Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 409 24.03.2022 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на втори март две
хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Г. Драганова, като разгледа докладваното
от съдията Атанасова административно дело № 2349 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от ЕТ „Янаки Досев“ с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул.
„Комсомолска“ № 11, представлявано от управителя Я.Д.Д., против Заповед № 1060
от 09.12.2003 г., издадена от кмета на Община Несебър. С оспорената заповед е
отменена Заповед № 885/15.09.2003 г., издадена от кмета на Община Несебър, с
която са определени участниците, спечелили конкурс за учредяване право на
строеж в УПИ І-9040, 701 в
кв. 105 по плана на гр. Несебър.
В жалбата са развити доводи за нищожност
на обжалваната заповед, поради некомпетентност на нейния издател. Твърди се, че
заповедта е издадена по време на съдебно производство по оспорване на
отменената с нея Заповед № 885/15.09.2003 г. и с оглед на това
административният орган няма правомощие да оттегли (отмени) същата по реда на
чл. 32, ал. 1 от ЗАП (отм.). Наведени са доводи и за отсъствие на
предпоставките, установени в чл. 26 от ЗАП (отм.). Наред с това се сочи, че
отменената заповед не може да бъде оттеглена от издателя и́ по реда на чл.
32, ал. 2 от ЗАП (отм), тъй като от нея са придобити права. По същество се иска
прогласяване нищожност на заповедта, алт.- отмяна на същата, като
незаконосъобразна. Приложени са писмени доказателства.
В съдебното заседание жалбоподателят
се явява лично и с процесуални представители, които поддържат жалбата. Не сочи
нови доказателства. Моли да бъде прогласена за нищожна обжалваната заповед.
Претендира разноски.
Пълномощникът на ответната
страна оспорва жалбата. Представя доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата
и присъждане на разноски, като прави възражение за прекомерност на извършените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна
страна- участник в конкурс за учредяване право на строеж в УПИ І-9040, 701, кв. 105 по плана на гр. Несебър, класиран на
първо място със Заповед № 885/15.09.2003 г., отменена с обжалваната заповед.
От служебно изисканото адм.дело
№ 931/2003 г. по описа на Окръжен съд- Бургас е се установява, че
жалбоподателят ЕТ „Янаки Досев“ е взел участие в съдебно производство,
образувано по жалба на ЕТ „Съни-Соф-2- Атанас Терзиев“ против Заповед №
885/15.09.2003 г. на кмета на Община Несебър.
Посоченото дело е прекратено с влязло в сила определение, поради отмяна на
заповедта от нейния издател с оспорената в настоящото производство Заповед №
1060 от 09.12.2003 г., като жалбоподателят е уведомен лично за постановения по
делото съдебен акт- протоколно определение от 15.06.2005 г. за прекратяване на
производството, видно от приложената разписка за връчване. От разписка № 12 от
25.10.2004 г.- на л. 60 от приложеното адм.дело № 44/2004 г. по описа на
Окръжен съд-Бургас се установява, че на жалбоподателя е връчено и определението
за прекратяване на същото дело, образувано по жалба на „Сатурн“ ЕООД против
Заповед № 1060 от 09.12.2003 г. Следователно, още към този момент на жалбоподателя
е известно съдържанието на оспорената заповед и жалбата, по която е образувано
настоящото производство, не е депозирана в законоустановения срок. Независимо
от това, доколкото с нея са наведени доводи за нищожност на оспорения акт, а в
производството по адм.дело № 44/2004 г. на ОС- Бургас не е постановено решение
по съществото на спора, поради недопустимост на жалбата, и съдебният акт не се
ползва със сила на пресъдено нещо, тя е допустима за разглеждане, но само в
частта, с която е отменена Заповед № 885/15.09.2003 г., досежно класирането за
„петно № 7“. Жалбоподателят не е адресат на обжалваната заповед в останалата
и́ част и не е пряко засегнат от съдържащото се в нея разпореждане,
доколкото не е участник в проведената процедура за останалите 16 обекта. В тази
част актът не поражда за него права и последиците не рефлектират в правната му
сфера, поради което той не разполага с активна процесуална легитимация да я
оспори пред съда, поради което за него не е налице правен интерес от
оспорването. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно. Липсата му обуславя недопустимост на производството и
налага неговото прекратяване в тази част на основание чл. 159, т.4 от АПК.
С Определение № 2226 от
12.03.2005 г. по адм.дело № 1893/2005 г. по описа на Върховния административен
съд е оставено в сила определението по адм.дело № 44/2004 г. на ОС- Бургас за
прекратяване на производството по делото, като е прието, че Заповед № 1060 от 09.12.2003 г. на
кмета на Община Несебър (предмет на оспорване и в настоящото производство)
засяга единствено правата на участниците в конкурсната процедура, които са
класирани на първите места, поради което останалите кандидати, класирани на
второ и трето място (в случая „Сатурн“ ЕООД и ЕТ „ПИМ.97- Пейчо Маринов“), нямат
правен интерес от участие в производството. С оглед на това, същите не са
конституирани като заинтересовани страни по делото.
При разглеждане на жалбата по
същество, съдът намира за установено следното:
Със Заповед № 738 от 26.08.2003
г., издадена от кмета на Община Несебър, е разпоредено да се проведе конкурс за
учредяване право на строеж за строителство на „Едноетажни обслужващи постройки
(за КОО) в УПИ-І-9040,701, кв. 105 по плана на гр. Несебър, стара част“, за
общо 17 постройки. Със заповедта са определени началната конкурсна цена и
условията, при които участниците се ползват с предимство, дължимият депозит,
срокът за закупуване на конкурсна документация, както и срокът за подаване на
офертите. На същата дата са утвърдени редът и условията за провеждане на
конкурса.
Постъпилите оферти са разгледани
от комисия, назначена със заповед от 09.09.2003 г. на кмета на Община Несебър, в
проведено на 12.09.2003 г. заседание. За работата на комисията е изготвен
протокол, подписан от осем членове на същата, като не е положен подпис на един
от членовете. Определени са лицата, спечелили конкурса, между които
жалбоподателят ЕТ „Янаки Досев“, класиран на първо място за „петно“ № 7, с
предложена цена 7000 лева (при предложена значително по-висока цена от
останалите кандидати, както следва: ЕТ „ПИМ-97- Пейчо Маринов“- 58500 лева;
„Сатурн“ ЕООД- 77 000 лева; „ЕТ „ПУЛС-35- Иван Благов Благов“- 25 000 лева). Въз
основа на изготвения протокол е издадена Заповед № 885 от 15.09.2003 г. на кмета
на Община Несебър, с която са определени участниците, спечелили конкурса. За спечелил
конкурса за „петно“ № 7 е обявен ЕТ „Янаки Досев“.
На 09.12.2013 г. е издадена оспорената
в настоящото производство Заповед № 1060 на кмета на Община Несебър, с която на
основание чл. 32, ал. 2 от ЗАП (отм.) е отменена Заповед № 885 от 15.09.2003 г.
В мотивите на заповедта е посочено, че заповедта е обжалвана пред Окръжен съд-
Бургас, като производството по делото е висящо. Констатирани са процесуални
нарушения, допуснати в административното производство, както следва: при
провеждане на конкурса не са спазени чл. 6, ал. 2, във вр. с чл. 5, ал. 5 от
Наредба № 6 на Обс-Несебър, чл. 7, чл. 12, ал. 3 и чл. 14, ал. 3 от същата
Наредба, както и чл. 15 от ЗАП (отм.), като в конкурсната документация липсва
правен анализ, изготвен от отдел „Общинска собственост“ и юриста на общината;
документацията не е съгласувана с юриста на общината; комисията е назначена
преди изтичане срока за подаване на оферти; протокола за работа на комисията не
е подписан от всички членове; и в отменената заповед не е посочено пред кой
орган и в какъв срок същата може да се обжалва.
От приложените по делото преписи
от протоколи и съдебни актове е видно, че по жалби на няколко лица срещу
Заповед № 885 от 15.09.2003 г. са образувани в Окръжен съд-Бургас адм.д. №
931/2003 г., № 932/2003 г., № 934/2003 г. и № 935/2003 г., съединени за общо
разглеждане и постановяване на общо решение по тях. Производството по адм.д. №
931/2003 г. е образувано на 13.10.2003 г. и е прекратено с протоколно
определение от 15.06.2005 г., поради отпаднал предмет и интерес от обжалване, с
оглед отмяна на атакуваната заповед от административния орган със Заповед №
1060 от 09.12.2003 г. (последната е предмет на оспорване по адм.д. № 44/2004 г.,
също прекратено поради липса на правен интерес).
При тези фактически данни съдът
намира от правна страна следното:
За да се приеме, че административният
акт е нищожен, е необходимо да се установят особено съществени нарушения на
изискванията за законосъобразност по чл. 146 от АПК. В случая по мнение на
настоящия съдебен състав такива не са налице.
С нормата на чл. 32, ал. 2 от
ЗАП (отм.) е предвидена възможност административният орган сам да преразгледа
засегнатия с административния акт въпрос, по своя инициатива или по искане на
заинтересуван гражданин или организация, или по указание на по-горестоящ орган.
Следователно, доколкото в закона изрично е регламентирана процесуална
възможност за органа, издал акта, да го преразгледа, последният разполага с
материална компетентност за издаване на заповед със съдържанието на процесната.
Обжалваната
заповед е издадена в предписаната
от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. При извършената
проверка съдът не констатира съществени пороци в процедурата, засягащи
заповедта до степен да е невъзможно тя да породи целените последици.
Нарушенията на материалния
закон поначало не засягат валидността на акта, а нищожен на това основание е
само този акт, който изцяло е лишен от законова опора или е издаден при грубо
нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи, или
когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред- разпоредено е
извършване на престъпление, нарушени са свръхповелителни норми на закона или
конституционни права и др. В конкретния случай не са налице такива несъответствия
с материалноправни разпоредби, че последиците на заповедта да са правно
нетърпими. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗАП, когато от
административния акт не са придобити права или е отказано издаването на
документ, въпросът може да бъде преразгледан от административния орган и без да
са налице условията на чл. 32, ал. 1 от ЗАП. Според настоящия съдебен състав в
случая тази хипотеза е налице. На основание чл. 37, ал. 1 от ЗОС (в приложимата
редакция- ДВ, бр. 96 от 1999 г.) право на строеж върху недвижим имот- частна
общинска собственост, се учредява по решение на общинския съвет след проведен
търг или конкурс при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 8, ал. 2
със заповед на кмета на общината. От данните по делото е видно, че жалбоподателят
е участник в конкурсна процедура за учредяване право на строеж върху недвижим
имот- общинска собственост. Със Заповед № 885 от 15.09.2003 г. на кмета на
Община Несебър същият е класиран на първо място в проведения конкурс за обект „петно
№ 7“, но заповедта не е влязла в сила, поради отмяната и́ от нейния
издател- тя е престанала да съществува в правния мир и не произвежда никакво правно
действие. Наред с това, решение на общинския съвет не е взето, съобразно
изискването на чл. 37, ал. 1 от ЗОС, и следователно не е завършен сложният
фактически състав на учредяването на право на строеж, респ. не са придобити
твърдените от жалбоподателя права (в този смисъл Решение № 2092 от 17.02.2010
г. на ВАС по адм. д. № 6696/2009 г., с което е оставено в сила решение №
1171/6.01.2009 г. постановено по адм. дело № 3488/2007 г. на Административен
съд - София град).
В заключение, не са налице сочените
от жалбоподателя основания за нищожност на оспорената заповед. Заповедта е
издадена на предвидено в закона основание от овластения за това орган, в
изискуемата форма и съдържа ясна разпоредителна част. Не са налице особено
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосновават невалидност на същата. Според настоящия съдебен състав, не би могло
да се приеме, че заповедта изцяло е лишена от законова опора или е издадена при
грубо нарушение на императивни норми. Не е налице и превратно упражняване на
власт, тъй като с акта се преследва допустима от закона цел- преразглеждане на
акта от неговия издател, с оглед реализиране на законовото му задължение за
издаване на законосъобразен административен акт. Следователно, заповедта не е
засегната от толкова тежък порок, който да е основание за прогласяване на
нищожността и́. Не е налице правна нетърпимост на последиците от същата, а
доколкото срокът за предявяване на нейната унищожаемост е изтекъл, съдебната
проверка следва да се ограничи само до валидността и́. Ето защо, жалбата
се явява неоснователна в частта, досежно класирането за петно № 7, поради което
следва да се отхвърли.
С оглед формирания извод за неоснователност
на жалбата и своевременно направеното искане, следва да се присъдят на ответника
разноски по делото в размер на 100 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено
на основание чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, на
основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ „Янаки Досев“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Несебър, ул. „Комсомолска“ № 11, представлявано от управителя Я.Д.Д., за
прогласяване нищожност на Заповед № 1060 от 09.12.2003 г., издадена от кмета на
Община Несебър, в частта, с която е
отменена Заповед № 885/15.09.2003 г., досежно класирането за „петно № 7“, като
ПРЕКРАТЯВА производството в останалата му част.
ОСЪЖДА ЕТ „Янаки Досев“ с ЕИК *********
да заплати на Община Несебър сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок, а в частта, имаща
характер на определение- в 7-дневен срок, считано от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: