№ 783
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Анна Кофинова
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231100605520 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 09.11.22г. по Н .0 .X .Д . № 713 /22г , СРС, НО ,105 с - в е
признал подсъдимия Т. П. У. за виновен в това, че на 23.05.2020г. около
18.50ч. на автомагистрала „Хемус“, в района на 5-ти километър, с посока на
движение от гр. София към гр. Ботевград, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Мазда“, модел „626“ с peг. № СА **** ТС, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.1 /две
цяло и едно/ на хиляда, установено по надлежния ред, - престъпление по чл.
343б, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 от НК вр. чл. 54
вр. чл. 57 ал. 2 от НК вр. чл. 303 ал.2 от НПК е осъден като му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, и наказание „Глоба“
в размер на 200.00лева.
С присъдата съдът е отложил изпълнението на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три години на
основание чл. 66 ал.1 от НК.
Съдът на основание чл. 343г вр.чл. 343б, ал.1 от НК е наложил на
1
подсъдимия и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
една година и три месеца.
Съдът на основание чл. 59 ал.4 от НК при изпълнението на наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“ е зачел и приспаднал времето, през
което подсъдимият е бил с временно отнето свидетелство за управление със
ЗППАМ № 1067 от 23.05.2020г. издадена от младши автоконтрольор при
ОПИ - СДВР, считано от 23.05.2020г.
Съдът на основание чл. 189 ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимият Т. У. да
заплати направените по делото разноски в досъдебното производство в
размер на 414.60 лева, платими по сметка на Софийска градска прокуратура,
сумата от 250.00 лева разноски в съдебното производство, платими по сметка
на Софийски Районен съд, както и сумата от по 5 лева, за издаване на всеки
един изпълнителен лист, платими по сметка
на СРС.
Срещу присъдата е постъпила жалба от упълномощения защитник на
подсъдимия Т. П. У. - адв. М. , в която се сочи, че постановената присъда е
незаконосъобразна, неправилна, необоснована и постановена при допуснати
нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Защита сочи, че
от събраните свидетелски показания не се установява категорично, че
подсъдимият е лицето, което е управлявало лекия автомобил. Сочи се също
така че не е установено по надлежния ред, е подсъдимият е употребил
алкохол в посочената концентрация. Твърди се, че същият е бил изследван с
дрегер два часа по-късно, като през това време не е бил под полицейско
наблюдение. Допълнително се излага, че кръвната проба е изследвана 9 часа
по-късно, а приетата Химикотоксикологична експертиза давала
приблизителни резултати. В заключение се прави искане за отмяна на
присъдата поради недоказаност на авторството на деянието и концентрацията
на алкохол в кръвта.
С Присъда от 23.06.2023г. по ВНОХД № 2743/2023г., НО, XIII ти
въззивен състав е отменил Присъда от 09.11.2022г., постановена от СРС, Но,
105-ти състав по НОХД № 713/2022г. като е признал подс. Т. У. за невиновен
в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
С решение на ВКС № 312 от 19.09.23г , II НО е отменена изцяло
въззивна присъда № 114 от 23.06 .2023г по ВНОХД № 2743 /23г. по описа на
2
СГС , XIII
въззивен състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен
състав на същия съд за правилно приложение на материалния закон .
В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия
У.-адв. М. моли да се отмени първоинстанционната присъда като неправилна
и незаконосъобразна. Посочва се, че по делото не е доказано, че именно
подсъдимият е управлявал моторното превозно средство под въздействието
на алкохол над 1,2 промила, както и че неправилно е вменено качеството на
вина на подсъдимият относно обстоятелството, че същият не е дал кръв за
изследване. Изтъква се, че от доказателствата по делото не се установява по
категоричен начин точната концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия,тъй като от резултата от изследването и експертизата, приета по
първоинстанционното производство, както и от показанията на техническото
средство за установяване на точната концентрация на алкохол в кръвта се
установява забава от два часа при взимането на кръв от подсъдимия, както и
че от интервал от два часа същият е бил без полицейско наблюдение.
Представителят на Софийска градска прокуратура моли да се потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Посочва, че
в хода на досъдебното производство, както и съдебното следствие пред
първоинстанционния съд не са допуснати процесуални нарушения, което от
своя страна води до извода, че деянието е доказано по безспорен и
категоричен начин.
Подсъдимият Т. У. редовно уведомен се явява лично пред въззивната
инстанция и в предоставеното му от съда право на последна дума, моли да
бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустима.
3
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е
събрал всички достъпни и относими доказателства и доказателствени
средства: показанията на свидетелите Н.С.А., включително прочетените на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на л. 21 от ДП,
М.М.Б., включително прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от
НПК показания на л. 22 от ДП, С.Л.Й., включително прочетените на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на л. 19 от ДП,
П.Е.Д., Т.Д.Д., Р.Д.Ф., П.Н.Н., включително прочетените на основание чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на л. 11 от ДП, П.В.В.,
включително прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показания на л. 12 от ДП, справка за
съдимост на подсъдимия У., както и приобщените на основание чл. 283 от
НПК протоколи и други документи, съдържащи се в ДП № 198/2020г. по
описа на СО-СГП, пр. пр. № 13090/2020г. по описа на СРП, писмени
доказателства, както следва: заповед за задържане на лице, протокол за обиск
на лице, акт за установяване на административно нарушение
209299/23.05.2020г., талон за изследване № 0058838/23.05.2020г., декларация,
съдебна химикотоксилогична експертиза, протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, ЗППАМ № 1067/23.05.2020г., разпечатка от
дрегер, справка картон на водача, справки за лице - АИС БДС, справки НБД
Население, справки в Централна база-КАТ, данни за първоначална
регистрация, данни за прекратяване на регистрацията, данни за служебна
промяна на регистрацията на МПС, данни за промяна на регистрацията, данни
за прекратяване на регистрацията, данни за служебна промяна на
регистрацията на МПС, данни за прекратяване на регистрацията, заявление №
124134099310, протокол за преглед за техническа изправност на ППС №
124134667119, митническа декларация - 2 броя, единично одобрение на ППС
№ 71007253, фактура, договор за продажба № 000479, декларация,
удостоверение № 0048280, декларация, заявление № 184134044635,
декларация, писмено съгласие, пълномощно, свидетелство за регистрация - I
част, заявление за прекратяване на регистрацията, удостоверение № 0018549,
1 бр. CD, писмо от „А1 България“ ЕАД, писмо от „БТК“ ЕАД, писмо от
„Теленор България“ ЕАД, съдебно-техническа експертиза, писмо от ООДЦ -
4
СДВР, писмо от ОПП-СДВР дневник регистър за ПТП, писмо от 05 РУ-
СДВР, писмо от СДВР, писмо от УМБАЛ „Св. Анна“ - София АД, журнал за
прием в СО, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, декларация, протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, стикери - 7 броя,
писмо от 05 РУ-СДВР, справка в Агенция по вписванията, справка за лице,
справка в Унифицираната система на прокуратурата на Република България.
Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по
делото доказателства намира за установена фактическа обстановка,
идентична на приетата от районния съд, която счита за обоснована и
почиваща на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност.
Обосновано районният съд е установил, че:
Подсъдимият Т. П. У. е роден на ****г. в гр. София, българин,
български гражданин, с висше образование, неосъждан, женен, пенсионер,
живущ в гр. София, ул. „Тимок“, № ****, с ЕГН **********
Подсъдимият У. е правоспособен водач на моторно превозно средство и
към 23.05.2020г. имал издадено по установения ред свидетелство за
управление на моторно превозно средство № *********, категории В, М, С,
АМ и Ткт, валидно до 19.07.2020г.
На 23.05.2020г. подсъдимият У. бил алкохолно повлиян, след като
употребил неустановено по вид и количество алкохол. Независимо, че
съзнавал това обстоятелство и забраната да управлява моторно превозно
средство след употреба на алкохол, подсъдимият У. се качил в лек автомобил
марка „Мазда“, модел „626“, е peг. № СА **** ТВ и привел същия в
движение, като в неустановен час, място и начин реализирал ПТП.
Независимо от това около 18:50 часа подсъдимият У. управлявал
автомобила по АМ „Хемус“, с посока на движение от гр. София към гр.
Ботевград. По време на пътя автомобила аварирал и започнал на пуши, след
което се установил в дясната пътна лента и лентата за принудително спиране
в района на 5-ти километър по посоката му на движение.
По същото време свидетелят Н.С.А. се движел с управляваното от него
моторно превозно средство по АМ „Хемус“, с посока на движение към гр.
София. В района на 5-ти километър св. А. забелязал катастрофиралия лек
5
автомобил, който се намирал на пътното платно за насрещно движение и
почти бил спрял. Свидетелят А. видял, че от предната част на автомобила,
която била смачкана, излизал пушек, а подсъдимият У. бил с поставена на
волана глава. Свидетелят А. спрял камиона, който управлявал и отишъл да
провери дали водачът има нужда от помощ. След него на място спрели и
свидетелите С.Л.Й. и М.М.Б..
За произшествието веднага бил подаден сигнал на тел. 112 и на място
били изпратени свидетелите П.В.В. и П.Н.Н. - полицейски служители при
ОПП-СДВР, които в този момент били назначени на работа като автопатрул
по АМ „Хемус“ на нощна смяна. Свидетелите В. и Н. установили
самоличността на подсъдимия У. и събрали първоначална информация за
случилото се. В хода на проверката полицейските служители установили, че
подсъдимият У. лъха на алкохол и е в явно нетрезво състояние.
Свидетелите В. и Н. извършили проверка на документите и превозното
средство. Като водач на моторно превозно средство, подсъдимият У. бил
тестван с техническо средство за установяване употребата на алкохол
„Алкотест Дрегер 7410+“, с фабричен № ARSM 0139 и извършената проба №
00283 отчела положителен резултат от 1,74 на хиляда алкохол в издишания от
подсъдимия въздух.
Свидетелите В. и Н. съставили акт за установяване на административно
нарушение № 209299/23.05.2020г., талон за медицинско изследване №
0058838/23.05.2020г. и ЗППАМ № 1067/23.05.2020г., екземпляри от които
били връчени срещу подпис на подсъдимия У..
Подсъдимият У. бил съпроводен до УМБАЛ „Св. Анна“ за извършване
на медицинско изследване, като подсъдимият отказал да даде биологични
проби кръв и урина за употреба на алкохол, за което бил съставен протокол.
Тъй като при извършената проверка на документите на подсъдимия У.
било установено, че същият е служител на ДАНС, за случилото се бил
уведомен и дежурен следовател, който предприел първоначални действия по
разследването, включително изискал от подсъдимия сравнителни образци от
кръв и назначил химикотоксилогична експертиза на вещи лица при ВМА. На
24.05.2020г. в изпълнение на постановлението на разследващия орган,
подсъдимият У. бил съпроводен до ВМА, където в 03:25 часа му било
извършено медицинско изследване и дал биологични проби кръв и урина за
6
употреба на алкохол, за което бил съставен протокол.
Пробите кръв и урина на подсъдимия У. били изпратени в
специализирана химикотоксилогична лаботарория към ВМА, където било
извършено химическо изследване. При изследването се установило, че на
23.05.2020г., около 18:50 часа, подсъдимият У. управлявал моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта си 2,1 на хиляда. българин,
български гражданин, с висше образование, неосъждан, женен, пенсионер.
От заключението на химикотоксилогичната експертиза експертиза се
установява, че от извършените изследвания на предоставените проби кръв и
урина от подсъдимия У. се установява наличие на алкохол в концентрация
1,17 +- 0,026 g/L в кръвта и 2,1 g/L в урината, както и отсъствие на
наркотични/упойващи вещества. От получения резултат за изследването на
алкохол в урина може да се заключи, че лицето е в процес на елиминиране на
алкохола в кръвта. От 18:30 часа на 23.05.2020г. до момента на вземането на
кръвна проба - 03:25 часа на 24.05.2020г. са изминали повече от пет часа,
което не допуска директно изчисляване на концентрацията на алкохол в
кръвта спрямо резултата от кръвната проба. По тази причина оценката на
съдържанието на алкохол в кръвта следва да бъде направена приблизително,
като се ползват както данните от техническото средство, така и резултата от
изследването на кръвната проба, като се приема, че няма употреба на алкохол
след 18:30 часа. При така направеното разглеждане, концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия У. към 18:30 часа на 23.05.2020г. се приема
за попадаща в интервала 2,1 — 2,5 g/L. Посоченият концентрационен
интервал отговаря на стадий на възбуда (0,9 - 2,5 g./L) по таблицата на
Dubrowski (2006), който се характеризира с емоционална нестабилност, загуба
на критична преценка, повлияване на възприятието, паметта и разбирането,
понижен сензорен отговор, повишено реакционно време, намалена зрителна
острота и периферно зрение, промени в акомодацията, сензорно-моторна
некоординираност, нарушено равновесие, завалена реч, повръщане и
сънливост. Въпреки обстоятелството, че експертизата може да даде
приблизително изчисление относно съдържанието на алкохол в кръвта на
подсъдимия У., съдът напълно се доверява на заключението и приема долната
граница на посочения интервал, а именно 2,1 g/L, доколкото стойностите са
изчислени по установен метод и пробите, предмет на изследването са взети
при спазване на предвидения в Наредба № 1 от 19.07.2017г.. за реда за
7
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози ред.
От заключението на изготвената съдебно-техническата експертиза се
установява съдържанието на трите телефонни разговора, с които е подаден
сигнал за произшествието до тел. 112.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на
база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие
пред първата и въззивната съдебни инстанции и на досъдебното
производство.
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е преценил
същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилно
фактически изводи. Не са допуснати и логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, като съответствие с изискванията на
чл.305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото
доказателствени източници и е обосновал съображенията си, въз основа на
които е изградил фактическите си констатации. Извършеният от СРС анализ
на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция, като при
установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е
инкриминираното деяние от подс. Т. У., контролираният съд е анализирал
подробно доказателствената съвкупност, в която решаващо значение са
данните от кредитираните гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, приобщени по делото.
Въззивният съд анализира показанията на свидетелите Н. А., М.Б. и
С.Й. и ги кредитира като такива с висока доказателствена стойност, като от
тях се установяват времето, мястото и механизма на извършеното от страна
на подс. Т. У. деяние. Въззивният съдебен състав намира показанията им за
непротиворечиви, хронологично последователни и убедителни относно
случилото се на процесната дата, като с категоричност заявяват, че подс. У. е
седял на мястото на водача, с поставена глава на волана, както и че предното
стъкло на лекият автомобил било спукано в зоната срещу предната лява
седалка. Посочват и още, че подс. У. имал травма на главата придружена с
малък кръвоизлив, без други сериозни наранявания, както и че същият
видимо бил употребил алкохол.
8
Показанията на тези свидетели напълно се подкрепя и от показанията на
св. П.Д., който пръв е видял подсъдимият, и при вида на лекият автомобил /
излизащият от него пушек и ударената предница/ подал сигнал за случилото
се на тел 112.
Правилно са кредитирани и показанията на свидетелите П. Н. и П. В.,
които намират опора в останалите свидетелски показания и в писмения
доказателствен материал. Като същите са възприели подсъдимия У. извън
превозното средство, във видимо пияно състояние, както и направения тест с
техническо средство, който отчел концентрация на алкохол 1,74 на хиляда,
поради което му съставили акт за установяване на административно
нарушение, ЗППАМ и издали талон за медицинско изследване.
Въззивният съд отдава липсата на спомени по отношение на детайли,
свързани с процесния случай, от страна на полицейските служители П. Н. и
П. В. при разпита им в хода на първоинстанционното съдебно следствие на
изминалия период от време, както и на големия брой еднотипни случаи, с
които се сблъскват при изпълнение на служебните си задължения, като
непълнотите са преодолени с прочитане на протоколите от разпитите им от
досъдебното производство на основание на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1,т. 2 НПК.
Инкриминираната концентрация на алкохол по делото е установена по
реда, нормативно предвиден за установяване употреба на алкохол от водачите
на моторни превозни средства, в хипотезата на отказ на лицето да даде кръв
за изследване. Използването от специализирания екип на СДВР- ОПП
техническо средство за проверка употребата на алкохол, е било сред
определените със заповед на министъра на вътрешните работи, а също така е
било изправно и направените с него измервания са в съответствие със Закона
за измерванията, използвано в рамките на 6-месечния срок на извършена
последваща проверка, реализирана в Лаборатория за проверка на средства за
измерване в полицейска техника при СДВР. По делото се установява,че на
23.05.2020г. ,че чрез техническо средство „Алкотест дрегер 7410+ „ с фабр.
№ ARSM 0139 и извършена проба № 0283 са отчетени стойности 1,74 на
хиляда промила, съгласно от направената разпечатка от паметта на
техническото средство, отразено и в съдържанието на съставения на
местопроизшествието акт за установяване на административно нарушение,
потвърждаващи освен това, че пробата му е била качествена, а при
9
положение, че в случая подсъдимият, макар и придружен от полицейски
служители до указаното в талона за медицинско изследване, лечебно
заведение, да даде кръв за изследване, всъщност е отказал да стори това. Ето
защо съдът приема, че е спазен чл.6, ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017г. вл.в
сила от 29.09.2017г. според която при отказ на водача да даде кръв за
изследване употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на
техническото средство или теста.
Възраженията на защитата за допуснати от служителите на МВР
нарушения на Наредба №1/2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните
аналози са неоснователни – съгласно чл.3, ал.1 от наредбата при извършване
на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в
кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с тест, а съгласно ал.2 – при съставянето на акт
за установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества
или техните аналози контролният орган попълва и талон за изследване по
образец съгласно приложение №1.
Относно възраженията на защитата, че не е спазено необходимото
време за даване на кръв, настоящата инстанция следва да отбележи, че тази
забава се дължи на отказа на подс. У. да заплати на УМБАЛ „Св. Анна“,
София изследването. Видно от заключението на изготвената
химикотоксикологична експертиза, фактът на забавата на кръвната проба е
съобразен от експертния екип, като затова и резултатът е приблизителен.
Що се отнася до останалите писмени доказателства, съдебният състав
счита, че същите спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като
кредитира същите.
По отношение на съдебното минало на подсъдимия, въззивният съд
даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която се
извеждат данни, че същият е с чисто съдебно минало.
Предвид всичко изложено, въз основа на така направения анализ на
доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка,
първостепенният съд е направил правилни правни изводи, досежно
10
съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно
законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на престъплението по
чл. 343б, ал.1 НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на
това, че извършеното на инкриминираната дата и място от подсъдимото лице
, от обективна и субективна страна, съставлява именно на това престъпление.
Тук следва да бъде посочено, че подзаконовият акт определя
„надлежния начин“ за установяване на алкохолната употреба от водачите на
МПС като признак на обективната страна на деянието по чл.343б, ал.1 НК.
След измененията на наредбата от 2018г.е допълнен специалният режим на
изследване и е въведена правната презумция по чл.6 ал.9.Ето защо при
осъществените действия от страна на подсъдимия да откаже да даде кръв за
алкохолна химическа проба, заведен в болничното заведение от полицейските
служители в срок, настоящата инстанция смята за меродавно и прие, че
показанието на техническото средство следва да бъде зачетено, което води до
извода , че употребеното от подс. У. количество алкохол следва да бъде
прието като 1,74 промила. Ето защо присъдата в тази си част следва да бъде
изменена, като бъде занижена алкохолната величина на обвинението от 2,1
промила на 1,7 промила.
В случая по делото безспорно е установено, че подсъдимият Т. У. на
23.05.2020г. около 18.50ч. на автомагистрала „Хемус“, в района на 5-ти
километър, с посока на движение от гр. София към гр. Ботевград, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мазда“, модел „626“ с peг.
№ СА **** ТС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а
именно 1,74 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство
за установяване употребата на алкохол „Алкотест Дрегер 7410+“, с фабричен
№ ARSM 0139 и извършената проба № 00283, съгласно чл.6, ал.9 от Наредба
№ 1 за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, като е отказал да даде кръв за изследване.
От субективна страна, районният съд правилно е приел, че деянието е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е извършил съзнавайки, че е
употребил алкохол, като и съзнавайки наличието на законова забрана в това
състояние да управлява моторно превозно средство, въпреки което е
предприел управление на автомобила. Вината е неюридическо свойство на
престъплението, защото нейното наличие не зависи от закона, а от
11
установените в процеса факти за поведението на дееца. Поради това изводите
на съда за субективната страна на престъплението се основават на
обективните данни по делото. При така установените обективни факти,
подробно посочени по- горе, е безспорно, че подсъдимият е имал вярна
представа за всички фактически обстоятелства на извършеното деяние, които
му придават обществена опасност и които са послужили за инкриминирането
му като престъпление по транспорта – шофиране в нетрезво състояние.
Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав намира, че районният
съд е направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни
изводи за съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото
на подс. У. инкриминирано деяние.
На следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия и наложеното му наказание по вид
и размер.
Правилно първоинстанционният съд е наложил на подс. У. наказание
като е отчел липсата на отегчаващи вината обстоятелства и наличието
единствено на смекчаващи такива, а именно чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни, липсата на предходни нарушения на ЗДвП.
Споделя се и становището на СРС, че не са налице предпоставки за
приложение на чл.55 от НК, поради липсата на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства.Първостепенният съд е наложил наказания, като
въззивният съдебен състав намира за адекватни, с оглед степента на
обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващото и отегчаващото
отговорността обстоятелства и целите, предвидени чл.36 от НК, като на
подсъдимия е наложено наказание една година „лишаване от свобода“, както
и наказание глоба в размер на 200 лв.
Въззивният съд споделя и извода на контролираната инстанция, че са
налице материално-правните предпоставки за приложение на чл.66, ал.1 от
НК по отношение на наказанието „Лишаване от свобода“, но счита че
изпълнението на същото следва да е отложено за изпитателен срок от три
години, тъй като целите на наказанието биха се изпълнили и по този начин.
Въззивният състав намира за резонно и наложеното на осн. чл. 37, ал.1
т.7 от НК във вр. с чл. 343г от НК наказание на подс. У. лишаване от право
да управлява МПС за срок от една година и три месеца,като е приспадна
12
времето, през което по административен ред водачът е бил лишен от правото
да управлява МПС.
Законосъобразно и на основание чл. чл. 59, ал.4 от НК е приспаднато
времето, през което подсъдимият У. е бил с временно отнето свидетелство за
управление на МПС със ЗППАМ № 1067/23.05.2020г., считано от 23.05.2020г.
Правилно с оглед изхода на делото съдът на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, е осъдил подсъдимият У. да заплати направените по делото разноски.
При извършената на основание чл. 337 ал.1 т.2 от НПК , вр. чл.313 НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция констатира наличие на основание, налагащи неговото
изменение.
Така мотивиран НПК Софийки градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 09.11.2022г., постановена по н.о.х.д. №
713/2022г. по описа на Софийски районен съд, НО, 105-ти състав като
намалява концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия У. от 2,1
промила на 1,7 промила и ГО ОПРАВДАВА за концентрацията на алкохол от
2,1 промила .
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13