РЕШЕНИЕ
№ 855
гр. Пловдив, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Въззивно гражданско дело №
20245300501461 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Б. П., ЕГН ********** от гр. П., бул. „*** ап.* чрез
пълномощника му адвокат С. П. против Решение № 644 от 12.02.2024 г., постановено по
гр.д. № 16073/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта с която е увеличен
размерът на месечната издръжка, която жалбоподателят е осъден да заплаща на
непълнолетната си дъщеря Е. В. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
своята майка Д. И. Ч., ЕГН **********, съгласно определение за одобряване на спогодба по
гр.д. № 6294/2019 г. на Районен съд – Пловдив, от 160 лв. на 400 лв., считано от депозиране
на исковата молба пред съда – 02.11.2023 г., занапред, до навършване на пълнолетие на
детето или настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска – от
падежа до окончателното й изплащане, като решението се обжалва в частта над уважения
размер от 300 лв. до присъдения размер на издръжка от 400 лв. месечно.
Изложени са съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на решението, неправилни фактически и правни изводи и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че издръжката е изменена два пъти и половина, без
инфлационните процеси да са се повишили със същия размер, нито пък да са доказани
нужди на издържания в посочения от районния съд размер съобразно възрастта и нуждите
му. Съдът погрешно бил приел, че ответникът получава заплата в размер на 2 000 лв. само
въз основа на справка от НАП, която обаче не отговаряла на истината. Също така съдът бил
приел, че майката на ищцата нямала регистриран трудов договор в страната, но същата била
във Великобритания, където реализирала доходи от 5 000 паунда месечно. Показанията на
свидетелите били общи и не мотивирали по никакъв начин необходимост от увеличаване на
средствата за издръжка на ищцата. Районният съд не бил отчел здравословното състояние на
ищеца, който страдал от базедова болест от 25.12.2022 г., поради което не можел да
извършва тежък физически труд, приемал лекарства и правил изследвания, които заплащал.
1
Имал още две деца, които издържал, като едното от тях било със здравословен проблем.
Нямал жилище, а живеел в общинско жилище, за което заплащал месечен наем от 177,20 лв.
Имал запор върху трудовото възнаграждение и голяма част от него се удържала. С оглед на
това счита, че обективно не е в състояние да заплаща определената издръжка. По отношение
на нуждите на детето сочи, че съдът не е изложил каквито и да е било съображения,
обосноваващи нужди в такъв висок размер. Ищцата живеела и учила във Великобритания,
но стандартът на получаваните доходи в България и Великобритания били различни, а
майката на ищцата получавала доходи, които били 10 пъти по-високи от тези на ответника,
нямала задължение да издържа други деца, нито здравословни проблеми. Поради това моли
да бъде отменено решението в обжалваната част, като искът бъде отхвърлен за разликата
над 300 лв. до уважения размер от 400 лв. Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна чрез
пълномощника адвокат В. К., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
решението да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените разноски за тази
инстанция. Поддържа, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния
закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Счита за неверен довода на
жалбоподателя, че нарастването на инфлационните процеси за последните пет години не е
съответно на увеличението на издръжката два пъти и половина. Твърди, че определянето на
издръжката през 2019 г. е било съобразено с обстоятелството, че ответникът е дължал
издръжка от 200 лв. на непълнолетния брат на ищцата, както и по 300 лв. на други две по-
малки деца. Сега правилно съдът бил съобразил наред с инфлационните процеси и
икономическите условия, и отпадането на задължението за издръжка на едно от децата,
навършило пълнолетие. Изтъква, че във Великобритания ищцата не работи и няма никакви
доходи, а учи благодарение на собствените си усилия и всеотдайността на майка си, без
никаква морална и материална подкрепа от баща си. Сочи, че определеният от районния съд
размер на месечните средства за живот на ищцата е крайно недостатъчен за задоволяване на
потребностите й дори за стандарта на България. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че
майката на ищцата реализира доходи от 5 000 паунда месечно, като твърди, че с оглед
представените по делото доказателства средномесечните й доходи са около 1 500 паунда, от
които заплаща 600 паунда наем, поема битовите и домакински консумативи и задоволява
всички нужди на детето. Изтъква, че жалбоподателят имал различен подход спрямо децата
си и техните нужди, тъй като децата от втория му брак се отглеждали от двамата си
родители, които макар да били разведени живеели заедно, и независимо от това той им
заплащал месечна издръжка от по 300 лв., въз основа на споразумение с втората си съпруга
през 2019 г. Намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за определения от
съда размер на месечния му доход, тъй като приложената към въззивната жалба справка
била налична и приета по делото и същата била в унисон с данните от приобщената справка
на НАП, според която бащата реализирал доходи от работна заплата в размер на над 2 000
лв. месечно. Той притежавал и два имота в с. ***. Заплащал наем от 177 лв. за жилището, в
което живеел с втората си съпруга и децата им. Плащал издръжка на децата в общ размер на
600 лв. и като се прибавела издръжката на ищцата от 400 лв., се получавали разходи от не
повече от 1 100 лв. или половината от месечния му доход. По отношение на заболяването на
жалбоподателя сочи, че липсват доказателства да има разходи за лекарства и лечение. Освен
това същият бил здравноосигурен и би следвало лечението и лекарствата да се поемат от
Здравната каса. В заключение счита, че първоинстанционният съд правилно е определил
размера на дължимата издръжка, като е съобразил обективните възможности на бащата,
задължението му да заплаща издръжка на още две деца, като обосновано е приел, че
ангажиментът към по-малките му деца не изключва задължението му да се грижи
подобаващо и за ищцата, като поеме част от доказаните й месечни разходи. Не сочи
доказателства.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания и взе
предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок
срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради
което подлежи на разглеждане по същество.
2
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на непълнолетната
Е. В. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Д. И. Ч., ЕГН
**********, против ответника В. Б. П., ЕГН ********** от гр. П., бул. „*** за увеличаване
на размера на дължимата от ответника на ищцата месечна издръжка съгласно определение
за одобряване на спогодба по гр.д. № 6294/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, от
160 лв. на 500 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законните последици.
Искането е мотивирано с обстоятелството, че през изтеклия четиригодишен период от
определяне на издръжката обстоятелствата от значение на нейния размер са съществено
изменени. Сочи се, че ищцата и майка й живеят във Великобритания, където ищцата учи в
колеж. Ежедневно пътува до колежа и има транспортни разходи. Занимава се активно с
волейбол и заплаща месечна такса в размер на повече от 50 британски лири. Майката на
ищцата получава месечно възнаграждение в размер на 1 500 лири, с които издържа себе си и
дъщеря си. Заплаща месечен наем за жилището им в размер на 600 лири. В издръжката на
ищцата ответникът участвал единствено с присъдената сума от 160 лв., която била крайно
недостатъчна с оглед нуждите й. Същият имал много добри материални възможности за
даване на по-голяма издръжка, тъй като бил професионален военен. Ангажира писмени и
гласни доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил размера на предявения иск за
разликата над 260 лв. до пълния претендиран размер от 500 лв. по съображения, че
здравословното му и материално състояние не позволяват заплащането на издръжка в по-
висок размер. Сочи, че получава заплата в размер на около 1 600 лв. месечно, но тъй като
имал запор на трудовото възнаграждение получавал по 600 лв. месечно. Имал още две
непълнолетни деца, на които бил осъден да заплаща издръжка в размер на 300 лв. месечно за
всяко от децата. Децата имали извънучилищни дейности, а едното от тях имало
здравословни проблеми и било със специални образователни потребност, което налагало
допълнителни разходи. Ответникът страдал от базедова болест, приемал лекарства и правил
изследвания в размер на 150 лв. месечно. Нямал собствено жилище и живеел в общинско
жилище с месечен наем от 177,20 лв. Поради това моли искът да бъде уважен до размера от
260 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума. Ангажира писмени и гласни доказателства.
От доказателствата по делото се установява, че В. Б. П. е баща на непълнолетната Е.
В. П., родена на 14.05.2007 г.
С одобрена от съда съдебна спогодба по гр.д. № 6294/2019 г. по описа на Районен съд
– Пловдив В. Б. П. се е задължил да заплаща на малолетната тогава Е. В. П. чрез нейната
майка и законен представител Д. И. Ч. издръжка в размер на 160 лв. месечно, считано от
17.04.2019 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа
до окончателното й изплащане.
Непълнолетната Е. В. П. е завършила училищния и академичен тръст П** в Й***,
С***, Великобритания, а понастоящем е записана в С***, С****, В** в редовна форма на
обучение с продължителност до ***** г. Тренира волейбол във Волейболен клуб *** за
което майка й заплаща средно по около 50 британски лири на месец. Майката Д. И. Ч. е
трудово ангажирана при работодателя „Н**** ЛТД със средно месечно трудово
възнаграждение около 1 500 британски лири. Сключила е договор за наем на жилище в
Й***, Великобритания с месечен наем от 585 британски лири.
Бащата В. Б. П. е военнослужещ във Военно формирование *** гр. П*** с брутно
трудово възнаграждение около 2 000 лв. месечно, което се установява от представените пред
първата инстанция писмени доказателства – служебна бележка и справка от НАП, чието
съдържание е еднопосочно. От трудовото му възнаграждение се удържат суми по
изпълнителни дела в общ размер на 780 лв. месечно. Заплаща месечен наем по договор за
ползване под наем на жилищно помещение в общежитие от жилищния фонд на
Министерство на отбраната в размер на 177,20 лв. През 2023 г. е лекуван от базедова болест
– средно-тежка форма. Има още две ненавършили пълнолетие деца – С. В. П., родена на
**** г., и К. В. П., роден на **** г. Детето К. тренира *** в ССКФ Пловдив БГ. През 2015 г.
е оперирано от парастернална херния, а през 2021 г. е диагностицирано със смесено
разстройство на училищните умения.
3
Съгласно изготвения по делото социален доклад от ДСП Пловдив към настоящия
момент за непълнолетната Е. П. се грижи майка й, която задоволява базовите,
емоционалните и образователните й потребности. Бащата живее във ведомствено жилище в
гр. П., заедно с децата С. и К. и тяхната майка. В събота и неделя бащата живеел при майка
си в гр. С.. За жилището заплаща наем в размер на 100 лв. месечно. Работи като
военнослужещ в гр. П.с доход от около 1 600 лв. месечно. Заплаща издръжка за детето Е. в
размер на 180 лв. и по 300 лв. за децата С. и К.. Има здравословни проблеми и му предстои
операция. Между бащата и детето Е. не е изградена емоционална и доверителна връзка.
Контактът между тях е прекъснат, те не се срещат и не прекарват време заедно.
Свидетелката Д. М.. Д..-Х.., братовчедка на бабата на ищцата, установява, че ищцата
и майка й живеят в А*** от около 4 години. В момента ищцата била студентка в колеж.
Колежът се намирал в друго населено място и се налагало тя да пътува, което било свързано
с транспортни разходи. Тренирала тенис и волейбол. Месечната такса била около 80 паунда
поотделно. Живеели в жилище под наем. Последно бабата по майчина линия им изпратила 3
000 паунда, за да им помогне да си поемат разходите. Ищцата не поддържала контакти с
баща си. Той изобщо не я бил търсил, откакто се били разделили с майка й и не я бил
виждал. Всички грижи по отглеждането и възпитанието на ищцата били на майката. Бащата
имал едно дете от втората си съпруга и бил осиновил нейното дете от друг брак, за да не
плаща издръжка на своите деца. Продължавал да живее с втората си съпруга и разводът им
бил фиктивен, за да не плаща издръжка. Майката на ищцата работела в офис, но
свидетелката не знае колко получава.
Свидетелката К. Ф. П., майка на жалбоподателя, установява, че ищцата се отглежда
от майка си и баща й не я бил виждал откакто се били разделили с майката пред 12 години.
Бащата имал втори брак, от който имал едно общо дете и едно дете на майката от предишна
нейна връзка, което той осиновил. С втората си съпруга бил разделени, но обитавали едно и
също жилище. Бащата заплащал издръжка на всичките си деца, за което свидетелката му
помагала всеки месец. Детето К. имало специални потребности. Било оперирано от херния.
През три месеца го водели на прегледи. Бащата от две години имал здравословни проблеми.
Лечението му не се поемало от Здравната каса и му струвало по 1 000 лв. на месец. Живеел
на квартира във ведомствено жилище. Жена му и децата му също живеели при него. До 2
000 лв. на месец им били разходите за наем, отопление и битови разходи. За издръжката на
двете деца от втория брак имал наложен запор върху заплатата. Общо му удържали 1 000 лв.
При така установените правнорелЕ.нтни факти съдът намира следното от правна
страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по същество
правилно.
Съдът е сезиран с иск по чл. 150 от СК за изменение на размера на дължимата
издръжка от родител на ненавършило пълнолетие дете поради промяна в обстоятелствата. За
да бъде уважен искът, в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
доказване настъпването на обстоятелства с траен и съществен характер, породили
необходимостта от увеличаване на досегашния размер на месечната издръжка.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на
своите способности и финансови възможности, условията за живот, необходими за
развитието на детето. Тяхно задължение е да осигурят такива условия за развитието на
детето, в т.ч. да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако родителите живееха
в едно домакинство. Конкретният размер на издръжката се определя в зависимост от
нуждите на детето и възможностите на родителите – чл. 142, ал. 1 от СК, а минималният й
размер не може да бъде по-нисък на една четвърт от размера на минималната работна
заплата съгласно чл. 142, ал. 2 от СК. Издръжката следва да бъде съобразена от една страна
с възрастта на детето, нуждаещо се от издръжка, ежедневните му нужди, здравословното
състояние, наличието или липсата на специални потребности и икономическите условия за
живот в страната към момента на определяне на издръжката, а от друга страна с
възможностите на всеки от родителите да дава издръжка с оглед здравословното и
имуществено състояние, възможността да полага труд и да реализира доходи, наличието или
4
липсата на задължение да издържа и други лица.
В случая от предходното определяне на издръжката е изминал значителен период от
време – почти пет години. През това време ищцата е пораснала, с което са нараснали
нуждите й от издръжка. Заедно с майка си е променила страната по местопребиваване, като
трайно се е установила да живее във Великобритания, където понастоящем е студентка в
колеж. Тези обстоятелства са с траен и съществен характер и пораждат необходимост от
увеличаване на размера на месечната издръжката на ищцата. Последното е наложително и
като се има предвид, че дължимата към момента издръжка на ищцата е значително под
законоустановения минимум съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, който за 2024 г. надхвърля 230
лв.
Обичайните нужди на едно 17-годишно дете включват основно разходи за облекло,
храна, учебни пособия и материали, транспортни разходи, извънкласни занимания и спорт.
Не бива да се забравя, че се касае за дете във възраст, която е близка до пълнолетието, което
предполагала динамичен социален живот, свързан с разходи за отдих, развлечение и
пътувания според възрастта. Няма данни ищцата да страда от хронични или други
заболявания, изискващи скъпоструващо или продължително лечение, нито да има специални
потребности или дарби, за които да са необходими разходи, по-големи от обичайните. Като
обективен ориентир за определяне на необходимите средства за месечна издръжка на едно
дете могат да послужат критериите, установени в чл. 50, ал. 3, т. 3 от ППЗЗДет., според
който средствата за отглеждане и възпитание на дете от 14 години до навършване на
пълнолетие са в размер на 1,1-кратния размер на линията на бедност за съответната година,
т.е. 578,60 лв. Разбира се тези парични разходи за отглеждане и възпитание на дете са
относими към социално-икономическите условия на живот в България, а в конкретния
случай е необходимо да се отчете обстоятелството, че детето живее и учи във
Великобритания, където е общоизвестно, че стандартът на живот е значително по-висок от
този в България и с оглед социално-икономическата обстановка разходите за живот са по-
големи в сравнение с тези в България. При тези данни съдът намира, че към настоящия
момент необходимите средства за посрещане на потребностите на ищцата са в посочения от
районния съд размер от около 800 лв. месечно.
Тази издръжка съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 от СК се дължи от двамата родители според
възможностите им. В случая и двамата родители са в трудоспособна възраст и не страдат от
заболявания, които да им пречат да полагат труд и да реализират доходи. Макар бащата да е
диагностициран с базедова болест, няма данни това обстоятелство не го препятства да
осъществява трудова дейност. И двамата родителите са трудово ангажирани, като доходите
на бащата са около 2 000 лв. месечно, а на майката около 1 500 британски лири месечно.
Доходът на родителите е трудно съпоставим предвид разликата в стандарта на живот в двете
страни, но следва да се отчете, че доходите на бащата са около средните за страната според
данните от НСИ. И майката, и бащата нямат собствени жилища, а живеят по наем, като
заплащаният от бащата наем в размер около 177 лв. месечно е значително по-нисък от
средния пазарен наем в страната и съставлява под 10 % от месечния му доход, докато
заплащаният от майката месечен наем във Великобритания възлиза приблизително на 40 %
от трудовото й възнаграждение, което представлява значително перо в нейния бюджет.
Няма данни някой от родителите да изплаща кредити или да има други значителни по
размер финансови разходи. Твърденията на бащата, че заплаща лечението си, не са
подкрепени с убедителни доказателства. В тази насока са единствено показанията на
свидетелката П., но същите следва да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК с оглед
евентуалната заинтересованост на свидетелката предвид близкото й родство с ответника и
липсата на други доказателства по делото, които да подкрепят тези нейни показания.
Майката няма задължение да издържа други ненавършили пълнолетие деца, докато бащата
има още две по-малки деца, чиято издръжка заплаща в размер на по 300 лв. месечно. При
тези данни съдът споделя извода на районния съд, че двамата родители следва да поемат по
равна част от паричната издръжка на дъщеря си, като бащата следва да заплаща месечна
издръжка си в размер на 400 лв. Остатъкът от необходимите на ищцата средства за живот
следва да останат в тежест на майката, която също реализира доходи и има задължение да я
издръжка. Всъщност като се има предвид, че майката осъществява непосредствените грижи
за ищцата и поема ежедневните разходи по отглеждането, възпитанието и образоването й,
то размерът на предоставяната от майката издръжка в пари и натура ще бъда значително по-
5
голяма от тази на бащата.
Родителите са длъжни безусловно да се грижат и да издържат всяко от децата си, като
издръжката следва да бъде съобразена с възрастта и конкретните нужди на всяко дете.
Исканата от бащата издръжка в размер на 300 лв. месечно би била крайно недостатъчна и
неподходяща за нуждите на ищцата, особено като се има предвид, че и до момента бащата
заплаща издръжка в същия размер на двете си по-малки деца, докато издръжката, която е
плащал на ищцата е била почти двойно по-ниска, макар възрастта й да е по-голяма от тази
на другите деца и нуждите й да са били по-високи. По-голямата възраст на ищцата и
специфичните й нужди, обусловени от мястото и начина й на живот, налагат дължимата й
издръжка да бъде в по-голям размер от този на другите ненавършили пълнолетие деца на
бащата.
Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемата
страна се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 400 лв.
съгласно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
От жалбоподателя В. Б. П. чрез пълномощника му адвокат С. П. е подадена и частна
жалба против Решение № 1612 от 11.04.2024 г. в частта, с която е намалено присъденото на
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 640 лв., и в частта, с която е отхвърлено
искането на пълномощника за определяне на разноски по съразмерност с отхвърлената част
от иска по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Изложени са съображения, че противно на приетото
от съда, делото не се отличава с изключителност, нито с правна сложност, проведено е само
едно съдебно заседание, а съдът не е обосновал фактическата или правна сложност на
делото. При минимален размер на адвокатското възнаграждение от 400 лв. съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от НМРАВ, необосновано бил присъден двоен размер на адвокатското
възнаграждение. С оглед уважената част от иска същото следвало да се редуцира по
съразмерност до 320 лв. По отношение на искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на пълномощника за предоставена правна помощ на близък,
посочва, че с ответника са в близки дългогодишни приятелски отношения, което попада във
втората хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Изтъква, че липсва легална дефиниция на
категорията „близки“, с оглед на което принадлежността към нея не може да се установява с
писмени доказателства, като е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение
е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв., като не се нуждае от доказване
обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Правото да определи кои са субектите,
отговарящи на качеството „близък“, е предоставено на преценката на адвоката. По тези
съображения моли Решение № 1612 от 11.04.2024 г. да бъде отменено, като вместо това
бъде изменено и допълнено Решение № 644 от 12.02.2024 г. в частта за разноските, като
бъде намалено присъденото в полза на ищцата адвокатско възнаграждение от 800 лв. на 320
лв., съразмерно на уважената част от иска и да бъде осъдена ищцата да заплати на
пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
в размер на 80 лв.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок
срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, с оглед
на което подлежи на разглеждане по същество.
С постановеното по делото Решение № 644 от 12.02.2024 г. ответникът В. Б. П. е
осъден да заплати на ищцата Е. В. П., действаща лично и със съгласието на своята майка Д.
И. Ч., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
С молба по чл. 248 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е направил искане за
изменение на решението в частта за разноските, като бъде намаленото присъденото в полза
на ищцата адвокатско възнаграждение поради прекомерност и същото бъде определено по
съразмерност с уважената част от иска, както и да бъде присъдено в полза на пълномощника
на ответника адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за осъществена правна защита и съдействие на близък.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК ищцата чрез пълномощника си е взела становище за
6
недопустимост, а по същество за неоснователност на искането.
С Решение № 1612 от 11.04.2024 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, съдът е
уважил частично искането, като е намалил присъденото в полза на ищцата адвокатско
възнаграждение от 800 лв. на 640 лв., съразмерно с уважената част от иска, и е отхвърлил
искането на процесуалния представител за определяне на разноски в негова полза по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Мотивирал се е с липсата на прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцата предвид фактическата и правна сложност на делото, обема на
доказателствения материал и труда, положен от процесуалния представител, а по искането
на процесуалния представител на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение –
с липсата на доказателства защитата на ответника да е извършена спрямо кръга от лицата по
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Въззивният съд като се запозна с доводите на страните и взе предвид доказателствата
по делото намира частната жалба за частично основателна.
До приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд ответникът
чрез пълномощника си е възразил за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение. Възражението е своевременно направено, а по същество основателно.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение по искове за издръжка е 500 лв.
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Уговореният и заплатен от ищцата адвокатски хонорар е 800 лв. или
същият надхвърля минималния размер с повече от 30 %. Същевременно се касае за дело,
което не се отличава с особена фактическа и/или правна сложност в сравнение с други дела,
имащи същия предмет, проведено е едно съдебно заседание и са събрани малко по обем
писмени и гласно доказателства. С оглед на това адвокатското възнаграждение на ищцата се
явява прекомерно, поради което следва да бъде намалено до минимума от 500 лв., като на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв., съразмерно на уважената част от исковата претенция. В останалата част, с
която се претендира намаляване на адвокатското възнаграждение до размера от 320 лв.,
частната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, доколкото адвокатското
възнаграждение от 400 лв. е съобразено от една страна с минималния размер за този вид
дела, а от друга – с уважената част от исковата претенция.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на пълномощника на ответника следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗАдв., чийто размер следва да бъде съобразен с отхвърлената част от иска.
Съгласно последователната съдебна практика на ВКС, например Определение № 95 от
19.02.2015 г. по ч.т.д. № 1451/2014 г., II т.о., в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв.
адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна
адвокатска помощ. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има
право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение
съдът присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи,
че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 , пр. 2 от
ЗАдв., като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. В
случая по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който изрично е
уговорено, че се предоставя безплатна адвокатска помощ и съдействие на близък на
адвоката при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., с оглед на което при частичното
отхвърляне на иска в полза на пълномощника се дължи адвокатско възнаграждение в
размер, не по-малък от минимума съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Както се посочи, минималният размер на адвокатското
възнаграждение по искове за издръжка е 500 лв., а за отхвърлената част от иска – 100 лв., но
с оглед диспозитивното начало в гражданския процес в полза на пълномощника на
ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 80
лв.
С оглед изложеното постановеното по реда на чл. 248 от ГПК Решение № 1612 от
11.04.2024 г., имащо характер на определение съгласно чл. 252 от ГПК, с което е изменено
Решение № 644 от 12.02.2024 г., постановено по гр.д. № 16073/2023 г. по описа на Районен
7
съд – Пловдив, като е намалено присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение
от 800 лв. на 640 лв., съразмерно с уважената част от иска, следва да бъде отменено за
горницата над 400 лв. до 640 лв., както и в частта, с която е отхвърлено искането на
процесуалния представител на ответника за определяне на разноски в полза на последния,
съразмерно с отхвърлената част на иска по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и вместо това бъде
осъдена ищцата да заплати на адвокат С. П. адвокатско възнаграждение в размер на 80 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от иска. В останалата част решението следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 644 от 12.02.2024 г., постановено по гр.д. №
16073/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в обжалваната част, с която е увеличен
размерът на месечната издръжка, която В. Б. П., ЕГН ********** заплаща на
непълнолетната си дъщеря Е. В. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
своята майка Д. И. Ч., ЕГН **********, за разликата над 300 лв. до присъдения размер от
400 лв. месечно, начиная от депозиране на исковата молба пред съда – ***. занапред, до
навършване на пълнолетие на детето или настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяване на задължението за издръжка, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска – от падежа до окончателното й плащане.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОТМЕНЯ Решение № 1612 от 11.04.2024 г., постановено по гр.д. № 16073/2023 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, имащо характер на определение, в обжалваната част, с
която е изменено Решение № 644 от 12.02.2024 г., постановено по гр.д. № 16073/2023 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, като е намалено присъденото в полза на ищеца адвокатско
възнаграждение за горницата над 400 лв. до 640 лв., както и в частта, с която е отхвърлено
искането на адвокат С. П. – процесуален представител на ответника, за определяне на
разноски в полза на последния, съразмерно с отхвърлената част на иска по реда на чл. 38, ал.
2 от ЗАдв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 644 от 12.02.2024 г., постановено по гр.д. № 16073/2023 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, като намалява присъденото в полза на ищеца адвокатско
възнаграждение за първата инстанция от 800 лв. на 400 лв., съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Е. В. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка Д. И. Ч., ЕГН ********** да заплати на адвокат С. Ж. П., вписан в Адвокатска
колегия – Пловдив, със служебен адрес: гр. П., пл. „*** адвокатско възнаграждение за
първата инстанция в размер на 80 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1612 от 11.04.2024 г., постановено по гр.д. №
16073/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. Б. П., ЕГН ********** от гр. П., бул. „**** да заплати на
непълнолетната Е. В. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка Д. И. Ч., ЕГН ********** и двете с адрес в България: гр. С. разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 400 лв.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9