МОТИВИ към присъда № 61/14.06.2016г. по НОХД № 1173/2016г.
по описа на Окръжен съд Пловдив.
Окръжна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Е.И.М., за
това, че на 24.08.2015г. в гр.Пловдив, на бул. „М. – юг”, срещу № 160, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф” с
рег. № ***, е нарушил правилата за движение по: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП „Всеки
участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; чл.20 ал.2 от ЗДвП
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни, при избиране скоростта на
движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.”, чл.21 ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч – за пътно превозно средство от кат.”В”
в населено място – 50 км/ч, като се е движел със скорост 69.76 км/ч” чл.42 ал.3
от ЗДвП „Водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не
увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването, по какъвто и да е друг
начин”, чл.116 „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност
към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора” и чл.123
ал.1 „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътно-транспортно
произшествие, е длъжен: т.2 – Когато при произшествието са пострадали хора: а/
да уведоми компетентната служба на МВР; б/ Да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР; в/ До
пристигането на органите по б.б, съобразно необходимостта, да вземе мерки за
безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не
представлява опасност за него; г/ Да не премества превозното средство, ако то
не пречи на движението, както и да не променя състоянието му, до идването на
органите на МВР, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното
заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на
произшествието; д/ Да вземе мерки следите от пътно-транспортното произшествие
да бъдат запазени до тяхното фиксиране, или описване, от компетентните служби.”
и по непредпазливост е причинил смъртта на Р. Н. Н. с ЕГН **********, като
деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.343, ал.3, пр.6,
б.”б” вр. ал.1, б. „в” вр. чл.342, ал.1 от НК.
По
делото няма предявени граждански искове, пострадалите заявиха претенции,
единствено за конституиране в процесуалното качество на частни обвинители по
делото.
Делото беше разгледано по реда на чл.371,
ал.1, т.1 от НПК, предвид одобрено съгласие между страните да не се провежда
разпит на свидетелите А.Н.Л., Ж.Т.А., З.Г.Т., К.Б.Д. и П.И.П., както и на
всички вещи лица – Й.М.Ш., П.Й.В., П.Й.С., Ж.В.И., Д.З.Д., М.А.К., Т.П.П. и С.К.М.,
а при постановяване на присъдата, съдът да ползва показанията на посочените
свидетели, давани от тях в хода на досъдебното производство, както и
експертните заключения, изготвени от вещите лица. Така, в края на съдебното
следствие и на основание чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, бяха прочетени
протоколите за разпит от досъдебното производство на изброените свидетели,
както и заключенията на всички изготвени в досъдебното производство експертизи.
В хода на съдебните прения,
представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението, така както е повдигнато,
счита, че от доказателствата по делото се установява фактическа обстановка,
идентична с отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага,
с оглед данните за личността на подсъдимия, да се наложи наказание Лишаване от
свобода, в размер на 3 години, което да се изтърпи при първоначален общ режим,
като се приспадне и предварителното задържане, както и поне 3 години Лишаване
от право да управлява МПС. Предлага вариант за разпореждане с веществените
доказателства, а направените по делото разноски - да се възложат на
подсъдимия.
Адв.П. – повереник на частните
обвинители З. и М. Н., се присъедини към казаното от Прокурора, относно фактите
и правната квалификация, като настоя за налагане на наказание Лишаване от
свобода в размер на 5 години, както и 8 години лишаване от право да се управлява
МПС, възлагане на разноските по делото на подсъдимия, включително и тези
направени от доверителите му, направи предложение и за разпореждането с
веществените доказателства. Другият повереник на същите частни обвинители –
адв.Т., се присъедини към казаното от колегата му, като подчерта, че правната
квалификация на извършеното е коректно посочена от Прокурора, тъй като
подсъдимият действително е избягал от местопроизшествието. Със становището на
двамата повереници се съгласиха и частните обвинители З. и М. Н.
Адв.М., като повереник на частния
обвинител Н.Н., също се присъедини към становището на Прокурора, настоя и за
налагане на наказания Лишаване от свобода и Лишаване от права в максимален
размер, както и за заплащане на направените от доверителят й разноски, като с
мнението й се солидаризира и Н.Н..
Защитника на подсъдимия М. - адв.К.Е., счита, че подсъдимият не е
нарушил всички вменени му разпоредби от ЗДвП, тъй като липсват данни за
нарушаване на чл.5, ал.1, т.1, чл.42, ал.3 и чл.116, а освен това, възразява и
против квалификацията – избягал от местопроизшествието, като настоява тя да
отпадне и да се вземат под внимание данните за оказаната помощ от страна на
подсъдимия, веднага след деянието. Относно наказанието, адв.Е. предлага, след
като деянието бъде преквалифицирано в по-леко наказуемо – да се приложи
разпоредбата на чл.55 от НК и се определи справедливо наказание, в параметри
по-ниски от предложените от Прокурора, чието изпълнение да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок. За лишаването от права, защитата предлага съдът да
съобрази относимите в този случай разпоредби и съдебна практика.
Подсъдимият Е.М. лично, изрази
съжаление за случилото се и помоли за условно осъждане.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
Е.И.М. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, с основно
образование, работещ, неженен, живущ на семейни начала, неосъждан, с ЕГН **********.
Подс.Е.М. е правоспособен водач
на МПС, притежава Свидетелство за управление на МПС № ***, издадено на
04.05.2015г. и валидно до 11.03.2019г., като категориите превозни средства
които има право да управлява са В, М и А. Към 2015г., подсъдимият управлявал
лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с ДК № ***, с валидна
застраховка „Гражданска отговорност”, закупен от него, но нерегистриран на
негово име. Към същия период, св.А.Л. управлявал лек автомобил марка и модел
„Опел Корса” с ДК № ***, закупен от него, с предстоящо прехвърляне на
собствеността към онзи момент, без да има Свидетелство за управление на МПС,
тоест – свидетелят бил неправоспособен водач на МПС. Автомобила бил с
неизправна спирачна система и неизправен километраж.
Св.Ж.А. е приятел на св.М.Н.,
като предвид близките им взаимоотношения, познавал родителите и останалите й
роднини. На 24.08.2015г. вечерта, св.А. бил в компанията на приятелката си св.М.Н.,
и нейните родители – св.З.Н. и Р. Н., в дома на бабата на М. ***, където
следвало да извършат настройка на ТВ приемник. Тъй като работата се проточила,
свидетелките М. и З. Н. си тръгнали около 23.00ч., а след успешната настройка
на приемника, малко преди полунощ, си тръгнали и св.А. и Р. Н.. По време на
престоя им в посочения дом, никой от двамата не е употребявал алкохол. Р. Н. се
придвижвал с велосипед, но тъй като св.А. отишъл до мястото пеш, за да си
правят компания на връщане към квартала, в който живеят, двамата решили да
вървят пеша, като Р. Н. бутал велосипеда край себе си. Маршрута им минавал и
през бул. „М. – юг” в посока „В.”, като в този участък, Р. Н. се движел по
пътното платно, на около 1.10м.-1.20м. от северния му край, бутайки велосипеда от
дясно до себе си, а св.А. – до него, но по тротоара. По същото време, и в
същата посока, явяваща се от изток на запад, по бул. „М. – юг” се движел и
подс.М., управлявайки посочения по-горе лек автомобил „Фолксваген Голф”. Той
бил сам в автомобила си. Времето било ясно, при намалена видимост предвид
нощната тъмнина в около 23.50ч., пътната настилка
– асфалтова, равна и суха. Подсъдимият управлявал автомобила си с включени
светлини, осигуряващи му видимост в рамките на осветеността от тях. Подс.М. се
движел по булеварда с превишена скорост - 69.76км./ч., като освен това шофирал
по средата на пътното платно, състоящо се от две ленти – по една за всяка
посока на движение. На известно разстояние зад него, в същата посока се движел
св.А.Л., управляващ описания по-горе лек автомобил „Опел Корса” със скорост
87.43км./ч. Тъй като скоростта на движение на лекия автомобил „Опел Корса” била
по-висока от тази на лекия автомобил „Фолксваген Голф”, св.Л., настигайки колата
на подсъдимия, решил да предприеме изпреварване. Подал ляв мигач и започнал
маневрата, но в този момент подсъдимият, движейки се поначало в средата на
пътното платно, засякъл пътя на свидетеля, отклонявайки автомобила си наляво и пречейки
му по този начин да го изпревари. При това засичане, в момент, когато двата
автомобила се изравнили, възникнал страничен удар между тях – в лявата врата на
л.а. „Фолксваген” и дясната част на предната броня на л.а. „Опел”, настъпил в
лявата лента на платното за движение, след който, подс.М. отклонил автомобила
си на дясно, задействайки същевременно и спирачната му система. При това
движение на дясно, траекторията на лекия автомобил „Фолксваген Голф” се пресякла
с тази на пешеходеца Р. Н., в резултат на което настъпил и удар между тях -
2.35 секунди след удара между двете МПС, и на около 42.35м. от мястото на този
удар, като удара с пешеходеца настъпил с предната дясна част на автомобила. Междувременно,
св.Л. при удара с автомобила на подсъдимия също задействал спирачната си
система и отклонил автомобила си надясно, но поради неизправност на спирачките
му, колата се отклонила наляво, навлязла в северното платно за движение,
подминавайки мястото на удара между л.а. „Фолксваген Голф” и пешеходеца Р. Н.,
възкачила се на тротоара от северната страна на пътното платно и се установила
в изграждащата се към онзи момент вело алея. От силата на удара между лекия
автомобил, управляван от подсъдимия, който към този момент се движел с около 48
км./ч., и пешеходеца Р. Н., последния преминал през предния капак на
автомобила, главата му се ударила в предната дясна колона, след което бил
отхвърлен и паднал в пешеходната зона на около 15-16 м. от мястото на удара. За
кратко на земята се оказал и св.Ж.А. – съборен от велосипеда на Р. Н., без да
получи наранявания. След изправянето си, св.А. забелязал на около 10 метра пред
себе си тялото на Р. Н. да лежи върху струпани строителни материали встрани от
пътното платно, веднага отишъл до него и констатирал, че е в безпомощно
състояние, а зад главата му има много кръв. Пострадалият дишал тежко, имал слаб
пулс, не отговарял на въпросите на свидетеля. Последния отишъл до установилият
се във вело алеята лек автомобил „Опел Корса” и извадил водача му – св.Л.,
казал му да извика и водача на л.а. „Фолксваген Голф” – установил се около 16-16.5м. от мястото на
удара, и да окажат помощ на пострадалия. Така водачите и на двата автомобила се
озовали до пострадалия, оказало се, че с телефон разполага единствено
подсъдимия, който го предоставил на св.А., за да се свърже с близките на Р. Н.
и да им съобщи за станалото. С цел оказване на своевременна медицинска помощ,
решили веднага да транспортират Р. Н. до болнично заведение, при което го
качили на задната седалка на автомобила на подс.М., двамата свидетели седнали
на предна дясна седалка, и подсъдимият потеглил към УМБАЛ „**” ЕАД Пловдив.
Пристигайки там, паркирал пред спешния сектор, св.А. слязъл и изтичал да извика
за носилка, като при изнасянето на такава, подсъдимият и св.Л. пренесли Р. Н.
от автомобила на носилката, и медицинските лица го поели към сектора за спешна
помощ, като съобщили, че право да го придружат имат само близките на
пострадалия. Така пред спешния кабинет се качил единствено св.А.. Намиращи се
на мястото лица, изказали съмнение, че в болницата могат да пристигнат близки
на пострадалия, който е от ромски произход, и да нападнат участвалите в ПТП,
при което св.Л., също от ромски произход, опасявайки се за своята сигурност
извикал на място познат, който го закарал в дома си. В момента, когато св.Л.
научил, че е търсен от Полицията, се отзовал в съответното Районно управление, по
обяд на 25.08.2015г., където бил задържан за 24ч. Подс.М. от своя страна също
напуснал болничното заведение, но преди това се срещнал със съпругата на Р. Н.
– св.З.Н., която директно го попитала – „Ти ли удари мъжа ми”, но той,
притеснен от евентуалните последици за него, отрекъл и заявил, че само помага.
В момента, когато св.З.Н. се качила пред спешния кабинет, за да се осведоми за
състоянието на съпруга си, подсъдимият си тръгнал от болницата. Там пристигнали
и други близки на пострадалия, повикани от свидетелките З. и М. Н. При
извършените незабавни манипулации в шокова зала, малко след приемането му там, било
констатирано, че Р. Н. няма сърдечно-съдова и дихателна дейност и е с разширени
зеници, при направена ЕКГ, същата дала права линия и определила часа на смъртта.
Това било съобщено на чакащите отпред свидетелки З. и М. Н. и св.А., при което
св.З.Н. решила да потърси подсъдимия и да разговаря с него, но слизайки долу,
установила, че той вече не е там. Междувременно, при пристигането на свидетелките
Н. в болницата, подс.М. си тръгнал, но не се прибрал в къщи, тъй като не искал
да притеснява близките си – целият бил изцапан с кръв от тялото на Р. Н.,
предвид което отишъл в дома на баба си, където се изкъпал и преоблякъл с чисти
дрехи. Предвид набожността си, решил да се помоли за здравето на ударения от
него пешеходец и започнал да чете молитви, съобразно вероизповеданието си.
Така, в момент на молитва, в този дом дошла майка му, която заварвайки го там,
му съобщила, че е търсен от полицейски служители в домът им във връзка с ПТП. С
оглед тази информация, подсъдимият излязъл и се насочил към Районното
управление, където съобщил данните си и съответно бил задържан за 24ч. Това
станало в 04.30ч. на 25.08.2015г. Пред домът му бил установен и лекият
автомобил „Фолксваген Голф”, който станал предмет на оглед, започнал в 04.40ч.,
в хода на огледа, част от тапицерията на задната седалка, напоена с кръв, била
изрязана и приобщена като веществено доказателство по делото. В последствие,
майката на подсъдимия предала в Полицията тениската, с която той бил облечен
към момента на ПТП, пропита с кръв. Получавайки информация за възникналото ПТП,
полицейските служители организирали посещение на мястото и оглед на
местопроизшествие.
След настъпване смъртта на Р. Н.,
тялото на същия било подложено на аутопсия, като е изготвена и СМЕ с
резултатите от нея и съответно даваща заключение, за причините довели до смъртта
му. Видно от експертното заключение на в.л. Й.Ш. по СМЕ на труп, при
изследването се установява тежка черепно-мозъчна травма с разкъсно-контузни
рани по окосмената част на главата, импресионно счупване на черепните кости в
лявата слепоочно-теменна област, напречно счупване на костите по черепната
основа, кръвоизливи под меките черепни покривки отляво, кръвоизливи под
твърдата и под меките мозъчни обвивки, както и в мозъчното вещество –
вътремозъчни кръвоизливи отляво, кръвоизливи в мозъчните стомахчета, контузия
на мозъка на мястото на удара отляво и на противоудара /контра ку/ отдясно,
аспирация на кръв в дихателните пътища и в белите дробове, оток на мозъка и на
белите дробове, кръвоизлив около капсулата на левия бъбрек в извънперитонеалното
пространство, счупване на лявата ключица и на множество ребра отдясно, ивичести
охлузвания по лицето и обширни охлузвания по гърба отляво, охлузвания и
кръвонасядания по левият долен крайник с дълбоки кръвонасядания в
мускулатурата, счупвания на двете кости /тибия и фибула/ на лявата подбедрица.
Причината за смъртта на Р. Н. е тежка и несъвместима с живота черепно-мозъчна
травма, със счупване на черепните кости, мозъчни кръвоизливи и контузия на
мозъка, които са довели до притискане и парализа на жизнено важни мозъчни
центрове. Всички травматични увреждания са прижизнени, за което се съди от
изразените кръвоизливи и кръвонасядания около тях, както и от аспирацията на
кръв в дихателните пътища. Настъпилата смърт е в пряка причинно-следствена
връзка със станалото на 24.08.2015г. ПТП. Всички травматични увреждания са
причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет, като добре
отговарят по начин и време да са получени при автомобилна травма – блъскане на
пострадалия Н. от лек автомобил.
От заключението по изготвената в
хода на досъдебното производство Комплексна автотехническа и медицинска експертиза
от вещите лица Т.П. и Й.Ш., се установява, че в конкретния случай се касае за
типична автомобилна травма с блъскане на пешеходец от движещ се автомобил, с
четири фази на причиняване на травмите – сблъскване на тялото с някои части на
автомобила, възкачване на тялото върху предната част на автомобила, отхвърляне
на тялото и падане върху пътното платно, плъзгане на тялото по пътното платно. Съпоставяйки
повредите по л.а. „Фолксваген Голф” с травматичните увреждания на пострадалия Р.
Н., вещите лица дават становище, че първоначалният удар е станал с предната
дясна част на автомобила в областта на левия долен крайник, като основния удар
е попаднал в областта на лявата подбедрица, където на 18см. от петата е
установено счупване на двете кости /тибия и фибула/ от удар с бронята. По
очертаните приблизително триъгълни фрагменти и при двете кости, с широка част
по задно-страничните им повърхности и с връх насочен към предната повърхност на
подбедрицата, вещите лица извличат посоката, в която е станало блъскането, и
която в конкретния случай е задно-странично отляво и отзад-напред. Едновременно
с това е настъпил и удар от предната дясна част на колата – маската и десния
фар, по задната повърхност на лявото бедро, където са установени обширни
охлузвания и раздрана разкъсно-контузна рана. Тъй като този удар е бил под
центъра на тежестта на тялото е последвало частичното му възкачване върху
предната дясна част на автомобила. В тази фаза са получени охлузвания по гърба,
счупвания на ребра и като израз на инерционната травма – кръвонасядания в
хилусните области на белите дробове, както и по хода на аортата. При
възкачването върху предния капак на автомобила, главата на пострадалия се е
ударила в предната дясна колона на купето, на мястото, където е констатирана
побитост по колоната, при което се е получила установената черепно-мозъчна
травма с разкъсно контузни рани в тилната област, импресионно счупване на
черепните кости, мозъчни кръвоизливи и контузия на мозъка на мястото на удара и
на противоудара. В тази фаза е настъпило счупването на тазовите кости отляво и
кръвоизлива в извънперитонеалното пространство отляво. Останалите травматични
увреждания /описани в СМЕ на труп/ най-вероятно са получени при падането от
автомобила и плъзгането по пътното платно. Към момента на удара, скоростта на
лекия автомобил е била около 47.78 км./ч., а преди задействане на спирачната
система – 69.76км./ч. Лекият автомобил „Опел Корса” преди задействане на
спирачната система се е движел с 87.43км./ч. Удара с пешеходеца е настъпил с
предна дясна част на лекия автомобил „Фолксваген Голф”, предвид констатираните
увредени преден десен фар, преден капак, преден десен калник, дясно огледало,
предна дясна колона и др. Контакта между двата леки автомобила, след
отклоняване траекторията на движение на л.а. „Фолксваген Голф” наляво, е
настъпил в лявата южна лента на платното за движение. Удара между тях е бил в
предната броня на л.а. „Опел Корса” и предна лява врата на л.а. „Фолксваген
Голф”. Водачът на л.а. „Фолксваген Голф” е имал техническа възможност да
избегне удара и да предотврати произшествието, ако в момента, в който е могъл
да забележи пешеходеца Р. Н., намиращ се на платното за движение осветен от
изкуствената светлина на автомобилните фарове, е задействал екстрено спирачната
система на автомобила си. Водачът на л.а. „Фолксваген Голф” е имал възможност
да предотврати удара с пешеходеца при условие, че е запазил траекторията си на
движение, овладял е управлявания от него лек автомобил след удара с л.а. „Опел
Корса” и не се е отклонявал надясно. От техническа гледна точка определената
скорост на движение на л.а. „Фолксваген Голф” не е била съобразена с условията
на движение в конкретната пътна обстановка. След удара с л.а. „Опел Корса” и
отклоняване на дясно, водачът на л.а. „Фолксваген Голф” не е реагирал
своевременно на появилата се опасност – пешеходеца Р. Н. намиращ се на
платното, реакцията му е закъсняла и поради това след около 4.02 секунди е
настъпил и удара с пешеходеца, който при така създалата се пътна ситуация е бил
неизбежен. Според вещите лица, причините за настъпване на ПТП са две – едната,
от техническа гледна точка е, че при движението си по платното на бул. „М.-юг”,
водачът на л.а. „Фолксваген Голф” не е осигурил възможност движещият се от ляво
на него с по-висока скорост и в същата посока л.а. „Опел Корса”, който бил
предприел изпреварването му, да премине безопасно и е допуснал удар с него. След
удара, водача на л.а. „Фолксваген Голф” е отклонил на дясно управлявания от
него автомобил, като това е довело до пресичане на траекторията му на движение
с тази на пешеходеца Р. Н. и вследствие на това, въпреки, че бил със задействана
спирачна система, настъпил неизбежен удар с пешеходеца. Ако водача на л.а.
„Фолксваген Голф” след удара с л.а. „Опел Корса” е успял да задържи
траекторията си на движение, която е поддържал преди удара, тогава ПТП с
пешеходеца не би настъпило. Втората причина за настъпване на ПТП е, че
пешеходеца Р. Н. се е намирал върху северната лента на платното за движение на
около 1.10м.-1.20м. от северния му край, на място, което не е безопасно и не е
разрешено за пешеходци. Вещите лица са отхвърлили, като технически възможна,
тезата съобщена от подс.М. – че е шофирал със скорост 45 км./ч., както и че
удара с л.а. „Опел Корса” е настъпил в задната част на неговия автомобил. Поддържането
на тази версия е наложило изготвяне на тройна Комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, като от заключението по същата на вещите лица Т.П., С.М.
и Й.Ш., се установява, че скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Голф”,
преди задействане на спирачната система е била 69.76 км./ч., а към момента на
удара с пешеходеца – около 47.78 км./ч. По следите, намерени след извършен
оглед на автомобилите, се установява, че между тях е имало удар, който е в
дясната част на предната броня на л.а. „Опел Корса” и в лявата врата на л.а.
„Фолксваген Голф”. Твърдението на водача М., че е усетил удар отзад, не се
потвърждава, предвид констатираните увреждания по автомобилите и липсата на
такива в задна лява част на л.а. „Фолксваген Голф”. В задната дясна част на
л.а. „Фолксваген Голф” се наблюдава удар, който е от друг механизъм на ПТП и не
съответства на процесното ПТП. Липсата на следи от удар в задната част на л.а.
„Фолксваген Голф” и респективно – в предната такава на л.а. „Опел Корса”,
изключват твърдението на подсъдимия, а освен това, предвид липсата на такъв
удар, не е възможно автомобилът управляван от него да получи допълнително
ускорение, вследствие на което скоростта му да се увеличи от 45 км./ч. до 70
км./ч. в резултат на констатирания страничен удар. Вещите лица са предложили
механизъм на възникване на ПТП, съвпадащ с този по първата комплексна
експертиза, обосновали са и техническите причини за настъпване на ПТП – Пешеходеца
Р. Н. се движел по северната лента на платното за движение на място, по начин и
в момент, когато това не е било безопасно. При движението си по платното на
бул. „М.-юг”, водача на л.а. „Фолксваген Голф” не реагирал своевременно чрез
задействане на спирачната система на опасността от удар с пешеходеца, който се
намирал на платното за движение пред него, тъй като водача е имал техническа
възможност да забележи пешеходеца на разстояние по-голямо от дължината на
опасната зона, и при своевременна реакция и екстрено задействане на спирачната
система на автомобила, е имал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара. Според вещите лица, от момента, в който водача на л.а.
„Фолксваген Голф” е имал възможност да забележи пешеходеца Р. Н. на платното за
движение пред него, осветен от светлината на автомобилните фарове на къси
светлини, при своевременна реакция от своя страна и екстрено задействане на
спирачната система на автомобила, водача е имал техническа възможност да
установи автомобила в състояние на покой преди мястото на удара, и да избегне
произшествието, тъй като в този момент, мястото на удара е било извън опасната
зона на автомобила, при движение с установената скорост.
От двамата водачи на МПС – подс.М.
и св.Л., след задържането им били взети кръвни проби, подложени на анализ, при
който се установило, че в кръвта на никой от тях няма наличие на алкохол или
наркотични вещества – Протоколите за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта, изготвени от в.л. П.В. и Съдебно
химическите експертизи за изследване с тест за наркотици, изготвени от в.л. М.К..
Не е установено наличие на алкохол в кръвта и на пострадалия Р. Н., видно от
съставения Протокол за химическа експертиза от в.л. П.В..
В досъдебното производство е
изготвена съдебно трасологическа експертиза на веществено доказателство –
намерено на мястото на произшествието странично огледало за обратно виждане на
лек автомобил, от заключението по която на в.л. П.С. се установява, че то е
огледална част от дясно странично огледало за обратно виждане на МПС, която се
монтира на леки автомобили марка „Фолксваген” модел „Голф ІІІ”, производство от
1991г. до 1997г. Предвид това, и с оглед констатацията при огледа на автомобила
на подсъдимия, закрепена в снимка № 9 към фотоалбума за този оглед, съдът
приема, че намерената на местопроизшествието огледална част е от дясното
странично огледало за обратно виждане на автомобила на подсъдимия.
Изготвена е и съдебно-техническа
експертиза от в.л. Ж.И., на записи от камерите пред спешния сектор на УМБАЛ „***”
ЕАД Пловдив, на които се вижда пристигането на автомобила на подсъдимия и
пренасянето на тялото на пострадалия от колата на носилка.
По делото е изготвена и СМЕ на
веществени доказателства от в.л. Д.Д. – на тениската, с която е бил подсъдимият
при произшествието и на част от тапицерията на задната седалка на автомобила
му, където е бил качен пострадалия, като от заключението се установява, че и по
двата обекта има кръв, която е човешка, с кръвна група 0 /a,b/ и може да произхожда от Р. Н.,
който е със същата кръвна група. Съдът прие да ползва това заключение изцяло,
независимо от обстоятелството, че едното изследвано веществено доказателство се
е изгубило впоследствие и не е налично по делото.
За да приеме за установена описаната
фактическа обстановка, съдът ползва обясненията на подсъдимия Е.М., с
изключение на частта, в която твърди, че е бил ударен отзад от другия лек
автомобил, водачът на който също имал принос за настъпване на ПТП, показанията
на свидетелите А.Л., Ж.А., З.Т., К.Д. и П.П., давани от тях в хода на
досъдебното производство, и прочетени по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, предвид проведената процедура на съкратено съдебно следствие, показанията
на непосредствено разпитаните в съдебно заседание свидетели З., М. и Н. Н., като
всички свидетелски показания преценява като логични, последователни, взаимно
допълващи се и в съответствие с останалия събран доказателствен материал.
Единствено в показанията на св.Л. от една страна и показанията на св.Ж.А., и
обясненията на подсъдимия от друга, има противоречие по факта – участвал ли е
подс.М. при качването на пострадалия в колата на последния на мястото на
произшествието. Съдът прие, че подсъдимият е участвал в това качване,
кредитирайки показанията на св.А. и обясненията на подс.М., които съвпадат, а
са дадени от две противоположни страни по делото – подсъдим и приятелят на
частната обвинителка М.Н., и игнорира показанията на св.Л., за това
обстоятелство, тъй като макар и да няма процесуално качество по делото, то този
свидетел е взел участие в първия удар между двете МПС и има интерес да омаловажи
участието на подсъдимия при оказването на помощ, за сметка на заявения собствен
принос при оказването на тази помощ, на който акцентира, стараейки се да се
разграничи от увреждането на пострадалия. Обясненията на подсъдимия по
посоченото по-горе обстоятелство за удар отзад, не се възприемат от съда, тъй
като по делото обективно е установено, че удара между двете МПС е станал в
лявата лента за движение, в която подсъдимият е нямал разрешен по смисъла на
ЗДвП достъп към момента, като удара е бил страничен за двете МПС. От
деформациите по двете МПС, обстойно анализирани от вещите лица автоексперти, от
побитостите и следите оставени на пътя от двете МПС, обективно се установява,
че удара е страничен и е настъпил в момент, когато двете МПС се изравнили, тоест
изключена е като технически възможна тезата на подсъдимия, поддържана и в
съдебно заседание, че е усетил удар отзад, който ускорил движението му. Данни
за удар в задната част на неговия автомобил, респективно в предната на другия –
липсват, а предвид характера на действителния удар, не би могло да се получи
ускорението, за което дава обяснения подсъдимия. Именно съобразявайки се с
обективните данни по делото, съдът игнорира в тази им част обясненията на подс.М.,
явяващи се израз на защитна позиция от негова страна, стремейки се да омаловажи
донякъде собствения си принос за ПТП.
Съдът ползва и описаните по-горе
експертни заключения, компетентно изготвени, с необходимите знания, отговарящи
пълно и ясно на поставените задачи, неоспорени от страните, напротив – приети
при изразено и одобрено съгласие между тях да не се провежда разпит на вещите
лица в съдебно заседание, ползва и писмените доказателства - прочетени на
основание чл.283 от НПК и приобщени към доказателствения материал по делото,
както и приобщените веществени доказателства. Следва да се отбележи, че съдът
ползва изцяло и двете комплексни АТЕ и СМЕ, тъй като по основните въпроси те
съвпадат изцяло, а в останалата им част отговарят на различни въпроси.
Анализирайки събраните
доказателства, съдът прие, че подсъдимият обективно е нарушил част от вменените
му разпоредби от ЗДвП – шофирал е с превишена скорост в градски условия и е
попречил на изпреварването започнато от водача на л.а. „Опел Корса”, като
засякъл пътя му, в резултат на което се е стигнало и до описаното по-горе ПТП,
със съставомерен резултат – смъртта на Р. Н.. Превишената скорост се установява
по експертен път, като е потвърдена и от двете заключения на работилите по този
въпрос вещи лица, пак от тези заключения, както и от показанията на св.Л. се
установява и отклоняването на посоката на движение на лекия автомобил
управляван от подс.М. наляво в момента, когато св.Л. искал да го изпревари.
Подсъдимият е направил зависещото от него за оказване помощ на пострадалия,
непосредствено след произшествието, като го качил в автомобила си и го закарал
до болнично заведение, където е предаден на медицинските лица жив, пренесен на
носилката включително и с негово участие, като междувременно предал телефона си
на св.А. за осъществяване на телефонни обаждания, което се установява от
обясненията на подсъдимия, показанията на св.Л., с направената вече уговорка за
тях по-горе, тези на св.А., кадрите от записите пред болницата и експертното
изследване на тениската и частта от тапицерията на автомобила на подсъдимия.
Подс.М. се е явил сам в 4 РУ на Полицията в Пловдив, разбирайки, че е търсен,
което станало 4 часа след оставянето на пострадалия в болницата, като при това
научил и за смъртта на пешеходеца, показания в каквато насока дава св.К.Д., в
същия смисъл са и обясненията на подс.М..
От правна страна:
Подсъдимият
Е.И.М. е осъществил състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.”б”, вр.
чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК, затова, че на 24.08.2015г. в гр.
Пловдив, на бул. „М. – юг”, срещу № 160, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ***, е нарушил правилата за
движение по чл.21 ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч – за пътно превозно средство от кат.”В” в населено място – 50
км/ч, като се е движел със скорост 69.76 км/ч” и чл.42, ал.3, пр.2 от ЗДвП
„Водачът на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен ..... да не пречи
на изпреварването, по какъвто и да е друг начин”, и по непредпазливост е
причинил смъртта на Р. Н. Н. с ЕГН **********, като след деянието деецът е
направил всичко зависещо от нещо за оказване помощ на пострадалия.
По тази правна квалификация,
съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на 24.08.2015г., подсъдимият, като водач на МПС,
обективно е нарушил посочените по-горе две правила за движение по пътищата от
ЗДвП, тъй като е управлявал автомобила си в градски условия със скорост над
разрешения максимум от 50 км./ч., а освен това е попречил на предприетата от
св.Л. маневра по изпреварване, като отклонил автомобила си наляво и предизвикал
по този начин лек страничен удар между двете МПС, в резултат на който и двата
автомобила отклонили посоката си на движение, като тази на колата на подс.М.
пресякла траекторията на движение на пешеходеца Р. Н. и се стигнало до описания
по-горе удар. В пряка причинно следствена връзка с допуснатите правила за
движение по пътищата, довели до настъпване на анализираното ПТП, е причинен и
съставомерния резултат – смъртта на Р. Н., констатирана като настъпила в
болничното заведение. Видно от заключенията по комплексните АТЕ и СМЕ, до ПТП
не би се стигнало, в случай, че подсъдимият бе управлявал автомобила си със
скорост по-ниска от около 50 км./ч., предвид което и именно нарушаването на
правилото за разрешена скорост е причина за настъпване на ПТП. Разбира се, да
ПТП изобщо не би се стигнало и ако подс.М. не бе пречил на изпреварването на
другия лек автомобил, удара с който наложил и отклоняването му надясно към
пешеходеца. След ПТП подсъдимият направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия, качвайки го незабавно в автомобила си и транспортирайки
го до болнично заведение, където участвал в пренасянето му на носилка, като
освен това дал и телефона си на св.А., осигурявайки по този начин възможност,
свидетеля да потърси помощ и да уведоми близките на пострадалия за станалото,
докато той шофира. С това съставът на посоченото престъпление се явява изцяло
изпълнен.
Съдът
призна подсъдимия за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение за
това, да е нарушил и останалите вменени му разпоредби от ЗДвП, а именно: чл.5
ал.1 т.1 „Всеки участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”; чл.20 ал.2
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни, при избиране скоростта на
движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.”, чл.42 ал.3 пр.1 „Водачът на изпреварваното пътно превозно
средство е длъжен да не увеличава скоростта...”, чл.116 „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с
бял бастун, и към престарелите хора” и чл.123 ал.1 „Водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътно-транспортно произшествие, е длъжен: т.2 –
Когато при произшествието са пострадали хора: а/ да уведоми компетентната
служба на МВР; б/ Да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на МВР; в/ До пристигането на органите по
б.б, съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и
да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него; г/
Да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да
не променя състоянието му, до идването на органите на МВР, освен ако с него е
необходимо да превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен
веднага да се завърне на мястото на произшествието; д/ Да вземе мерки следите
от пътно-транспортното произшествие да бъдат запазени до тяхното фиксиране, или
описване, от компетентните служби.”, както и за това, след деянието да е
избягал от местопроизшествието и го оправда по първоначално повдигнатото му
обвинение в този смисъл и по квалификацията по чл.343, ал.3, пр.6, б.”б” НК. Разпоредбата
на чл.5 от ЗДвП е обща и при наличие на нарушени и специални разпоредби от закона
не следва да се включва в обвинението, по силата на общото правило за
отношението между общ и специален закон. Съвместното инкриминиране на
разпоредбите относно задълженията на съобразена и разрешена скорост в случая е
изключено, тъй като има данни за превишена скорост – над 50 км./ч. в градски
условия, която стои в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП,
установено е, че то не би настъпило при движение преди удара с по-малко от
приблизително 50 км./ч., тоест със скорост в рамките на разрешената, поради
което и въпрос за съобразеност или не с пътните условия на установената скорост
от почти 70 км./ч. не би могъл да се поставя. Частичното отпадане на текста от
разпоредбата на чл.42, ал.3 от ЗДвП се дължи на липсата на данни, за това, при
предприетото от страна на св.Л. изпреварване, подсъдимият отклонявайки наляво
към него автомобила си, движещ се по средата на пътното платно, да е увеличил
същевременно и собствената си скорост на движение. Правилото на чл.116 от ЗДвП
няма отношение към станалото ПТП, тъй като подсъдимият изобщо не е възприел
навреме намиращият се не на място пешеходец, явяващ се именно поради
местоположението си на пътното платно опасност за движението. Разпоредбата на
чл.123 от ЗДвП на пръв поглед е нарушена, но не би могла да бъде включена в
обвинението, тъй като нарушаването на тези задължения няма как да стои в пряка
причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Това правило касае последващо
поведение на водач на МПС участвал в ПТП и би могло да обуслови административна
отговорност, но нарушаването му не може да се третира като причина за
настъпване на ПТП със съставомерен резултат. Освен това, доколкото в случая описаното
поведение на водач на МПС се явява обхванато от предвиден в НК квалифициращ
признак – избягал от местопроизшествието, то и няма как отделно да се вмени
като нарушена разпоредба от ЗДвП, в случай, че тази квалификация бе потвърдена.
Последната обаче, отпадна, тъй като не се потвърди подс.М. да е избягал от
местопроизшествието веднага след деянието, напротив отклоняването му от там се
дължи на обстоятелството, че е предприел закарване на пострадалия в болнично
заведение с автомобила си, предвид направена моментна преценка за спешност от
придвижване до болница. Отделен въпрос и нямащ отношение към квалификацията, е
този защо си е тръгнал от болницата, но по делото има данни за предстоящо
пристигане на роднини на пострадалия там и опасност от евентуална саморазправа
с участвалите в ПТП заради удара.
Деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината непредпазливост – от вида небрежност,
тъй като не е предвиждал настъпването на неговите обществено опасни последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. От данните по делото се установява,
че при правилна преценка и поглед върху пътната обстановка, внимателно
обмисляне на предприетите действия и проявена загриженост към интересите на
всички участници в движението по булеварда към онзи момент, подсъдимият е имал
възможност да осъзнае последиците от деянието си, които, ако бе подходил така,
би могъл да избегне. Той не е наблюдавал внимателно пътното платно пред себе
си, и това му е попречило да възприеме навреме придвижването на пострадалия по
пътното платно, което е могъл да направи още преди удара с „Опел Корса”, видно
от диаграмите за параметрите на осветеност от светлината на фаровете на
автомобила му напред. В случай, че бе проявил нужното внимание и го беше
възприел като опасност на пътя, подсъдимият би имал възможност да предприеме
поведение неводещо нито до първия удар, нито до втория такъв, оказал се със
съставомерни последици. Той обаче е проявил небрежност, в резултат на което са
настъпили и общественоопасните последици.
По възраженията на
защитата:
Първото
възражение на защитата, касае вменените като нарушени правила от ЗДвП, което,
предвид предприетото от страна на съда частично оправдаване и анализирането на
нарушенията подробно от правна страна, не се налага да бъде обсъждано отново. Второто
възражение е против предявената с обвинителния акт правна квалификация на
извършеното от подсъдимия – избягал от местопроизшествието, което също се явява
вече обсъдено от съда, при излагането на съображения от правна страна, с оглед
отпадането на тази квалификация. На последно място се акцентира на действията
на другия водач на МПС – св.Л.. Твърди се, че и неговото поведение е причина за
станалото ПТП. Съдът не намери основания да приеме за установени факти в такава
насока, тъй като от показанията на св.Л., обективните находки по двата леки
автомобила и експертните заключения по двете Комплексни АТЕ и СМЕ, се
установява, че удара между двете МПС е страничен – в момента на изравняването
им, тоест на изпреварването, който удар не е придал допълнително ускорение на
движението на управлявания от подс.М. автомобил, което бе споменато по-горе при
анализа на обясненията на подсъдимия. Така, поведението на водача Л. не стои в
пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП с пешеходеца и той не се
явява съпричинител на съставомерния резултат. При това положение е безпредметно
да се обсъжда и хипотезата на случайно деяние от страна на подсъдимия, тъй
като, както бе отбелязано и по-горе, той е действал небрежно – имал е
възможност да предвиди резултата от действията си, но не го е направил, а не
при отсъствие на такава възможност и с причина за действията му стояща в
поведението на другия водач.
По наказанието:
За престъплението по чл.343а, ал.1, б.”б”
вр. чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК е предвидено налагане на
наказание Лишаване от свобода до 4 години, без специален минимум, като разпоредбата
на чл.343г предвижда и Лишаване от право да се управлява МПС. За да определи
размера на наказанието, съдът прецени всички обстоятелства по чл.54 от НК.
Така, обществената опасност на конкретно извършеното от подс.М. деяние се явява
завишена, касае се за престъпление с тежък резултат, обществената търпимост към
този вид деяния е изключително чувствителна. Обществената опасност на дееца не
е завишена – той е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудово
ангажиран е, има семейство и малолетно дете, както и болен родител, за които
полага грижи, признава вината си и се разкайва за станалото, допускал е обаче нарушения
по ЗДвП и друг път като водач на МПС, по делото има данни за няколкократното му
санкциониране по административен ред – 3 пъти с наказателни постановления и 1
път с фиш. Съпоставяйки всички относими за индивидуализацията на наказанието
обстоятелства, съдът избра да наложи наказания Лишаване от свобода в размер на
3 години и Лишаване от право да се управлява МПС също в размер на 3 години,
съобразено с разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК. По този начин успешно могат да
се постигнат целите на наказанието по поправяне и превъзпитание на подсъдимия и
превантивно въздействие върху останалите членове на обществото. Предвид параметрите
на предвиденото наказание по възприетата от съда правна квалификация, не се
налага обсъждане искането на поверениците на частните обвинители за налагане на
максимални по първоначално предявената правна квалификация наказания. Основания
за налагане на максимални наказания, каквито биха се явили Лишаване от свобода
и Лишаване от права за 4 години по чл.343а от НК също липсват, тъй като не е
налице такъв набор от отегчаващи отговорността обстоятелства, който да
позволява това. От друга страна, съдът не намери основания и за прилагане
разпоредбата на чл.55 от НК, така както поиска защитата, предвид данните за
личността на подсъдимия, и в частност няколкократното му санкциониране за
допуснати нарушения като водач на МПС, и с оглед характера на конкретно извършената
от него проява. По делото действително са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, изброени вече по-горе, но те не могат да бъдат преценени, нито
по отделно, нито в съвкупност, като изключителни/многобройни по смисъла на
чл.55 от НК, тъй като за прилагането на тази разпоредба е необходимо и
най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко за
извършеното. В конкретния случай, за престъплението не се предвижда специален
минимум на наказанието и на практика би могъл да се определи такъв по правилата
на общата част на НК – 3 месеца Лишаване от свобода, като е невъзможно това
наказание да бъде преценено като несъразмерно тежко за извършеното и да се
премине към по-леко наказание Пробация по реда на чл.55 от НК. Невъзможно е, защото,
първо не са налице основания да се направи такъв извод, и второ, предприемането
на такъв вид замяна не е в състояние да постигне целите на наказанието.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият е бил
задържан под стража по настоящото дело, от определения размер наказание
Лишаване от свобода, съдът приспадна времето на задържане, на основание чл.59,
ал.1 и ал.2 от НК, считано от 25.08.2015г. до 29.08.2015г.
Относно начина на изтърпяване на наказанието,
съдът, при наличие на всички предпоставки за това, приложи института на
условното осъждане, като отложи изпълнението на наложеното наказание Лишаване
от свобода с изпитателен срок от 5 години, на основание чл.66, ал.1 от НК, тъй
като прецени, че за успешно постигане целите на наказанието не е необходимо подсъдимият
да бъде откъсван от нормалната си житейска среда и изолиран в местата за
лишаване от свобода. Той изрази разкаяние за стореното, има задължения по
издръжка на семейството си, грижи се и за болен родител, това е първо по ред
осъждане за него, с оглед на което е налице възможност за успешно поправяне и в
условията на отложено наказание. Както при определяне на наказанието, така и
при преценката на начина за изтърпяването му, съдът съобрази и наличните данни
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал. Видно от
експертните заключения по комплексните АТЕ и СМЕ, една от двете основни причини
за настъпване на ПТП е в поведението на пострадалия – придвижвал се е по
пътното платно като пешеходец.
Причини за извършване на престъплението
– незачитане на установения в страната правов ред, и в частност неспазване на
правилата за движение по пътищата.
Относно веществените
доказателства, съдът реши - лек автомобил, марка „Фолксваген Голф” с ДК № ***,
след влизане на присъдата в законна сила, да се върне на подс.Е.И.М.; лек
автомобил, марка „Опел Корса” с ДК № ***, след влизане на присъдата в законна
сила, да се върне на св.А.Н.Л.; велосипед, марка „Спринт”, червен на цвят, след
влизане на присъдата в законна сила, да се върне на частните обвинители З.Н. и М.Н.;
счупено странично огледало на МПС, ведно с черна пластмасова основа, сива
тениска с черен надпис на латиница и цифри, след влизане на присъдата в законна
сила, да се унищожат като вещи без стойност; оптичен носител ДВД и оптичен
носител СД, след влизане на присъдата в законна сила, да останат по делото.
С оглед осъдителната присъда,
съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски, съобразно
направилият ги, както следва – 1 998.60 лева, за направени разноски в
досъдебното производство, в полза на ОД на МВР Пловдив, 105 лева направени в
съдебна фаза разноски в полза на Окръжен съд Пловдив, 500 лева разноски
направени за повереник от частните обвинители З. и М. Н., и 800 лева, разноски
направени за повереник от частния
обвинител Н.Н..
По
изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: