№ 117
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100601798 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по жалба на тъжителя М. Д. Д., ЕГН **********, адрес
град София, ул. „****, срещу определението, постановено на 04. 01. 2021 г. от
Софийския районен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав, по н. ч. х. дело
№ 7896 по описа за 2020 г. С обжалваното определение първостепенният съд
е прекратил наказателното производство.
В жалбата се развиват доводи, че атакуваният съдебен акт е бил
постановен от незаконен състав на съда. Жалбоподателят твърди, че след като
тъжбата е насочена срещу съдия от Софийския районен съд, то съдията-
докладчик по н. ч. х. дело № 7896, която е съдия от същия съд, е следвало да
се отведе. Намира, че тъжбата е трябвало да бъде разгледана от друго
съдилище, равно по степен на Софийския районен съд. Иска от въззивния съд
да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което делото да
се изпрати на по-горния съд за определяне на друг съд за разглеждане на
тъжбата.
Не е постъпило становище по жалбата от Г. Ч., адрес град София, бул.
„**** III“ № 54, лицето, срещу което тъжбата е насочена.
В откритото съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят и
лицето, срещу което е насочена тъжбата, макар и редовно призовани, не се
явяват.
След като съобрази данните по делото и доводите на
1
жалбоподателя, Софийският градски съд направи следните изводи.
Жалбата е подадена от лице, което има правото да обжалва
постановения съдебен акт и в законоустановения срок, поради което е
допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Първостепенният съд е бил сезиран с тъжба от М. Д. Д., насочена срещу
Г. Ч.. Твърди се клевета и приписване на престъпление, което М.Д. не е
извършил.
Въззивният съд споделя преценката на първата инстанция, че тъжбата е
неясна и вътрешно противоречива. Наред с твърденията за нанесена клевета,
в тъжбата изрично е използван и изразът „набеждаване“, който съответства на
престъпление от общ характер (чл. 286 НК). Отделно от това, в тъжбата не се
възпроизвеждат конкретните изразни средства, с които се твърди да са били
осъществени клеветата, съответно набеждаването. Без тях е налице съществен
пропуск в обстоятелствената част на обвинението, който би затруднил
правото на защита на подсъдимия при даването на ход на тъжбата. При това
положение правилно първостепенният съд е преценил, че следва да остави
тъжбата без движение и да даде на тъжителя съответни указания. За
изпълнение на указанията е предоставил седемдневен срок, като е
предупредил тъжителя, че при неизпълнението им производството ще бъде
прекратено. Указанията са били надлежно връчени на тъжителя Д. на 15. 10.
2020 г.
В предоставения от първоинстанционния съд срок от връчването на
указанията на 21. 10. 2020 г. е постъпило писмено изявление от тъжителя, с
което той е декларирал, че няма да изпълни дадените указания поради
принуда и явно беззаконие на съдиите в Софийския районен съд по негови
тъжби срещу съдии. Указанията не са били изпълнени.
При това положение правилно първостепенният съд е преценил, че
тъжбата не отговаря на изискването на чл. 81, ал. 1 НПК. В частност тя не
съдържа достатъчно конкретни данни относно обстоятелствата на
предполагаемото престъпление от частен характер. Затова правилно и
законосъобразно наказателното производство е било прекратено на основание
чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
Въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателя, че обжалваното
определение е било постановено от незаконен състав. По делото няма данни
да е било налице което и да е от формалните основания за отвеждането на 3-
ти състав на Софийския районен съд по чл. 29, ал. 1 НПК. Освен това не е
било налице и основанието по ал. 2 на същия текст, макар и на съда да е
служебно известно, че Г. Ч. е съдия в Софийския районен съд. Това е така,
защото в разглеждания случай и предвид ранния етап на наказателното
производство, преценката на първостепенния съд е била свързана единствено
с прилагането на закона. Тя не е била свързана с допускане, анализа и
преценка на доказателства, с формирането на фактически изводи и
възприемането на дадена фактическа обстановка по вътрешно убеждение.
2
Дадените от първата инстанция указания са съответни на закона, защото
тъжбата действително не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, което
се констатира и от въззивния съд. Районният съд не е проявил каквато и да е
предубеденост или пристрастност при даването им. Затова обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Жалбоподателят е останал задължен да заплати държавна такса за
разглеждането на жалбата, която съгласно т. 14 от Тарифа № 1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието е в размер на 5 лева.
Той следва да бъде осъден да заплати тази държавна такса наред с таксата за
служебно издаване на изпълнителния лист в полза на Софийския градски съд
в размер на още 5 лева на основание чл. 190, ал. 2 НПК.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 338 във връзка с чл. 334, т. 6 във
връзка с чл. 250, ал. 4 НПК, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено на 04. 01. 2021 г. от
Софийския районен съд, Наказателно отделение, 3-ти състав, по н. ч. х. дело
№ 7896 по описа за 2020 г.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, адрес град София, ул. „****, да
внесе по платежна сметка на Софийския градски съд сумата 10 лева –
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3