Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 261649 14.12.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Диана Димитрова.,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 20414 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 30, ал. 1 ЗН.
Производството по делото е
образувано по искова молба на Й.Р.В., ЕГН **********, адрес: *** против С.И.И.,
ЕГН **********, адрес: *** за намаляване на завещателното разпореждане,
направено от Г.В. Г., починал на 01.10.2019 г., със саморъчно универсално завещание от 25.01.2018 г. в полза на ответницата
и за възстановяване на запазената част на ищцата в размер на 1/3 идеална част
от наследството.
Ищцата Й.Р.В., чрез
процесуалния ѝ представител адвокат Х., твърди, че е майка и единствен
законен наследник на Г.В. Г., който е завещал цялото си движимо и недвижимо
имущество в полза на ответницата, с което е накърнена запазената ѝ част
от наследството. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
Ответницата С.И.И., чрез адв. Г.,
иска отхвърляне на предявения иск като недоказан. Възразява, че по делото не е
установен съставът на наследството. Претендира разноски с оглед отхвърлянето на
иска.
Страните заявяват в проведеното
открито съдебно заседание, че не считат за прекомерни претендирате от
насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, приема предявеният иск за допустим и основателен по следните
съображения:
Предявен е конститутивен иск по чл.
30, ал.1 ЗН за възстановяване
на запазената част на ищцата от наследството на починалия ѝ син.
Установява се от приложеното по делото удостоверение за наследници, че ищцата е
единствен законен наследник на Г.В. Г., починал на ***** г. Наследодателят се е разпоредил за след
своята смърт с цялото си движимо и недвижимо имущество, като е определил за
свой единствен наследник ответницата С.И.И.. Настоящият
съдебен състав, като съобрази приложения по делото препис от завещание /л.5/, приема, че
завещанието има характер на универсално, а не на частно завещателно
разпореждане (завет). С него е завещано цялото движимо и недвижимо имущество,
притежавано от наследодателя, а не отделен актив от наследството.
Оттук следват и правните изводи,
че съставът на наследството не подлежи на изследване в настоящото производство,
тъй като в хипотезата на универсално завещание, възстановяването на запазената
част на наследника по закон става с намаляване на завещателното разпореждане с
дробна част до съответния размер, без да се изследва какво се включва в
наследствената маса, както и че без правно значение е обстоятелството дали
ищцата е приела наследството по опис.
Съдът приема, че наведените от
ответника възражения за недоказаност на исковата претенция са неоснователни,
тъй като за да бъде уважен искът по чл. 30, ал. 1 ЗН ищецът следва да докаже,
че е наследник по закон, че ответникът е наследник по завещание, както и какъв
е характерът на завещанието – частно или универсално. Единствено при частните
завещателни разпореждания и дарения, с които не се изчерпва цялото наследство,
ищецът следва да установи какъв е неговият състав, както и да докаже, по арг.
от чл. 30, ал. 2 ЗН, че е приел наследството по опис, като материална
предпоставка по основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, освен ако искът не
предявен против ответник, който е едновременно наследник по закон и по
завещание, т.нар. прелегат.
Както бе вече изтъкнато и
по-горе, при универсалните завещания наследствена маса по чл. 31 ЗН не се
образува. Съставът на наследството не подлежи на установяване в процеса и е без
правно значение за изхода на правния спор. В този см. решение № 82 от
16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г. на ІІ г. о. на ВКС; решение № 187
от 20.04.2011 г. по гр.д. № 1780/2009 г.
на І г.о. на ВКС; решение № 57 от 07.05.2014г. по гр. д. № 5702/2013 г.,
І г. о. на ВКС, решение № 580 от 02.08.2010 по гр. д. № 1315/2009 г., І г.о. на
ВКС и др. Положението, че не е необходимо наследникът да е приел наследството
по опис, когато упражнява правото по чл.30, ал.1 ЗН по отношение на лице, което
не е наследник по закон, но е универсален правоприемник, е разяснено с т. 4 на ТР № 3/2013 г. на ОСГК
на ВКС, където се визират само заветникът и дареният, но не и лице, в полза
което е направено универсално завещание. В този смисъл е и съдебната практика
преди приемане на посоченото тълкувателно решение.
Ищцата е майка на наследодателя и
единствен наследник от втория ред наследници по чл. 6 ЗН, поради което и по аргумент
от чл. 28, ал. 1 ЗН има право на запазена част. Запазената част възлиза на 1/3
идеална част, определена по правилото на чл. 29, ал.2 ЗН, т.е. искът следва да
се уважи изцяло.
Направените от ищцата разноски в
размер на 80 лева – държавна такса и 1000 лева за адвокатско възнаграждение, следва
да се присъдят, с оглед изхода на правния спор.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА на основание чл. 30,
ал.1 ЗН завещателното разпореждане, извършено от наследодателя Г.В. Г., ЕГН **********,
починал на 01.10.2019 г., направено със саморъчно
универсално завещание от 25.01.2018 г., обявено с протокол от 08.10.2019 г.
по нот. дело № */**.**.****., общ регистър № ***/** ** ****г., завещателен
регистър № */***** г., по описа на **** *** *** , рег. № ***, с район РС-Пловдив,
в полза на С.И.И., ЕГН **********, като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Й.Р.В.,
ЕГН ********** от наследството на Г.В. Г., ЕГН **********, починал на
01.10.2019 г, в размер на 1/3 (една трета) идеална част.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК С.И.И., ЕГН ********** да заплати на Й.Р.В., ЕГН ********** сумата
от 1080 (хиляда и осемдесет) лева – разноски по водене на делото.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: / П / ДЕЯН ВЪТОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: Д. Д.