Решение по дело №134/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 152

гр. Видин, 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

тридесет и първи май

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария И.

и в присъствието

на прокурора

Ваня Ненкова

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

134

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, гр.София, представлявана от Изпълнителния си директор против решение № 2 / 05.02.2021г. по АНД № 1281/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № НП – 13 - 810 / 05.11.2020г. на последния, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева на основание чл.229,ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на чл.86,ал.1,т.3 от същия закон.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде потвърдено НП. Претендира се присъждането на разноски.

Ответната страна твърди, че касационната жалба е неоснователна, тъй като решението на ВРС е правилно и следва да бъде оставено в сила. Твърди се, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които правилно са преценени от Районния съд. Претендират се направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Посочва, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които правилно са преценени от ВРС.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока и от страна, която има правен интерес от обжалването, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят отчасти и от Административният съд, поради което и последния не намира за необходимо да ги преповтаря.

Твърди се от наказващия орган, че на 26.12.2019г. д-р Н., в качеството си на дежурен лекар в МБАЛ „С. П.“, гр.Видин, при извършване на диагностично – лечебна дейност на пациентката Цвете Петрова, е допуснала пропуски, изразяващи се в неназначаване на антибиотично покритие, немоториране на ДСТ на бебето; липса на лично наблюдение на пациента от нейна страна в периода от 20,00 часа на 25.12.2019г. до 08,00 ч. на 26.12.2019г., което е довело до намалено качество на предоставяната медицинска помощ. Прието е, че с описаното бездействие ответницата е осъществила нарушение по 86,ал.1,т.3 от ЗЗ.

В тази връзка на 14.05.2020г. актосъставителят д-р Мария Недялкова съставила срещу д-р Ю.А.Н. АУАН № А –13 - 810/ 14.05.2020г.

Въз основа на така съставения акт, било издадено и НП, с което на д-р Н. е наложено административно наказание : 1/ „глоба” в размер на 100 лева на основание чл.229,ал.1 от ЗЗ за нарушение на чл.86,ал.1,т.3 от същия закон.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение.

От събраните по делото доказателства се установява, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обосновават незаконосъобразността му и водят до неговата отмяна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от правна страна, че жалбата е основателна, тъй като атакуваното НП е постановено при нарушение правото на защита на наказаното лице, а посочените в акта и НП, като нарушени правни норми не представляват коректна правна квалификация, тъй като не съдържат всички съставомерни признаци на твърдяното като извършено нарушение. Видно от НП, макар и обемно по съдържание, то не е описано конкретно, точно и ясно извършеното нарушение. Не е описано какво е следвало да извърши наказаното лице, в качеството си на дежурен лекар, къде са регламентирани конкретните дейности, които е следвало да бъдат извършени, но не са извършени.

Съгласно чл.86,ал.1,т.3 от ЗЗ, който текст се твърди от наказващия орган, че е нарушен, като пациент всеки има право на достъпна и качествена здравна помощ.

От друга страна според чл.81,ал.2,т.1 от ЗЗ правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.

А в чл.229,ал.1 от ЗЗ са предвидени наказанията за извършените нарушения на разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл.209 - 228в, а именно глоба от 100 до 600 лева, а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3 000 лева.

Основателен е изводът на ВРС за допуснато в хода на производството съществено процесуално нарушение на правото на защита на уличеното лице, в горния смисъл, което е довело до нарушаване на правото на защита на наказаното лице, предвид липсата на посочване на нарушените от него правни норми.

На първо място наказващият орган не е изпълнил задължението си да опише конкретно, точно и ясно извършеното нарушение, с всички съставомерни признаци и да му даде коректна правна квалификация. Посочената като нарушена разпоредба на чл.86,ал.1,т.3 от ЗЗ установява принципи, които следва да се спазват при осъществяване на медицинска помощ на пациента, но те са от категорията на несамостоятелнтите норми и не вменяват конкретни задължения за лицата, предоставящи медицинска помощ, а очертават само правната рамка, в която следва да вместват конкретните задължения, гарантиращи правата на пациентите в пълен обем.

Съобразно изискванията на Закона за нормативните актове, посочената от административнонаказващия орган разпоредба на чл.86,ал.1,т.3 от ЗЗ установяват принципите, които следва да се спазват при реализиране правата на пациента и предоставяне на здравна помощ за него. Те не вменяват конкретни задължения за лицата, а очертават обща правна рамка, общ принцип, който следва да се спазва, но който детайлно е разработен като правила за поведение в други конкретни норми. За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на конкретно лице, следва да бъде посочена като нарушена норма от закон или подзаконов нормативен акт, която има ясно и конкретно предписание на задълженията, които са вменени на това лице. Затова, наказващият орган, след като е описал факти, които счита за съставомерни, е следвало да посочи конкретните разпоредби от медицинския стандарт, които са нарушени, а не да се позовава на общи правни принципи.

Следва да се посочи също, че съгласно чл.80,ал.1 от ЗЗ, качеството на медицинската помощ, съставляваща принцип по чл.81,ал.2,т.1 от ЗЗ се основава на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6,ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добрата медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5,т.4 от ЗСОЛЛДМ. В нормативната уредба липсва легална дефиниция за "достатъчност на медицинската помощ", с оглед на което следва да бъдат съобразени видовете и обема на медицинските дейности, утвърдени с гореописаните медицински стандарти. Предвид на това, посочената в НП като нарушена норма на чл.86,ал.1,т.3 – правото на достъпна и качествена медицинска помощ, няма самостоятелно приложение. Същата не съдържа конкретен състав на административно нарушение, а регламентира един от принципите посочени в чл.81,ал.2 от ЗЗ на правото на всеки български гражданин на достъпна медицинска помощ, а именно този на зачитане на неговите права, като само нейното посочване не е достатъчно за индивидуализацията на нарушението. Посочената разпоредба следва да се прилага във връзка с чл.80 от ЗЗ, чрез посочване на конкретното нормативно установено задължение от съответния утвърден медицински стандарт, което наказващия орган приема, че е нарушен.

Наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не съдържа конкретни норми, които са били нарушени, а вместо тях са посочени общи принципи за достъпна и качествена здравна помощ.

Неоснователни са твърденията за нарушение на процесуалните правила, изложени в касационната жалба. В хода на производството пред наказващия орган е допуснато съществено нарушение, което е довело до отмяна на атакуваното пред ВРС НП и което няма как да бъде санирано от съда.

И според Административния съд са налице съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност на обжалваното НП и са достатъчни, за да обосноват отмяната му.

При това положение и с оглед горните съображения, Административният съд намира, че решението на РС – Видин е правилно, а НП е незаконосъобразно, като издадено при нарушаване на съществени процесуални правила и като такова същото е отменено.

В този смисъл неоснователно е твърдението в касационната жалба относно липсата на процесуални нарушения.

Що се касае до твърдението от страна на касатора за приложението на разпоредбата на чл.121,ал.2 от Конституцията на РБ, според която производството по делата осигурява установяването на истината, като гаранцията за това е съобразяването на процесуалните норми, които вменяват на съда да осъществява преценката си на релевантните за спора факти, обезпечаващи истинността на неговите констатации, с което реализира защитната им функция, то това не води до различен извод от този на ВРС. От една страна цитираната разпоредба от КРБ очертава също принципната рамка, но конкретните процесуални и материални правила са регламентирани в отделните закони. В случая именно съобразяването с тези норми води до извода за незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като осигуряването на установяването на истината от съда, както се твърди от касатора може да се осъществи в определени законови рамки една, от които е именно конкретизирането на извършеното нарушение и то с всички квалифициращи го признаци, включително и с посочване на задълженията, които са нарушени, респ. не са изпълнени, както и евентуалните медицински стандарти, които са нарушени. Именно в интерес на установяването на обективната истина е конкретизирането на обвинението от страна на наказващия орган, включително и с посочване на нарушените конкретни правила и норми. Следва да се посочи, че административнонаказателната отговорност като репресивна такава не може да почива на предположения и не може да се прилага по аналогия, още повече, че тежестта на доказване, както за извършването на нарушението, така и за спазване на процесуалните правила при издаването на НП, тежи именно върху наказващия орган, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че според чл.121,ал.1 от КРБ съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, което в случая е сторено, а наказващият орган не се е справил с тежестта на доказване при осигурената му възможност за това. Последното се установява от мотивите на решението на ВРС, което отговаря на изискванията на чл.121,ал.4 от КРБ, според който текст, актовете на правораздаването се мотивират.

Административният съд намира, че не следва да обсъжда останалите доводи за незаконосъобразност, тъй като посоченото по – горе е достатъчно за обосноваването и. Следователно наложеното административно наказание е незаконосъобразно и на това основание обжалваното НП правилно е отменено, а решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143 от АПК искането на ответника по касация за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно, с оглед разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като ИА“МН“, гр.София следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на д-р Н., сумата за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представените списък на разноските по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие пред касационната инстанция, в размер на 300 лева.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 / 05.02.2021г. по АНД № 1281/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № НП – 13 - 810 / 05.11.2020г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, гр.София, с което на д-р Ю.А.Н. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева на основание чл.229,ал.1 от Закона за здравето за нарушение на чл.86,ал.1,т.3 от същия закон.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, гр.София да заплатят в полза на д-р Ю.А.Н. *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                    2.