, изр.2 ЗУТ съоръженията на техническата инфраструктура – външните канализационни
връзки за свързването на сградата към уличния водопровод е можело и е следвало
да се направят и от въззивника, след като в т.2 от сключения договор за
довършителни работи, обективиран в нотар.акт № */23.12.2016
г. ответникът се е задължил да извърши допълнителните строителни дейности,
както и изграждането на вертикалната планировка и да въведе сградата в
експлоатация. Тук е необходимо да се отбележи, че вертикалната планировка, за
изграждането на която се е задължил въззивника, се изработва във връзка с част
Архитектура (ситуация), част Паркоустрояване (ако се изготвя, за работни
проекти), част Конструкции (ако се изграждат подпорни стени и външни
съоръжения) и част ВиК (за външни връзки), като всички тези части се включват в
проектната документация, необходима за строителството на сградата, която
се подготвя от инвеститора, какъвто в
случая е въззивника „Виста Билдинг Груп“
ЕООД. Следователно, задължението за изграждането на външните ВК-връзки е на
въззивника-ответник, който е бил наясно с това още при съгласуването на
одобрения инвестиционен проект част ВК, фаза – техн.проект, подобект: „Домови
отклонения“, съгласно който сградните ВиК връзки (водопровод и канализация)
следва да се включат в уличен водопровод и улична битова канализация по ул.“К.“, изградени от частен инвеститор. При това
положение, следва да се приеме, че към момента на одобряването на
инвестиционния проект въззивникът е бил наясно с липсата на изграден уличен
водопровод към процесната сграда и е следвало да изготви и представи за одобрение
допълнителен проект част ВК – „Външни връзки“, което той не е направил. Въззивникът
е бил наясно с това какви действия следва да бъдат извършени за окончателното
завършване на сградата и въвеждането й в експлоатация, поради което е следвало
да предприеме съответните организационни действия, за да изпълни задължението
си в срок, като е бил в състояние да прецени какво време приблизително е
необходимо за завършване на сградата и въвеждането й в експлоатация.
Несъвпадането на тази преценка с действителното фактическо положение не е
основание за освобождаване на ответника от отговорност за неизпълнение. В този
смисъл, настоящата инстанция намира за правилен и обоснован извода на НРС, че
„Виста Билдинг Груп“ ЕООД е следвало, като длъжник по сделката, която за него е
търговска, да действа с грижата на добрия търговец, съгласно нормата на чл.302 ТЗ, като неоснователни са възраженията и доводите на въззивника, че той не е
поемал задължение за изграждането на външни връзка. При така установените от
експертизата данни за предвиждане на елементите на техническата инфраструктура
с инвестиционния проект и при законовата възможност по чл.69 ЗУТ за
изграждането им от дружеството-инвеститор, настоящият съд приема, че не са
налице обективни пречки за изпълнение на поетите задължения в уговорения срок.
Ето защо, в случая не е налице обективна забава по чл.81, ал.1 ЗЗД и при липсата на уговорки в договора от 23.12.2016 г. за
удължаване на срока за завършване на сградата, дължимите от ответника действия
по строителство и въвеждането й в експлоатация е следвало да се осъществят в
уговорения срок – до 01.12.2017 г., което същият безспорно не е сторил.
Настоящата инстанция
намира за неоснователни и възраженията във въззивната жалба, че районният съд
неправилно и необосновано е приел, че не са налице обективни и непреодолими
пречки по смисъла на чл.81 ЗЗД и чл.306, ал.2 ТЗ за изпълнение на процесните
СМР, като неправилно не е кредитирал представените актове – обр.10 и обр.11 и
справките от НИМХ за лоши атмосферни условия. Твърденията за наличието на
строителна забрана,
заради лоши атмосферни условия, обусловила спиране на строителството, следва да се квалифицират като
такива за наличие на непреодолима сила по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ. Съгласно
посочената разпоредба, непреодолима сила е непредвидено и непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
Следователно, обективната
невъзможност за изпълнение е практическо или правно непреодолимо препятствие,
настъпващо след сключване на договора, което длъжникът не е могъл и не е
бил длъжен да предвиди.
В конкретния случай, по
делото не е доказано от ответника наличието на твърдяната обективна
невъзможност и непреодолима сила за изпълнение на уговорените работи в срок, поради лоши атмосферни условия. Обратен извод не следва от представените по делото
шест броя Акт-обр.10 и шест броя
Акт-обр.11, съставени от лицето упражняващо независим строителен контрол на
обекта на ответника. Съгласно чл.7, ал.3, т.10 от Наредба № 3/31.03.2003 г.,
акт-обр.10 се ползва с доказателствено значение относно състоянието на строежа при
спиране на строителството, като същият се съставя при спиране на
строителството поради настъпване на факти и обстоятелства, обуславящи
необходимостта от преустановяване на строителната дейност, сред които и смяна
на участници в строителството, вкл. и на лицето, упражняващо строителен надзор.
Сочената причина за съставяне на акта е изрично формулира в текстовата част на
протокола. Следователно, представените в случая протоколи-обр.10 не се ползват с доказателствено значение по отношение на факти и
обстоятелства, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение от строителя-ответник. Тези
протоколи имат установително значение
за състоянието на строежа и нямат
характер на диспозитивен документ, обективиращ административно волеизявление за
спиране на строителния процес. Протоколът-обр.10 не удостоверява
строителна забрана по смисъла на чл.198 ЗУТ, която може да бъде наложена единствено със заповед на Кмета или на Министъра на регионалното
развитие. Ето защо, районният съд правилно не е
кредитирал представените протоколи-обр.10 и съставените във връзка с тях
протоколи-обр.11, като възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.
Освен това, видно от представените протоколи-обр.10, пет от тях са съставени на
04.12.2017 г., 17.12.2017 г., 30.12.2017 г., 13.01.2018 г. и 05.02.2018 г.,
т.е. същите са съставени за спиране на строителството поради лоши климатични
условия след изтичане на уговорения по договора срок за завършване на сградата
и въвеждането й в експлоатация – 01.12.2017 г., поради което са неотносими, тъй
като ответникът вече е изпаднал в забава и не може да се позовава на
непреодолима сила, съгласно чл.306, ал.1, изр.2 ТЗ.
Обективната невъзможност
за изпълнение, поради непреодолима сила, не се установява и от представения
протокол-обр.10 от 24.12.2016 г. и справките от НИМХ, на които въззивникът се
позовава. Безспорно е, че ответното дружество е търговец и процесният договор е
сключен във връзка с упражняваното от него занятие, т.е. за ответника сделката
е търговска и същият е
длъжен да действа с грижата на добрия търговец, съгласно чл.302 ТЗ, която е с
по-засилен интензитет от грижата, дължима от добрия стопанин по чл.63, ал.2 ЗЗД. Както правилно е приел и районния съд, като търговец, който по дефиниция е
професионалист, въззивникът разполага със специални знания в областта на
строителството, поради което е можел отнапред да съобрази зимния период, в
който се предполага да има лоши метеорологични условия, поради което същият е могъл
така да организира работата си, че да спази уговорения с ищците срок за довършване
на процесната сграда и въвеждането й в експлоатация. В този смисъл, не е налице
непреодолима сила и ответното дружество не е изпадало в обективна невъзможност
да изпълни задължението си по договора, като в случая е ирелевантно наложеното
от независимия строителен контрол спиране на строителството, породи лоши
климатични условия през зимния сезон. В тази връзка е и практиката на ВКС, че лошите атмосферни условия не представляват обективна,
непредвидима и непреодолима причина, изключваща отговорността на длъжника за
забава в строителството – Решение № 200/11.04.2014 г. по т.д.№ 545/2012 г. на
ВКС, І т.о., която се споделя от настоящия състав и с която районният съд се е
съобразил при постановяване на обжалваното решение.
Ето защо, с
оглед липсата на обективни пречки за изпълнение на задължението в уговорения
срок, в случая са налице основанията за ангажиране отговорността на въззивното
дружество за забавено изпълнение, обезпечена с уговорената в т.4 от процесния
договор от 23.12.2016 г. неустоечна клауза, поради което предявеният иск по
чл.92 ЗЗД е основателен. Във въззивната жалба не са изложени възражения по отношение
на определения от НРС размер на дължимата неустойка, поради което и предвид
нормата на чл.269, ал.1 ГПК настоящата инстанция не следва да се произнася по
начина на изчисление на неустойката и приема, че същата се дължи в присъдения
от първоинстанционния съд размер от 12 660 лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Предвид изложените съображения,
БОС намира въззивната
жалба за неоснователна, като изцяло споделя решаващите правни изводи на първата
инстанция, поради което решението на НРС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно в обжалваната част.
С оглед изхода на делото и
направените от двете страни искания за разноски, на въззивника такива не му се
следват, поради неоснователността на въззивната жалба, като на основание чл.78,
ал.3 ГПК същият следва да заплати на въззиваемия Р.Н. сумата от 800 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
На основание чл.280, ал.3, т.1,
пр.2 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 145/03.07.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 685/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Несебр, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ВИСТА БИЛДИНГ
ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.Равда, общ.Несебър, ул.“Лазур“ № 14, ап.4, представлявано от управителя Ирина
Андреева, да заплати на Р.Н. ***, ЕГН **********, сумата от 800 лв. (осемстотин лева) – направени съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство пред БОС.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.