Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на двадесет
и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №3456 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.405,ал.1 КЗ от М.М.Ц.-Г. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ АД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 14 100 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка на МПС „Каско
+“ съгласно застрахователна полица №**** със срок на действие 26.08.2018г. до
25.08.2019г. за нанесените имуществени вреди, вследствие на ПТП от 18.11.2018г.
на л.а. „ Субару Б 9 Трибека“
с ДК№ ****,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда -01.03.2019г. до окончателното изплащане.
Ищцата
твърди, че на 18.11.2018г. на 62-63 км на АМ“Тракия“ в района около гр.Пазрджик, посока София-Бургас, при управление на л.а. „ Субару Б 9 Трибека“ с ДК№ **** от съпруга й А.
Георгиев поради силния снеговалеж, последният изгубил контрол над автомобила и
се преобърнал встрани от пътя. На 19.11.2018г. при ответника била образувана
щета №44010311809326 с претенция за изплащане на застрахователно обезщетение,
като в тази връзка ищцата представила на застрахователя всички изискуеми от
него документи. Ищцата получила отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение с мотива, че съгласно раздел 1, т.9.1.20 от ОУ застрахователят не
предоставя застрахователно покритие за щети настъпили в резултат на експлоатация на МПС с износени или
неподходящи за сезона гуми. В отказа не се посочвало на какви данни се позовава
ответника и откъде намира данни, че гумите са износени или неподходящи за
сезона. Касаело се за пълна загуба на МПС, вследствие на ПТП т.е. за тотална
щета, тъй като автомобилът не можел да бъде възстановен или възстановяването
му било икономически неизгодно.
Счита,
че отказът на застрахователя е незаконосъобразен. Сочи, че застрахователният е
бил в сила към датата на ПТП, че е настъпило застрахователно събитие, което е
покрит риск, че застрахователната сума е в размер на 14 100 лева, като
договорът е за срок от една година без овехтяване и самоучастие,
при 100 % застрахователно покритие.
Твърди,
че нито в протокола за ПТП, нито при двата огледа, извършени от застрахователя
нямало констатации, че гумите са износени или неподходящи за сезона. Твърди се,
че гумите са били MS или M+S,
което се декодирало като Mus + Snow / кал и сняг/ и не били износени. Излага, че ЗДвП не правел
разлика между летни и зимни гуми. Твърди, че МПС било технически изправно, тъй
като гумите имали над 4 мм грайфер. Счита, че клаузите на раздел 1, т.9.1.20 от
ОУ са нищожни като противоречащи на КЗ и
ЗДвП. , както и че са неравноправни и попадат в общите критерии, дадени в
чл.143 ЗЗП и че не са налице предпоставките по чл.408,ал.1, т.3 КЗ
застрахователят да откаже плащане.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът „ДЗИ –Общо застраховане“ АД е депозирал писмен отговор, в който е изразено
становище за неоснователност на иска. Не
се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с ищцата,
обективирано в полица №440118031051563.
Сочи
се, че на 19.11.2018г. А. Георгиев като представител на ищцата подал
уведомление за щета, в което било посочено, че на 18.11.2018г. при управление
на процесния автомобил и по време на силен снеговалеж на АМ Хемус, е изгубил
контрол и преобърнал встрани на пътя. За инцидента бил съставен Протокол за ПТП
№1676902/18.11.2018г., който бил представен на застрахователя. Била образувана
преписка по щета №44010311809326. За начин на определяне на застрахователно
обезщетение бил посочен по оценка на застрахователя. Били извършени два огледа
от 19.11.2018г. и на 28.11.2018г. Била
установено, че стойността на ремонта възлиза на 12 002.98 лева, което
представлявало „пълна загуба“ по ОУ. При огледите било установено, че към
датата на ПТП 18.11.2018г. бил управляван с износени и неподходящи гуми за
сезона, което обстоятелство се отнасяло към правоизключващата
хипотеза от ОУ Раздел 1, т.9.1; т.10.1.
Твърди се, че отказът бил напълно обоснован при съблюдаване на предпоставките
на чл.408,ал.1, т.3 КЗ. Твърди се, че между неизпълнението на задължението по
застрахователния договор, което било значително с оглед интереса на
застрахователя и настъпването на застрахователното събитие имало пряка
причинно-следствена връзка. Отправя се
възражение за проявена груба небрежност от страна на застрахования собственик,
тъй като същият не бил оборудвал автомобила с подходящите за сезона гуми, като
съгласно т.9.1.8 застрахователят не предоставя застрахователно покритие при
умишлени действия или груба небрежност на застрахования. Твърди се, че водачът
на МПС е действал в нарушение на разпоредбата на чл.139,ал.1, т.4 ЗДвП, като
гумите не били предназначени за зимни условия и същите имали дълбочина на
грайфера под 4 мм – 3.51 мм.
В
условията на евентуалност претенцията се оспорва о размер. Твърди се, че при
тотална щета се изплаща действителната стойност на застрахованото МПС към
датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойностите на
годните агрегати, възли и детайли,
съгласно чл. 390,ал.2 КЗ.
Оспорва
се и основателността на акцесорния иск за заплащане
на обезщетение за забава.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно
убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно Удостоверение за регистрация, издадено от МВР на 12.12.2017г. собственик на л.а. Субару Б 9 Трибека с рег.№**** е М.М.Ц.-Г..
От застрахователна полица №440118031051563 от 20.08.2018г. се установява, че между „Д.з.”ЕАД и М.М.Ц.-Г. е сключена застраховка „Каско+”, по отношение л.а. Субару Б 9 Трибека с рег.№**** със срок на действие 26.08.2018г. – 25.08.2019г., като дължимата по застраховката застрахователна премия в размер на 1 039.30 лева, уговорена да се плати разсрочено. Уговорената застрахователна сума е в размер на 14 100 лева. Съгласно представените платежни документи застрахователната премия е заплатена.
С Уведомление за щета по застрахователна полица №44010311809326 от 19.11.2018г. М.М.Ц.-Г. е уведомила ДЗИ Общо Застраховане ЕАД, че на 18.11.2018г. на АМ Тракия, 62 км в района на гр.Пазарджик е настъпило ПТП със застрахования автомобил при управлението му от А. Петев Георгиев, който по време на снеговалеж е изгубил контрол над автомобила и се е преобърнал встрани на пътя, като е настъпила цялостна деформация по автомобила. В уведомлението за начин на определяне на обезщетението е отбелязан – по оценка на застрахователя.
В Опис заключение по щета №44010311809326/19.11.2018г. са описани щетите по л.а. Субару Б 9 Трибека с рег.№**** .
С писмо ДЗИ Общо Застраховане ЕАД е уведомило М.М.Ц.-Г. във връзка с щета №44010311809326, че автомобилът е бил огледан и е бил изготвен протокол за оглед и снимков материал. Посочено е, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно Раздел I, т.9.1.20 от ОУ поради експлоатация на МПС с износени или неподходящи за сезона гуми.
Представени са ОУ на застрахователя.
Свидетелят А. Петев Георгиев, който е управлявал автомобила при настъпване на ПТП, излага, че на 18.11.2018г. пътувал от гр.София за гр.Варна по АМ Тракия, като непосредствено след напускането на гр.София започнало да вали обилно сняг. На 60, 65 км по магистралата посока Бургас навлязъл в доста дълъг участък с параболична извивка плавна надясно и в платното, където се движел видял, че имало доста натрупан мокър сняг, което затруднявало движението на автомобила, поради което навлязъл в крайната лява лента, докато излезе от въпросния участък. След него се появил друг автомобил, който бил с по-голяма скорост и който започнал да присветва и свидетелят започнал да се прибира в дясната лента. При навлизането в дясната лента започнал да се плъзга на дясната страна. Опитал се да овладее автомобила, но това засилило още повече процеса на приплъзгване. Навлязъл вдясно в канавката, движил се в канавката 5-10 м и след това се обърнал по таван. След това видял, че задното ляво колело е закачило мантинелата и буквално се било откъснало и станало на парчета, задната лява гума била унищожена. Други хора му помогнали да излезе. Обадил се на тел.112 и дошла пътна полиция. Съставили протокол, но акт не му бил издаден, тъй като условията били много тежки, дори трудно му разрешили впоследствие са извози автомобила с пътна помощ, защото по думите на полицаите дори и автомобили, движейки се със 60 км/ ч били застрашени. Било му разрешено в светлата част на деня да извози автомобила до гр.Варна.Разказва, че имало обилно натрупан мокър сняг на пътното платно, който не бил разпределен равномерно, а бил на купчини на места. Тези неравности придърпвали волана ту наляво, ту надясно. Казва, че се е движил с неповече от 60 км/ч в момента на възникване на ситуацията. Излага, че имало денивелация на асфалта, на което отдава спускането на автомобила, който буквално тръгнал настрани при опита му да влезе в дясното платно. Нямало въртене, нито занасяне на автомобила. След това докато чакал Пътна помощ установил, че на платното имало не само сняг, но и лед. Гумите, с които управлявал били всесезонни, бил изкупени през 2016г. и смята, че са отговаряли на условията към момента на възникване на инцидента. Сочи, че не са били с изтъркан грайфер, нито са били използвани прекомерно. Гумите били поставени на автомобила седмица преди периода, който бил задължителен за водачите за поставяне на подходящи за сезона гуми.
По делото е проведена автотехническа експертиза. Експертът с е запознал със съдържанието на Протокол за ПТП №1676902/18.11.2018г., който не е представен по делото, като в тази връзка, че в него са били вписани : вид на ПТП- преобръщане на МПС извън пътното платно; метеорологични условия – снеговалеж; платно за движение с широчина 7.51 м до 10.50 м; брой на ленти за движение- 2; пътно покритие – асфалтово; състояние – мокро; план и профил на пътя – с надлъжен наклон; осветление –дневно и др. Описана е цялостна деформация на тавана на автомобила, а по пътния участък- 4м мантинела; 8 м мрежа; 2бр.бетонни колчета. Вещото лице е приело, че на 18.11.2018г. л.а. се е движел по АМ Тракия посока от гр.София към гр.Бургас, като на около км 60+500, около гр.Пазарджик, при попътен десен завой и престрояване от лява в дясна лента за движение, водачът губи контрол и се преобръща встрани на пътя, като по автомобила са нанесени значителни материални щети, които са установени при извършените огледи от представители на застрахователя. Средната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП е 15 400 лева, като експертът е посочил, че обичайната практика при договаряне на се намалява с около 5 % , в който случай цената е 14 600 лева.Общата стойност за отстраняване на щетите по автомобила по средни пазарни цени е 73 933.66 лева. Гумите, с които е бил оборудван автомобила са с маркировка „M+S” , която означава,че тази маркировка отговаря на изискванията за кал и сняг. Критериите, на които този тип гуми отговарят са за сцепление на гумите при кал и отъпкан сняг и разположението и размера на прорезите и ръбовете на шарката на протектора. Заключението е, че гумите, с които е бил оборудван автомобила са отговаряли на законовите изисквания, като маркировката им не индикира, че са предназначени за употреба само през летния сезон. При извършения оглед на автомобила експертът е установил, че трите гуми са марка General, модел Grabber, размер 255/55 R18 109 Y XL. Задна лява гума не е налична, тъй като според думите на водача е унищожена при ПТП, за което свидетелствало увреденото окачване на задно ляво колело и задна лява джанта. Замерванията на дълбочината на протектора са извършени на монтирани на автомобила гуми, които са с ниско налягане в тях и деформирани детайли и купе, затрудняващо измерването. Предна дясна гума – с дълбочина на протектора – 6.05 мм, 6.10 мм и 6.20 мм; дясна задна гума – 6.28 мм, 6 мм, 6.02; предна лява гума – 5.95 мм; 6.38 мм, 6.45 мм. Стандартната дълбочина на протектора на нива гума е 8 мм, поради което се констатира износване от 1.50 – 2 мм. DOT на автомобилната гума представлява нейния идентификационен номер, на който са записани месеца и годината на производство, от каква гума е произведена, мястото на производство, размер и тип на гумата. DOT на предните автомобилни гуми на процесния автомобил е 5017 и показва производство през 50-та седмица на 2017г. DOT на задната дясна гума е 2915 и показва производство през 29-та седмица на 2015г. Според БДС от 1987г. в България гумата трябва да има грайфер най-малко 1.6 мм, за да се счита годна за употреба. Според производителите срокът за съхраняване на една гума е 10 години от датата на производство при правилно съхранение, а в случай, че гумата е монтирана на автомобила срокът е 4 години , а за зимните гуми – 3 години. Задната дясна гума с осреднена дълбочина на протектора 6.10 мм и възраст 3 г. и 3м. е с остатъчна стойност 50 %; предна дясна гума с осреднена дълбочина на протектора 6.10 мм, на възраст 11 месеца е с остатъчна стойност 75 %; предна лява гума с осреднена дълбочина на протектора 6.10 мм, на възраст 11 месеца е с остатъчна стойност 75 %. Описано е разграничението между т.нар, „зимни“ и „летни“ гуми. Посочено е, че зимните гуми имат по-голямо съдържание на естествен каучук, което ги поддържа гъвкави в студено време, като са най-ефективни при температури под + 7 градуса по Целзий. Колкото са по-меки гумите, толкова е по –голямо тяхното сцепление с пътната настилка, което подобрява сцеплението и управлението. Зимните гуми имат ламели в блоковете на протектора, които се използват за разпръскване на водата и предотвратяване на аквапланинг. Тези ламели захващат снега, кишата и лева, като предоставят максимално сцепление на пътя. Зимните гуми имат по –дълбока шарка на протектора, което осигурява процеп за снега. Те имат най- добро сцепление за сняг като отъпканият сняг усилва ефекта на зацепване, като осигурява сцепление за движение напред. Зимните гуми следва да бъдат заменени, когато техният протектор достигне дълбочина 4 мм, докато при летните гуми препоръчваният минимум е 3 мм. С намаляването на дълбочината на протектора се увеличава спирачния път. Летните гуми имат сравнително твърда смес, която омеква при по-топли температури, за да може да са адаптира към сухи и към мокри пътища. Летните гуми имат по-малко ламели от зимните, но са със специално проектирани ленти в протектора , за да ограничават аквапланинга. Те предоставят повече сцепление при надлъжно и напречно при по-високи температури. Стареенето на автомобилната гума я прави с по-малка еластичност, което при температура на пътната настилка под 7 градуса Целзий води до намалено сцепление и влошени показатели по отношение на спирачен път, странична устойчивост на автомобила и др. Автомобилът е възможно да бъде изкупен за скрап за стойност от 600 лева, а стойността която може да бъде платена за запазените части е 1560 лева.
Съдът с оглед гореустановената
фактическа обстановка прави следните правни изводи :
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл.405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл.386, ал. 2 КЗ.
В тежест на застрахования е да установи
наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на
застрахователно събитие, което е в причинно-следствена връзка с причинените
щети на застрахованото имущество, вида и размера на тези щети.
В тежест на застрахователя е да установи, че е
изплатил следващото се застрахователно обезщетение или наличие на
обстоятелства, установяващи, че настъпилото събитие не е покрит с договора
риск.
На
основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователен договор, обективиран
в полица №**** със срок на действие
26.08.2018г. до 25.08.2019г., настъпване на ПТП от 18.11.2018г., за което
застрахователят е бил уведомен на 19.11.2018г.
Съобразно разпоредбата на чл.386 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е
предвидено в КЗ, като при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност.
В отговора на исковата молба са изложени
твърдения за недължимост на застрахователно
обезщетение с оглед ОТ – Раздел 1, т.9.1 и т.10.1, тъй като към датата на ПТП
автомобилът бил управляван с износени и неподходящи гуми за сезона, което било
в нарушение на разпоредбата на чл.139,ал.1, т.4 ЗДвП. Твърди се също и проявена
груба небрежност по смисъла на чл.9.1.8 от собственика на автомобила, тъй
като същият не бил оборудвал автомобила с подходящите за сезона гуми.
Съгласно чл.9.1.20 от ОУ на застрахователя, не се предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на експлоатация и управление на МПС с износени или неподходящи за сезона гуми. От заключението на проведената САТЕ се установява, че към датата на ПТП автомобилът е бил оборудван с гуми General, модел Grabber, размер 255/55 R18 109 Y XL с маркировка „M+S” , която означава, че тази маркировка отговаря на изискванията за кал и сняг. Заключението е, че гумите, с които е бил оборудван автомобила са отговаряли на законовите изисквания, като маркировката им не индикира, че са предназначени за употреба само през летния сезон. Предните гуми са произведени през 50-та седмица на 2017г., а задната дясна гума е 2915 и показва производство през 29-та седмица на 2015г. Предна дясна гума – с дълбочина на протектора – 6.05 мм, 6.10 мм и 6.20 мм; дясна задна гума – 6.28 мм, 6 мм, 6.02; предна лява гума – 5.95 мм; 6.38 мм, 6.45 мм. Съгласно чл.139,ал.1, т.4 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с гуми, предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4 мм през периода от 15 ноември до 1 март. Предвид изложеното съдът намира възражението за недължимост на застрахователно обезщетение за неоснователно с оглед заключението на експерта, което установява както че гумите са били предназначени за употреба в зимни условия, така и с дълбочина грайфера съгласно нормативно установените изисквания, поради и което е не е налице изключен застрахователен риск.
Дължимото обезщетение следва да се определи по
пазарна стойност на увреденото имущество към датата на увреждането.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка и труд
без прилагане на обезценка.
Съгласно чл. 390, ал.2 КЗ тотална щета е налице
при увреждане, за което разходите нужни за извършване на необходимия ремонт
надвишават 70% от действителната стойност на МПС към датата на събитието. В
тази хипотеза обезщетението се равнява на действителната стойност на вещта към
момента на застрахователното събитие, но не може да надвишава уговорената
застрахователна сума. Действителна стойност, съгласно КЗ, е тази, срещу която
може да се купи идентично на застрахованото имущество, т.е. за обезщетяването е
релевантна пазарната стойност на имуществото към посочения по-горе момент.
В обичайния случай стойността на щетата
съответства на разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество. При определена от експерта по САТЕ стойност на разходите, необходими за
отстраняване на уврежданията в размер на 73 933.66лева и стойността на
автомобила към 18.11.2018г. 14 600 лева,
е налице тотална щета по смисъла на чл.390 КЗ. Размерът на
застрахователното обезщетение е ограничен от максималната стойност на
застрахователната сума, която в случая е в размер на 14 100 лева. Съобразно
всичко изложено размерът на застрахователното обезщетение от 14 100 лева, което
ищцата претендира да й бъде заплатено съответства на дължимото съгласно поетия
от застрахователя риск. Налице са запазени части по пострадалото МПС,
поради което, както и с оглед договореността между страните в т.12.3.1 от ОУ,
застрахователното обезщетение следва да се определи след като се приспадне
стойността на запазените части, за да се
избегне неоснователно обогатяване на собственика на автомобила. Или от
дължимата сума в размер на 14 100 лева следва да се приспадне стойността,
която собственика би получил при продажба на запазените части – 1560 лева.
Върху определената сума за обезщетяване се
следва законна лихва, като с оглед наличието на тотална щета застрахователят
изпада в забава след представяне на доказателства за
настъпване на обстоятелствата по чл.390, ал.1 КЗ, от който момент се следва и
обезщетение за забава.
По
разноските :
Съобразно изхода на делото в полза на ищеца следва да
се присъдят направените от него разноски , както следва : 501.60лева – за
заплатена д.т.; сумата от 133.40 лева – за депозит за вещо лице и сумата от 1156.09
лева за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника се следват
разноски в размер на 27.65 лева за заплатен депозит за САТЕ и 105.62 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
На горните съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З. ” ЕАД, ЕИК : ********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на М.М.Ц.
–Г., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 12 540 /дванадесет хиляди петстотин и четиридесет/ лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
застраховка на МПС „Каско +“ съгласно застрахователна
полица №**** със срок на действие 26.08.2018г. до 25.08.2019г. за нанесени
имуществени вреди, вследствие на ПТП от 18.11.2018г. на л.а. „Субару Б9 Трибека“ с ДК№ ****, ведно със
законната лихва, считано от
датата на представяне на удостоверението за прекратяване на регистрацията на
МПС пред застрахователя до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405,
ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до претендирания
размер на застрахователното обезщетение от 14 100 лева и за периода на присъждане на
законна лихва от датата на исковата молба- 01.03.2019г.
ОСЪЖДА „Д.З.
” ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на
управление *** да заплати на М.М.Ц. –Г., ЕГН: **********
с адрес *** сумата от 1791.09/хиляда седемстотин деветдесет и един
лева и девет ст./ лева, представляваща направените разноски в
производството по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
М.М.Ц.
–Г., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „Д.З.
” ЕАД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на
управление *** от 133.27/сто тридесет и три лева о двадесет и
седем ст./ лева, представляваща направените разноски в производството
по делото, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаването му пред Варненския окръжен съд.